№ 10
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Михаела Х. Буюклиева
Велина Е. Антонова
като разгледа докладваното от Михаела Х. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения С. Д. Д. срещу протоколно
определение от 18.03.2021г., постановено по ЧНД № 146/2021г. по описа на
Окръжен съд гр.Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от наказанието тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода,
наложено му по НОХД № 290/2012г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик.
Съдебният акт се атакува като неправилен. Прави се искане за неговата
отмяна, като въззивният съд постанови условно предсрочно освобождаване на
осъдения.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Пазарджик
е приел за установено следното:
С присъда № 27/13.06.2012г., постановена по НОХД № 290/2012г. по
1
описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, осъденият Д. е признат за виновен за
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. чл115 от НК и на основание
чл.58а, ал.1 от НК е осъден на тринадесет години и четири месеца лишаване
от свобода.
С решение № 150/04.10.2012г., постановено по ВНОХД № 300/2012г.,
Апелативен съд гр.Пловдив е потвърдил присъдата на първоинстанционния
съд.
С решение № 33/30.01.2013г., постановено по нак.дело № 2041/2012г.,
ВКС, І н.о., е оставил в сила решеното на въззивния съд.
Наказанието е приведено в изпълнение с начало 01.02.2012г.
Към 16.02.2021г. осъденият е изтърпял фактически 9 години и 15 дни,
от работа 1 година, 8 месеца и 29 дни, всичко 10 години, 9 месеца и 14 дни.
Остатъкът е в размер на 2 години, 6 месеца и 16 дни. Към 18.03.2021г. този
остатък е 2 години, 5 месеца и 1 ден.
Видно от приложените по делото материали осъденото лице се отнася
към служителите от администрацията на затвора и НОС с дължимото
уважение. Награждаван е многократно за активно участие в общите и
спортните мероприятия, за високи трудови резултати на групата с „Удължено
свиждане до 4 часа“, „Писмена похвала“ и „Заличаване на наложено
дисциплинарно наказание“. Работил е като санитар в здравната служба и
социален асистент. От март 2018г. е устроен в затворническата кухня като
готвач на обяда. Отлично са справя със задълженията си.
При направената предпоследна преоценка на правонарушението рискът
от рецидив на престъплението е снижен от 61 на 56 точки. Отчетена е
промяна и в нагласите, и в уменията за мислене при налични проблемни зони:
- настоящото правонарушение - извършил е убийство по особено
жесток и мъчителен начин;
- нагласи - не признава вината си, осъзнава факторите на криминалното
си поведение, осъзнава причините, довели до вредата, която е причинил на
жертвата, убеден е, че всеки върши престъпления, не е самоуверен, гледа
2
сериозно на себе си;
- злоупотреба с наркотици - повече от пет години е употребявал хероин
венозно; регистрирана е употреба на наркотици в затвора;
- емоционални проблеми - след престоя си в болницата към Затвора
гр.Ловеч е спокоен, самоуверен, консултиран с психиатър, има два опита за
самоубийство на 14 години /със селскостопанска отрова/ и при задържането
му /наранил е лявата си предмишница с порезна рана/;
- рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието е среден за
него, среден за останалите лишени от свобода и нисък за персонала.
Като ресурс са използвани доброто образование, трудовите навици и
подкрепата на семейството.
Осъденият Д. поддържа мотивация да работи поради продължителната
пенитенциарна изолация и с оглед на съкращаване на престоя в
затворническо общежитие. За постигнати успехи в работата и подчертана
дисциплинираност е награждаван многократно през 2020г. - три пъти с „5
денонощия домашен отпуск“ и „Заличаване на наложено дисциплинарно
наказание“.
Според становището на началника на Затвора гр.Пазарджик
регистрираните промени в резултат на водените корекционно възпитателни
мероприятия с осъдения са намерили израз при последната преоценка на
риска от рецидив, който е редуциран от 56 т. на 52 т., в отношение към
правонарушението, взаимоотношения и умения за мислене. Наясно е с
причинете, поради които е осъден, осъзнава и признава вината си. Рискът за
нанасяне на сериозни вреди спрямо познат възрастен и като цяло към
обществото е сведен до нисък. Запазва добър самоконтрол. Към момента няма
индикации за деструктивно поведение в местата за лишаване от свобода. Не
са налице суицидни и автоагресивни нагласи. Наблюдават се позитивни
промени не само в поведението на осъденото лице, но и в начина на мислене,
като цяло и в личностовия му профил. На 30.08.2017г. е сключил граждански
брак в затвора с М.Н., която връзка се определя като положителна с оглед на
бъдещата му ресоциализация. Съхранени са социалните контакти с майка му,
3
която работи в чужбина. Поведението му се определя като примерно.
Според психологичното становище на психолога при затвора
прогнозата за развитие в условията на живот на свобода е благоприятна.
При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е
изводът на Окръжен съд гр.Пазарджик, че в случая не са налице всички
кумулативно предвидени предпоставки за условното предсрочно
освобождаване на осъдения Д..
Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от
свобода.
На следващо място изтърпял е фактически повече от една втора от
наказанието, определено му със съдебния акт.
Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване
според чл.70, ал.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне.
Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК това са всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон,
както и от всички други източници на информация за поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.
Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че при
изследване цялостното поведение на осъдения Д. не може да се направи
извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.
Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в
пенитенциарното заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е
необходимо продължаване на корекционното въздействие по отношение на
правонарушението, за формиране на критично отношение и нагласи за
спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента
4
наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да се постанови
частичен отказ да се реализира изцяло приложената държавна принуда
спрямо осъдения. Същият не е дал всички изискуеми по смисъла на чл.439а от
НПК доказателства за своето поправяне.
Поради липсата на тази предпоставка правилно първостепенният съд е
оставил искането за условно предсрочно освобождаване без уважение.
Изложените в жалбата съображения не водят до оборване на горните
изводи.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се
потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без
уважение.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.03.2021г. на Окръжен
съд гр.Пазарджик, постановено по ЧНД № 146/2021г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5