№ 22050
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110164918 по описа за 2024 година
К. С. Л. е предявил срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в
извършване на престъпление по чл.215, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал. 1 и вр. чл.
18, ал. 1 от НК и незаконосъобразно наложена мярка за неотклонение, ведно
със законната лихва от 04.09.2024 г. – датата на издаване на постановлението
на ответника за прекратяване на повдигнатото обвинение до окончателното й
плащане. Претендира и разноските по делото. Ищецът поддържа, че с
Постановление от 11.02.2020 г., ответникът е образувал досъдебно
производство № 73/2020 г., пр. пр. № СП 6902/2020 г. по описа на СРП, като
на 12.02.2020 г. на ищеца му е повдигнато обвинение и му е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Сочи, че на 27.02.2020 г. с
Определение на СГС му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 10 000 лева. Поддържа, че след три години и половина разследване,
с постановление на СРП от 13.02.2023 г. наказателното производство било
прекратено, тъй като ищеца не е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Заявява, че вследствие на незаконосъобразните действия на П., ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар
в размер на 3200 лева за участие във всички процесуални действия по
посочената прокурорска преписка. Изтъква, че след определяне от съда на
мярка за неотклонение „Гаранция 10 000 лева“, сумата била внесена на
27.02.2020 г., като на 16.02.2022 г. тази мярка била отменена и сумата е
1
възстановена по сметка на Елена Кръстанова – майката на ищеца. Твърди се,
че парите са били лична собственост на ищеца, като за периода от 27.02.2020 г.
до 16.02.2022 г., не е имал възможност да ползва лично сумата по внесената
гаранция, тъй като е била незаконно задържана от ответника. Посочва, че тази
имуществена вреда се изчислява на база законоустановената лихва върху
сумата, която за процесния период е в размер на 2002,78 лева. Поддържа, че
със Заповед № 4247/28.02.2020 г. на министъра на МВР, поради образуваното
наказателно производство срещу ищеца, последния бил отстранен от
длъжността „Заместник началник на 03 РУ при СДВР“, като със Заповед №
8121К-9720/08.10.2020 г. бил уволнен. Сочи, че към момента на
отстраняването е получавал основно месечно възнаграждение в размер на
1759 лева и допълнително, което се определя процентно, като чистата
получена сума била в размер на 2591,70 лева. Твърди, че за периода на своето
отстраняване - за седем месеца и 13 дни, ищеца е следвало да получи чиста
сума в размер на 19 264,97 лева, като общия размер на претърпените
имуществени вреди е 24 467,75 лева, които според ищеца се намират в пряка и
непосредствена връзка от незаконосъобразните действие на ответника –
образуване на дело и повдигане на обвинение, което наложило ангажиране на
адвокатска защита; определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“,
отстраняване от длъжност и неполучаване на възнаграждение. Счита, че
прекратяването на образуваното производство дава основание за образуване
на настоящото дело, като тези суми към настоящия момент не са
възстановени. Моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. на Р. Б. оспорва предявените
искове. Счита, че изтичането на 7 – дневения срок за обжалване на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство пред съответния първоинстанционен съд, не придава на
прокурорския акт качеството „неотменимост“. Сочи, че постановлението, с
което се прекратява наказателното производство, дори и потвърдено с
окончателен съдебен акт не влиза в сила. Твърди, че съдебният акт, с който е
решен въпроса за незаконността на обвинението в досъдебната фаза на
процеса, влиза в сила. Счита, че липсват доказателства за стабилитет на
прокурорския акт. Също така оспорва и по размер претенциите за
имуществени вреди. Поддържа, че ищеца не е ангажирал доказателства, че
внесената гаранция в размер на 10 000 лева би му донесла претендираната
2
лихва в размер на 2002,78 лева за процесния период. Твърди, че искането за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди,
предявено под формата на пропусната полза в размер на 2002,78 лева е
недопустимо, тъй като според ищеца ответника би се стигнало до присъждане
на лихва върху лихва. Също така счита, че не са ангажирани доказателства за
обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен
адвокат в досъдебното производство. Намира сумата от 3200 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за прекомерна, тъй като наказателното
производство е било прекратено още в досъдебната фаза и не се отличава с
фактическа и правна сложност. Прави възражение за прекомерност. Оспорва и
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на 19264,97
лева, представляващи пропуснати ползи от неполучено месечно трудово
възнаграждение. Счита, че липсват доказателства, от които да се установи как
е формиран размерът от 2591,70 лева от твърдяното чисто възнаграждение.
Моли съда за отхвърляне на предявените претенции. Заявява, че в случай, че
на ищеца бъдат присъдени разноски, то счита, че размерът им не следва да
надвишава минималният такъв, определен по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тежест на ищеца е да докаже незаконно обвинение срещу него,
претърпените имуществени вреди, съобразно сочените твърдения както и
причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е
било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат и
неговия размер. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът намира, че приложените към исковата молба документи следва да
бъдат приети като доказателства по делото. Съдът намира, че следва да бъдат
изискани наказателното производство, което е приключило с постановление за
прекратяване от 13.10.2023 г., ведно с досъдебно производство № 73/2020 г.,
ведно с пр.пр.№ СП- 6902/2020 г. на СРП. На основание чл. 186 ГПК да бъде
изискана писмена справка от Директора на СДВР относно точния размер на
брутното месечно възнаграждение и чистото такова, което ищеца е следвало
да получи за периода от 28.02.2020 г. до 08.10.2020 г.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените доказателствени
искания на основание чл.140, ал.1, т.3 от ГПК съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА досъдебно производство №73/2020г. по описа на СО-
СГП, пр.пр.№ СП-6902/2020 г. на СРП.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Директора на СДВР, да
представи в двуседмичен срок от получаване на съобщението справка относно
точния размер на брутното месечно възнаграждение и чистото такова, което К.
С. Л. е следвало да получава за времето от 28.02.2020 г. до 08.10.2020 г.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 13.10.2025 от 14.00
часа, за която дата и час страните да се уведомят.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Приканва страните към постигане на спогодба.В тази връзка указва на
страните, че могат да ползват медиация чрез СРС за уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4