№ 698
гр. П., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Е.Н.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100963
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от Р. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Ц., срещу „***” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.П., ***, с която е предявила иск с правно основание чл.439 от ГПК, и
искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумата в
размер на 275.85 лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 16.09.200 8г. до 10.12.2011 г., за която сума има
издаден изпълнителен лист от 08.04.2013 г., по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, въз основа на който
е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Моли да й бъдат присъдени стоР.те
по делото разноски.
Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “***”ООД чрез ю.к. К. са подали отговор, в
който са изразили становище за основателно на иска, като са признали предявения иск, и
молят съда да постанови решение съобразно направеното в отговора признание на иска.
Заявили са искане при постановяване на решението съдът да приложи разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК, като предвид направеното признание на иска им се присъдят стоР.те
разноски. Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски твърдят, че
изпълнителното дело е перемирано, като те не са предприемали други действия по
принудително събиране на обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, поради
което и считат, че не са станали причина за завеждане на иска. В случай, че съдът не
1
приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, са противопоставили възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК.
В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. Ц., който поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като постанови решение при признание на иска, и
им се присъдят стоР.те по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена
чрез ю.к. К., заявяват че поддържат депозирания отговор на исковата молба, и молят съда да
постанови решение при признание на иска, като им се присъдят стоР.те по делото разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от
ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 08.04.2013 г., по ч.гр.д. .№ *** г. на ПРС, на
основание заповед № 4795 от 13.09.2012 г., в полза на ответника е бил издаден
изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 275.85 лева,
представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 16.09.2008 г. до 10.12.2011 г., сумата от 32.54 лева, представляваща лихва
за забава на месечните плащания за периода от 15.02.2010 г. до 11.12.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева –
държавна такса.
С исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в размер на 275.85
лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 16.09.200 8г. до 10.12.2011 г., за която сума има издаден
изпълнителен лист от 08.04.2013 г., по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, въз основа на който е било
образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б..
В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез ю.к. К. е признал иска. Към
отговора на исковата молба е представено надлежно пълномощно на ю.к. К., по смисъла на
чл.34, ал.3 от ГПК, съгласно което е упълномощена да признае предявения иск.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба ищецът в съдебно заседание чрез
адв. Ц. е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК съобразно
направеното от ответника признание на иска.
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане
2
на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието.
В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК. Признатото от
ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което
страната може да се разпорежда. Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно
решение не излага мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от
ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното признание, като
съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на
иска, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми,
поради погасяването им по давност.
По разноските:
Ищеца е поискал от съда да му бъдат присъдени стоР.те по делото разноски, за което
е представил списък на разноските.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да
им бъдат присъдени стоР.те по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед
направеното признание на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределяне
отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не
решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника,
необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца,
т. е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на
делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск
за несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния
срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже
изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът
продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече
съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от
17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3264/2021 г. и др.
Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане
отговорността на ответника за разноските в производството. С отговора на исковата молба
ответното дружество е заявило, че признава иска – признава настъпилия нов факт с правно
значение – изтичане на погасителната давност спрямо процесното вземане. Следователно
3
ответникът признава и твърдения от ищците факт, че по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ
С.Б. след образуването му на 31.05.2013 г. не са извършвани никакви други изпълнителни
действия насочени към принудително събиране на процесното вземане. В тази връзка съдът
намира, че ответникът се е дезинтересирал от изпълнението, а след прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 19.06.2015 г. и не е
предприел действия за продължаване на изпълнението. Нещо повече, към датата на
образуване на настоящото дело е било ясно, че изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б. е
било прекратено още през 2015 г., поради перемпция, като ответникът до прекратяването на
изпълнителното дело не е искал възобновяване на действията по принудително изпълнение
с посочване на друг изпълнителен способ, нито след прекратяването му е образувал ново
изпълнително дело. По делото няма данни длъжникът да се е позовавал пред взискателя на
изтекла погасителна давност, след което позоваване взискателят да е продължавал да иска
изпълнение. Няма събрани по делото доказателства, от които да може да се установи, че
след прекратяване поради перемпция на изпълнителното дело към 19.06.2020 г. и датата на
предявяване на иска, ответникът да е канил ищеца да плати процесните суми, въпреки
погасяването им по давност, както и да е предприемал нови действия по принудително
изпълнение. Не се установява още ищеца да е правил възражения пред ответника за
погасяване на вземанията по давност, и той по някакъв начин да се е противопоставил.
В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК,
тъй като ответника е признал, че не се дължи принудително изпълнение на процесното
вземане, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви
действия по принудително изпълнение, поради което разноските по делото следва да бъдат
възложени върху ищеца.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1
ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което следва
да бъде възложено върху ищеца.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„***” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, че Р. Т. П. , ЕГН
**********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „***” ООД изпълнение на сумата в размер на
275.85 лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 16.09.200 8г. до 10.12.2011 г., за която сума има
издаден изпълнителен лист от 08.04.2013 г., по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, въз основа на който
е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК Р. Т. П. , ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.П., ***
4
сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5