О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 18.02.2022
г.
Софийски градски съд, I Гражданско отделение,
2-ри с-в, в закрито съдебно заседание на 18.02.2022 г., в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
разгледа гр. д.
2 693/2021 г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
[1] С
искова молба от 26.02.2021 г. Л.К. е поискала от съда да признае акт за брак Е 89/2016
г., издаден от служба по гражданско състояние Швиловзее, Германия,
удостоверяващ нейния граждански брак, сключен на 20.09.2016 г. с немския
гражданин Матиас Веслер. Л.К. заявява, че към момента на сключване на брака тя
не е била българска гражданка, защото се е била отказала от българското си
гражданство. Впоследствие през 2017 г. тя отново е придобила българско
гражданство. Л.К. обоснова интереса си от предявяването на иска с отказа на
Община Ботевград да ѝ издаде акт за граждански брак, който е бил
потвърден с влязло в сила решение, а при решение на настоящия съд, положително
за нея, на територията на страната би била призната промяната в нейното
гражданско състояние (исковата молба, 2-4; молбата, л. 2-4).
[2] Съдът
приема, че искът е недопустим, защото Л.К. няма правен интерес от предявяването
му. В регистрите за гражданско състояние
се вписват събития само за лицата, които към момента на събитието, подлежащо на
отразяване, са български граждани или са се намирали на територията на страната
(чл. 3, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация). Регистрите за гражданско
състояние се създават чрез подреждането на актовете за гражданско състояние,
издадени през съответната година (чл. 83, ал. 1 от ЗГР).
[3] Същевременно
обаче, в регистрите за населението се
вписват всички български граждани (чл. 3, ал. 2 от ЗГР). Те се състоят от
личните електронни регистрационни картони на всички лица, подлежащи на вписване
в регистъра на населението (чл. 23 от ЗГР). В личния електронен регистрационен
картон се вписват семейното положение на лицето, данни за акта за брак и за
съпруга му (чл. 25, т. 12-14 от ЗГР).
[4] В
случая с влязъл в сила административен акт на ищцата е било отказано издаването
на акт за граждански брак и отбелязване в регистъра за гражданско състояние,
защото към момента на сключването на граждански брак тя не е била българска
гражданка. С придобиването на българско гражданство от ищцата през 2017 г. обаче,
за нея е създаден личен електронен регистрационен картон в регистъра на
населението. Точно в него следва да се отбележи обстоятелството, че тя е
семейна, къде е издаден актът ѝ за граждански брак и кога и кой е
съпругът ѝ. Така отразеното нейно гражданско състояние в България, ще
съответства на това, което е отразено в Германия.
[5] Липсват
каквито и да е данни обаче, а и ищцата не твърди това, тя да е подала заявление
за вписване на промяната в семейното ѝ положение в регистъра на населението
чрез отразяването ѝ в личния ѝ електронен регистрационен картон.
Липсват и твърдения такова отразяване да не е направено. Ето защо съдът приема,
че то е направено още със създаването на личния електронен регистрационен
картон на ищцата, когато е придобила българско гражданство, защото към този
момент тя е била сключила граждански брак. Ако не е направено, това се дължи на
непоискването му от ищцата.
[6] Правният
интерес на ищцата е от отразяването на семейното ѝ положение в регистъра
на населението, ако това не е направено. Това обаче, тя може да постигне и без
положително решение по настоящия иск. Затова ищцата няма правен интерес от предявяването
на настоящия иск.
[7] Още
по-съществено, дори и при наличието на решение на настоящия съд, положително за
ищцата, издаването на акт за брак в България би противоречало на чл. 3, ал. 1
от ЗГР. Съдът не дължи съдействие за постигането на противозаконни резултати. Ето
защо съдът приема, че ищцата няма правен интерес от настоящия иск и прекратява
производството по делото. Затова съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
[8] ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
[9] Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването
му. При подаване на частна жалба ищцата следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При
неизпълнение съдът ще върне частната жалба.
Съдия: