Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
гр. Русе, 07.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 08 декември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
в присъствието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело № 337 описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Стрийм пауър“ ЕООД
със седалище гр. Русе, представлявано от управителя К.Й.Д., чрез пълномощника
адв. Л.П., против Решение № 470 от 07.10.2021 г., постановено по АНД № 1098/2021
г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001003
от 15.04.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“) гр. Русе, с което на касатора за нарушение на чл. 10,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на основание чл. 104а от същия
закон е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000
(хиляда) лева.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на
съдебния акт поради противоречие с материалноправни норми, съществено нарушение
на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че въззивния съд
неправилно не е установил наличието на нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в непосочване на датата на извършване на
административното нарушение в АУАН и в НП, въпреки наличието на посочени
различни дати в тези актове. Развити са и съображения за маловажност на
административното нарушение и наличието на предпоставки за прилагане на чл. 28
от ЗАНН (в редакцията му преди изменението от 23.12.2021 г.). Иска се съдът да отмени
решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се
отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се и присъждане на
разноски за двете инстанции.
Касационният ответник – Директорът на РД „АА“ – Русе, в
представено по делото писмено становище по касационната жалба, оспорва
основателността й и моли съда да остави в сила постановеното въззивно решение.
Не претендира присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на
разноските, в случай че ответникът претендира адвокатско възнаграждение в
по-висок размер от определения съгласно Наредба № 1/2004 г.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното от РРС решение за законосъобразно
и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че
от събраните в хода на делото доказателства безспорно се установя всички
елементи от обективна страна на нарушението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, за
извършването на което е санкциониран касационният ответник – несвоевременно (в
нормативно установения 30-дневен срок) е подал заявление до автомобилната
администрация, в което да посочи настъпилите промени в адреса на управление на
дружеството. Съдът е приел, че закъснението от 18 дни и достатъчно продължително
и в съчетание с факта, че бездействието на наказаното лице е преустановено не
по негова инициатива, а във връзка с действията на администрацията, в случая
конкретното административно нарушение не може да бъде квалифицирано като
маловажно. Съдът е обсъдил практически единственото възражение на
жалбоподателя, свързано с посочването на датата на нарушението в АУАН и НП и е
приел това възражение за неоснователно.
С тези аргументи въззивният съд потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за законосъобразно и правилно, като споделя напълно изложените в
решението мотиви, които не намира за нужно да преповтаря.
По делото не е бил формиран спор относно
фактическите обстоятелства, а именно че касаторът е превозвач, притежаващ
лиценз на Общността за извършване на обществени превози на товари, както и че е
променил адреса си на управление на 04.01.2021 г. без в 30-дневен срок от
вписване на промяната да я е заявил пред автомобилната администрация, издала му
лиценза. При подаването на това заявление на 23.02.2021 г. му е съставен АУАН
за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП. Посочените обстоятелства са точно и
ясно описани както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП.
Именно тези две релевантни за случая дати са
посочени при описанието на административното нарушение. С оглед на това
правилно районният съд е преценил, че не е налице твърдяното от наказаното лице
– касатор в настоящото производство, нарушение на
административнопроизводствените правилна (всъщност нарушение на изискването за
форма на акта, досежно нормативно определените му реквизити). В случая от
датата на извършеното вписване в Търговския регистър (04.01.2021 г.), за
превозвача възниква задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП за уведомяване на
автомобилната администрация, което задължение същият следва да изпълни в
30-дневен срок. Действително след изтичане на този срок касаторът вече е в
нарушение, т.е. от 04.02.2021 г. вече е налице административното нарушение, но
доколкото в случая се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, наказаното
лице е в нарушение и всеки следващ ден след тази дата до преустановяване на
бездействието. В случая това е станало на 23.02.2021 г., когато е подадено
заявление на уведомяване на автомобилната администрация. С оглед на това е без
правно значение кога точно е започнало бездействието на касатора след като е
продължило и е било налице към датата на проверката, посочена в АУАН и НП. Правилно
въззивният съд е посочил, че началната дата би имала значение единствено, ако може
да обуслови изтичането на давност, какъвто не е настоящия случай. Доколкото в
случая се касае за бездействие, което е траяло в определен период от време, то
не може да се приеме, че непосочването изрично на началния момент на периода и
вписването само на крайната му дата, съставлява липса на посочване на датата на
нарушението по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Напълно обосновани, противно на твърденията
на касатора, са и доводите на въззивния съд относно липсата на предпоставки за
квалифициране на случая като маловажен. Забавянето от 18 дни представлява
повече от половината от предоставения на дружеството законов срок, в който
същият е бил длъжен да заяви промяната в адреса си на управление.
По-същественото в случая е, че този срок е само 18 дни не защото касаторът по
своя инициатива е изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, а единствено
поради факта, че автомобилната администрация във връзка с друго производство го
е издирила на новия вписан адрес и е провокирала действия от страна на
дружеството по уведомяване. Тук е мястото да се посочи, че вписването на адреса
на управление на дружеството в Търговския регистър, който е публичен и достъпен
на всички граждани и организации, включително и за автомобилната администрация
не дерогира задължението на касатора като превозвач, притежаващ лиценз на Общността
за обществен превоз на товари да заяви тази промяна и пред автомобилната
администрация, въз основа на което заявяване лицензът му да бъде преиздаден с
коректните данни за превозвача.
Прецени в съвкупност всички тези
обстоятелства напълно подкрепят извода на въззивния съд, че в случая
административното нарушение не може да бъде прието за маловажно и за него не
може да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност изисква анализ
на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и на
дееца, и не се обуславя единствено от срока на осъщественото бездействие.
Всичко изложено до
тук води до извод за законосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция
въззивно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е
неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
470 от 07.10.2021 г., постановено по АНД № 1098/2021 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0001003
от 15.04.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.