№ 32255
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Частно гражданско дело
№ 20241110177469 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 421446/30.12.2024 г. на п, ЕИК , за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. С. А. с ЕГН: **********, за сумите,
както следва: 1 383,36 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
40013794080 от 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 30.12.2024 г. до
изплащане на вземането, 536,35 лева – договорно възнаграждение за периода от
05.06.2023 г. до 05.06.2024 г., 516,65 лева – възнаграждение за закупена и ползвана
услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита, 904,15 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния
план по инициатива на клиента, 500,00 лева – такса за извънсъдебно събиране на
вземането поради забава с повече от 90 календарни дни, 147,23 лева – мораторна
лихва за периода от 06.01.2023 г. до 05.06.2024 г., 262,55 лева – мораторна лихва лихва
за периода от 05.06.2024 г. до 29.12.2024 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
договорно възнаграждение, мораторни лихви, както и за разноските, съразмерно с
уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата
от 516,65 лева – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита, сумата от 904,15 лева – възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по
инициатива на клиента, и сумата от 500,00 лева – такса за извънсъдебно събиране на
вземането поради забава с повече от 90 календарни дни.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 30.11.2022 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. Видно от т. 12 от заявлението такса „Фаст“ е за получаване
на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса
„Флекси“ предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни
промени в уговоР.я погасителен план. Видно от описанието и двете услуги са свързани
1
с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за същите е
забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По отношение на такса „Флекси“
следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и кредитополучателят да не се
възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води
до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и води до
значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата
на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно
такса „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 516,65
лева и такса „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на
клиента в размер на 904,15 лева поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според
който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на
вземанията в размер на 500 лв. поради забава с повече от 90 календарни дни, тъй като
най[1]напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава
законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси
още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената
клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се
дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става
въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди
от забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което влече
нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на
просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита.
Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение
№ 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Следва да откаже издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за
сумата от 80 лева, претендирани като разноски за подготовка на документи, доколкото
от една страна последните нямат характера на вземане за съдебни разноски, а от друга
- не е установено извършването им.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 421446/30.12.2024 г. на п, ЕИК ,, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. С. А., с ЕГН: **********, за сумите,
2
както следва: 516,65 лева – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита, 904,15 лева – възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по
инициатива на клиента, и 500,00 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането
поради забава с повече от 90 календарни дни, съгласно договор за потребителски
кредит № 40013794080 от 30.11.2022 г., както и 80 лева – разноски за подготовка на
документи.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3