№ 46
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Б. Вътков
при участието на секретаря Ася Т. Лилова
като разгледа докладваното от И. Б. Вътков Гражданско дело №
20241450100422 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
С. С. Д., ЕГН ********** от гр. ..................................., против М. И. Д.,
ЕГН ********** от с. .............................., с която ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 3000 лв., представляващи неимуществени
вреди, в следствие недопускането му до ловен излет на 10.12.2022 г., на
17.12.22 и на 18.12.2022 г.
В подадения отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, се
твърди, че ищеца не е бил вписан в разрешителното за групов лов, тъй като
явилите се били повече от 20 души, и са останали невписани 6 за дата 10.12. За
останалите дати се твърди, че при извършен инструктаж ищецът е заявил, че
ще гърми по друг дивеч и няма да изпълнява нарежданията на ръководителя
на лова.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че от 8 години е член на ловната
дружинка в с. Камено поле, където председател на същата е ответникът. На
10.12.2022 г. сутринта се явил на мястото, където се прави инструктаж и се
вписват участниците в лова, когато дошъл ред да се впише ищецът,
1
ответникът му заявил, че няма да го впише без обяснение за това. Не бил
вписан от ответника и на 17.12.2022 г., и на 18.12.2022 г. Твърди, че от 20
години е ловец и не е пропускал ловен излет. От отказа да бъде вписан и
допуснат до лов от ответника, ищецът твърди, че се е разстроил. Това се е
отразило изключително негативно на неговото психично състояние, тъй като
ловът и преживяванията по време на ловен излет са негова страст и
изключително удоволствие. Твърди, че в следствие на горните преживявания е
претърпял неимуществени вреди, които оценява на сумата от 3000 лв.
По делото са разпитани двама свидетели, допуснати на ответната
страна.
Свидетелят И. твърди, че познава страните. На 17 и 18.12.2022 г.,
свидетелят бил ръководител на групов лов и на една от тези дати е отстранил
ищеца от групов лов, тъй като той казал, че ще прави с ловното оръжие,
каквото си иска. Това станало по време на инструктажа. Ответникът е бил там,
но не е взел отношение по тези въпроси. На другата дата също свидетелят не е
вписал ищеца за лов, тъй като той заявил пред всички, че ще прави, каквото си
иска и ще си ходи, където си иска.
Свидетелят Ботев твърди, че е ловец и познава страните. Твърди, че
на 10.12.2022 г. ищецът не е вписан за групов лов, тъй като в бележката се
вписват допустимия брой ловци – 20 броя. Ищецът е отстранен от
ръководителя на лова, а ответникът не е вземал отношение по тези въпроси.
Съдът цени показанията на свидетелите, същите твърдят, че са преки
очевидци на случилото се на горните дати, освен това показанията им са
логични, последователни и безпротиворечиви, и кореспондират помежду си.
Доказателства от ищцовата страна по делото, въпреки дадената му
възможност, не бяха представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По делото се установи, че не се е осъществил фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Не са
налице са елементите от сложния фактическия състав: -деяние; - вреда; -
противоправност на деянието; - причинна връзка между деянието и
настъпилата вреда; – вина.
2
По делото не се доказа по безспорен и категоричен начин за
авторството на настъпилата вреда, а именно че ответника е този, който я е
причинил.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи
за всички видове вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени (нематериални) вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Ищецът
не доказа претендираните вреди, поради което съдът намира иска му за
тяхното обезщетяване за неоснователен и същият следва да се отхвърли.
На основание чл. 78 от ГПК, съдът присъжда в тежест на ищеца
направените от ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение
600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 52 вр. с чл. 45
ЗЗД, от С. С. Д., ЕГН ********** от гр. ..................................., против М. И. Д.,
ЕГН ********** от с. .............................., с която ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 3000 лв., представляващи неимуществени
вреди, в следствие недопускането му до ловен излет на 10.12.2022 г., на
17.12.22 г. и на 18.12.2022 г., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, да заплати на М. И. Д., ЕГН
**********, сумата от 600.00 лева за направените от последния разноски по
делото.
Решението може да се обжалва от страните пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
3