Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 30.08.2013г. Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският Районен съд първи
граждански състав
На
двадесети август две хиляди и тринадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: О.М.
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 794 по
описа за 2013 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание чл.149 от СК.
Съдът е сезиран с искова молба от Г.А.П. с ЕГН **********, в
качеството на майка и законен
представител на малолетното дете С.С.Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника
–адвокат Александър Попчев от АК- гр.Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив,
ул.”Й.Груев”№ 41, ет.3
против С.С.Г., с адрес:***,
с ЕГН **********,
с която моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща
месечна издръжка на детето
в размер на 200.00
лева, считано от датата на раждане на детето- ***г. до датата на подаване на
исковата молба – 04.06.2013г. Претендира направените по
делото разноски.
Твърди, че с ответника нямат сключен
граждански брак и до скоро
живеели на съпружески начала. От съвместното им съжителство имат родено едно дете – С.С.Г. с ЕГН **********, което е припознато от
ответника. Сочи се, че след фактическата раздяла на родителите
само майката се грижи за него, а бащата и ответник по делото изпращал отвреме
навреме по 50.00 лева, които били крайно недостатъчни за издръжката на детето.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва размера на
иска, който счита за прекомерно завишен. Твърди че изпраща суми за издръжката на детето средно по
около 70.00 лева, като заявява, че би могъл да изплаща издръжка в такъв размер.
От събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и становищата на страните, както
и разпоредбите на закона, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно е, че
ответникът С.С.Г. е баща на детето С., родено на ***г., което се установява от
приложеното по делото писмено доказателство и който факт не е спорен за
страните. Разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК указва, че всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитите на детето.
По делото липсват
данни бащата да има намалена работоспособност, т.е. по здравословни причини да
не може да полага труд, от който да реализира доходи. Същият е млад човек, в
трудоспособна възраст, поради което съдът приема, че съобразно реализираните от
него доходи е налице обективна възможност да заплаща издръжка, макар и не в
поискания от ищеца размер. От това произтича и задължението му да плаща
издръжка на малолетното дете, което съобразно актуалния размер на минималната
работна заплата, както и нуждите на детето, произтичащи от неговата възраст и
здравословно състояние следва да бъде в размер 90.00 лева месечно за
претендирания период. Останалата част от нуждите на детето следва да бъдат
осигурени от майката. Съобразно разпоредбата на чл.149 от СК може да се
претендира издръжка за минало време в рамките на една година назад във времето,
което в случая съответства на претенцията на ищеца, защото от раждането на
детето до предявяване на иска не е изминала повече от една година.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от Семейния кодекс, минималната издръжка за едно
дете може да бъде в размер на ¼ от минималната работна заплата за
страната, което означава, че към настоящият момент този минимален размер
възлиза на 77.50 лева, с оглед размера на минималната работна заплата за
страната от 310.00 лева, считано от 01.01.2013г.
Претенцията до пълния предявен размер от 200.00
лева за период от раждането на детето до подаване на исковата молба, се явява
неоснователна, поради което в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
По изложените
съображения, съдът намира, че искът е частично основателен и следва да бъдат уважен
в тази част, респективно отхвърлен в останалата.
При този изход от спора, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски на ищеца, а именно в размер на
150.00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед
характера на производството, следва да се възложи в тежест на ответника дължимата
държавна такса в размер на 50.00 лева, в съответствие с Тарифата за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.149
от Семейния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.Г., с адрес:***,
ЕГН **********, да заплаща на детето С.С.Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.А.П., ЕГН **********, двете от гр.Баня, Пловдивска област, улица „Стрямска“ № 9, издръжка, на основание чл.149 от СК в размер на 90.00/деветдесет/ лева месечно, считано от 2***. до 04.06.2013г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
издръжка за разликата от 90.00 лева до пълния предявен
размер за сумата от 200.00 лева за издръжка за минало време, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.С.Г., с адрес:***, ЕГН **********, да заплати на Г.А.П. ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на детето С.С.Г., с ЕГН **********, двете от гр.Баня, Пловдивска област, улица „Стрямска“ № 9, направените по
делото разноски в размер на 150.00 лева.
ОСЪЖДА С.С.Г., с адрес:***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд-
гр.Карлово в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка по чл.149 от СК в размер на 50.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивския Окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 30.08.2013г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: