Определение по дело №140/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3629
Дата: 17 март 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20205330100140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 3629                                        17.03.2020 г.                                     гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 17.03.2020 г. в състав:

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 140/20 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., рег. № *********, със седалище: Франция, Париж, бул. „Осман” № 1, действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.-клон България, ЕИК ********* срещу А.О.Н., с която са предявени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК.

В исковата молба и уточненията, ищецът изрично се позовава на договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Mastercard с № CARD - ***.    

Предвид така изложените твърдения се констатира разминаване между обстоятелствата, на които се позовава страната в исковата молба и тези, които са посочени в заповедта за изпълнение.

С оглед горното, предявените искове са недопустими.

 

За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

В настоящия случай съответствие липсва. При описаната фактическа обстановка се налага извод за разминаване между основанията на вземането по издадената заповед за изпълнение и тези, въз основа на които се претендира сумата в настоящото производство. За да обоснове дължимостта на сумата ищецът въвежда различни обстоятелства, които имат съществено значение за възникването и съществуването на спорното право. Конкретизира, че търсените суми са дължими по различен договор от този, посочен в заповедта – договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX – ***.

Дори в заявлението да са допуснати технически грешки, последиците им следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно действителното фактическо положение. Този пропуск не може да бъде саниран в настоящото производство.

При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти. Посочването на друго основание, от което произтича вземането /в случая – друг договор/, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК /Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по реда на чл. 290 ГПК/.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.

При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията – така, както са присъдени със заповедта/.

С оглед изложеното, производството е недопустимо и подадената искова молба следва да бъде върната. За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС; Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. №  1331/2015 г. ПОС и др./.

Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Така мотивиран, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № ***г. по описа на ПРС, подадена от „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., рег. № *********, със седалище: Франция, Париж, бул. „Осман” № 1, действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. - клон България, ЕИК *********, срещу А.О.Н., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 140/20 г. по описа на ПРС, XXI гр.с.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8309/27.09.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 15292/2019 г. на ПРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез пълномощника юрк. П..

                                                          

СЪДИЯ:/п/

            /Михаела Боева/

Вярно с оригинала

РС