№ 16056
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110163448 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, представлявано от управителя Х. Г., чрез
адв. С.М.., срещу *** с ЕИК *** иск по чл. 265 от ЗЗД за заплащане сумата 14 318,65 лева,
ведно със законната лихва от предявяването на иска. Претендира разноски, включително по
проведеното производство по обезпечение на доказателства по гр.д. 27258/2023г. на СРС, 40
състав. Иска присъждането на законна лихва от предявяването на иска, претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че с ответното дружество сключил Договор от 03.02.2021г. за монтаж на
подова настилка с материали на възложителя – полагане на гранитогрес, залепване на
первази и лайсни с фугиране. Договорили се за 7200 лева възнаграждение и работата да се
извърши в срок до 15.06.2021г. Срокът на изпълнение е удължаван с анекси. Впоследвстие
бил сключен и договор на 16.04.2021г. за извършване на шпакловка на стени и тавани, като
преди това извърши цялостно грундиране. За тази работа е договорено възнаграждение 4800
лева и срок – 31.05.2021г., удължен с анекс до 20.06.2021г. При приемане на работата
възложителят и ищец по делото констатирал, че извършената работа не отговаря на
договорения обем и качество, имало лошо изпълнение. По изготвената в производство по
обезпечаване на доказателства СТЕ се установява, че за поправяне на установените
недостатъци са необходими 14 318,65 лева.
Ответникът *** с ЕИК ***, представлявано от управителя В. П., чрез адв. Е.М.., взема
становище за неоснователност на иска. Сочи, че ищецът е приел с конклудентни действия
1
изработеното и не е направил пир приемането възражения, освен това заплатил всичко
дължимо по договорите. Започва да претендира, че има некачествено изпълнение едва две
години след мероприятията по договора чрез образуването първо на дело за обезпечение на
доказателства, и впоследствие на настоящото дело.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
По делото не се спори, а и се установява от писмените материали, че страните действително
са сключили два договора за извършване на Строително-монтажни работи /по – нататък:
СМР/ в обект: къща на адрес гр. ***. Първият е от 03.02.2021г. и е с предмет Монтаж на
подова настилка – гранитогрес, и конкретно: полагане и монтиране на гранитогреса с
материали на възложителя, също така поставяне чрез залепване на первази от 5 см. с лайсни
и фугиране. Възложителят се е задължил да предостави на изпълнителя необходимото
количество гранитогрес и строителни материали, необходими за монтаж върху посочена
площ от 200 кв. м. и конкретни материали и по марки производители. Ответникът от своя
страна се е задължил да извърши договорената работа при спазване на условието всяка
плочка следва посоката на изображението, положена под нивелир в четирите посоки спрямо
всички останали, както и други конкретни условия. Страните договорили възнаграждение, в
общ размер на 7200 лева, като 1200 лева от него е договорено да бъдат платени при
сключване на договора (чл. 3), а останалата - на две допълнителни части - съобразно етапите
на извършване на работата. Ответното дружество - изпълнител се е задължил да извърши
цялата му възложена дейност в срок до 15 юни 2021 г. (чл. 5). В чл. 11 от договора е
посочено, че изпълнението на възложените дейности се приема от възложителя с приемо-
предавателни протоколи, ставащи неразделна част от договора. На 16.04.2021 г. към този
договор е подписан анекс, с който страните са се уговорили изпълнителят да започне работа
на 30.05.2021г., вместо на 03.02.2021г., а срокът за изпълнение се удължава съответно. На
26.05.2021 г. към договора е подписан втори анекс, с който страните са се уговорили
изпълнителят да започне работа на 20.06.2021г., а срокът за изпълнение се удължава
съответно.
Видно от представените на л. 14 – 19 от делото материали : на 26.03.2021г. ищецът извършва
авансовото плащане от 1200 лева в полза на ответника - изпълнител, за което последният е
издал фактура от 25.03.2021г. Впоследствие, на 23.09.2021г. ищецът заплаща сума от 2400
лева, за което е била издадена фактура от 21.09.2021г. Последно на 20.10.2021 г.
дружеството е заплатило още 2400 лева, за което ответникът е издал фактура от 18.10.2021г.
На 16.04.2021 г. между страните е сключен втори договор с предмет Шпакловка на стени и
тавани, с който ответникът като изпълнител е поел задължение възмездно да извърши
посочените работи в същия недвижим имот: поправка, изправяне, шпакловане и шкурене на
вътрешни стени и тавани, като предварително се направи набраздяване, „начукване " на
зоните, които ще се попълват със строителен материал, а когато той е с по-голяма дебелина
да се положи стъклофибърна мрежа. Преди шпакловане изпълнителят се е задължил да
2
извърши цялостно грундиране с грунд. Изпълнителят след извършените поправки се
задължил да направи цялостно шпакловане и финосване със „Шиит Рок" на стени и тавани,
така че повърхностите да бъдат в готовност за боядисване. Изпълнителят се задължил да
извърши и подмяна и изправяне на ръбохранители в рамките на прозорци, подмяна и
изправяне на ръбохранители в ъглите на стените. Общото договорено възнаграждение е 4800
лева, като от него една част в размер на 1200 лева е платима авансово, а остатъкът - на три
равни части от по 1200 лева след предаване с двустранни протоколи на извършената работа
в следните етапи - партер, етаж 1 и етаж 2 на недвижимия имот. (чл. 3 от договора).
Изпълнителят ответник се е ангажирал да извърши всички уговорени работи в срок до
31.05.2021 г. (чл. 6 от договора). Възложителят се е задължил да предостави необходимите
материали на изпълнителя в срок до 23.04.2021 г. (чл. 12 от договора), а отделно от това -
задължил се е да предостави на изпълнителя ключове за обекта – видно от Приемо-
предавателен протокол от 21.04.2021г. на л. 22 същите са предадени на управителя на
ответника. На 26.05.2021г. към описвания договор е сключен анекс, с който страните са
удължили срока за приключване на ремонтните работи - предмет на договора до 20.06.2021г.
Видно от приложените на л. 24-30 от делото платежни ищцовото дружество е извършило
следните плащания: на 20.04.2021г. авансово плащане в размер на 1200 лева, за което
изпълнителят предварително е издал фактура на 19.04.2021г.; на 16.06.2021г. са платени 2400
лева, за които ответникът е издал фактура на 10.06.2021 г.; на 09.09.2021г. е
извършено ново плащане от 2400 лева, за което са издадени два броя фактури от 30.08.2021
г., всяка от които на стойност 1200 лева. С това „двойно" плащане на практика е заплатена и
цялата оставаща неплатена цена по договора от 03.02.2021 г. за монтаж на подова настилка.
По делото е изготвена СТЕ с теоретични по своя характер въпроси, касаещи принципни
постановки и възможности при изготвяне на конкретни СМР. ПО отношение на подовите
замазки се казва, че преди полагането на подовата настилка задължително се поставя подова
замазка върху подовата стоманено-бетонова плоча. И че по стандарт допустимите
отклонения при подови замазки са не повече от 10 милииметра. Конкретно анализирайки
договора по делото вещото лице дава заключение, че допустимите неравности на
повърхността /вдлъбнатини и издатини/ е не повече от 2 милиметра на 1 метър или
максимум 4 мм. По втория поставен въпрос се дава отговор, че не е възможно да се изравнят
неравности по стени и тавани, които са направенина груба машинна мазилка, а е необходимо
да се извършат предварителни дейности.
По показанията на изслушания по делото свидетел И. С. съдът приема следното.
Бидейки същият служител при ответника при изпълнение на процесните договори, и пряко
участващ в тях, става ясно, че всяко помещение се правело на етапи, след което Х. Г. като
*** правел проверки и одобрявал извършеното. Свидетелят лично не е подписвал каквито и
да е предавателни протоколи. Възлагано им било да оправят корекции от предни майстори.
Стените казва, че били доста криви, което не можела да се оправи с финална шпакловка.
Самият свидетел е правил шпакловки и е поставял плочки. Споделя, че се наложило да
работят навън на минусови температури и отказали в някакъв момент заради лоши
3
атмосферни условия. Спомня си, че само на този обект е работил 9 месеца заедно с още един
колега двамата.
Свидетелката Д. П. е *** на управителя на ищцовото дружество Х. Г.. Този факт се
разкрива по време на даване на показанията й, като попитана в началото, не споменава да
има връзка със страните. Затова нейните показания се пречупват през призмата на пряка
заинтересованост. Казва, че неколктократно е придружавала Х. Г. когато е ходил да
надзирава извършваните ремонтни дейности в обекта. – около седем – осем пъти. Виждала е
двама представители на ответното дружество да работят на място. Пред нея Х. Г. е правил
бележки на работниците по изпълнението на СМР. Казали, че ще го оправят, но не го
направили. Признава, че няма констативни протоколи по двата договора с ответника. Имало
моменти, когато Х. Г. търси управителя на *** и той не си вдига телефона. Самата
свидетелка се занимавала с плащането на фактурите, както е било по договор. Управителят
на ответника П. пускал фактури и свидетелката нареждала плащане. Последно посетила
обекта около м. март 2025г. и в имота имало необлечени стълби, нефигурирани цокли,
недовършени стени, отлепване на цялата мазилка. Срещала се управителя П. и по повод
друг обект, за който й бил дал оферта, която била необходима на свидетелката неясно в кое
точно нейно качество, защото кандидатствала за един проект, на който й трябвало
изпълнител. По-нататък казва, че е в качеството си на *** при ищцовото дружество освен,
че е *** на управителя. Не е на трудов договор, но е получавала няколко пъти
възнаграждения.
Съгласно приетата по приложеното гр.д. 27258/2023г. на СРС, 40 състав, Съдебно –
техническа експертиза, след извършен оглед на имота на 25.08.2023г. вещото лице изготвя
снимков материал и дава заключение по поставените от ищеца задачи. В заключението си
констатира, че има места без положен гранитогрес – в предверието, не е монтиран цокъл от
гранитогрес на отделни места в стаите с обща дължина 11 метра. Измерил е луфтове в
нивата на гранитогреса с височина 4 – 6 мм в отделните стаи. Няма фугиране в горния край
към стената и между отделните плочки. Констатира още, че стените и таваните имат
положена шпакловка, която не е извършена в цялост. Нямало набраздяване на стените преди
полагане на новата шпакловка. Като цяло същата била изпълнена с лошо качество – не е с
равна и гладка повърхност. Заключава, че стаите към огледа не се годни за полагане на боя.
Помещенията не са годни и за използване. Вещото лице изчислява обща стойност на
пазарна цена на труд и материали за поправяне на установени недостатъци в обекта – общо
14 318,65 лева. Отделно посочва с каква сума можело да се намали възнаграждението на
изпълнителя, като сочи поотделно: по Договор от 03.02.2021г. – 1 692,00 лева и по Договор
от 16.04.2021г. – 4800 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
При предявения иск ищецът следваше да докаже, че между страните е сключен
валиден договор за възлагане с определено съдържание, изпълнението по което е
4
некачествено.
При комплексен анализ на писмените доказателства съдът достигна до следните изводи.
Между страните действително има два сключени Договора за изработка – от 03.02.2021г. и
от 16.04.2021г. Доказват се безпротиворечиво предмет, начина на плащане, извършено
своевременно такова изцяло и в срок. Не се доказа наличието на каквито и да е документи
по приемането на извършените СМР. Основният спорен въпрос е: имало ли е приемане на
извършеното по смисъла на закона и оттам – има ли право възложителят да претендира
обезщетение на некачествено изпълнено.
Дадените дори и от ***та на управителя на ищеца показания като свидетел са в смисъл, че
по време на работата Х. Г. е имал комуникация с извършващите СМР, посещавал е
няколкократно обекта, правил е конкретни бележки. Няма данни за писмена комуникация
между страните във връзка с изпълнението и неговото качество, неговото евентуално
неодобрение и т.н.
В срок възложителят – ищец в настоящото производство извършва периодичните плащания
по двата договора. Около две години след последното плащане есента на 2021г. – на
19.05.2023г. ищецът образува дело за обезпечение на доказателства - горецитираното, по
което е приета СТЕ. След това в края на ноември 2023г. образува настоящото дело и едва
тогава реално ответното дружество се запознава с претенциите за качество на своя
възложител.
Настоящият състав счита аргументът, изложен от ответната страна, за основателен. Имало е
приемане на извършеното чрез конклудентните действия по плащането на отделните вноски
по договорите. Бидейки и двете страни търговци и вършейки тази дейност по занятие,
същите действат с грижата на добрия търговец. Всеки един такъв, когато има възможност да
извърши оглед на извършеното, сам преценява дали и кога да го направи. Сам обаче следва и
да е наясно в последиците ако не го направи. Няма доказателства ищецът в лицето на
неговия управител да е бил възпрепятстван да оглежда собствения на управляваното от него
дружество имот. Напротив, и по дадените показания на двамата свидетели става ясно, че той
е ходил на обекта. И да не е, е имал обективна възможност и най-вече право да го стори
преди да нареди плащанията. С действията си по плащане обаче действително извършва
приемане на работата и това е неоттегляемо. По заявеното правно основание – некачествено
изпълнение на договора за изработка, искът е неоснователен.
Обилна и еднозначна е и съдебната практика по въпроса – когато има плащане, има
приемане на работата. Дали на друго основание би се дължало някакъв вид обезщетение не
е предмет на настоящото обсъждане. Тук изработеното е прието с конклудентни действия и
не може да се говори за какъвто и да е вид неизпълнение на договора.
По разноските
При този изход на делото и направеното искане, на ответника се дължат разноски. Същият
претендира 1690 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за ССЕ, заплащането
5
на които е доказано по делото.
По направеното от ищеца бланкетно възражение за прекомерност съдът намира за
необходимо накратко да посочи, че същото е неоснователно поради следното. Първо, по
делото са проведени общо 6 открити заседания, извършвани са разнородзни действия,
събирани са различни доказателства. Второ – самият възразяващ си е договорил и
претендира възнаграждение в размер на 2250 лева. И така – общо по правната и фактическа
сложност договорените и изплатени 1690 лева не са прекомерни.
Ето защо разноските подлежат на присъждане в общ размер от 1890 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 265 от ЗЗД, предявен от *** с ЕИК ***, със седалище: гр. *** - ***-
***, представлявано от управителя Х. Г., срещу *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, за
заплащане сумата 14 318,65 лева, ведно със законната лихва от 20.11.2023г. до окончателното
изплащане, дължими като обезщетение за некачествено изпълнение по Договори за
изработка от 03.02.2021г. и от 15.04.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***
сумата 1890,00 /хиляда осемстотин и деветдесет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6