Определение по дело №368/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

153

Година

17.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.21

Година

2012

Председател:

Секретар:

Предявен е иск по .

Ищецът, Д. Р., твърди, че на 23.5.2006г. с личния си автомобил виновно е причинил ПТП, в което са пострадали пет лица. По силата на влязол в сила съдебно решение на ЕРС по гр.д. 57/2008г. , в което ответникът е участвал като трето лице помагач, същият е било осъден да заплати обезщетение на тези пострадали лица, както и разноските по делото. Тъй като ЕРС е прекратил производството по делото по предявения обратен иск против ответника , в тази си част същото е било прекратено. С оглед факта, че мотивите на постановеното решение на ЕРС са задължителни за отетника съгласно нормата на , то същото следва да бъде осъдено да заплати на ищеца тези опередлени от съда обезщетения, ведно с разноските по силата на сключения между страните договор за ззадължителна застраховка Гражданска отговорност. Не спори ,че по издадените срещу него изпълнителни листове не е заплатил дължимото обезщетение, както и факта, че пострадалите лица не са завели пряк иск против застрахователя. Моли съда да уважи така п­едявения иск.

Ответникът ЗК "Л. И." оспорва предявените искове. Твръди, че искът е недопустим, тъй като не е налице плащане, така както изисква . , липсва правен интерес, освен това намира, че искът е неоснователен , както и спори първоначалния момент на изпадане в забава. Претенция за разноските и адв. възнаграждение е релевирана.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства , намира за установено следното: :

По силата на влязло в сила съдебно решение по гр.дело 57/ 2008 г. на Районен съд гр.Е., по което дело Застрахователно дружество "Л. И." е било конституирано и участвало като трето лице ­помагач на ответника, Д. А. Р. е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на пет лица, затова, че при управление на МПС - лек автомобил "Рено 19" с per...на 23.05.2006 г., причинил ПТП на път П-53 километър 58-300 между населените места гр. Е. и с.Константин, като пострадалите лица, които са пътували в насрещно движещ се автомобил "С." с per.N ВТ 9333 АА, са получили телесни увреждания. Съдът е осъдил ищеца Д. А. ,Р. да заплати на ищците по гражданското дело обезщетения, ка кто следва: на . М. Х. с ЕГН * сумата 6000 лв., заедно със законната лихва от 8.04.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, която лихва до датата на предявяне на този иск възлиза на 2290.20 лв. , на Р. А. Х. с ЕГН * сумата 5:000 лв., заедно със законната лихва от 8.04.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, която лихва до датата на предявяване на този иск възлиза на 1908.50 лв. на М. Х. М. с ЕГН * cyмата 1000 лв., заедно със законната лихва от 8.04.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, която лихва до датата на предявяване на този иск възлиза на 381.75 лв. ,на Х. М. Х. с ЕГН * и Р. А. Х. с ЕГН *, в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете А. Х. М. с ЕГН *, сумата 1500 ЛВ., заедно със законната лихва от 8.04.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, която лихва до датата на предявяване на този иск възлиза на 572.55 лв. и на Х. М. Х. с ЕГН * и Р. А.Х. с ЕГН *, в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Б. Х. М. с ЕГН *, сумата 5000 ЛВ., заедно със законната лихва от 8.04.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, която лихва до датата на предявяване на този иск възлиза на 1908.50 лв. ъдът не е присъдил мораторна лихва на ищците по приложеното гр.дело 57/ 2008 Г., а само законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба­8.04.2008 г.

Третото лице помагач по Гр.дело 57/ 2008 г. на ЕРС - ЗПК "Л. И." , което е ответник по настоящото дело, е уведомено от съда за претенцията на пострадалите лица, като на 2.09.2008 г. представителят му е подал становище до ЕРС.Решението на Еленския районен съд е влязло в сила на 19.05.2010 г. и по него са издадени 5 бр. изпълнителни листи против ищеца, по които са образувани 5 изпълнителни дела при ЧСИ Д. Б. с район на действие Великотърновски окръжен съд. Делата са с номера , както следва: *0199 ; *0200 ; *0201; *0202 ; *0203. Нито в о‗говора, нито в последствие отевтникът не спори факта, че не е заплатил обезщетение на пострадалите. Не спори и факта, че е налице валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, регламентирана в глава Двадесет и четвърта на Кодекса за застраховането. Застраховката е сключена при ответника­Застрахователна компания ,,Л. И." ., за което е на ищеца е издадена застрахователна полица N 0009-209/ 22 3 06 със срок на действие 19.03.2006 г.- 18.03.2007 г. Не е спорен и фактът, че са заплатени всички застрахователна премия по полицата на вноски чрез поделението на застрахователя в гр.Е.. Към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът дължи на пострадалите лица обезщетение за неимуществени вреди и лихви за забава в общ размер 25 561.50 лв. С влязлото В сила решение на Еленския районен съд Д. Р. е осъден да заплати също така 480 лв. държавна такса по сметка на съда и 48.63 лв. разноски на другата страна. Общо дължимата сума за обезщетение , държавна такса и разноски възлиза на 26 090.13 лв, каквато е цената на настоящия иск.

От наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищецът е заплатил по изп.дело *0199, 585, от които са платени частично задълженията за държавна такса и такси на ЧСИ. Това се установява от приложените удостоверения на ЧСИ Бойчев. По делото не се спори, че пострадалите не са предявили пряк иск против застрахователното дружество. Доколокото не са доказва уведомление на ответника, поради твръдението на ищеца, че писемните доказателства се намират у тогавашният му адвокат , който няма възможност към настоящия момент да ги представи. Въперик това съдът намира , че с привличането на отевтника като трето лице помагач в процеса по гр.дело 57/ 2008 г на ЕРС, т.е. с връчване на първото съобщение по делото, той е бил надлежно уведомен за настъпилото застрахователно събитие.

При така установената фактическа обстановка съдът парви следните изводи :

Предявеният иск е процесуално допустим, което се установява с определение на ВТАС №166/21.4.2012г. Разгледан по същество искът се явява основателен. Съгласно нормата на чл. 223 ал.2 от ГПК мотивите на ЕРС на влязлото в сила решение по гр.дело 57/2008г. на ЕРС е задължително за третото лице в отношенията му с ищеца, поради което възраженията за завишен размер на пирсъдените обезщетения е неоснователен. Чл.. 267 от КЗ задължава застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежанието или използването на МПС, вкл. неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане, както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенциите, вкл. съдебни разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице. Според чл. 257 ал.2 от КЗ собственикът, респ. лицето което управлява моторното превозно средство са застраховани лица. В случая ищецът е собственик и управляващ МПС, с което е причинена вредата на пострадалите лица. Т.е. той има качеството на застраховано лице по смисъла на глава 24- та от КЗ. Пострадалите лица, доколкото не са станали причина за произшествието, и това е установено в хода, както на наказателното дело, така и в хода на гр.дело 57/ 2008 г имат право да получат обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като застрахователят следва да ги покрие - аргумент в чл. 257 ал. 3 от КЗ. Съдът изцяло сподеял аргументите от защита на ищеца, че на осонавние чл. 267 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица­участници в движението по пътищата вреди, вследствие притежаването и използването на МПС. Към датата на сключване на застрахователната полица - 18.03.2006 г. за собствения на ищеца автомобил, с който е причинено пътно-транспортното произшествие на 23.05.2006г., е бил в сила Кодекса за застраховането и отношенията между страните се уреждат съобразно неговите клаузи. Кодекса за застраховането се нарича "задължителна гражданска отговорност на автомобилистите". Отношенията между страните по тази задължителна застраховка са регламентирани в глава Двадесет и четвърта на КЗ и независимо, че и при нея също се сключва договор със застрахователя, поради задължителния й характер, отношенията между страните са различни от застраховката "Гражданската отговорност", уредена в глава Двадесета от КЗ. Застраховката "Гражданска отговорност", уредена в глава Двадесета от КЗ, в която попада чл. 229, на който се позовава застрахователното дружество, е доброволна.

Именно защото застраховката "гражданска отговорност на автомобилистите" е задължителна, а не доброволна, условията за реализиране отговорността на застрахователя са различни. Липсата на норма, аналогична на чл. 229 от КЗ в нормативната уредба на задължителната застраховка е продиктувана до голяма степен от необходимостта да се охранят интересите на пострадалите при ПТП лица, които, за да получат обезщетение, не би следвало да чакат заплащането му от застрахования. При съотношението на "общи" към "специални" норми, тъй като застраховките "Гражданска отговорност" и "Задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите" са уредени в различни глави на КЗ , съответно глава Двадесета и глава Двадесет и четвърта. следва да се приложат специалните такива. В Глава Двадесет и четвърта от КЗ, уреждаща правоотношенията между застраховател и застрахован няма препращане към разпоредби на глава Двадесета. Съдът споделя и другото становище на ищеца , че уважаването на иска му срещу застрахователя не зависи от заплащане на притезанието към увредените лица, е и следното: Независимо, че основанието за заплащане на застрахователното обезщетение е застрахователния договор, застрахователното събитие, което поражда задължението на застрахователя да плати застрахователното обезщетение е датата на деликта. Или, един и същи юридически факт ­датата на непозволеното увреждане, поражда деликтното задължение на застрахования и задължението на застрахователя по задължителната застраховка. Аргумент в тази насока е и съдебната практика. В постановеното по реда на чл. 290 от ГК решение на ВКС 207/24.10.2010г. т.д. 278/2008г., изрично се посочва, че в случая се касае за обратен иск, предявен от деликвента към неговия застраховател, а не за суброгационен иск по смисъла на чл. 74 от ЗЗД. Тъй като нормата на чл. 229 от КЗ е уредена по същия начин като суброгацията, а именно : че заплатилия има право да предяви пряк иск към застрахователя си , касае уреждане на едни договорни отношени. Би било лишено от смисъл да се приема, че при обвързваща сила на мотивите на решение , постановено при участие на застрахователя, негово неправомерно поведение, изразяващо в незаплащане му и пасивност на пострадалите лица, които не прадявяват пряк иск, то деликвентът е лишен от правна защита. Заплащането на обезщетение, непосилно за деликвента, при наличие на валиден застрахователен договор при това задължителен, гарантиран от държавата и контролиран от държавни органи /КАТ/ обезмисля самата конструкция на това аздължително застраховане.

Предвид изложеното, съдът намира, предявеният иск за допустим и основателен .

С оглед изхода на делото и на основание ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на ВТОС в размер на 1043,60 лв.

Следва да ес присъдят разноски на ищеца в размер на 800/осемстотин / лева .

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК "Л. И. , гр. С. със седалище и адрес на управление гр.С.,район К.бул Ч. В. №... с ЕИК ..., да заплати на Д. А. Р. от гр.Е. , . О., 12 с ЕГН: * по иск с правно основание сумата в размер на 26 090,13 / двадесет и шест хиляди и деветдесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължимото от него обезщетение на пострадалите лица, определено по силата на решение по гр.д. 57/2008г. на ЕРС, както и направените по делото разноски в размер на 800/ осемстотин лева /.

ОСЪЖДА ЗК "Л. И. , гр. С. със седалище и адрес на управление гр.С.,район К. бул Ч. В. № 51 с ЕИК ********* да заплати на ВТОС д.т. в размер на 1043,60/хиляда четиридесет и три лева и шестдесет стотинки /, за което да се издаден служебно изпълнителен лист .

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуедмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: