№ 8378
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110139225 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на девети май 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
39225/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 99, ал. 1 във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД –
15 244,61 лв. /частично от 69 327,65 лв./.
1
Ищецът „ТЕ,. 2 ап. 8 твърди, че следните лица, като кредитополучатели, сключили следните
договори за потребителски кредити с ответника - кредитодател „Н,т. 10, по които върнали
следните суми на ответника в изпълнение на задълженията си по договорите за кредит:
1.Адрияна ,закова сключила 8 договора за потребителски кредит и върнала по тях 6 097,73
лв.
2. Ане,ксандрова сключила 7 договора за потребителски кредит и върнала по тях 9 970 лв.
3. Антон ,в сключил 4 договора за потребителски кредит и върнал по тях 5 370 лв.
4. Гроздена Н,ева сключила 1 договор за потребителски кредит и върнала по него 1 080 лв.
5. Деница ,а сключила 7 договора за потребителски кредит и върнала по тях 6 190 лв.
6. Ив,ев сключил 4 договора за потребителски кредит и върнал по тях 895 лв.
7. Кир,ва сключила 7 договора за потребителски кредит и върнала по тях 2 205 лв.
8. Кра,нов сключил 3 договора за потребителски кредит и върнал по тях 2 880 лв.
9. Крис,ва сключила 5 договора за потребителски кредит и върнала по тях 1 285 лв.
10. Ми,ва сключила 36 договора за потребителски кредит и върнала по тях 5 585 лв.
11. Ми,нов сключил 3 договора за потребителски кредит и върнал по тях 4 260 лв.
12. На, сключила 2 договора за потребителски кредит и върнала по тях 2 280 лв.
13. Олг,а сключила 3 договора за потребителски кредит и върнала по тях 1 461 лв.
14. Ст,ов сключил 7 договора за потребителски кредит и върнал по тях 8 928,92 лв.
15. Тод, сключил 4 договора за потребителски кредит и върнал по тях 4 000 лв.
16. Том,ов сключи 1 договора за потребителски кредит и върнал по него 6 840 лв.
Твърди, че горепосочените договори били бланкови и идентични, като по тях освен
задължение за връщане на отдадената в кредит сума и възнаградителна лихва, имало и
задължения за плащане на такса за осигурен от ответника поръчител – „КРЕД,“ ООД, така и
задължения за плащане на неустойка при неосигурено поръчителство. Горепосочените
плащания били формирани именно от сбор на възнаградителни лихви, такси за
поръчителство и неустойки за неосигурено поръчителство. Твърди, че тези договорки били
нищожни на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от една страна таксите и неустойките
за поръчителство не били включени в годишния процент на разходите, поради което ГПР
бил незаконно намален под императивния максимум по чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а от друга
страна възнаградителните лихви били прекомерно високи и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
уговорките за тях били нищожни като накърняващи на добрите нрави. Посочват се още
множество нарушения на релевантното законодателство, като основание за невалидност на
цитираните уговорки. Навежда, че горепосочените плащания, като такива по нищожни
2
клаузи, били извършени без правно основание, поради което ответникът бил длъжник за тях
на кредитополучателите. Твърди, че кредитополучателите му прехвърлили цитираните
вземания от ответника с договори за цесия, както следва:
1.Адрияна ,закова - 6 097,73 лв. с договор за цесия от 21.04.2021 г.
2. Ане,ксандрова сключила - 9 970 лв. с договор за цесия от 18.03.2022 г.
3. Антон ,в сключил - 5 370 лв. с договор за цесия от 27.05.2022 г.
4. Гроздена Н,ева - 1 080 лв. с договор за цесия от 19.04.2022 г.
5. Деница ,а сключила - 6 190 лв. с договор за цесия от 14.06.2022 г.
6. Ив,ев - 895 лв. с договор за цесия от 20.10.2021 г.
7. Кир,ва - 2 205 лв. с договор за цесия от 15.02.2022 г.
8. Кра,нов - 2 880 лв. с договор за цесия от 10.02.2022 г.
9. Крис,ва - 1 285 лв. с договор за цесия от 31.05.2022 г.
10. Ми,ва - 5 585 лв. с договор за цесия от 27.12.2021 г.
11. Ми,нов - 4 260 лв. с договор за цесия от 20.05.2022 г.
12. На, - 2 280 лв. с договор за цесия от 12.11.2021 г.
13. Олг,а сключила - 1 461 лв. с договор за цесия от 08.11.2021 г.
14. Ст,ов сключил - 8 928,92 лв. с договор за цесия от 27.04.20222 г.
15. Тод, - 4 000 лв. с договор за цесия от 16.05.2022 г.
16. Том,ов сключи - 6 840 лв. с договор за цесия от 27.06.2022 г.
Общата сума по цесиите възлизала на 69 327,65 лв. , като прехвърлянето било съобщено на
ответника с уведомление от 21.06.2022 г. , връчено му на 22.06.2022 г. Плащане от
ответника, обаче, не последвало. Ето защо, моли присъждане на сумата от 15 244,61 лв.
/частично то 69 327,65 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Моли присъждане на деловодни
разноски.
Искът се поддържа след допуснатото му изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК с
протоколно определение от 09.05.2023 г.
Ответникът оспорва иска изцяло по съображения по отговор на исковата молба. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
3
Видно от приложенията към исковата молба, както и от приетите по делото ССЕ /л.л. №№
987-1 097/ и допълнителна ССЕ /л.л. №№ 1 098-1 136/ следните лица, като
кредитополучатели, са сключили следните договори за потребителски кредити с ответника -
кредитодател, по които върнали следните суми на ответника в изпълнение на задълженията
си по договорите за кредит:
1.Адрияна ,закова сключила 8 договора за потребителски кредит и върнала по тях 11 917,73
лв. главница, 2 855,61 лв. договорна лихва и 1 883,85 лв. неустойка за недадено обезпечение.
2. Ане,ксандрова сключила 7 договора за потребителски кредит и и върнала по тях 9 400 лв.
главница, 904,71 лв. договорна лихва, 46,34 лв. такса за дадено обезпечение.
3. Антон ,в сключил 4 договора за потребителски кредит и върнал по тях 5 200 лв. главница,
764,04 лв. договорна лихва.
4. Гроздена Н,ева сключила 1 договор за потребителски кредит и върнала по тях 1 000 лв.
главница, 202,61 лв. договорна лихва и 90 лв. неустойка за недадено обезпечение..
5. Деница ,а сключила 7 договора за потребителски кредит и върнала по тях 5 900 лв.
главница, 1 211,03 лв. договорна лихва, 1 748,98 лв. неустойка за недадено обезпечение и
102,97 лв. лихва за забава.
6. Ив,ев сключил 4 договора за потребителски кредит и върнал по тях 1 300 лв. главница,
64,05 лв. , 201 лв. такса за дадено обезпечение.
7. Кир,ва сключила 7 договора за потребителски кредит и върнала по тях 5 400 лв.
главница, 592,55 лв. договорна лихва и 500,13 лв. неустойка за недадено обезпечение, 758,58
лв. такса за дадено обезпечение.
8. Кра,нов сключил 3 договора за потребителски кредит и върнала по тях 2 907,42 лв.
главница, 534,27 лв. договорна лихва и 0,06 лв. неустойка за недадено обезпечение.
9. Крис,ва – няма данни за получени и платени суми.
10. Ми,ва сключила 36 договора за потребителски кредит и върнала по тях 13 700 лв.
главница, 456,11 лв. договорна лихва, 91,03 лв. такса за дадено обезпечение.
11. Ми,нов сключил 3 договора за потребителски кредит и върнал по тях 4 000 лв. главница,
945,61 лв. договорна лихва и 90 лв. неустойка за недадено обезпечение.
12. На, сключила 2 договора за потребителски кредит и върнала по тях 2 500 лв. главница,
547,80 лв. договорна лихва и 358,27 лв. неустойка за недадено обезпечение.
13. Олг,а сключила 3 договора за потребителски кредит и върнала по тях 1 460 лв. главница,
76,59 лв. договорна лихва.
14. Ст,ов сключил 7 договора за потребителски кредит и върнал по тях 7 828,92 лв.
главница, 1 620,88 лв. договорна лихва и 1 370,90 лв. неустойка за недадено обезпечение.
15. Тод, сключил 4 договора за потребителски кредит и върнал по тях 3 200 лв. главница,
537,33 лв. договорна лихва, 1 690,38 лв. неустойка за недадено обезпечение и 200,30 лв.
лихва за забава.
4
16. Том,ов сключи 1 договора за потребителски кредит и върнал по тях 4 000 лв. главница, 1
450 лв. договорна лихва.
Горепосочените плащания за договорна лихва, неустойка за недадено обезпечение, такса за
осигурено обезпечение и лихва за забава възлизат общо на 21 895,98 лв.
Горепосочените договори са бланкови - идентични и сключвани при общи условия. По тях
освен задължение за връщане на отдадената в кредит сума и възнаградителна лихва, има и
задължения за плащане на такса за осигурен от ответника поръчител – „КРЕД,“ ООД или
задължения за плащане на неустойка при неосигурено поръчителство.
Видно от приложенията към исковата молба, както и от приетата по делото СГрЕ /л.л. №№
827-893/, горепосочените плащания по договорите за кредит, като вземания от ответника по
нищожни договори, са предмет на прехвърлителни сделки в полза на ищеца, както
следва:
1.Адрияна ,закова - договор за цесия от 21.04.2021 г.
2. Ане,ксандрова - договор за цесия от 18.03.2022 г.
3. Антон ,в сключил - договор за цесия от 27.05.2022 г.
4. Гроздена Н,ева - договор за цесия от 19.04.2022 г.
5. Деница ,а сключила - договор за цесия от 14.06.2022 г.
6. Ив,ев - договор за цесия от 20.10.2021 г.
7. Кир,ва - договор за цесия от 15.02.2022 г.
8. Кра,нов - договор за цесия от 10.02.2022 г.
9. Крис,ва – няма данни за плащания.
10. Ми,ва - договор за цесия от 27.12.2021 г.
11. Ми,нов - договор за цесия от 20.05.2022 г.
12. На, - договор за цесия от 12.11.2021 г.
13. Олг,а сключила - договор за цесия от 08.11.2021 г.
14. Ст,ов - договор за цесия от 27.04.20222 г.
15. Тод, - договор за цесия от 16.05.2022 г.
16. Том,ов сключи - договор за цесия от 27.06.2022 г.
Видно от ССЕ /л.л. №№ 987-1 097/, годишният процент на законната лихва на база дадената
в заем сума е 10 %, а годишният процент на разходите – ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
5
ЗПК, определен, като сбор на плащанията по отделните договори за: договорна лихва,
неустойка за недадено обезпечение и такса за дадено обезпечение - превишават 5 пъти
размера на законната лихва на база на дадената в заем сума, като това превишаване в
определени случаи е значително. Видно от същата ССЕ, ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, определен само на база задължението за договорна лихва, не превишава 5 пъти
процента на законната лихва. Основният спор между страните е именно по начина на
образуване на ГПР – с включване на задълженията за неустойка за недадено обезпечение и
такса за дадено обезпечение или без тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – 15 244,61
лв. /частично от 69 327,65 лв./:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, този който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Липсата на основание съществува тогава, когато
икономически блага преминават от една правна сфера в друга такава извън валидно
правоотношение. По делото се установи, че 16 кредитополучатели са заплатили на
кредитодателя си – ответника, по сключени с него договори за потребителски кредит,
задължения за възнаградителна лихва, неустойка за недадено обезпечение, такса за
осигурено обезпечение и законна лихва на обща стойност от 21 895,98 лв. Установи се, че
годишният процент на законната лихва на база дадената в заем сума е 10 %, а годишният
процент на разходите – ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, определен, като сбор на
плащанията по отделните договори за: договорна лихва, неустойка за недадено обезпечение
и такса за дадено обезпечение - превишават 5 пъти размера на законната лихва на база на
дадената в заем сума, като това превишаване в определени случаи е значително. Установи
се, че ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, определен само на база задължението за
договорна лихва, както е осчетоводявал ответника, не превишава 5 пъти процента на
законната лихва. Съдът приема последното за счетоводно неправилно, доколкото в ГПР
следва да се включат и неустойката за недадено обезпечение и таксата за дадено
обезпечение, които са вземания по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това е така, доколкото
както таксата за дадено обезпечение, така и неустойката за недадено обезпечение са
„възнаграждения от съответен вид“. Чл. 19, ал. 1 от ЗПК посочва, че в ГПР се включват
„възнаграждения от всякакъв вид“. С тази обща формулировка законодателят иска да
предотврати всякакви възможни опити за заобикаляне на императивните разпоредби на
ГПР, като се оскъпява кредите недопустимо, включително с възнаграждения за
допълнителни услуги или неустойки във връзка с кредита. Това налага извод, че клаузите за
договорната лихва, неустойката за недадено обезпечение и таксата за дадено обезпечение са
нищожни по смисъла на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, доколкото взети заедно формират
печалба на ищеца в размери над законно лимитираните. Не би могло да се валидират
6
договорите в една или друга част – например само в частта за договорната лихва, доколкото
различните видове задължения са кумулирани в договорите и съдът не може да избира кое
да изключи от нищожността. Предвид това, съдът приема, че плащанията на
кредитополучателите към ответника кредитодател за договорна лихва, неустойка за
недадено обезпечение, такса за осигурено обезпечение и съответно за лихва за забава
/последното обезщетява забава на невалидно задължение/, възлизащи общо на 21 895,98 лв.
у са извън рамките на валидно правоотношение и за кредитополучателите е възникнало
право за връщане по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В този смисъл, посочената
сума от 21 895,98 лв. валидно е прехвърлена с процесните договори за цесия на ищеца и
последният е материално-правно легитимиран за сумата. Не така, обаче, стои въпросът за
изплатените от кредитополучателите на кредитодателя главници, връщането на които се
дължи, доколкото клаузите по уговорките им са валидни. Последното и по арг. от т. 2 на ТР
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 70, ал. 3 от ЗЗД.
От изложеното до тук следва да се приеме, че ищецът е цесионер на вземания от
неоснователно обогатяване в общ размер от 21 895,98 лв. – повече от претенцията от
15 244,61 лв. – заявена частично от 69 327,65 лв. Това налага искът, независимо, че заявен
като частичен, да се уважи изцяло, доколкото предствлява трудност и е излишно да се уважи
пропорционално. В мотивите, обаче, следва да се поясни кои вземания на кредитодателя към
кредитополучателите съдът приема за установени и валидни и кои за установени и
невалидни. В този смисъл, съдът приема че следните вземания за главници на
кредитодателя-ответник от следните кредитополучателите по следните договори са валидни
, и – невалидни следните вземания за договорна лихва, неустойка за недадено обезпечение,
такса за дадено обезпечение и законна лихва:
1.Адрияна ,закова сключила 8 договора за потребителски кредит и върнала по тях 11 917,73
лв. главница, 2 855,61 лв. договорна лихва и 1 883,85 лв. неустойка за недадено обезпечение.
2. Ане,ксандрова сключила 7 договора за потребителски кредит и и върнала по тях 9 400 лв.
главница, 904,71 лв. договорна лихва, 46,34 лв. такса за дадено обезпечение.
3. Антон ,в сключил 4 договора за потребителски кредит и върнал по тях 5 200 лв. главница,
764,04 лв. договорна лихва.
4. Гроздена Н,ева сключила 1 договор за потребителски кредит и върнала по тях 1 000 лв.
главница, 202,61 лв. договорна лихва и 90 лв. неустойка за недадено обезпечение..
5. Деница ,а сключила 7 договора за потребителски кредит и върнала по тях 5 900 лв.
главница, 1 211,03 лв. договорна лихва, 1 748,98 лв. неустойка за недадено обезпечение и
102,97 лв. лихва за забава.
6. Ив,ев сключил 4 договора за потребителски кредит и върнал по тях 1 300 лв. главница,
64,05 лв. , 201 лв. такса за дадено обезпечение.
7. Кир,ва сключила 7 договора за потребителски кредит и върнала по тях 5 400 лв.
главница, 592,55 лв. договорна лихва и 500,13 лв. неустойка за недадено обезпечение, 758,58
лв. такса за дадено обезпечение.
7
8. Кра,нов сключил 3 договора за потребителски кредит и върнала по тях 2 907,42 лв.
главница, 534,27 лв. договорна лихва и 0,06 лв. неустойка за недадено обезпечение.
9. Крис,ва – няма данни за получени и платени суми.
10. Ми,ва сключила 36 договора за потребителски кредит и върнала по тях 13 700 лв.
главница, 456,11 лв. договорна лихва, 91,03 лв. такса за дадено обезпечение.
11. Ми,нов сключил 3 договора за потребителски кредит и върнал по тях 4 000 лв. главница,
945,61 лв. договорна лихва и 90 лв. неустойка за недадено обезпечение.
12. На, сключила 2 договора за потребителски кредит и върнала по тях 2 500 лв. главница,
547,80 лв. договорна лихва и 358,27 лв. неустойка за недадено обезпечение.
13. Олг,а сключила 3 договора за потребителски кредит и върнала по тях 1 460 лв. главница,
76,59 лв. договорна лихва.
14. Ст,ов сключил 7 договора за потребителски кредит и върнал по тях 7 828,92 лв.
главница, 1 620,88 лв. договорна лихва и 1 370,90 лв. неустойка за недадено обезпечение.
15. Тод, сключил 4 договора за потребителски кредит и върнал по тях 3 200 лв. главница,
537,33 лв. договорна лихва, 1 690,38 лв. неустойка за недадено обезпечение и 200,30 лв.
лихва за забава.
16. Том,ов сключи 1 договора за потребителски кредит и върнал по тях 4 000 лв. главница, 1
450 лв. договорна лихва.
Доводите на ищеца с правно основание чл. 11, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 22 и чл. 23 от
ЗПК, свързани с яснотата на договора за кредит и изискуемия шрифт, съдът не приема като
основателни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 10 490,92 лв. Прилагайки чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът изчислява възнаграждението
за юрисконсулт на ищеца по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 540 лв. предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „Н,т. 10 да заплати на ищеца „ТЕ,. 2 ап. 8, на основание чл. 99, ал. 1
във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 15 244,61 лв. /частично от 69 327,65 лв./,
8
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2022 г. ,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника „Н,т. 10 да заплати на ищеца „ТЕ,. 2 ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 10 490,92 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9