Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното
от съдията Даниела Недева КНАХД №344 по
описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от З.П.З., чрез адв. И.И., против решение № 1094 от 14.12.2021
г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110202274/2021г., по описа на ВРС, с
което е потвърдено НП № 11-01-744/2020/ от 25.05.2021 г,
издадено от заместник-директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с
което на касатора за извършено нарушение на чл. 17 ал.1, вр.чл.20 ал.2 т.2, вр.
чл.3 ал.1 т.3 от ЗОП, на основание чл.256 ал.1 от Закона за обществените
поръчки е наложено административно наказание глоба в размер на 3038,17 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, поради което се отправя
искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се отмени процесното НП.
В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си
представител поддържа касационната жалба. По съществото на спора релевира
доводи за необоснованост на извода на въззивният съд досежно компетентността на
административно наказващия орган, тъй като е приел, че НП е издадено от
директора на АДФИ, а същото е подписано от зам.директора на АДФИ при липсата на
доказателства за това, че зам. директора на АДФИ е имал право и правомощия да
подписва и издава процесното наказателно постановление в този период.
На следващо място, въззивният съд сочи, че твърдяното нарушение
е извършено на 29.06.2019г., която дата е на фактура № 599, с която се твърди,
че е надвишен прагът по чл. 18 ал.1 т.12 и е следвало да бъде приложен
съответния ред по ЗОП. След това във въззивният съд сочи друг различен период
за нарушение, а именно 07.01.2019г.- 11.12.2019г. Предвид това е налице разминаване
в съдебния акт за това има ли или няма извършено нарушение, какъв е периодът за
твърдяното нарушение на разпоредбите на ЗОП. Сочи, че с процесното наказателно
постановление З. е наказан за това, че не бил възложил процедура за ремонт и
доставка на резервни части свързани с ремонт на автобуси и тролейбуси, без да
се вземе предвид, че при възлагане на обществени поръчки, възложителят се съобразява
с така наречените кодове-СРV кодове, които са различни. Позовава се на решение
по КНАХД № 2406/2021г. по описа на Административен съд Варна, постановено по идентичен
спор. Поддържа възраженията свързани
именно с СРV кодове, които не са разгледани нито от административнонаказващия
орган, нито от въззивната инстанция.
Във връзка с това, се отправя искане за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на ново по съществото на спор, с което се отмени
процесното НП. В условията на
евентуалност се прави искане за връщане на делото на въззивния съд с указания
по приложението на закона.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба. По съществото на спора, моли постановеното решение на
РС-Варна като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Счита, че
въззивният съд е изследвал фактическата обстановка и е постановил
законосъобразен и правилен акт. Намира за неоснователно твърдението, че във
въззивното решение са посочени две различни дати на извършване на нарушението.
Напротив, датата, която е посочена за извършеното нарушение е тази посочена в
акта и наказателното постановление. В своето решение обаче въззивният съд е
упоменал период, в който са извършени доставки на определена стойност, която
предполага провеждане на процедура. На процесната дата 28.06.2019г. е датата, с
която е достигнат и надвишен прагът.
По отношение на СРV кодовете сочи, че представлява единна
система за класификация приложима при обществените поръчки с цел да бъдат уеднаквени
различните препратки използвани от органите и институциите, които възлагат
обществени поръчки. Класификаторът включва списък с основни кодове съгласно
част първа и списък с допълнителни кодове-част втора. Основните кодове са девет
цифрени и възложителите не са длъжни да изписват всички под кодове на основните
СРV кодове. Това, че е посочен един код, не означава, че доставките и услугите
не попадат в останалите групи, а имено структурата на един СРV код е девет цифрен
и е следния:. Първите две цифри представляват разделите. Първите три цифри,
представляват групите, първите четири цифри представляват класовете и първите
пет цифри представляват категориите. Шеста, седма и осма цифра описват
по-детайлно обектите на обществени поръчки от дадена категория. Деветата цифра
е контролна. Така, че на тези букви и цифри от тези кодове съответства
описание, което позволява допълнително да се уточни вида или предназначението
на обектите на обществените поръчки. Счита, че нарушението е доказано по
безспорен начин, тъй като от приложените към АНП доказателства е видно, че
предходната година-2018г. възложителят е извършвал разходи за идентични
дейности, даже същите дейности, които предполагат провеждане на процедурата и
задължение на възложителите е така да организират процеса на възлагане на
обществените поръчки и да вземат решение към момент, в който е приключил
предходния договор или ще имат време да проведат обществената поръчка. В този
смисъл счита, че по безспорен начин е доказано нарушението. Моли въззивното решение
да бъде потвърдено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила. Изложените доводи в касационната жалба са от такъв характер,
че биха нарушили забраната за нови фактически установявания по арг. от чл. 219
от АПК. Аргументите са свързани с твърдения, които е следвало да се изяснят
пред районния съд.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното
решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по
същество е основателна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на З.П.З., против Наказателно постановление НП № 11-01-744/2020/ от 25.05.2021 г, издадено от Д Н Д –
заместник директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което
на жалбоподателя З.П.З. е наложено административно наказание глоба в размер на
3038,17 лева на основание чл.256 ал.1 от Закона за обществените поръчки/ЗОП/ за
извършено нарушение на чл. 17 ал.1, вр.чл.20 ал.2 т.2, вр. чл.3 ал.1 т.3 от
ЗОП.
За да потвърди процесното НП,
ВРС е приел, че е издадено от компетентен орган- директора на АДФИ. В хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата
отмяна. Съдът е приел, че З. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл.17 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 т.2 във връзка с
чл.3 ал.1 т.3 от Закона за обществените поръчки, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.17 ал.1 от Закона за обществените поръчки възложителите са длъжни да
приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това.
Настоящият състав на съда приема, че е
налице касационно основание за отмяната
на въззивното решение по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, тъй като е постановено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
непълнота на доказателствата и неустановеност на релевантните за делото факти,
имащо за последица неправилно приложение на материалния закон.
От въззивната жалба е видно, че жалбоподателят е повдигнал
възражение относно материалната компетентност на наказващия орган, във връзка
с което ВРС не само, че не е събрал относимите доказателства, но се
е произнесъл в противоречие с приобщените такива.
От съдържанието на НП с установява, че то не е
издадено от директора на АДФИ, както погрешно приема ВРС, а е издадено от заместник
директора Д. Н. Д.. В административнонаказателната преписка е приложена заповед №
ЗМФ-461/25.05.2021 г. на министъра на финансите, от която се
установява, че на основание чл. 261, ал.2 от ЗОП директорът на АДФИ Г. М. Н. е оправомощен да издава НП по
АУАН по ЗОП, като в т.2 от същата
заповед такива правомощия са предоставени и на заместник директора Д. Н. Д., но само при отсъствие на
директора, поради отпуск по болест, друг законоустановен отпуск или при
командироване. Установяването на обстоятелствата за отсъствие на
директора на АДФИ на датата на издаване на процесното НП - 25.05.2021 г.
е в доказателствена тежест на наказващия орган, но такива
доказателства не са приложени в административнаказателната преписка, нито са
изискани от първонстанционния съд. Произнасянето на въззивния съд без да изясни
релевантните за нормата на чл. 261, ал.2 от ЗОП обстоятелства относно
материалната компетентност на административнонаказващия орган, води на извод за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на постановеното решение.
На следващо място въззивната жалба съдържа
възражение за периода/датата на посоченото в НП за извършено нарушение, но
отговор не е даден от въззивния съд. Оспорват се и фактите, релевантни за
правилното приложение на материалния закон. Съдържат се възражения на
наказаното лице досежно неправилно определена в НП стойност на
обществената поръчка, както и че за процесните периоди
били извършени отделни услуги по ремонти съответстващи на
цитираните в жалбата кодове по СРV, всеки от които бил на стойност попадаща в
приложното поле на чл.20, ал.4 от ЗОП. С оглед горното, настоящия състав на съда приема, че
обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, обосноваващи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да даде обоснован отговор на всички възражения
поставени с жалбата на З.П.З., против Наказателно
постановление № 11-01-744/2020/ от 25.05.2021 г,
издадено от заместник-директор на Агенция за държавна финансова инспекция
/АДФИ/ и
да прецени законосъобразността на атакуваното НП. Следва да се установи
фактическата обстановка, да се изясни издадено ли е процесното НП от
компетентен орган, проведено ли е административнонаказателното производство
съобразно императивните изисквания на ЗАНН, съответства ли на материалния
закон, да се установят по безспорен начин спорните обстоятелства, да се обсъдят
всички представени по делото писмени доказателства, като се направи подробен
анализ на същите и се изложат мотиви обосноваващи изводите на съда.
При
този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се
определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно
разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим
от горното, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав, на
основание чл.
221, ал. 2 АПК чл.221, ал.2, пр.2 вр.чл. 222, ал.2, т.1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1094 от 14.12.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД №
20213110202274 по описа на ВРС за 2021г.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: