Р Е Ш Е Н И Е
№ 438/13.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО
заседание на десети септември , през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Административен съдия : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Д*** Д***, като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№383/2018г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“
от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на М.Ц.Ц.
*** против Заповед за прилагане на ПАМ№18-0996-000339/09.07.2018г. на началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателката е наложена
ПАМ по чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „БМВ“ 320Д с рег.№ М*** за срок от 6 месеца.В жалбата си иска отмяна на заповедта,с която е
наложена ПАМ ,поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила
и материалния закон . В съдебно заседание поддържа жалбата и иска отмяна на
заповедта за ПАМ ,като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник-сектор
„ ПП“ към ОД на МВР-Монтана,не се явява
и не изпраща представител,не взема становище.
Административният съд,след преценка на оспорената
заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи
следното:
Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и
в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на
10.07.2018г./л.6/ ,а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез административния
орган до съда на 17.07.2018г./л.29/,тоест в срок, което я прави допустима за разглеждане. Разгледана по същество
се явява и основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:
От данните по делото се установява,че на Б*** Н*** П*** от гр.Монтана ,ж.к.“П***“ № *, вх. *,ет. *, ап.* е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 871421/06.07.2018г. за това, че на 06.07.2018г.,в 22,07ч.в
община Монтана ,на път София –Петрохан –Берковица-Благово-Монтана-Лом при
км.86+200в посока на движение от гр.Берковица към гр.Монтана управлява л.а.
„БМВ“ 320Д
с рег.№ М*** ,като водача е лишен от право да управлява МПС ,с което е
нарушен чл.150а,ал.1 от ЗДвП.Въз основа на акта е издадена оспорената в
настоящето производство Заповед за прилагане на
ПАМ№18-0996-000339/09.07.2018г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,
с която на жалбоподателката М.Ц.Ц. /собственик на автомобила и приятелка на
нарушителя/е наложена ПАМ по
чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил
„БМВ“ 320Д с рег.№М0977ВН“ за срок от 6 месеца и тази заповед се
обжалва от нея и е предмет на настоящето съдебно административно производство.
Установено
е също ,че със заповед за прилагане на ПАМ №18-1204-001298/31.05.2018г.,на Боян
Николаев Пашов е наложена ПАМ по
чл.171,т.1,б „ж“ от ЗДвП ,а именно:временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС за срок от 1 месец. /л.3/.Тази заповед е връчена на лицето на
10.07.2018г. и срещу същата е подадена жалба ,като производството е висящо и не
е приключило,видно от обяснения на Боян Пашов в съдебно заседание на
10.09.2018г. и от писмо на ОД на МВР-Монтана /на л.36/.С жалба от 09.07.2018г.
/л.33/същият е поискал от началника на сектор „ПП“ гр.София да му върне
свидетелството за управление на МПС ,т.к. наложената ПАМ за срок от 1м. е
изтекла./от 31.05 до 30.06.2018г./,което му е върнато на 10.07.2018г,.видно от
писмо на л.34,след заплащане на дължими глоби по чл.159,ал.2 от ЗДвП.При тази фактическа обстановка
от правна страна съдът приема следното:
Предмет на съдебно оспорване е Заповед за
прилагане на ПАМ№18-0996-000339/09.07.2018г. на началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана , с която на жалбоподателката М.Ц.Ц. /собственик на
автомобила и приятелка на нарушителя/е наложена ПАМ по чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил „БМВ“ 320Д с рег.№М*** за срок от 6 месеца и
нейната законосъобразност.
При
служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на
чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира
следното.Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началника
на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто
са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на
основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,издадена
„за министъра“на вътрешните работи Румяна Бъчварова от зам.-министъра Филип Гунев,и подписана от
него ,на основание заповед за заместване №8121з-1496/06.12.2016г.на министъра
на вътрешните работи и издадена на основание тези заповеди, последваща заповед
на директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.Целта на приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно
затова тя се прилага за определен срок-за срок от 6м. Следва да се има в
предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването
на административни нарушения или премахването на вредните последици от
тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от
2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му
за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
В конкретния случай мярката е наложена на собственика на автомобила-М.Ц.Ц.,която е предоставила автомобила си на друго лице-Б*** Н*** П***/неин приятел/,след като на последното е било отнето свидетелството за управление на МПС със
заповед за ПАМ/л.3/за срок от 1месец.При тази законова регламентация, законът изисква лицето ,на което е предоставен автомобила
да притежава свидетелство за управление на МПС ,но да е лишено от това право по съдебен или
административен ред/чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДП/ .Видно от материалите по делото, Б*** Н*** П*** притежава свидетелство за
управление на МПС № ***/***. ,валидно до
25.08.2019г./л.35/,но същото му е било отнето с АУАН№873213/31.05.2018г./л.3/и
върнато на 10.07.2018г./л. 34/,тоест след изтичане на ПАМ ,наложена със заповед№18-1204-001298/31.05.2018г.на началник група към ОД на МВР-София,сектор
„ПП“.,както и след извършване на нарушението ,за което му е съставен
АУАН№871421/06.07.2018г., въз основа на който е издадена оспорената в
настоящето производство заповед за ПАМ./л.6/. Спорен е въпросът разполагал ли е Боян Пашов с правото да управлява МПС на
дата 06.07.2018г. ,след като наложената му ПАМ за срок от 1 месец със заповед
за ПАМ /на л.3/ е била изтекла./за срок от 1 месец-31.05 до 30.06.2018г./.От
обясненията му в съдебно заседание става ясно ,че същият е отишъл в ОД на
МВР-Монтана да подаде молба за връщане на отнетото му свидетелство за
управление на МПС с АУАН№873213/31.05.2018г. поради изтичане на мярката ,но му
е отговорено ,че същото се намира в ОД на МВР-София и не е пристигнало.Именно
това е причината същото да му бъде върнато на 10.07.2018г. след подаване на
нарочна молба до ОД на МВР-София на 09.07.2018г./л.33 и 34/.От значение ли е
фактическото връщане на свидетелството за управление на МПС на лицето или
значение има само фактът,че мярката е изтекла ,към момента на извършване на
нарушението ,за което е издадена оспорената ПАМ. По разбиране на съда ,след
като ПАМ ,с която е отнето свидетелството за управление на МПС е вече
изтекла/от 31.05. до 30.06.2018г./ към момента на нарушението-06.07.2018г. ,не
може да се вмени във вина на лицето фактическото невръщане към този момент на
свидетелството за управление на МПС,доколкото последното зависи от волята на
администрацията. В случая фактът на връщане на свидетелството е станал на
10.07.2018г. ,но не по вина на лицето , а на администрацията ,като към момента
на нарушение-06.07.2018г. лицето е било с изтекла ПАМ,тоест не е изпълнена една
от двете предпоставки за налагане на мярката-да има свидетелство за управление
на МПС ,но да е лишено от това право по административен или съдебен ред.Друг е
въпросът ,че същото е обжалвало заповедта за ПАМ,с която му е отнето
свидетелството за управление/л.3/,видно от обясненията му в съдебно заседание и
от писмо на ОД на МВР-Монтана /л.36/и същата не е влязла в сила.За фактическия
състав на нарушението обаче от значение е лицето да е било лишено по административен или
съдебен ред от правото да управлява МПС към момента на извършване на
нарушението.Обжалването на заповедта за
ПАМ /л.3/ означава,че същата не е влязла
в сила ,а е послужила за фактическо основание за издаване на оспорената в
настоящето производство заповед за ПАМ. След като оспорената заповед е издадена
на отпаднало основание ,това е основание за отмяна и по чл.146,т.4 от АПК. От
значение е и фактът на незнание от жалбоподателката ,че Боян Пашов/лицето на
което е предоставила автомобила/ е бил лишен от право да управлява МПС със
заповед за ПАМ за срок от 1м.,при което наложената и ПАМ е незаконосъобразна и
следва да се отмени.Отделно от този факт ,не и е предоставено правото да
участва в административното производство по издаване на акта,нарушен е чл.26 и чл.36 ,ал.2 от АПК ,като няма данни по
делото да е уведомена за започване на
административно производство против нея ,за да може да представи доказателства,да
даде възражения и др.тоест нарушено е правото на защита на лицето.Не са
изяснени фактите и обстоятелствата по случая,съгласно чл.35 от АПК,което води
до необоснованост на акта и представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила ,което винаги е основание за отмяна на
акта по чл.146,т.3 от АПК.
Предвид гореизложеното съдът намира,че заповедта ,макари постановена
от компетентен орган и при спазване
установената форма на акта,е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и
материалния закон и целта на закона, при
което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като
основателна,следва да се уважи. Водим от гореизложеното административния съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Ц.Ц. *** ,Заповед за прилагане
на ПАМ №18-0996-000339/09.07.2018г. на началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил „БМВ“ 320Д с рег.№М*** за срок от 6 месеца,КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14 дневен срок от съобщението му на страните.
Административен съдия: