РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Горна Оряховица, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно
дело № 20254120200061 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. П. Т. обжалва Наказателно постановление №
**********/20.12.2024 г., издадено от директор на Регионална дирекция по
горите - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите (ЗГ) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 300
лева (триста лева) за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Поддържа, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването
му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Твърди, че в АУАН и НП не се съдържа
пълно описание на вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено, не било посочено, че АНО допуска, че Т. е лице, попадащо в
хипотезата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, неправилно е посочен периода на
нарушението 06.07.2024 г. – 08.08.2024 г., вместо 06.07.2024 г. – 30.12.2024 г.,
за който е издадено позволителното за сеч и не е посочена коя точно хипотеза
на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
1
горските територии, което е довело до ограничаване правото му на защита.
Отделно твърди, че било недоказано, че е лице по чл. 108 от ЗГ и извършената
сеч, извън маркираната от него не е ясно от кого и кога е извършена. Поради
това нарушението не е доказано. Твърди се и, че наказващият орган не е
съобразил правилно изискванията, разписани в нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание чрез адв. М. И. от ВТАК жалбоподателят поддържа
жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
присъждане на разноските по делото съгласно приложен списък на
разноските.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от гл. юрисконсулт А. Ц., оспорва
жалбата. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
безспорно установено извършеното от жалбоподателя виновно нарушение по
ЗГ, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, в
качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, упражняващо лесовъдна
практика. Поради неизпълнение на задължението се е стигнало до
констатирания резултат – сеч на 67 бр. дървета от дървесен вид зимен дъб,
които не са били определени за сеч съгласно издаденото позволително за сеч.
Поддържа, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Излага съображения. Счита, че не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и
не е с незначителни вредни последици. Отсечените дървета, непосочени в
позволителното за сеч са 67 бр., което е значителен брой. Моли съда да
потвърди изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.07.2024 г. на Т. Т. било издадено Позволително за сеч № 0778368
(л.15) относно отдел 211, подотдел „г“ за имот кадастрален № 11750.142.6,
2
находящ се в землището на с. Водно, общ. Стражица с площ от 0.369 хектара,
за очакван добив от 8.0 плътни кубически метра лежаща маса от дърведсен
вид – зимен дъб. Бил определен срок за провеждане на сечта от 06.07.2024 г.
до 30.12.2024 г. Тя следвало да се извърши от „Б.“ ЕООД, като дърветата – 48
бр. били маркирани от Б. Б. с контролна горска марка с оранжева боя, видно
от приложения карнет - опис (л.16).
На 08.08.2024 г. в землището на с. В., общ. С., отдел 211, подотдел „г“,
имот с № 11750.142.6, частна горска територия – в площно сечище от 0.369 ха,
за което имало издадено позволително за сеч № 0778368/03.07.2024 г. на Т. Т. –
лесовъд на частна практика, била извършена проверка от служители на РДГ –
Велико Търново – горските инспектори М. Л. Н., П. В. Й. и Н. И. М., в
присъствието на Т. Т., при която било констатирано нарушение, осъществено
от Т. П. Т. – лесовъд на частна практика, а именно, че същият в периода от
06.07.2024 г. до 08.08.2024 г. не изпълнил задължението си да следи за
спазване правилата за сеч - да се извършва сеч само на определените и
отбелязани за сеч дървета в имот с № 11750.142.6, попадащ в отдел 211,
подотдел „г“, землището с. В., за който имало издадено Позволително за сеч
№ 0778368/03.07.2024 г., като в имота е извършена сеч на общо 115 бр. броя
дървета от дървесен вид зимен дъб, и има отсечени 67 бр. дървесен вид зимен
дъб, неопределени за сеч, т.к. в карнет - опис към Позволителното за сеч е
вписано, че са определени 48 бр. дървета от дървесен вид зимен дъб. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол серия В №
011413/08.08.2024 г., който е подписан от присъствалия Т. Т. (л.14).
Въз основа на Констативния протокол е съставен АУАН серия В бланков
№ 009317 от 14.08.2024 г. от М. Л. Н.– горски инспектор при РДГ - Велико
Търново, против Т. П. Т., в негово присъствие, за нарушение на чл. 12б, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии. При предявяване на АУАН Т. вписал, че не е съгласен.
Въз основа на АУАН серия В бланков № 009317 от 14.08.2024 г. е
издадено Наказателно постановление № **********/20.12.2024 г. от
Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в което е
вписано, че жалбоподателят Т. с деянието си е нарушил разпоредбата на чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии. В същото са изложени мотиви, че осъщественото нарушение не
3
представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. За нарушението на чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и
чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на Т. П. Т. е наложено административно наказание –
глоба в размер на 300 лв.
НП е връчено на Т. на 31.12.2024 г. (л.22). На 10.01.2025 г. Т. депозирал
жалба в РС – Горна Оряховица.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели М. Л. Н., П. В. Й. и Н. И. М. и приетите
по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелите Н., Й. и М. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от
останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с Т., от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и
правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има
право да обжалва наказателното постановление и е сезиран компетентния съд,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
4
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
АУАН е съставен от длъжностно лице по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ – М. Л.
Н., назначена на длъжност гл. специалист - горски инспектор при РДГ –
Велико Търново. АНО е проверил законосъобразността на съставения АУАН,
част от която е и длъжностното качество на актосъставителя. В качеството си
на длъжностно лице по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ св. Н. е съставила официалния
документ - АУАН серия В бланков № 009317 от 14.08.2024 г. Фактът, че Н.
заема длъжността горски инспектор обуславя извода, че той притежава
лесовъдно образование. Това обстоятелство е проверено от АНО, който е
приел, че съставеният АУАН е законосъобразен. Този извод на АНО се споделя
от съда и се потвърждава от приобщените като доказателства трудов договор
на актосъставителя, документ за правоспособност и длъжностна
характеристика.
НП е издадено от компетентен орган – инж. Р. В. С. – Директор на РДГ –
Велико Търново, който съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е упълномощен със
Заповед РД-49-171/23.05.2014 г. на Министъра на земеделието и храните
(л.32) да издава наказателни постановления по ЗГ.
АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на
чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.
Наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на защитника, че в АУАН и НП не се
съдържа пълно описание на вмененото нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено, не било посочено, че АНО допуска, че Т. е лице, попадащо
в хипотезата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, неправилно е посочен периода на
нарушението 06.07.2024 г. – 08.08.2024 г., вместо 06.07.2024 г. – 30.12.2024 г.,
за който е издадено позволителното за сеч и не е посочена коя точно хипотеза
на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, което е довело до ограничаване правото му на защита. От
прочита на АУАН и НП е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са
посочените времето (в периода от 06.07.2024 г. до 08.08.2024 г.) и мястото на
5
нарушението (имот с № 11750.142.6, попадащ в отдел 211, подотдел „г“,
землището с. В., общ. С. – частна горска територия) и обстоятелствата, при
които е извършено (за този имот има издадено Позволително за сеч №
0778368/03.07.2024 г. на Т. П. Т. – лесовъд на частна практика), с което
правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. В АУАН и
НП е описано, че Т. П. Т. – лесовъд на частна практика не е изпълнил
задължението си да следи за спазване правилата за сеч в имота - да се
извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета и са посочени
отсечените 67 бр. дървесен вид зимен дъб, неопределени за сеч, т.к. в карнет -
опис към Позволителното за сеч е вписано, че са определени 48 бр. дървета от
дървесен вид зимен дъб, а при извършената проверка са установени отсечени
общо 115 бр. дървета от дървесен вид зимен дъб. Така описаните
обстоятелства са напълно достатъчни за описание на нарушението по чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии. Непосочването от контролния и наказващия орган конкретно, че
жалбоподателят е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, както и коя от коя точно
хипотеза на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии не е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП е отразено, че Т. П. Т. е
лесовъд на частна практика и като такъв не е изпълнил задължението си да
следи за спазване правилата за сеч в имота - да се извършва сеч само на
определените и отбелязани за сеч дървета. В АУАН и НП не се констатира
противоречие между изложените факти и посочените законови разпоредби.
При посоченото в АУАН и НП словесно и цифрово описание на
нарушението не съществува неяснота относно дължимото от санкционираното
лице поведение. Описанието на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя е ясно и пълно, посочващо всички елементи
от обективна и субективна страна на това конкретно нарушение. Категорично
не е било нарушено правото на защита на наказаното лице и то не е било
лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинено, при какви приети за установени от административнонаказващия
орган факти и обстоятелства. Жалбоподателят Т. Т. не само е могъл, но е и
реализирал правото си на защита в пълен обем, инициирайки настоящото
производство.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
6
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок
от извършване на нарушението, респективно - 3 месеца от откриване на
нарушителя. При нарушение изразяващо се в бездействие, което се извършва
до датата на констатирането му (какъвто е настоящия случай), давностният
срок за образуване на административнонаказателно производство започва да
тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от датата, на
която е констатирано. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е издадено в законоустановения 6-месечен срок. Поради това
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като на Т. Т. е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му
по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 -
лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика,
на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки
за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по
ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Според чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
7
сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч –
на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета,
указани в позволителното за сеч.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
позволителното за сеч за процесния обект и съответния подотдел, е издадено
на жалбоподателя като лицензиран лесовъд и именно лицензираният лесовъд
е отговорен да не се извършва сеч на дървесина, неопределена за сеч и
немаркирана с КГМ в границите на насаждението. Отсечената дървесина като
вид и брой на дърветата е подробно описана в АУАН и НП, както и е посочено
изрично, че констатираните отсечени 67 бр. дървесен вид зимен дъб са
неопределени за сеч, т.к. в карнет - опис към Позволителното за сеч е вписано,
че са определени 48 бр. дървета от дървесен вид зимен дъб, а при извършената
проверка са установени отсечени общо 115 бр. дървета от дървесен вид зимен
дъб. Свидетелите М. Н., П. Й. и Никола М. и поддържат тези констатации. От
показанията на тези свидетели се установява и, че отсечените в повече общо
67 бр. дървета от дървесен вид зимен дъб, които не са определени за сеч, т.к. в
карнет - опис към Позволителното за сеч е вписано, че са определени 48 бр.
дървета от дървесен вид зимен дъб, са се намирали в границите на
насаждението, за което е издадено позволително за сеч.
Посоченото по - горе задължение за резултат произтича от цитираните
по-горе разпоредби на чл. 108, ал. 3 от ЗГ и Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, а всички мерки, които
способстват или гарантират този краен резултат биха били подходящи и
съответно - дължими от лесовъда. Безспорно установеният по делото факт, за
наличие в процесния имот на отсечени 67 броя дървета от дървесен вид зимен
дъб, неопределени за сеч, сочи на допуснато от Т. П. Т. нарушение -
неупражняване на достатъчен контрол на случващото се в имота и
неизпълнение от същия на задължения и контролни правомощия съгласно чл.
257 от ЗГ.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, респ. на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии не
сочи на определен кръг от субекти, които могат да осъществяват незаконни
действия по извършването на добива на дървесина и не стеснява кръга им до
8
лица, намиращи се под прякото и непосредствено ръководство на
лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на лесовъда,
регламентирани в цитираните разпоредби не визират субект на незаконната
сеч, поради което е ирелевантно обстоятелството субектът дали е лице
измежду тези, извършващи разрешената сеч – служители на фирмата,
извършваща дърводобива или трето за сечта лице. Персонализацията на
извършителя на сечта е ирелевантно за отговорността на дееца
обстоятелство. Обемът и характерът на контролните правомощия на
лицензирания лесовъд не е свързан с неупражнен контрол върху лицата,
извършващи добива на дървесина, а е общо задължение, изразяващо се в
неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от
лицата, които го извършват (в този смисъл е имал възможност да се произнесе
по идентичен казус и Административен съд – Велико Търново с решение №
170 от 13.06.2017 г. по КНАХД № 10131/2017 г.). В тежест на Т. Т. е било да
организира и контролира извършването на добива, за който има издадено
позволително за сеч като следи за спазване на правилата, въведени в Закона за
горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да не
допуска извършване на неопределени за сеч дървета, което обаче не е сторено
в случая.
Не е спорно това, че срокът за провеждане на сечта съгласно издаденото
позволително за сеч е за времето от 06.07.2024 г. до 30.12.2024 г. (л.15). В този
смисъл за периода по отношение на Т. Т. е възникнало задължение да носи
отговорност и да упражнява контрол по извършването на добива на
дървесина, вкл. да не допуска изсичане на неопределени за сеч дървета (чл.
108, ал. 3 от ЗГ). Следователно за времето от издаване на позволителното за
сеч и до освидетелстване на сечището за лесовъда съществува задължение да
упражнява контрол при добива на дървесина за конкретния имот, за който това
позволително е издадено. В случая компетентните органи са установили, че
към 08.08.2024 г. Т. не е изпълнил вменените му задължения, поради което
посочването на периода на бездействие покрива изискванията на чл. 42, т.
3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Извършеното от Т. Т. нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, изразяващо се
в бездействие се доказва и от обстоятелството, че той не е констатирал
наличието на отсечени 67 броя дървета от дървесен вид зимен дъб,
9
неопределени за сеч и не е изпълнил задълженията си по чл. 12б, ал. 1, т. 8 и т.
9 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Предвид изложеното, процесното деяние е съставомерно,
осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и
субективна страна, при форма на вината – непредпазливост (небрежност).
В конкретния случай обективно се е стигнало до отсичане на
неопределени за сеч дървета, в сечище, за което Т. Т. е отговарял и в рамките
на периода, за който му е било издадено позволителното за сеч. За процесния
период Т. е имал контролни и санкционни правомощия по отношение на
сечището, вменени му с нормативен акт. По какъв начин е следвало да
организира работата си частният лесовъд е въпрос на негова оперативна
самостоятелност. Меродавно в случая е, че в поверено му сечище обективно се
е стигнало да отсичане на дървета, които не са били определени и маркирани
за сеч. Сам по себе си този факт сочи към извод за неефективно изпълнение на
задълженията, за проявено бездействие под формата на дължим, но
неупражнен контрол.
Частният лицензиран лесовъд носи отговорност да контролира не само
сечта, извършвана в изпълнение на договора между съответното горско
стопанство и изпълнителя, който добива дървесина, но и по отношение на
трети лица.
Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Т. П. Т., е осъществено от него
от обективна и субективна страна и доказано със събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Не се оспорва от Т. обстоятелството, че той е
вписан в регистъра на Изпълнителна агенция по горите като лице,
упражняващо частна лесовъдска практика, видно от приложеното
удостоверение № 9482/26.06.2023 г. (л.23) и че на него е издадено
Позволително за сеч № 0778368/03.07.2024 г., отнасящо се за процесното
сечище.
Съдът приема, че Т. П. Т. е субект на нарушението, тъй като е лице,
упражняващо лесовъдска практика. Той е осъществил от обективна страна
състава на нарушението, като не е изпълнил контролните си правомощия да
следи да се секат само маркирани дървета и с бездействието си е допуснал да
10
бъдат отсечени неопределени за сеч дървета.
Не са налице основания случаят да се определи като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В НП административнонаказващият орган е
изложил подробни съображения, че процесното нарушение е типично за вида
си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Изложените съображения изцяло се споделят от
съда. В допълнение следва да се посочи, че с осъществяване на нарушението
се засягат обществените отношения във връзка с законосъобразното
осъществяване на сечта в горските територии. В тази връзка всяко нарушение
засяга в значителна степен интересите и на всеки гражданин, тъй като
неизпълнение на задължение от субекта по Закон за горите, или нормативните
актове по прилагането му, водят до нарушаване на екосистемите, който
нарушен баланс отключва локални и глобални изменения на климата.
Правилно АНО е приел, че деянието на Т. Т. осъществява фактическият
състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ
и е основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна
квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното
нарушение наказание, в предвидения от закона минимален размер, поради
което не подлежи на промяна. Съдът счита, че при определяне на размера на
административното наказание са спазени разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН и наказанието е определено в законоустановения размер. Глоба в
този размер би изпълнила задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а
именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 144 от АПК, във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът счита, че е основателна претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на разноските по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на РДГ – Велико Търново сума в размер на 80 лева,
11
определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9, във вр. с ал. 2, т. 5 и
чл. 63д, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********/20.12.2024
г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите - Велико Търново,
с което на Т. П. Т., с постоянен адрес гр. **********, с ЕГН **********, на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лв. (триста лева) за
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
ОСЪЖДА Т. П. Т., с постоянен адрес гр. ***********, с ЕГН
********** да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, разноски по делото в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12