№ 9433
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110119167 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК- З.“ АД да
заплати на „ДЗИ- Общо З.“ ЕАД сумата от 547.93 лева, представляваща непогасена част от
регресно суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № СВ 2122 ВА
вследствие на ПТП от 10.06.2021г., настъпило в гр. София, на бул. „Илиянци“, при № 48, по
вина на водача на лекотоварен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ...., чиято деликтна
отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на
сключен със ЗАД „ОЗК- З.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 08.04.2022г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 10.06.2021г., в гр. София, на бул. „Илиянци“, при № 48
настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № СВ 2122 ВА и
„Дачия Докер“ с рег. № ...., чийто водач, извършвайки маневра завой наляво за навлизане в
паркинг, блъснал насрещно движещия се в съседното платно за движение лек автомобил
„Рено Лагуна“ с рег. № СВ 2122 ВА, в резултат на което причинил на последния
увреждания, за обезщетяване на които ищецът заплатил в полза на правоимащото по
застраховката лице сума в размер на 2742.32 лева, като сторил и разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лекотоварен автомобил
„Дачия Докер“ бил поканен да заплати регресната претенция в посочения размер, както и
свързаните с определяне на обезщетението разноски в размер на 15.00 лева, от които
възстановил в полза на ищеца само част, възлизаща на сумата от 2209.39 лева. По
изложените съображения ищецът претендира остатъка от изплатеното обезщетение,
обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва иска, считайки, че изплатената от него преди
процеса сума е достатъчна да обезщети настъпилите в резултат от ПТП увреждания, като
1
поддържа в тази връзка, че заплатената от ищеца цена на ремонта е завишена както с оглед
средните пазарни цени към датата на ПТП, така и с оглед действително необходимите за
извършването му количества материали и труд при съобразяване на годината на първата
регистрация на увредения автомобил. Възразява, че калкулираната при ремонта цена на
подменения ляв фар на увредения автомобил надвишава цената на идентична, но
алтернативна авточаст, както и че в случая не следвало да бъде начислявана отделна сума за
ремонт на фар, тъй като тази операция, респ. стойността й се припокривала с подмяната на
същия. Счита наред с това, че цените на вложения при ремонта труд са необосновано
завишени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните факти с правно значение: че към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка
„Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на
лекотоварния автомобил е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че вина за
настъпване на пътния инцидент има водачът, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по
застраховката застрахователно обезщетение в размер на 2742.32 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и че в изпълнение на регресното си
задължение ответникът е възстановил на ищеца сумата от 2209.39 лева
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от надлежно
приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователна полица за
застраховка „Каско“, двустранен констативен протокол за ПТП, заявление до ищеца за
настъпило застрахователно събитие от собственика на увредения лек автомобил,
документите, приложени по образуваната въз основа на заявлението застрахователна
преписка, фактура, издадена от автосервиза, в който е извършен ремонтът на увреденото
МПС, отправена до ответника регресна покана, справка от електронния регистър, воден от
Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лекотоварен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ....,
преводно нареждане от 29.11.2021г. за извършено от ответника в полза на ищеца плащане,
вкл. по процесната щета.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на претендираното регресно вземане,
в частност до действителната стойност на обезщетените от ищеца вреди.
Съгласно неоспореното заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което,
2
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 2991.48 лева.
Във връзка с довода на ответника в отговора на исковата молба в тази насока и за
пълнота следва да се изясни, че съглансо изричните разяснения на вещото лице в
проведеното на 08.03.2023г. открито съдебно заседание дори в хипотезата, при която
конкретен увреден автодетайл следва да бъде подменен с нов, е обосновано извършването,
респ. начисляването на разход за демонтаж и монтаж на този детайл, доколкото поставянето
на новата авточаст, в случая ляв фар, предполага и отстраняване преди това на детайла,
увреден до степен, предполагаща неговата подмяна.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 2757.32 лева, включваща изплатеното застрахователно
обезщетение от 2742.32 лева, което, противно на поддържаното от ответника, е в размер под
определения по средни пазарни цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в
размер на 15.00 лева.
Ето защо, при съобразяване на извода в последния смисъл и на изплатената от
ответника преди процеса сума в размер на 2209.39 лева, искът с правно основание чл. 411
КЗ следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 560.00 лева, включваща заплатени държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и възнаграждение за един адвокат.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ ЗАД „ОЗК- З.“ АД, ...., да заплати на
„ДЗИ- Общо З.“ ЕАД, ..., сумата от 547.93 лева, представляваща непогасена част от
регресно суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № СВ 2122 ВА
вследствие на ПТП от 10.06.2021г., настъпило в гр. София, на бул. „Илиянци“, при № 48, по
вина на водача на лекотоварен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ...., чиято деликтна
отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на
сключен със ЗАД „ОЗК- З.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 08.04.2022г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 560.00 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4