ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2504
Велико Търново, 24.07.2025 г.
Административния съд Велико Търново - V състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА |
като разгледа докладваното от съдията Мария Василева-Данаилова административно дело № 605/2025 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба от К. Г. Т., от гр. Е., [улица], с искане за присъждане [рег. номер]., обезщетение за неимуществени вреди от О. Е. поради незаконосъобразно бездействие на кмета на община Елена касаещо изпълнението на задължението му по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗОСС да упражнява периодичен контрол относно изхвърлянето на битови, отпадни води, образувани на територията на О. Е. в периода 01.05.2023г. – 31.05.2023г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на иска до окончателното му изпълнение.
В исковата молба ищецът е направил искане да бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса на основание чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси /в хипотезата на лице с увреждания/, за което представя извлечение от електронното си здравно досие. Съгласно представената разпечатка, с обжалвано експертно решение от 05.02.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. В. Търново, на К. Т. е определена 80 % ТНР до 01.01.2026 г.
При проверка на редовността на ИМ съдът констатира, че не е приложен документ, удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса. В ИМ е формулирано искане за освобождаване от заплащането на държавна такса, на основание чл. 5, б “о“ от ЗДТ, като лице с увреждания. Представя извлечение от електронното си здравно досие, от което е видно, че с ЕР на ТЕЛК на К. Т. е определена 80 % ТНР до 01.01.2026 г. Същото ЕР на ТЕЛК е обжалвано от К. Т..
Настоящият състав на АСВТ намира, че молбата за освобождаване от държавна такса на посоченото правно основание е неоснователна. Установената намалена трудоспособност не освобождава ищеца от задължението за заплащане на ДТ за съдебно производство. Съгласно чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси освобождават се от заплащане на държавни такси лицата с увреждания, бременните и майките с деца до [възраст] възраст, сираците, в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Следователно посочената разпоредба не намира приложение в настоящия казус, тъй като съгласно нея от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, но не във всички случаи, когато се дължи заплащане на държавна такса, а в изрично посочени хипотези, между които не е настоящата - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия.
В този смисъл е установената практика на върховните съдилища – както ВКС така и ВАС. Така например в Определение № 3 от 15.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2018 г., II г. о., ГК, Определение № 84 от 22.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 943/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 1996 от 5.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 1950 от 19.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5084/2023 г., II г. о., ГК и цитираната там практика. В този смисъл са и Определение № 10049 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8859/2024 г., I о., Определение № 1033 от 31.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 813/2023 г., V о., Определение № 3442 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2024 г., Определение № 9874 от 18.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2023 г., III о., Определение № 1599 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 545/2024 г., VI о. и цитираната в него практика.
Настоящият състав не е обвързан от приложеното към исковата молба Определение № 707 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 426/2025 г., VI о. Същото е в противоречие с трайната практика на върховните съдилища. Другите две определения на ВАС, приложени към ИМ, разглеждат освобождаване от държавна такса на основание чл. 5, б. „к“ от ЗДТ, каквато хипотеза нито се претендира от ищеца, нито пък е относима към настоящото производство, което безспорно не е такова по обществено /социално/ подпомагане. Не е налице разпоредба в ГПК, по силата на която К. Т. да се счита освободен от заплащане на държавни такси в производството пред съда. На същият е указано с разпореждането от 27.06.2025г., че може да поиска освобождаване от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, но в предоставения му срок такова искане не е депозирано.
Предвид това следва да се отхвърли искането на лицето за освобождаване от държавна такса по производството на основание чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси. Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на К. Г. Т. за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по адм. дело № 605/2025 г. по описа на Административен съд – гр. В. Търново, на основание чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на молителя.
Препис от определението да се изпрати на ищеца К. Т..
| Съдия: | |