Решение по дело №540/2012 на Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

 

№ 4

03.01.2013 г. гр.Балчик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Балчишкият районен съд граждански състав. На трети декември през две хи­ляди и дванадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: С. Колев

Секретар: Мая Петкова
Прокурор: -----------------

Като разгледа докладваното от районен съдия С. Колев гражданско дело № 540 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от С.И.Н., ЕГН **********,***, чрез упълномощения от него адвокат Р.Т.Д. ***. ****** срещу М.М.Б., ЕГН **********,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост по отношение на недвижими имоти както следва: Уг ид.ч. от сграда с иденти­фикатор 39459,501.185.2, както и Уг ид.ч. от от поземлен имот с поземлен идентификатор 39459.501.185 /дворно място, с площ от 960 кв.м/, с админис­тративен адрес на имота: с. Кранево, Община Балчик, област Добрич, ул. Ис­кър № 27А.

От ищцова страна обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърде­ния: ищецът е вдовец от м. март 2007 г. Приживе заедно със съпругата си СРНс нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 166, том I, вх. per. № 958, дело № 288/23.12.1998 г. прехвърлят на П.И.П. - син на съпругата на ищеца, свой собствен недвижим имот - едноетажна жилищна сграда, състо­яща се от три стаи, коридор, баня с тоалетна и мазе, със застроена площ от 59 кв.м, построена в източната част на дворно място, цялото с площ от 960 кв.м -тогава парцел XXVII - 146 в квартал 15 по плана на с. Кранево, Община Бал­чик, заедно с ½ идеална част от това дворно място. Впоследствие, след смърт­та на съпругата си, ищецът завежда иск гражданско дело - № 295/2008 г.по описа на PC Балчик, с решението по което е развален сключеният между С.И.Н. и П.И.П. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран в гореописа­ния нотариален акт, за ½ идеална част от едноетажната жилищна сграда, как­то и за ½ идеална част от описаното в нотариалния акт дворно място. Искова­та молба по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана на 14.03.2009 г. с Акт № 161, том II, per. № 962 в Службата по вписванията - гр. Балчик. Постановеното по гражданско дело № 295/2008 г. по описа на PC Балчик решение влязло в за­конна сила на 24.09.2010 г. и е вписано с вх. per. № 707/11.03.2011 г.. Акт № 82, том I, по партида № 17327 на Службата по вписванията - гр. Балчик.

 

 

 

 

В хода на гр.д. № 295/2008 г.по описа на PC Балчик - П.И.П., на 14.03.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 54, том I. рег.№ 527, дело № 43 от 14.03.2011 г. на нотариус Г.Ч.-рег. № 623 на Нотариалната камара, е продал на лицето М.М.Б. целият, притежаван от себе си, по силата на нотариален акт № 166, том I, вх. per. № 958, дело № 288/23.12.1998 г. недвижим имот Страните по тази сделка в раздел V от нотариалния акт заявили, че им е известно за вписаната от кли­ента ми искова молба по гр.д. № 295/2008 г. на PC Балчик и че имота се купу­ва въпреки наличието на този гражданскоправен спор.

От ищцова страна се твърди, че, макар и понастоящем ищецът да живее предимно в гр. Варна при дъщеря си и зет си, на посочения в исковата молба адрес, не е лишен от ползването и обитаването на процесния имот, който по­сещава често, придружаван от близките си. Невъзможно му е на този етап са­мо да се регистрира в СГКК като съсобственик на имота.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата М.М.Б., че ищецът, е собстве­ник на следните недвижими имоти: 1. ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 39459,501.185.2, както и 2. ½ ид.ч. от от поземлен имот с поземлен иденти­фикатор 39459.501.185 /дворно място, с площ от 960 кв.м/, с административен адрес на имота: с. Кранево, Община Балчик, област Добрич, ул. Искър № 27А.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор с който счита иско­вете за недопустими и неоснователни, като изтъква подробно основания за това.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа предявеният иск.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. К. оспорва предявеният иск като недопустим. В хода на съдебното заседание от ответна страна се прави изрично признание на права, а именно правото на собстве­ност на ищеца върху

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното гр.д. № 295/2008 г. по описа на PC Балчик в цялост е видно, че ищецът заедно със съпругата си СРНса прехвър­лят с договор за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № 166, том I, вх. per. № 958, дело № 288/23.12.1998 г. на П.И.П. - син на съпругата на ищеца, свой собствен недвижим имот - едноетажна жилищна сграда, състо­яща се от три стаи, коридор, баня с тоалетна и мазе, със застроена площ от 59 кв.м, построена в източната част на дворно място, цялото с площ от 960 кв.м -тогава парцел XXVII - 146 в квартал 15 по плана на с. Кранево, Община Бал­чик, заедно с ½ идеална част от това дворно място.

Видно от преписката по приложеното гр.д. № 295/2008 г. по описа на PC Балчик, след смъртта на съпругата си, ищецът завежда иск гражданско дело -№ 295/2008 г.по описа на PC Балчик, с решението по което е развален склю­ченият между С.И.Н. и П.И.П. договор за прех­върляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, матери­ализиран в гореописания нотариален акт, за ½идеална част от едноетажната жилищна сграда, както и за ½ идеална част от описаното в нотариалния акт дворно място.

 

 

 

 

От приложеното нотариално дело № 43/2011 г.. по описа на Нотариус Г.Ч. - per. № 623 на Нотариалната камара се установява, че с но­тариален акт за покупко-продажба № 54, том I. рег.№ 527, дело № 43 от 14.03.2011 г. на нотариус Г.Ч.-рег. № 623 на Нотариалната кама­ра, е продал на ответника М.М.Б. целият, притежаван от себе си, по силата на нотариален акт № 166, том I, вх. per. № 958, дело № 288/23.12.1998 г. недвижим имот и че страните по тази сделка в раздел V от нотариалния акт заявили, че им е известно за вписаната от клиента ми искова молба по гр.д. № 295/2008 г. на PC Балчик и че имота се купува въпреки на­личието на този гражданско-правен спор.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е за установяване правото на собственост на ищеца върху ½ ид. части от недвижими имоти - чл.124, ал .1 ГПК.

За да е допустим един установителен иск за собственост следва да са налице следните предпоставки: ищецът да владее имота, собствеността върху който претендира; да е налице правен интерес да води установителен иск и спорът да не е решен с влязло в сила решение.

В настоящия случай страните не спорят, че ищецът владее следните недвижими имоти: 1. ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 39459,501.185.2, как­то и 2. ½ ид.ч. от поземлен имот с поземлен идентификатор 39459.501.185 /дворно място, с площ от 960 кв.м/, с административен адрес на имота: с. Кранево, Община Балчик, област Добрич, ул. Искър № 27А.

Не се спори по делото, че между страните не е налице влязло в сила решение уреждащо спор за собственост относно гореописаните имоти. Следва да се посочи и обстоятелството, че влязлото в сила решение по гр.д. № 295/2008 г. по описа на PC Балчик макар и да има конститутивно действие по отношение на договор, от който ищцата черпи правата си на собственик, не урежда спор между страните и няма характер на силата на пресъдено нещо между страните относно самото право на собственост спрямо имота.

Съдът намира, че в случая за ищеца е налице правен интерес от про­веждане на установителен иск за собственост срещу ищцата, т.к. по силата на НА за покупко-продажба № 54, том I, рег.№ 527, дело № 43 от 14.03.2011 г. същата притежава титул за собственост за целия обем от правото на собстве­ност върху недвижимите имоти. При това положение, както и при наличие не­уреден по изричен начин спор между ищеца и ответницата относно собстве­ността им в имота, последната разполага с възможността да осъществи и съот­ветните правни сделки по прехвърляне собствеността върху имотите с трети лица, легитимирайки се като пълноправен собственик, което пък би довело до затруднения за ищеца да осъществи правата, които притежава по отношение на тези имоти. Правният интерес за ищеца е продиктуван и от факта, че в съ­ответните държавни институции, където се водят определени регистри свърза­ни с недвижимия имот (напр. АГКК) ищцата е посочена, като единствен титу­ляр в собствеността, което затруднява по повод неговото административно об­служване свързано със собствеността му в имотите.

От страна на ответницата е извършено признание на правото на ищеца върху ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 39459,501.185.2, както и върху ½ ид.ч. от от поземлен имот с поземлен идентификатор 39459.501.185 /дворно място, с площ от 960 кв.м/, с административен адрес на имота: с. Кранево, Община Балчик, област Добрич, ул. Искър № 27А.

 

 

 

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода от спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, за същите са приложени доказателства за платена държавни такси за образуване и водене на делото в размер на 171,17 лв., и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. М.Б., ЕГН **********,***, че С.И.Н., ЕГН **********,***, е собственик на следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от едноетажна жилищна сграда с идентификатор 39459.501.185.2, състояща се от три стаи, коридор, баня с тоалетна и мазе, със застроена площ от 59 кв.м, построена в източната част на дворно място, цялото с площ от 960 кв.м, както и на ½ ид.ч. от това дворно място с площ от 960 кв.м, представля­ващо поземлен имот с поземлен идентификатор 39459.501.185 - стар иденти­фикатор - парцел XXVII - 146 в квартал 15 по плана на с. Кранево, Община Балчик, с административен адрес на имота: с. Кранево, Община Балчик, об­ласт Добрич, ул. Искър № 27А, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Стоян И.Н., ЕГН **********,*** сумата от 671,17 лева съдебно деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: