№ 1205
гр. Варна, 16.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Галина Сл. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20253100501121 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
Въззивникът ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32140-ВАРНА, редовно и
своевременно призован, представляват се от ЮРИСКОНСУЛТ Д. П.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна С. О. С., редовно и своевременно призован, не се
явява лично, представлява се от АДВ. М. П., редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Вещото лице С. А. Д., редовно уведомена по телефона, не се явява. Не е
депозирала заключение.
ДОКЛАДВА молба вх. № 25 727/10.09.2025 г. от вещото лице С. Д., в
която излага, че е била уведомена за назначаването й за вещо лице на
28.08.2025 г., но времето оттогава до настоящото съдебно заседание е твърде
малко за да изготви експертизата.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
Производството е въззивно и е образувано, както следва:
1. По Въззивна жалба вх. № 64687/21.09.2022г./ уточнена с молба вх.№
30208/21.12.2022г./ от Военно формирование – 32140 в гр. Варна, чрез
процесуален представител срещу Решение № 2771/02.09.2022г. по гр. д. №
2523/2022г. на ВРС, 10 състав, в частта: - за присъждане на обезщетение в
размер на 28 161.42 лева главница представляваща разликата от сумата над
5221.51 лв. представляваща стойност на неизплатено обезщетение за положен
извънреден труд за периода от 01.04.2001г. до 31.08.2017г., /некомпенсирани
262 дни или 2096 часа служебно време/, до присъдената сума от 33382.93 лева
– главница /1061 дни или 8488 часа /на осн. сключен между страните Договор
за кадрова военна служба с номер 79 от 04.09.1996г., ведно със законната
лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на исковата молба в
съда - 27.08.2020г. до окончателното изплащане на възнаграждението.
2. За присъждане на сумата от 9001.63 лева представляваща разликата от
сумата над 1124.53 лева до присъдената сума от 10 126,16 лв. (десет хиляди
сто двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща лихва за
забава върху главницата от 33 382,93 лв. (тридесет и три хиляди триста
осемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща стойност
на неизплатено обезщетение за положен извънреден труд за периода от
01.04.2001г. до 31.08.2017г., с продължителност от 1061 дни или 8488 часа, на
осн. сключен между страните Договор за кадрова военна служба с номер 79 от
04.09.1996 г., изчислена за периода 01.09.2017 г. до 27.08.2020 година.
Според въззивната жалба обжалваното решение се явява неправилно и
необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и при
неправилно прилагане на материалния закон моли за отмяната му в
обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени над посочения размер. Излагат се твърдения, че съда неправилно е
приложил материалния закон относно определяне броя на часовете служебно
време за т.н. компенсации за едно делнично дежурство. Оспорва се и извода на
съда , че носенето на дежурство от дома изисква заплащане в пълния размер.,
като се твърди , че произнасянето на съда е в противоречие с практиката
формирана от Съда на ЕС по Директива № 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 04.11.2003г. /цитират се решения/ , както и на
националната такава – ТР № 8 от 14.11.2014г. по ТД № 8/2013г. на ВКС,
ОСГК. Изложени са аргументи, че обжалваното решение е немотивирано
относно определяне на присъдения размер и кредитиране заключението на
вещото лице по ССЕ. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и
отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по
жалбата страна, чрез адв. П., в който жалбата се оспорва като неоснователна.
Отправено е искане първоинстанционното решение, като правилно и
обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
По делото е депозирана още и Частна жалба вх.№ 77775/11.11.2022г. от
С. О. С., ЕГН **********, чрез адв. П. против Определение №
11580/20.10.2022г. по гр.д. № 2523/2022г. на ВРС, 10св., с което е оставена без
уважение молба на въззивника с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
2
Според изложените в жалбата твърдения неправилно съда е намалил по
възражение на ответника с правно основание чл. 78 ал.5 от ГПК,
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение до сумата от 1835.27
лева. Оспорва извода на съда за липса на фактическа и правна сложност на
делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на
депозираната от него молба по чл.248 от ГПК и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лева.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира
потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно.
АДВ. М. П.: Имам възражения по доклада само в частта, с която се
докладва въззивната жалба и по отношение на включените дежурства, като в
тази част ВКС е потвърдил, а е върнал само в останалата част.
На стр. 2-ра, втори абзац, който започва със: „Оспорва се извода на
съда…“, в тази част ВКС в своето решение се е произнесъл, че в тази част
решението на Окръжен съд – Варна е правилно.
Не оспорвам доклада в частта, в която е изложено кои части от
решението се обжалват.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Няма да соча
други доказателства.
АДВ. М. П.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадената частна
жалба по съображенията, изложени в писмения отговор.
В подкрепа на изложените възражения в писмения отговор, представям
и моля да приемете писмени доказателства от ответното военно
формирование за различни години от процесния период, част от които
представени и от колегата по други идентични дела на бивши военнослужещи
от същото поделение, в които ясно се вижда, че както командирът на бившата
военноморска база, така и командирът на ответното военно формирование, в
което е служил ищеца, са разпоредили да се компенсират военнослужещи,
които полагат дежурства в делнични дни, с 2 дни или 16 часа.
Освен това, моля да допуснете допълнителни въпроси към назначената
експертиза, съгласно указанията на ВКС, които представям в писмен вид.
Основанието да искам приемането на тези доказателства е, че съм ги
поискала още с исковата молба, но тогава ответникът възрази, че са твърде
обемни и че не се съдържат при тях, поради което съдът разпореди вещото
лице да се запознае с тях. Вещото лице се запозна с документите и ги цитира,
но с оглед един от основните принципи за непосредственост и съдът да се
запознае с писмените доказателства, заявявам, че те са представени и от
колегата и от други юрисконсулти преди него, по други идентични дела и
затова ги представям сега.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Противопоставям се по приемането на
представените в днешното съдебно заседание доказателства. Считам, че
3
срокът е преклудиран.
Това са заповеди на командири на военни формирования, които не могат
да противоречат на нормативните актове в закона и в този смисъл има
произнасяне на ВКС. Командирът ако е казал нещо друго, то казаното е
нищожно, тъй като заповедите на командирите на военни формирования се
изпълняват ако не противоречат на закона.
АДВ. М. П.: Моля да допуснете така формулираните допълнителни
задачи към вещото лице.
Правя възражение във връзка с назначаването на вещото лице С. Д., тъй
като указанията на ВКС са както да се върне делото на Окръжен съд – Варна и
да се разгледа от друг състав, така и експертизата да се извърши от друго вещо
лице. Смея да твърдя, че това вещо лице 7 или 9 заседания ни забави в
Районен съд – Варна, защото се инатеше и не искаше да включи дежурствата
или дежурен кораб, които се носят от дома, макар че вече в тази част и ВКС го
потвърди.
Считам, че допълнителните задачи непълно са поставени в решението,
тъй като е указано да се изчисли претендираното обезщетение от моя
доверител, съобразявайки разпоредбата на чл. 43 и чл. 44 от Наредба № Н-18,
която е в сила от 08.01.2013 г. Към 2001 г. тази наредба не е действала и не
може вещото лице сега да изчислява от 2001 г. въз основа на Наредбата. Има
различна база за основа, има различни проценти, а вещото лице изчислява за
три периода по време на действие на нормативните актове.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да ми дадете възможност да изразя
становище по представените доказателства и поисканата допълнителна задача
към вещото лице.
СЪДЪТ, намира, че с оглед обстоятелството, че производството е по чл.
294 от ГПК, т.e. след връщането му от ВКС въз основа на отменително
решение и дадени задължителни указания, то настоящия състав на въззивния
съд следва да се съобрази с дадените указания в решението, а именно:
съдебно-счетоводната експертиза да бъде извършена от друго вещо лице,
поради което и следва да замени вещото лице С. Д. с друго такова.
Съдът намира също така, че следва да приеме представените днес от
въззиваемата страна писмени доказателства като относими към предмета на
спора и допустими съобразно нормите на ГПК, както и да прецизира задачата
на вещото лице съобразно направеното уточнение от въззиваемия, с оглед
действието на Наредба № Н-18 във времето, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА вещото лице С. Д., като ново вещо лице ще бъде
определено в закрито заседание.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в
днешното съдебно заседание от въззиваемата страна заверени копия от
4
документи, както следва: заповед на командира на ВМБ Варна №
0219/14.11.2001 г.; заповед № 0268/18.12.2002 г.; заповед № 356/30.12.2003 г.;
заповед № 340/29.12.2004 г.; заповед № 378/28.12.2005 г.; заповед №
339/20.11.2006 г.; заповед № РД-01-338 от декември 2020 г.; заповед № РД-01-
236/20.12.2021 г.; заповед № РД-01-231/30.12.2022 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна в петдневен срок от днес
да представи становище по исканата от въззиваемата страна задача към
съдебно-счетоводната експертиза.
ОБЯВЯВА, че задачата на вещото лице ще бъде конкретизирана в
закрито заседание.
За изготвяне на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 03.11.2025 година от 10:30 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след определянето му.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:47
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5