РЕШЕНИЕ
№ 9348
гр. ..., 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110170364 по описа за 2024 година
Производството е по ГПК, част II „Общ исков процес“, дял I „Производство пред
първата инстанция“.
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. Р. против ..., с която е
предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на ищеца сумата от 200,00 лева, представляваща неоснователно
получена от него сума в резултат на принудително изпълнение по изпълнително дело № ...
по описа на ЧСИ ..., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49097/2024 г. по
описа на СРС, 138 – ми състав.
Ищецът твърди, че на ... г. е издадено наказателно постановление № .../... г. от кмета на
..., с което на ищеца било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лв. съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. Наказателното постановление било влязло в
сила на ... г., като за периода от влизане в сила на наказателното постановление до
образуване на изпълнително дело № ..., по описа на ЧСИ ..., през ... г., бил изтекъл срокът по
чл. 82, ал. 1 ЗАНН, следователно е била отпаднала и възможността за защита и
принудително осъществяване на паричното вземане на ответника. Ето защо принудително
събраната в хода на изпълнителното дело сума от 200,00 лева била получена от ответника
без правно основание. Поради изложеното моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като
давността за събиране на вземането не била изтекла. Счита, че дори в случай на отпадане на
възможността за принудително събиране на дължимите суми, самото задължение
1
продължава да съществува, което предполага отхвърляне на предявения иск. Ето защо моли
за отхвърляне на предявения иск. Моли за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбите относно неоснователното обогатяване - чл. 55-59 ЗЗД визират
необходимостта от връщане на полученото тогава, когато то е получено без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, а извън тези случаи, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обогатяването.
За да е редовна исковата молба по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да посочи
релевантните факти за спора по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които носи доказателствена тежест, като
по делото ответникът излага и доказва фактите, изключващи правото на ищеца да получи
връщане на даденото. Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на
нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест
на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото /така Решение № 239/
16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни между страните обстоятелствата,
че на ... г. е издадено наказателно постановление № .../... г. от кмета на ..., с което на ищеца Д.
С. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, като
наказателното постановление е влязло в сила на ... г., че за събиране на глобата ... е поискала
образуване на изпълнително дело пред ЧСИ ..., като същото е образувано през ... г. под № ...,
както и че в рамките на изпълнителното дело от ищеца Д. С. Р. е събрана принудително сума
в размер на 200,00 лева, разпределена в полза на (получена от) взискателя ....
Ищецът се позовава на изтичане преди образуване на изпълнителния процес пред
ЧСИ ... на т. нар. изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Именно спецификата
на глобата, като вид административно наказание, е факторът, който е в основата на
сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-
наказателната отговорност и за изпълнението на административното наказание. Давността
за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е
изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното
право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-
наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение. Разпоредбата на
чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако
са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст
гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не
се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл.
82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на
предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е
образувано изпълнително производство.
От приетото по делото като писмено доказателство наказателно постановление №
.../... г., издадено от кмета на ..., се установява, че на ищеца е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, което наказателно постановление, видно от
отбелязването върху него от наказващия орган, е влязло в сила на ... г. Няма данни
наказателното постановление да е обжалвано. Освен това с определение от 19.03.2025 г. са
2
отделени като безспорни и признати между страните посочените обстоятелства. Въз основа
на наказателното постановление през ... г. е образувано изпълнително дело № ..., по описа на
ЧСИ ..., рег. № ..., с район на действие - ....
От представеното разпореждане от 18.12.2023 г., издадено по изпълнителното дело, се
установява, по същото е постъпила сума в размер на 385,00 лева, която е разпределена,
както следва: 200,00 лева за „глоба“ към ..., 161,00 лева за разноски по изпълнителното дело
и 24,00 лева за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Изпълнителното дело е приключило поради
погасяване на изпълняемото право. Т.е. установява се, че сумата от 200,00 лева е получена от
взискателя ..., който факт е и признат и безспорен между страните, съгласно определението
от 19.03.2025 г.
Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т.
д. № 3/... г. по описа на ВАС, глобата е вид административно наказание. Като такова по
отношение на него е приложим е чл. 82, ал. 1, б. „а“, вр. ал. 2 от ЗАНН, който предвижда, че
глобата не се изпълнява, ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е
наложена. От доказателствата по делото се установява, че двугодишната давност по чл. 82
ЗАНН за изпълнение на административното наказание глоба е изтекла, считано от момента
на влизане в сила на наказателното постановление, преди момента на образуване на
изпълнителното дело през ... г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил по делото доказателства, че в периода от влизане в сила на наказателното
постановление до образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по
естеството си са в състояние да прекъснат започналата да тече давност, поради което
предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото по делото се установи по безспорен начин, че процесната сума от 200,00
лева е разпределена в полза на взискателя, към която дата обаче изпълнителската давност е
изтекла, то съдът достига до извода, че се е стигнало до неоснователно обогатяване на
взискателя - ответник. В настоящия случай, с оглед на гореизложените аргументи, срокът на
изпълнителската давност е изтекъл и считано от деня, следващ датата на изтичането й (...8
г.), е отпаднала възможността за защита и принудително осъществяване на паричното
вземане на ответника, като погасителният ефект на релевираното в настоящото
производство възражение настъпва с обратно действие. Правото на ответника да получи
изпълнение посредством принудително удовлетворяване на вземанията се заличава с
обратна сила, поради което превеждането на процесната сума от сметката на длъжника, по
която е наложен запор, по сметката на ЧСИ ... в рамките на изпълнителното дело,
образувано през ... г., е извършено без да е налице основание за това, респективно при
отпаднало основание.
Независимо от верността на горното, с влязло в сила решение от 17.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 40534/ 23 г., по описа на СРС, 45 – ти състав, е признато за
установено в отношенията между Д. С. Р. и ... по предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, че Д. С. Р. не дължи на ... сумата в размер на 200,00 лева –
глоба, наложена като административно наказание по наказателно постановление № .../... г., за
събирането на която е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ..., поради
настъпила давност, съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Посоченото решение обвързва
страните по отношение на решаващите изводи на съда за недължимост на сумата, и на
основание чл. 297 ГПК следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав при формиране
на крайните му изводи.
Доколкото правото на ответника да получи изпълнение посредством принудително
удовлетворяване на вземанията е заличено с обратна сила, което е и признато с
горепосоченото решение, основанието за извършеното от длъжника плащане в
изпълнителното производство е отпаднало. Ето защо и искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 200,00 лева.
3
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства.
В заповедното производство заявителят е бил представляван от адв. Михаел
Любомиров, който е предоставил на страната безплатна правна помощ и съдействие, поради
което нему се следва сумата от 350,00 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В исковото производство на ищеца отново е била предоставена безплатна правна
помощ и съдействие от адв. В. Ф. С., поради което на него следа да се присъди сумата от
400,00 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
На ищеца следва да бъде присъдена сумата от 50,00 лева - заплатена държавна такса
по заповедното и по исковото производство.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че
..., с БУЛСТАТ: ..., с адрес: ..., дължи на Д. С. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ...,
сумата от 200,00 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49097/2024 г.
по описа на СРС, 138 – ми състав, представляваща събрана след изтичане на
изпълнителската давност сума по изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ..., рег. № ..., с
район на действие - ....
ОСЪЖДА ..., с БУЛСТАТ: ..., с адрес: ... да заплати на Д. С. Р., ЕГН **********, с
адрес: ..., сумата от 50,00 лева - разноски за заплатена държавна такса по заповедното и
исковото производство.
ОСЪЖДА ..., с БУЛСТАТ: ..., с адрес: ... да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН
**********, САК, с адрес на упражняване на дейността: ..., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 400,00 лева – възнаграждение на адвокат за оказана безплатна правна защита и
съдействие на Д. С. Р. в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., с БУЛСТАТ: ..., с адрес: ... да заплати на адв. ..., ЕГН **********, с
адрес с адрес: ..., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 350,00 лева – възнаграждение
на адвокат за безплатно оказана правна защита и съдействие на Д. С. Р. в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ... в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4