РЕШЕНИЕ
№ 1156
Силистра, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВАЛЕРИ РАДАНОВ |
При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20257210700273 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят К. П. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], оспорва отказа за предоставяне на копия от всички носители на негови лични данни за периода 01.01.2020 г. – 22.07.2025 г., който отказ е обективиран в писмо на изпълнителния директор на „Стик – кредит“ АД (ЕИК *********) от 13.08.2025 г., с доводи за нарушения на материалния закон, и претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Стик – кредит“ АД оспорва предявената жалба и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
На 22.07.2025 г. жалбоподателят е поискал от ответника информация относно обработката неговите лични данни, включително да му се предоставят копия от всички носители на неговите лични данни за периода 01.01.2020 г. – 22.07.2025 г.
С писмо на изпълнителния директор на „Стик – кредит“ АД от 13.08.2025 г. на жалбоподателя е отказано предоставяне на копия от всички носители на неговите лични данни за периода 01.01.2020 г. – 22.07.2025 г.
Няма спор между страните по делото относно факта, че ответникът е администратор на лични данни във връзка със сключен между него и жалбоподателя договор за кредит. Следователно обжалваният отказ представлява административен акт.
Процесният отказ е обективиран в електронна форма, но не е подписан с квалифициран електронен подпис. Няма и данни за изразяването му в писмена форма, в рамките на която да е положен саморъчен подпис. Следователно обжалваният административен акт представлява неподписан електронен документ.
В съдебната практика няма единна позиция относно това дали неподписаните административни актове са унищожаеми или са изцяло лишени от правни последици. В решение № 7325 / 27.05.2011 г. на ВАС по адм.д. № 12741 / 2010 г., IV о., е прието следното: „Първоинстанционният съд точно е констатирал, че в конкретната хипотеза съдът е лишен от възможността да извърши проверка дали обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, защото липсва както подпис, така и печат на акта. В случая няма как да се установи кое лице в какво качество е постановило оспорения отказ и от името на кой орган ... Правилно е преценено, че е налице основание за отмяна на оспорения отказ – противоречие с императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, която изисква във всички случаи подпис на издател ...“. Казано с други думи, в решението се застъпва тезата, че липсата на подпис прави административния акт отменяем (унищожаем). Аргумент в тази насока не е изложен, но не е трудно той да бъде формулиран: нищожност поради порок във формата съществува, само ако липсва изцяло изискуемата от закона форма; подписът касае само едно от изискванията за писмена форма на административния акт; следователно липсата на подпис сама по себе си не лишава административния акт от писмена форма, поради което такъв акт трябва да бъде третиран като унищожаем.
Друга теза е застъпена в решение № 5698 / 25.04.2014 г. на ВАС по адм.д. № 452 / 2014 г., VI о.: „При положение, че разпореждането не е подписано от компетентния административен орган, не може да се приеме, че е налице волеизявление на същия орган за отказ ...“. Следователно цитираният пасаж окачествява неподписаните административни актове като актове, които не произвеждат правни последици. Настоящият състав възприема тази позиция. Неподписаният административен акт представлява проект на административен акт (както и неподписаното съдебно решение е проект на съдебно решение). Такъв акт трябва да бъде отнесен към категорията актове, означена в административноправната теория като незавършени административни актове, т.е. актове, които също като нищожните актове не пораждат правни последици, но за разлика от тях могат да бъдат санирани. В конкретния случай саниране (последващо подписване на административния акт) не е извършено.
АПК не борави с понятието за незавършеност на административния акт, поради което трябва да се прибегне до най-близката до незавършеността законова категория, а именно – нищожността. Тоест налага се извода, че оспореният административен акт е нищожен поради неспазване на изискването за форма на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че във връзка с основния спор между страните – дали фразата „копие от личните данни“ (чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679) визира копие от носителите на лични данни – трябва да се има предвид задължителното за всички съдилища в страните членки на Европейския съюз решение на Съда на Европейския съюз от 04.05.2023 г. по дело № С-487/21: „... правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. ... възпроизвеждането на извлечения от документи, и дори на цели документи, или на извлечения от бази данни, които в частност съдържат личните данни, които са в процес на обработване, може ... да се окаже задължително, ако ситуирането на обработваните данни в контекст е необходимо, за да се гарантира тяхната разбираемост. По-специално, когато лични данни са генерирани от други данни или когато такива данни са следствие от празни полета, т.е. няма насоки, които да разкриват информация за субекта на данните, контекстът, в който се обработват тези данни, е задължителен елемент, който позволява на субекта на данните да разполага с прозрачен достъп и разбираемо представяне на тези данни“. Дали в конкретния случай е задължително предоставянето на пълни копия от документи, съдът не би могъл да прецени, при положение че не е известно нито какъв е изчерпателният списък от всички носители на лични данни на жалбоподателя, с които ответникът разполага, нито какво е тяхното съдържание.
При този изход на делото частично основателна се явява претенцията на жалбоподателя по чл. 143, ал. 1 АПК за присъждане на направените разноски, които възлизат общо на 810,00 лв. (10,00 лв. държавна такса и 800,00 лв. адвокатско възнаграждение). Частичната основателност е свързана с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тази връзка трябва да се има предвид, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 Съдът на Европейския съюз е приел следното: „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. При това положение, като се има предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и оскъдните процесуални действия, предприети в първоинстанционното производство, съдът редуцира до 400 лв. сумата, която ответникът дължи на жалбоподателя като разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказа за предоставяне на копия от всички носители на лични данни на К. П. К. ([ЕГН]) за периода 01.01.2020 г. – 22.07.2025 г., който отказ е обективиран в писмо на изпълнителния директор на „Стик – кредит“ АД (ЕИК *********) от 13.08.2025 г.
ИЗПРАЩА преписката на „Стик – кредит“ АД (ЕИК *********) за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, което следва да бъде извършено в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА „Стик – кредит“ АД (ЕИК *********) да заплати на К. П. К. ([ЕГН]), адрес: [населено място], [улица], сумата 410,00 (четиристотин и десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
| Съдия: | |