Решение по КНАХД №2020/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от “Национална електрическа компания” ЕАД, чрез старши юрисконсулт К. К., срещу Решение с номер 867/27.07.2025г., постановено по анд. с номер 2291/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е било потвърдено НП с номер 13/13.02.2024г., издадено от Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район”.

Касационният жалбоподател сочи, че атакуваното решение е неправилно. Районен съд - Пловдив допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че извършената от „НЕК“ ЕАД профилактика на решетката на водоема към машинната зала на МВЕЦ “Устово” представлява ремонт на хидротехническото съоръжение по смисъла на чл. 142 ЗВ. Неправилно е прието, че в случая е имало “изпускане на води”. Липсвало произнасяне по възражението за изтекла давност за съставяне на АУАН. Нарушението било констатирано на 20.08.2023г., а АУАН бил съставен едва на 20.11.2023г. Неправилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице.

Ответникът – Директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район”, е подал писмен отговор на касационната жалба. В отговора е изложил, че жалбата е неоснователна. Излагат се доводи в защита на изводите в наказателното постановление и се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Атакуваното НП с номер 13/13.02.2024г. е било издадено от Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район” въз основа на АУАН от 07.12.2023г., за нарушение на чл. 142 Закона за водите, а именно: “при изпускане на води от хидротехнически съоръжения при извършване на ремонтни работи собственикът на същите уведомява предварително съответните басейнови дирекции”. Именно поради неизпълнение на това задължение административният орган е наложил санкция на НЕК в размер на 200,00 лв. на осн. чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗВ.

Районен съд - Пловдив е споделил изводите на административния орган, като е приел за установена изложената в НП фактическа обстановка. Приел е, че при съставяне на АУАН и НП не е допуснато съществено процесуално нарушение. Същите са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията му. Приел е, че атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

В касационнта жалба неоснователно се твръди, че съдът не се е произнесъл по възраженията за изтекла давност при издаване на АУАН. Видно от мотивите на атакуваното решение, районният съд е посочил, че срокът по чл. 34 ЗАНН е спазен, тъй като тримесечният срок за съставяне на АУАН е започнал да тече от получаване на писмо с вх. номер КД-03-222(13) от 08.09.2023г. на НЕК ЕАД. Изводите на съда се базират на факта, че именно с получаването на писмото и обективираните в него отговори на поставените въпроси, Директорът на БД ИБР е достигнал до заключение, че извършеното частично отваряне на изпускателния савак на водна камера на МВЕЦ “Устово” и последвалото освобождаване на водни маси, с цел спадане на нивото на водата във водоема, представлява изпускане на води, извършено без предварително уведомяване на органите на БД ИБР.

Настоящият състав приема тези изводи за правилни. Т.е. към момента на издаване на АУАН не е изтекъл давностният срок по реда на чл. 34 ЗАНН и твърдението в тази насока е неоснователно.

Към административната преписка е приложено писмо, изпратено до Директора на БД ИБР от “НЕК” ЕАД, в което е посочено следното: На 19.08.2023г. е извършвана профилактика на канала на р. Черна, с цел проверка за теч след проведен ремонт на съоръжението. Отворени са двете водохващания на р. Черна и р. Бяла за пълнене на водна камера и проверка за теч от канала на р. Черна. Към този момент нивото на вода във водната камера показва около 80% запълване на камерата с видимост на малка част от решетката на напорния тръбопровод. От 22.08.2023г. се извършва планов основен ремонт на шумочистачката на водохващането на р. Черна. На 19.08.2023г. в 20:20ч. дежурен оператор на ВЕЦ „Устово“ частично е отворил изпускателен савак на водна камера - на около 5%, с цел спадане нивото на водата и последващо почистване на решетката към напорен тръбопровод. На 20.08.2023г. в 06:50ч. изпускателният савак е бил затворен. Изпускането на води от водоема е в периода от 20:00ч. на 19.08.2023г. до 06:50ч. на 20.08.2023г.

В съдебно заседание пред районния съд е бил разпитан свидетелят Е. М. - актосъставител. Същият е изложил, че била извършена проверка на 24.11.2023г. от експерт на БД - Пловдив, във връзка с обект ВЕЦ “Устово”, собственост на НЕК. При тази проверка се установило, че на 20.08.2023г. в БД - Пловдив постъпил сигнал за голямо количество измряла риба в района на този ВЕЦ. При проверка на място органите установили, че савакът бил вдигнат и водите от водоема постъпвали на друго място в р. Черна. При въпрос към представител на НЕК ЕАД - Н. Д., защо се изпускат води от водоема, последният отговорил, че на 19.08.2023г. вечерта били изпускани води от водоема, за да се извърши профилактика на решетката към напорния тръбопровод към машинната зала на ВЕЦ. Тази решетка трябвало да се почисти, но за целта било необходимо да спадне нивото на водата, поради което и в оперативния дневник на дружеството било посочено, че е имало изпускане на 20% вода от водоема.

Пред Районен съд - Пловдив е била назначена СТЕ. В приетото от съда заключение вещото лице инж. Ф. е посочила, че основното съоръжение към ВЕЦ „Устово“ е дневният изравнител с обем от 3500 куб.м. Във водоема има поставена дънна решетка, с разстояние между прътите от 2 см. Нейната роля е да задържа всички наносни отложения, неразтворими минерални и скални частици, клони и всякакви други отпадъци. В процеса на ежедневната експлоатация на ВЕЦ, пред решетката се натрупват отпадъци, които периодично следва да се отстраняват, за да се осигури максимална проводимост на напорния тръбопровод. Поради това се извършва профилактика на решетката, което от своя страна представлява почистване с гребло на събраните листа и предмети. За тази цел е било необходимо нивото на водоема да бъде намалено до такава степен, че операторите да имат технически достъп до решетката, която при нормални условия, е под вода. С оглед на това дънният савак е бил отворен и е започнало изтичане на водни количества през изпускателя, които са се зауствали в р. Черна. Според вещото лице в случая не е налице изпускане на вода, нито отбиване, а изтичане на водни количества през дънния изпускател. Отбиване на води се извършва при водохващанията, а изпускане на води от дейността на ВЕЦ не би следвало да се осъществява. В правната уредба, свързана с експлоатацията на хидротехнически съоръжения няма определени критерии за регламентирането на определена дейност, свързана с ВЕЦ, като ремонтна.

В своето решение Районен съд - Пловдив не е кредитирал заключението на вещото лице, доколкото последното не е отговорило на въпроса, кога една дейност, свързана с ВЕЦ, се приема за ремонтна. Освен това вещото лице е посочило, че в случая нямало изпускане на води, а изтичане, без да даде разграничение между двата термина и защо приема, че е налице именно изтичане. Съдът е изложил, че заключението влиза в колизия и с Писмо КД-03-222 от 08.09.2023г., в което самият главен инженер на НЕК ЕАД е посочил изрично, че е имало изпускане на води от ВЕЦ Устово, а освен това този факт се потвърждава от разпита на актосъставителя и от Оперативния дневник на дружеството.

Този извод на районния съд също е правилен. В действителност вещото лице не дава отговор на въпроса защо приема, че е налице изтичане на водни маси, но не и изпускане на водни маси, като не дава разграничение между двата термина. Правилно е посочено, че в самите документи от НЕК, дружеството използва думата “изпускане”, което е косвено доказателство именно за наличие на изпускане на водни маси.

Разпоредбата на чл. 142 ЗВ е в смисъл, че при изпускане на води от хидротехнически съоръжения по време на преминаване на високи вълни, при аварийни условия или при извършване на ремонтни работи собственикът или ползвателят на същите уведомява предварително съответните общински администрации, басейнови дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а за трансграничните реки - и граничната полиция.

В случая е безспорно, че за да спадне нивото във водоема и да се почисти решетката е бил отворен дънният савак, през който е изтичала вода към р. Черна. Настоящият състав намира, че отварянето на савак, за да изтича вода, е форма на изпускане на водни маси. Савакът е контролиран отвор/затвор на водохранилище, чрез който се регулира нивото на водата, пуска се вода по течението или се прави контролирано изпускане. В конкретния случа савакът е бил отворен на 5%, при което нивото на водохранилището е паднало с 20%. Това е било нужно, за да спадне нивото на водоема до толкова, че да се извърши почистване на решетката към машинната зала на ВЕЦ. Т.е. дори самото изчисление с какъв отвор да бъде савакът, за да се достигне до целта - определен спад на нивото на водоема, представлява контролирано изпускане на водни маси, чрез савачен отвор.

Неоснователни е възражението на касатора в тази насока.

Що се касае до това дали в случая почистването на решетката представлява или не представлява ремонтна дейност, съдът приема изводите на районния съд за правилни. В решението правилно е направена препратка към легалната дефиниция в ЗУТ за основен ремонт. В мотивите съдът е посочил, че в конкретната хипотеза се касае за “нови видове работи” - а именно почистване с цел да се възстанови експлоатационната годност на решетката. Ролята на решетката е да не допуска предмети и отпадъци към турбините на ВЕЦ, което би довело до нарушение на оптималната им работа. Самото й почистване може основателно да се приеме, че се извършва с цел възстановяване на експлоатационната й годност. Т.е. тя да служи за това, за което е поставена.

Предвид изложено административният орган правилно е приел, че санкционираното лице е нарушило чл. 142 ЗВ.

По отношение на санкционната норма АНО не е допуснал нарушение. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12 урежда, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение за уведомяване на компетентните органи относно обстоятелства, имащи значение за опазването на водите и защита от вредното им въздействие, в размер от 200 лв. до 2000 лв. Наложената санкция е в минимален размер, което отговаря на характера на нарушението.

С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора в полза на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 867/27.07.2025г., постановено по АНД № 2291/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА “Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати в полза на Басейнова Дирекция “Източнобеломорски район” сумата от 100,00 лв. - дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.