Присъда по дело №104/2019 на Районен съд - Дряново

            МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 26.09.2019Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 104/ 2019Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

 

            ОБВИНЕНИЕТО срещу М.П.М. ***, ЕГН ********** е за това, че на 05.09.2019 г., около 16,30 ч., в гр. Дряново, в жилище, намиращо се на ул. ***, след като със Заповед за защита № 3/ 28.08.2019 г., издадена на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие на Районен съд Дряново, връчена му и влязла в сила на 28.08.2019 г., е бил отстранен от съвместно обитаваното с Й.Б.М.  от гр. Дряново жилище и му е било забранено да приближава М., жилището, намиращо се в гр. Дряново, ул. ***, както и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 30 метра, не изпълнил посочената заповед, като влязъл в жилището на горепосочения адрес и отказал да го напусне и на 09.09.2019 г., около 09,45 ч., в гр. Дряново, в жилище, намиращо се на ул. ***, след като със Заповед за защита № 3/ 28.08.2019 г., издадена на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие на Районен съд Дряново, връчена му и влязла в сила на 28.08.2019 г., е бил отстранен от съвместно обитаваното с Й. *** жилище и му е било забранено да приближава М., жилището, намиращо се в гр. Дряново, ул. ***, както и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 30 метра, не изпълнил посочената заповед, като влязъл в жилището на горепосочения адрес и отказал да го напусне – престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

 

            ОБВИНЕНИЕТО срещу Р.П.М. ***, ЕГН ********** е за това, че на 05.09.2019 г., около 16,30 ч., в гр. Дряново, в жилище намиращо се на ул. ***, след като със Заповед за защита № 3/28.08.2019 г., издадена на основание чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие на Районен съд Дряново, връчена му и влязла в сила на 28.08.2019 г., е бил отстранен от съвместно обитаваното с Й.Б.М.  от гр. Дряново жилище и му е било забранено да приближава М., жилището намиращо се в гр. Дряново, ул. ***, както и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 30 метра, не изпълнил посочената заповед, като влязъл в жилището на горепосочения адрес и отказал да го напусне – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

            В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Габрово.

            Подсъдимите, редовно призовани, се явяват. Признават се за виновни.

            По направено искане от защитата делото бе разгледано от съда по реда на глава 27 от НПК “Съкратено съдебно следствие”.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Подсъдимият М.М. е роден на ***г***. Завършил е средно образование, не работи, разведен. Видно от приложената на досъдебното производство справка за съдимост подсъдимият е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 1644/ 2014г. на Районен съд Велико Търново, като е определено наказание една година лишаване от свобода, като изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Поради липса на други осъждания подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. С присъда от 10.09.2019г. по НОХД № 97/ 2019г. подсъдимият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, извършено на 19.08.2019г. Присъдата влязла в сила на 26.09.2019г.

Подсъдимият Р.М. е роден на ***г***. Завършил е средно образование, работи, женен. Видно от приложената на досъдебното производство справка за съдимост подсъдимият е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 67/ 2015г. на Районен съд Дряново, като е наложено наказание пробация. Видно от служебно изисканото писмо № П 25/ 2015г. от 29.06.2016г. на Районна прокуратура Дряново наказанието е изтърпяно на 25.06.2016г. Поради липса на други осъждания подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК. С присъда от 10.09.2019г. по НОХД № 97/ 2019г. подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК и по чл. 129, ал. 1 от НК, извършено на 19.08.2019г., като е определено едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, като изтърпяването е отложено за срок от три години. Присъдата влязла в сила на 26.09.2019г.

Подсъдимите са братя и живеят заедно с майка си свидетелката Й.М. в жилище, находящо се на ул. *** в гр. Дряново.

Видно от показанията на св. Й.И. – дъщеря на подсъдимия М.М. двамата често злоупотребяват с алкохол и в това състояние стават агресивни към майка си.

Със Заповед за защита № 3/ 28.08.2019г., издадена по гр.дело № 281/ 2019г. по описа на Районен съд Дряново на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗЗДН съдът е задължил подсъдимите да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо св. Й.М., отстранил е всеки от двамата от съвместно обитаваното жилище на ул. *** в гр. Дряново и им забранил да приближават пострадалата и жилището ѝ на по-малко от 30 метра. В заповедта е посочено, че от датата на получаване на заповедта за изпълнението на наложените мерки следят полицейските органи, като при неизпълнение на горната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно прокуратурата. Обжалването не спира изпъленнието.

От приложените заверени копия на съобщения за страни е видно, че всеки от подсъдимите лично е получил препис от заповедта за защита и решението на съда на 28.08.2019г.

Видно от показанията на св. М., приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК откакто е издадена заповедта на съда синовете ѝ са вкъщи, тъй като доброволно ги е пуснала в жилището си.

На 05.09.2019г. двамата подсъдими дошли в жилището на ул. *** да варят ракия. Около 16,30 ч. в РУ Дряново бил депозиран сигнал, че двамата тормозят майка си, като преди това подс. М.М. хвърлил по нея камъни и дърво и я ударил по ръката, тъй като се ядосал за някакъв телефон. Видно от показанията на св. Т. по дясната ръка на св. М. имало кървяща рана. При влизане в жилището полицейските служители заварили на място двамата подсъдими, като установили, че лицата са във видимо нетрезво състояние и ги отвели в сградата на РУ Дряново.

На 09.09.2019г. около 09,45 ч. с оглед осъществяване на контрол по изпълнение на цитираната по-горе заповед екип от служители на РУ Дряново, в който бил и св. П. посетили отново жилището на св. М.. Входната врата отворил подс. М.М., който обяснил, че е запознат със заповедта на съда, но има ключ от жилището на майка си и продължава да живее в него.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите, както и отчасти от самопризнанията на подсъдимите. Показанията на свидетелите са последователни, логични и напълно съответни помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло. Св. Т. и П. не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото и съдът кредитира показанията им с доверие.

Направените от подсъдимите самопризнания се кредитират от съда само  съобразно установеното по-горе и то доколкото са в съответствие с останалите доказателства, като също се разглеждат критично, като се има предвид и тяхната функция на средство за защита в процеса.

При постановяване на решението си съдът взе предвид и събраните  писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.  

При така установената фактическа обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че всеки от подсъдимите по делото е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК. На инкриминираната дата – 05.09.2019 г.  подсъдимият Р.М. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно издадената от съда Заповед за защита от 05.09.2019 г., като е нарушил вменената с нея забрана да приближава св. М. и жилището ѝ на разстояние по-малко от 30 м. Установява се категорично, че подсъдимия при издаване на заповедта за защита (преди инкриминираната в обвинителния акт дата) незабавно е бил надлежно уведомен от съда за издадената срещу него заповед и съответно за нейното съдържание и последици, но въпреки това е извършил описаните по-горе действия по влизане в жилището на св. М. и доближаването ѝ на по-малко от 30 метра. Поради изложеното съдът намери, че следва да признае за виновен подсъдимия в извършването на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт на Районна прокуратура Габрово.

По отношение на подсъдимия М.М. съдът намира, че същият при условията на продължавано престъпление на две дати - 05.09.2019 г. и 09.09.2019г. не е изпълнил цитираната по-горе заповед за защита от домашно насилие, като е нарушил наложената забрана да приближава св. М. и жилището ѝ на разстояние по-малко от 30 м. Установява се категорично, че подсъдимия при издаване на заповедта за защита (преди инкриминираната в обвинителния акт дата 05.09.2019г.) незабавно е бил надлежно уведомен от съда за издадената срещу него заповед и съответно за нейното съдържание и последици, но въпреки това е извършил описаните по-горе действия по влизане в жилището на св. М. и доближаването ѝ на по-малко от 30 метра. Поради изложеното съдът намери, че следва да признае за виновен подсъдимия в извършването на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт на Районна прокуратура Габрово.

Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване законодателството в страната, с което изпълнителното деяние е довършено. Престъплението е формално и не се изисква за осъществяването му настъпване на определен противоправен резултат.

От субективна страна деянието по чл. 296, ал. 1 от НК е извършено от всеки от двамата подсъдими умишлено, като всеки от тях поотделно е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. За този си извод съдът взема предвид обективните действия на подсъдимите, описани от свидетелите, както и техните самопризнания.

По отношение на подсъдимия М. деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, като се касае за две отделни деяния, които осъществяват по отделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Поради което съдът счита, че са налице условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

С оглед субекта на престъплението – по отношение на подсъдимите е настъпила реабилитация по право, поради което същите следва да се считат неосъждани за престъпление от общ характер към датата на извършване на престъплението. Същите не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК. По отношение на двамата подсъдими на 26.09.2019г. е влязла в сила присъда по НОХД № 97/ 2019г. по описа на Районен съд Дряново, подробно описана по-горе.

Смегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на двамата подсъдими – липса на предишни осъждания.

Отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на двамата подсъдими – високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и засегнати значими обществени отношения, които осигуряват изпълнение на законността.

Определяне на наказанието. При определяне на наказанието съдът се ръководи от предвиденото за извършеното престъпление, като индивидуализира наказанието с цел постигане на обща и индивидуална превенция, с оглед осъществяване на наказателната политика.

По отношение на подсъдимия М.М..

Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.

Подсъдимият М.М. е пълнолетен, не е осъждан, тъй като е реабилитиран и към датата на довършване на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са причинени имуществени щети.

Независимо от горното по отношение на този подсъдим не са налице предпоставки за приложението на чл. 78а от НК. Видно от приложения по делото препис от присъда по НОХД № 97/ 2019г. по описа на Районен съд Дряново същият е освободен от наказателната отговорност с налагане на административно наказание. Деянието по това осъждане е било извършено на 19.08.2019 г., а в настоящото производство се повдига обвинение за престъпление, извършено в периода от 05.09.2019г. до 09.09.2019г. Осъждането по първото описано деяние е влязло в сила на 25.09.2019 г. Съгласно разрешението, дадено с решение № 178 от 28.05.2015 г. по нак. дело № 538/2015 г. на ВКС, III н. о., „реалната (респ. идеалната) съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал.1 от НК, които са деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността“. Следователно освобождаването на дееца от наказателна отговорност по НОХД № 97/2019 г. на Районен съд Дряново не променя обстоятелството, че двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Следва да се посочи, че практиката на ВКС относно момента, към който се преценяват предпоставките за приложението на чл. 78а НК е категорична и безпротиворечива. Така в решение № 406/29.12.2014 г. по н.д. № 1340/2014 г., I н.о., ВКС е посочено, че след като към момента на извършване и на двете деяния лицето не е било осъдено за което и да е от тях, е налице множество престъпления под формата на съвкупност, поради което правилата за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание са неприложими. В решение № 493/13.02.2015 г. по н.д. № 1574/2014 г., I н.о., ВКС, се приема, че след като двете деяния са разгледани в отделни производства и по отношение на едно от тях има постановено решение, с което деецът е бил освободен от наказателна отговорност, то същото подлежи на възобновяване. Прието е още, че правилата по чл. 78а НК не биха могли да бъдат приложени повторно, макар и чисто формално към момента на извършване на деянието да са били налице основанията за освобождаване на дееца от наказателна отговорност поради липсата на други осъждания. Цитираната практика и изложените съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

При наличие на множество деяние съдът намира, че подсъдимият М.М. следва да носи наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 от НК, като наказанието следва да се определи при условията на чл. 36, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК при приложението на чл. 58а от НК. По делото не са налице многобройни или изключителни смегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават приложението на чл. 55 от НК.

При определяне на размера на наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. От друга страна по-горе се посочи, че като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че нарушената заповед е имала за обект на защита майката на подсъдимия, която е била малтретирана от него. Последното внася допълнителна укоримост в постъпката на подсъдимия и мотивира съда да предпочете по-тежката от предвидените в закона алтернативи, като определи наказанието в предвидените законови рамки на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 54 от НК, като съобрази сравнително високата обществена опасност на подсъдимия предвид извършеното от него, подбудите за извършването  на престъплението, както и всички други обстоятелства имащи отношение за индивидуализиране на наказателната отговорност, обществената опасност на деянието и ефекта от него спрямо св. М., съдът определи наказанието в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и осъди подсъдимия да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от шестнадесет месеца.

При определяне на този размер на наказанието съдът прецени, че подсъдимият М. не просто е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, но същият напълно е игнорирал решението на съда и е нарушил нееднократно издадена заповед за защита на съда. Поради това съдът прие, че наказанието което следва да наложи, а именно шестнадесет месеца лишаване от свобода най-пълно отговаря на целите по чл. 36 от НК и преди всичко да се въздейства предупредително спрямо него.

От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е осъден в настоящото производство, преди да е бил осъден на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо съдът счита, че по делото са налице предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК. Изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

По отношение на подсъдимия Р.М..

За престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.

Подсъдимият Р.М. е пълнолетен, не е осъждан, тъй като е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са причинени имуществени щети. Налице е основание по чл. 78а, ал. 7 от НК за изключване приложението на чл. 78а от НК, тъй като по отношение на този подсъдим също са налице предпоставките да се приеме, че е извършил множество престъпления по смисъла на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2 от НК. Основание за това е влязлата в сила присъда по НОХД № 97/ 2019г. по описа на съда, с която същият е признат за виновен в извършване на същото по вид престъпление и престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК на 19.08.2019г. По отношение на този подсъдим са в сила мотивите на съда, подробно изложени по-горе, защо при наличие на реална съвкупност от престъпления освобождаването от наказателна отговорност с административно наказание по чл. 78а от НК е неприложимо, които няма да се преповтарят.

Съдът намира, че подсъдимият Р.М. следва да носи наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 от НК, като наказанието следва да се определи при условията на чл. 36, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК. По делото не са налице многобройни или изключителни смегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават приложението на чл. 55 от НК.

На основание чл. 54 от НК, като съобрази сравнително високата обществена опасност на подсъдимия предвид извършеното от него, подбудите за извършването  на престъплението, както и всички други обстоятелства имащи отношение за индивидуализиране на наказателната отговорност, обществената опасност на деянието и ефекта от него спрямо св. М., съдът определи наказанието в размер на двадесет и един месеца лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и осъди подсъдимия да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет месеца.

При определяне на този размер на наказанието съдът прецени, че подсъдимият М. не просто е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, но същият напълно е игнорирал решението на съда и е нарушил издадена заповед за защита на съда. Поради това съдът прие, че наказанието което следва да наложи, а именно четиринадесет месеца лишаване от свобода най-пълно отговаря на целите по чл. 36 от НК и преди всичко да се въздейства предупредително спрямо него.

От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е осъден в настоящото производство, преди да е бил осъден на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо съдът счита, че по делото са налице предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК. Изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

По отношение на подсъдимите на досъдебното производство не е взимана мярка за неотклонение, поради което и съдът не се произнесе съгласно разпоредбата на чл. 309 от НПК. По делото няма направени разноски към датата на постановяване на присъдата, като по тази причина съдът не е присъдил такива.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :