РЕШЕНИЕ
№ 697
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502489 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ГД
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, представлявана от
гл. комисар Т. Г. - Директор, чрез старши юриск. М. Х. против Решение №
1289/ 23.07.2021г. постановено по гр.д.№ 5852/ 2021г по описа на ПРС – I
гр.с., в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на А. Г. Х. от
гр.Пловдив сумата 686, 15 лв, представляваща дължимо възнаграждение за
85,5 часа извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143 за периода 01.08.2018г. – 11.07.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба 08.04.2021г., както и сумата от 100,28 лв мораторна лихва за периода
26.10.2018г. -08.04.2021г. , както и разноски за адв. възнаграждение в размер
на 580 лева разноски за адв.възнаграждение. По изложени доводи в жалбата
се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв. С. Ж.П. като
пълномощник на А. Г. Х., с който оспорва жалбата като неоснователна и моли
да се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.
Претендира присъждане на разноски по делото за адв.възнаграждение в
размер на 400 лева.
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по предявени от А. Г. Х. от
гр.Пловдив чрез адв.С.П. обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.3 във
връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.188, ал.2 ЗМВР за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на нощния
към дневен такъв за периода 26.10.2018г. – 08.04.2021г., ведно със законната
и мораторната лихва за забава Безспорно е по делото, че ищецът е работил и
полагал труд на длъжността *** в сектор ***-гр. Пловдив, като е работил на
ненормиран работен ден при изпълнение на служебните си задължения на
смени – дневни и нощни, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно
утвърдени графици при сумирано отчитане на работното време на
тримесечие. Положеният от ищеца нощен труд не е бил преобразуван в
дневен, като не е било заплащано допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
С решението на районния съд в обжалваната му част е уважен
предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, изхождайки от разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР / в
ред.ДВ, бр.14 от 2015г., изм. И доп., бр.81 от 2016г., относно изр.първо, в
сила от 1.02.2017г/ и чл.187, ал.1 ЗМВР; правната уредба относно
регламентираните в разпоредбата на чл.142 КТ начини на отчитане на
работното време подневно / в работни дни/ и сумирано/ в часове-седмично,
месечно или за календарен период, не повече от 6 месеца/; отчетена е целта
на Закона при сумираното изчисление на работното време – създаване на по-
гъвкава организация на работа. Намерено е, че за процесния период следва да
намери приложение чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съобразено е по отношение
установяване размера на исковете депозираното заключение на в.л. С. К.,
прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
2
С въззивната жалба обжалваното решение се счита за неправилно и
необосновано с възражението за неправилно приемане от страна на районния
съд наличие на празнота в уредбата, поради което прилагането по аналогия
на НСОРЗ, наличието на различна правна уредба в трудовото
законодателство по отношение на въпроса за нормалната продължителност
на нощния труд, различно от специалния ЗМВР, който се явява специален по
отношение на КТ, а последният се прилага само за неуредените в специалния
закон въпроси. Извършва се позоваване на разпоредбата на чл.187, ал.3 и ал.9
ЗМВР.
Жалбата е неоснователна.
С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 Закона
е възнаграждението за извънреден труд. Според чл.187, ал.3 ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-,12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6.00ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съобразно чл.187, ал.6 ЗМВР работата извън
редовното работно време е 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени , чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Разпоредбата на
чл.188, ал.2 ЗМВР регламентира приложението на специалната закрила по КТ
спрямо държавните служители, които полагат труд между 22.00 и 6.00 ч.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят на Наредба на министъра
на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредбите №№
8121з-776/ 29.07.2016г. и 8121з368 от 07.01.2020г. за реда , организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
3
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. И
в двете така посочени наредби не е уредена изрична регламентация относно
преобразуването на часовете, положен нощен труд с определен коефициент,
така както това е изрично уредено в Наредба № 8121з/11.08.2014г. така
именно с посочената норма на чл.31, ал.2 от посочената отменена наредба
изрично е регламентирано, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00ч и 6.00ч. за отчетни период се
умножава по 1,143. А в посочените по-горе действали през процесния период
, е определен редът за отчитането на отработеното време между посочените
часове с изготвянето на протокол и лицата , които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя на отработени часове, но без да е
предвидено специално правило за определяне на методологията за
превръщането на отработените нощни часове, в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
От жалбоподателя се поддържа възражението, че по отношение на
служителите на МВР се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи въз основа на законовата делегация на разпоредбата на
чл.187, ал.9 ЗМВР, а не Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. В тази насока
според съда следва да се отчетат принципните разяснения , дадени в т.23 на
Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС , съобразно които
е отчетено, че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива
по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни
служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл също
препраща към общата уредба в трудовото законодателство, като предвижда,
че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Касае се за специална закрила на нощния труд по КТ,
поради което общите правила следва да намерят приложение във всички
случаи и по отношение на държавните служители. Размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
4
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в посочените по-
горе наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да
намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Така изложените съображения са в съответствие с постановеното решение на
СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/ 2020г , според което чл.8 и чл.12, б. а от
Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема националната
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд на работниците в публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има и други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания нощен труд. С решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20
се приема, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В т.75 от решението е взето
предвид, че съгласно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност
на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между
нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не
налага преобразуване. Подобен аргумент според СЕС видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането. От друга страна запазването на подобен
механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства – т.77. Подобен аргумент обаче не може да се приеме.
Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от
5
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел и общ интерес –
т. 78. В т.79 е обосновано, че ако не се основава на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би се налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен, с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното
право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на
тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел / решение от 6 октомври 2021г., Sumal, I-882/19,
ЕU:С :2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/.
По така изложените съображения решението на районния съд в обжалваната
му част е валидно, допустимо и правилно, като следва да се потвърди. В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените за настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение в
размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1289/ 23.07.2021г. постановено по гр.д.№ 5852/
2021г по описа на ПРС – I гр.с. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ да заплати на А. Г. Х., ЕГН: ********** сумата 400 лева /
четиристотин лева/ - направени разноски за адв. възнаграждение за
въззивната инстанция.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7