Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2 1 1
гр. Пловдив, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3881/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-003993/28.05.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Н.С.П. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП с аргументи за липса на материална компетентност у
актосъставителя.
Въззиваемата страна
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив не взема становище на по
жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 08.03.2019 г.
около 16:21 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. №
****, собственост на С.П.П. с ЕГН **********,***. В същото време на същия
булевард до № 160 свидетелите К.К. и И.С.,***, група „Сигма“, изпълнявали
служебните си задължения по план разстановка. С. подал сигнал със стоп палка на
приближаващия се лек автомобил „Нисан Примера“. Водачът в лекия автомобил не се
подчинил и заобиколил С., а през прозореца на автомобила му изхвърчал метална
кутийка от бира. К. видял това, качил се веднага на служебния мотоциклет и го
последвал. Настъпило кратко преследване, като лекият автомобил в крайна сметка бил
спрян, а от него водачът изскочил и тръгнал да бяга. К. извикал команда за
подчинение, която водачът спазил. Когато се приближил К. усетил, че последният
мирише силно на алкохол и бил в нетрезво състояние и с несигурна походка.
Водачът бил установен като Н.П. и бил тестван с дрегер алкотест 7410+ с
фабричен № ARSM
0002. Тестът се оказал положителен, като отчел 1,41 промила алкохол в издишания
въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0015236 и бил извикан друг
екип на полицията, който да отведе жалбоподателя до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.
Пловдив.
За установеното на
място нарушение бил съставен АУАН бл. № 0629217 от 08.03.2019 г., в който е
квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Водачът бил отведен
до медицинското заведение и дал кръвна проба и след извършване на химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина с протокол
№ 146/11.03.2019 г. било констатирано, че количеството е в размер на 1,07
промила.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което му била наложена глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точни на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите И.С. – актосъставител, и
К.К., очевидец, както и от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за
нарушител/водач, талон за изследване № 0015236 от 08.03.2019 г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 08.03.2019 г., протокол № 146/11.03.2019 г. за химическа
експертиза, писмо за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в
дъха оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. Разпитан в съдебно заседания свидетелят С. потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната
в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на мястото на
деянието и възприета лично от свидетеля. От друга страна свидетелят К. в
подробности посочва действията си по преследване на нарушителя, по залавянето
му, лично е възприел състоянието на нарушителя, несигурната му походка и мириса
на алкохол, както и положителната проба с дрегер над допустимите норми.
Показанията на свидетелите
С. и К. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни.
Независимо един от друг и двамата свидетели дават припокриваща се информация за
едни и същи събития, възприети от различна гледна точка. Показанията им са в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което
съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и протокола за
химическа експертиза и не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се
посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му
сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са
достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управлението
на автомобил след употребата на алкохол над допустимите норми. Обжалваното НП е
издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и
съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.
Не може да бъде
прието възражението, свързано с липсата на материална компетентност на
актосъставителя. Напротив, АУАН е издаден от оправомощено лице. Съгласно
приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР т. 1.3 и т. 1.4
изпълняващите служебни задължения на изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности в звената „Сигма“ в ОД на МВР, както и в отдел „Специализирани полицейски
сили“ в рамките на обслужваната територия да осъществяват контрол по ЗДвП и КЗ.
В конкретния случай съгласно АУАН актосъставителят изпълнява младша
инспекторска служба в група „Сигма“ към отдел „Специализирани полицейски сили“
/СПС/ към ОД на МВР Пловдив на територията на същата дирекция, което му е дало
право да издава АУАН.
Не са налице
основанията за зачитане на принципа „ne bis in idem“ /не два пъти за едно и също нещо/, доколкото има данни
образуваното наказателно производство да е прекратено, именно защото
компетентният орган е преценил, че поведението на нарушителя не представлява
престъпление, а административно нарушение, поради което е и пратено за
последващи действия по издаване на наказателно постановление.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Н.П. като водач на МПС „Нисан Примера“ с ДК №
****, собственост
на С.П.П., на 08.03.2019 г. около 16:21 часа в гр. Пловдив на ул. „Александър
Стамболийски“ срещу № 160 е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта, установена след химическа експертиза в параметрите между 0,8 и 1,2 на
хиляда и въведена в НП с параметри 1,01 промила. Затова му издаден талон за
медицинско изследване № 0015236 от същата дата.
Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и
категорично е бил установен с положителна проба за алкохол първо в дъха, а след
това и в кръвта, която е била над допустимата и в границите между 0,8 и 1,2 на
хиляда при управлението му на МПС. Полицейските служители – свидетелите С. и К.
са категорични в показанията си и жалбоподателят е имал видимо нетрезвен външен
вид, мирис на алкохол и несигурна походка.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 1 предвижда отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително“, за което е конкретното производство. Отнемането на
контролни точки не е административно наказание, поради което липсата на
изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните
точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността
на наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че
за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на
съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването
на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява
МПС под въздействието и след употреба на алкохол може да доведе до настъпване
на общественоопасни последици – както за движението, така и за живота и
здравето на останалите участници в движението, и е искал настъпването на
последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че е пил алкохол.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за лице, което управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба
във фиксиран размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието
съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 19-1030-003993/28.05.2019
г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Н.С.П. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.