Р
Е Ш Е
Н И Е
№47 30.01.2020 г. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно
дело № 898 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното
Производството е с
правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Г.Ж.Д. *** против Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора за присъждане
на парично обезщетение в размер на 500
/петстотин/ лева за претърпени от
него имуществени вреди, вследствие
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 8245а-752 от
07.05.2019 година, издадено от началника на Второ районно управление –Стара
Загора при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Стара
Загора ,
В исковата молба се твърди, че спрямо Г.Ж.Д. *** било издадено наказателно постановление №
8245а-752 от 07.05.2019 година, издадено от началника на Второ районно
управление –Стара Загора при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора, с което му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева на основание на
основание чл. 36 от ЗАНН за нарушение на разпоредбата на чл. 56,ал.1 от ЗОБВВПИ, което е отменено с решение № 513 от 07.10.2019
г. по а.н.д. № 1571 по описа за 2019 година на Районен съд гр. Стара Загора.
Решението е влязло в законна сила на 03.11.2019 г. Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално
представителство и защита по образуваните дела, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Иска се от съда да
осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора
да заплати на Г.Ж.Д. *** сумата
от 500 /петстотин/ лева за претърпени от
него имуществени вреди, вследствие
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 8245а-752 от
07.05.2019 година, издадено от началника на Второ районно управление – Стара
Загора при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Стара
Загора.
Ответникът Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора, не изпраща представител, но в писменото си становище,
релевира доводи, че искът е неоснователен, респективно твърди, че частично основателен.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения
иск.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С наказателно
постановление № 8245а-752 от 07.05.2019 година, издадено от началника на Второ
районно управление – Стара Загора при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора, на ищеца му е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 500 лева на основание чл. 36 от ЗАНН за нарушение на
разпоредбата на чл. 56,ал.1 от ЗОБВВПИ,
което е отменено с решение № 513 от 07.10.2019 г. по а.н.д. № 1571 по
описа за 2019 година на Районен съд гр. Стара Загора. Решението е влязло в
законна сила на 03.11.2019 година.
В съдебното
производство по оспорване на НП пред районния съд Г.Ж.Д. е бил представляван от адвокат с приложено
пълномощно. С договор за правна защита и съдействие 0205196 от 25.05.2019 г. ищецът
е възложил на адв. П. да осъществи „правна защита и съдействие“,
изразяващи се в изготвяне на жалба против наказателно постановление и
представителство пред съда, за което е договорено и заплатено в брой в размер на 500 лева.
По делото е приложено АНД № 1571/2019
г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Съдът намира
предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена
«отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването,
поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по
повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата
молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено
наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в
случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното
постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая
претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява
властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.
Въведените като
основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно
материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените
съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу
надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на ответника Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр.
Стара Загора, респ. „увреждането” на ищеца се
основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му е наложено
административно наказание „глоба”. След като това наказателно
постановление е отменено изцяло, съдът, пред който е
предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата,
обусловили този резултат.
За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред,
процесуалната си защита и представителство по образуваното в тази връзка дело,
ищецът е ангажирал адвокат С.П.. С договор за правна защита и съдействие
0205196 от 25.05.2019г. ищецът
е възложил на адвокат П. правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне
на жалба против НП и процесуално представителство, за което е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в брой
в размер на 500 лева. Там изрично е посочено, че плащането е звършено
в брой. Адвокат П. е участвал в проведеното на
18.07.2019 година съдебно заседание, заедно с Г.Ж.. Изрично в протокола е
отбелязано, че адвокат П. е пълномощник
на жалбоподателя. Поради което се явява несъстоятелно твърдението, че не е ясно, че възнаграждението
е платено за процесуално представителство именно по това дело във връзка с
оспорване на наказателно постановление № 8245а-752 от 07.05.2019 година,
въпреки че не е отбелязан номера и датата на издаване на НП в договора за
правна помощ и съдействие. Съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за
адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е
била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по
обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени
вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния
резултат. Възлагането от Г.Д. процесуално
представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото
НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от
издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите му, като санкционирано лице. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени
вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното
административно—наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо Г.Ж.Д. наказателно постановление № 8245а-752 от 07.05.2019 година, издадено от
началника на Второ районно управление – Стара Загора при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на
органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води
до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно
обвинение.
Адвокатският хонорар обаче
принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на
лицето с оглед повдигнатото му
обвинение. При ангажирането на
адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и
неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което
непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в
едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника.
Съгласно чл. 18,ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7,ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв . За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните по
чл. 7, ал.2. т.1 от Наредбата при интерес до 1000 лева минималното адвокатското
възнаграждение не може да бъде по-малко от 300 лева. За да се отговори на
въпроса прекомерно ли е договореното адвокатско възнаграждение следва да се
имат предвид тълкувателни решения - тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г. и тълкувателно решение №
1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. Според първото
институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в
средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди
обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно
решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение. Съдът е посочил "В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не
е необходима последица от него."
По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното предписание налага
извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: прекомерност на
заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата
предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за
присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата
на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от
заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по
своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че присъденото обезщетение в
производството по ЗОДОВ,
което възмездява разноските, понесени от страните по
административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между
тези страни и техните процесуални представители. То следва да е съобразено с
всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия
адвокатски хонорар, съгласно Закона за
адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован, т. е. да не
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В
правомощията на съда по иска за обезщетения за вреди е да изследва дали е
положена дължимата грижа от страна на увреденото лице при уговарянето на
адвокатското възнаграждение.Спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив. Поради това,
направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно. Определеният в наредбата размер на
адвокатското възнаграждение е 300, 00 лв. при материален интерес до 1000, 00
лв. В настоящия случай размерът на претендираното като настъпила имуществена
вреда адвокатско възнаграждение е 500, 00 лв. и като такъв се явява справедлив
и обоснован. Това е така, тъй като въпреки че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, то доколкото присъденият размер не надвишава значително
установения с Наредба № 1
от 9.07.2004 г. минимум, настоящият съдебен състав, счита, че не са
налице основания за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за
имуществени вреди.
.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр.
Стара Загора да заплати на Г.Ж.Д. сумата от 500 лева /петстотин /
лева, представляваща парично обезщетение
за претърпени от него имуществени
вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
8245а-752 от 07.05.2019 година, издадено от началника на Второ районно
управление – Стара Загора при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на Г.Ж.Д. сумата от размер 300 /триста/ лева, представляваща направените от него
разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
СЪДИЯ: