Определение по гр. дело №47407/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50088
Дата: 5 декември 2025 г.
Съдия: Мария Веселинова Богданова Нончева
Дело: 20251110147407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50088
гр. С., 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110147407 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК.
С исковата молба по делото са предявени искове от Х. М. С. срещу М. Х. С. за
разваляне, а в условията на евентуалност – за отмяна на договори за дарение,
обективирани в Нотариален акт № ***, том ******, дело № 24600/26.06.2006 г. по
описа на Служба по вписванията – С., и Нотариален акт № **, том ****, дело №
7461/2020 г. по описа на Служба по вписванията – С..
С Разпореждане № 163979/22.10.2025 г. производството по делото е оставено
без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на допуснати в
исковата молба нередовности. На 29.10.2025 г. е постъпила уточняваща молба от
ищцовата страна, с която нередовностите са отстранени частично, което е наложило
даването на повторни указания с Разпореждане № 174402/12.11.2025 г. В изпълнение
на същите е подадена молба от ищеца с вх. № 392271/01.12.2025 г., в която се
поддържа, че с процесните дарения били установени задължения в тежест на дарените
лица, неизпълнението на които обуславяло наличието на предпоставките по чл. 87 ЗЗД
за разваляне на договорите. Изложени са твърдения в условията на евентуалност, че
процесните договори за дарения били нищожни на основание чл. 226, ал. 3, предл. 1
ЗЗД като противни на закона и морала, поради наличието на недопустимо установени
чрез договорите задължения в тежест на дарените, на основание чл. 226, ал. 3, предл. 2
ЗЗД като противоречащи на добрите нрави, поради наличието на установено чрез
договорите задължение за нормални семейни отношения и постоянна благодарност,
както и на основание чл. 226, ал. 3, предл. 3 ЗЗД поради невъзможност за изпълнение
на установените с договорите условия и/или тежести.
1
Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове за разваляне на
процесните договори за дарение по реда на чл. 87 ЗЗД са недопустими, тъй като
развалянето е приложимо само при двустранните договори и не се прилага при
едностранните, какъвто именно е дарението.
Твърденията на ищеца, че претендира развалянето на договорите поради
неизпълнение от страна на ответника на възникнали в неговата правна сфера
задължения по двата договора не са от естество да обусловят допустимостта на така
предявените искови претенции. Дарението е едностранен договор, по силата на който
за надарения възникват единствено права. Уговорката за тежест не е част от
същественото съдържание на договора за дарение и не променя неговия характер.
Договорът остава едностранен и в това си качество не подлежи на разваляне при
неизпълнение на тежестта, а дарителят, в чиято полза е уговорката, може да
претендира единствено обезщетение, в случай че тежестта не е изпълнена.
Константната съдебна практика и правната теория приемат, че договорът за дарение е
едностранен – правни задължения възникват със сключването му само за дарителя, а
дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е той да бъде
облагодетелстван. Поради това съдът намира, че иск за разваляне на дарение поради
неизпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 87 ЗЗД е недопустим.
Производството се явява недопустимо и в частта по предявените в условията на
евентуалност искове за прогласяване нищожността на процесните договори за дарение
на основание чл. 226, ал. 3, предл. 1 – 3 ЗЗД. Изложените в уточняващите молби
фактически твърдения за заявените от ищеца основания за недействителност са
вътрешно противоречиви и несъответни на вложената от законодателя идея за
прогласяване нищожност на дарение по реда на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, съответно – на
правна сделка по реда на чл. 26 ЗЗД. По естеството си релевираното от страната не
съдържа конкретни изявления за наличие на основанията за недействителност,
предвидени в посочените разпоредби, а представлява различна формулировка на
поддържаното от ищцовата страна становище за двустранния характер на процесните
дарения, като ищецът не е изложил твърдения, съответстващи на дадените от съда
указания, които да обусловят правен интерес от предявените искове на така заявените
основания.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в предоставения срок ищцовата
страна не е изпълнила указанията, дадени с Разпореждане № 174402/12.11.2025 г.,
което налага подадената от Х. М. С. исковата молба да бъде върната, а производството
по делото – прекратено в цялост.

Така мотивиран, СРС, І-во ГО, 47-ми състав,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК подадената от Х. М. С. срещу
М. Х. С. искова молба с вх. № 313812/26.09.2025 г., уточнена с молби с вх. №
354035/29.10.2025 г. и с вх. № 392271/01.12.2025 г., и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 47407/2025 г. по описа на Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
поради връщането на исковата молба.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3