Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1022
20.12.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково,
като разгледа докладваното от съдия
Чиркалева АНД (К) № 1047 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Български
пощи“ ЕАД, гр.С., подадена чрез пълномощник, против Решение №141 от 19.07.2019
г., постановено по НАХД №188 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 г.
В касационната жалба се твърди, че решението било
неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че от приложения към
АУАН Констативен протокол №П-ТА-034/27.11.2018 г. било видно, че Пощенска
станция с. Браница изпълнявала условията по чл.10, ал.1 от Наредба
№6/01.11.2011 г., като не били дадени никакви предписания. Навеждат се доводи,
че правната уредба относно охраната и опазването на парични средства и ценни
пратки била в Глава трета от Наредба №6 за изискванията за пощенската
сигурност, което съгласно чл.22 от Наредбата било извън компетенциите на
Комисията за регулиране на съобщенията. Цитира се разпоредбата на §1, т.10 от
ДР на Наредба №6/01.11.2011 г. и се твърди, че системите за физическа защита
били определени като комплекс от алтернативно изброени елементи, в който се
включвала и физическата бариера. Неправилно районният съд приел, че
съдържанието на наказателното постановление съответствало на императивните
законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание.
Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното
постановление била посочена конкретна дата на извършване на нарушението –
бездействие. Посочена била единствено дата на извършване на проверката.
Деянието, чрез което се осъществявал състава на посоченото в наказателното
постановление нарушение, било под формата на бездействие, т.е. неизпълнение на
нормативно установено задължение за определено действие. Ето защо, за да се считало
за изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на
нарушението, било необходимо в наказателното постановление да се сочи началния
момент, от който бездействието на задълженото лице било релевантно за
съставомерността на деянието и било налице довършено нарушение. В случая такава
конкретизация липсвала. Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не била приложима в настоящия случай. Сочи се, че разпоредбата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН уреждала срока, който бил преклузивен, а не давностен и касаел
започването на „преследване“, в случая съставяне на АУАН, и той бил една година
от извършване на нарушението. Този срок започвал да тече от момента, когато бил
осъществен фактическия състав на нарушението, а при нарушения, осъществени чрез
бездействие, от деня, следващ изтичането на срока за изпълнение на
задължението. В този смисъл, след изтичането на този срок, за наказващия орган
се преклудирала тази възможност. Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административно-наказващия орган, който имал за цел своевременно отпочване на
административно-наказателно производство. Претендира се обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.
Ответникът, Комисия за регулиране на съобщенията,
не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита решението за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното Решение №141/19.07.2019 г.,
постановено по НАХД №188/2019 г., Харманлийският районен съд е потвърдил
обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №47 от 05.04.2019 г.,
издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на
„Български пощи“ ЕАД, гр.С., за нарушение на чл.105в от Закона за пощенските
услуги (ЗПУ), във връзка с чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011 г. за
изискванията за пощенската сигурност, е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв., на основание чл.105в от ЗПУ, във връзка с чл.106 от ЗПУ, във връзка
с чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011 г.
За да постанови решението си, въззивният съд е
приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство –
същите били издадени от компетентни органи, в предвидената от чл.42 и чл.57 от ЗАНН форма и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Констатирал е, че в
случая дружеството било наказано за това, че не оборудвало със система за
физическа защита пощенска служба в с.Б., общ.Харманли, в която имало метални
решетки само на входната врата, не и на прозорците, бюро без нужната преграда
над него, нямало инсталиран паник бутон и/или други елементи на
сигнално-охранителна известителна система, липсвал персонал за физическа
защита. Посочил, че в същата пощенска служба се извършвали парични дейности и
се приемали ценни пратки, съгласно приложен списък на пощенските станции трета
категория, определени за такива със заповед на Главния изпълнителен директор на
„Български пощи“ ЕАД. За доказано съдът приел, че дружеството е извършило
нарушение по чл.105в от ЗПУ, във вр. с чл.10, ал.3 от Наредба №6/01.11.2011 г.
за изискванията за пощенската сигурност, като не е оборудвало със система за
физическа защита пощенската служба като цяло в с.Б., общ. Харманли. В същата
липсвал комплекс от елементи за физическа защита – нямало поне две мерки за
защита. Приел е, че правилно административнонаказващият орган е определил
правната квалификация на нарушението, а размерът на наказанието е
законосъобразно определен в предвидения от закона минимум.
Касационната инстанция счита, че обжалваното
решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за
правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Настоящият състав намира за правилен извода на
въззивния съд, че при провеждане на административнонаказателната процедура не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. АУАН, както и Наказателното постановление, са съставени в
съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Неоснователни са
наведените в касационната жалба възражения за непосочена в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление конкретна дата на
извършване на нарушението. В АУАН и НП изрично и ясно е посочено, че
нарушението е осъществено на 27.11.2018 г. Наред с горното, както в АУАН, така
и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното
нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което
липсва неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно
не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си
в пълен обем.
Неоснователно е и оплакването за неспазване на
сроковете за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Изпълнението на
задължението по чл.10, ал.3 от Наредба
№6/01.11.2011 г. не е обвързано с краен срок, поради което датата на
нарушението 27.11.2018 г. съвпада с момента на проверката, като АУАН №П-042/25.02.2019
г. е съставен както в едногодишния срок от извършването на нарушението, така и
в тримесечния срок от откриване на нарушителя.
Неоснователно е възражението на касатора, че на
основание чл.22 от Наредба №6 от 01.11.2011 г. Комисията за регулиране на
съобщенията в случая не била компетентна да осъществява контрола по спазването
и прилагането на изискванията за пощенската сигурност. Описаното в АУАН и НП
нарушение е на изискванията на чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011 г.,
която разпоредба систематично е разположена в Глава четвърта от Наредбата, а
контролът от страна на КРС е изрично изключен – от нормата на чл.22 от
Наредбата, само по отношение на глава трета и на глава шеста от същата.
Контролът по спазването и прилагането на изискванията за пощенската сигурност в
случая се осъществява именно от Комисията за регулиране на съобщенията, по реда
на Закона за пощенските услуги.
Разпоредбата на чл.105в от ЗПУ, в действащата към
датата на нарушението редакция (ДВ
бр.102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г.) предвижда за нарушение по този
закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго
наказание, нарушителите да се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а според
чл.106 от ЗПУ, в приложимата му редакция
(ДВ бр.87 от 2009 г., в сила от 03.11.2009 г.), за нарушенията по
чл.99-105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се налагат
имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. За нарушение по чл.10,
ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност не
е предвидено друго наказание в ЗПУ, а посочената Наредба е издадена на
основание чл.14, ал.2 от ЗПУ, съгласно § 3 от ПЗР от същата.
Вмененото на касатора административно нарушение се
състои в нарушаване на задължението, визирано в ал.3 на чл.10 от Наредбата, а
именно пощенските служби по ал.1 задължително да се оборудват със система за
физическа защита. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата, пощенските оператори
съобразно изискванията на компетентните държавни органи определят пощенските
служби, в които е необходимо отделянето и оборудването на специални гишета за
приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности.
Видно от представения Списък на пощенските станции
III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български пощи“
ЕАД, процесната пощенска станция 6463 в с.Браница, е включена в него. От своя
страна обектите трета категория са именно такива, в които се извършват парични дейности,
и в които паричните средства в наличност са до 20 000 лв., съгласно Заповед
№РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен Изпълнителен Директор на „Български пощи“ ЕАД.
В тази връзка, правилен е изводът на районния съд, че след като „Български
пощи“ ЕАД е определило гише по ал.1 на чл.10 от Наредбата в тази пощенска
служба, а именно извършващо парични дейности и дейности по приемане на ценни
пратки, и след като е установено, че такива дейности се осъществяват там, то за
дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.3 от
Наредбата – пощенската служба задължително да се оборудва със система за
физическа защита. Изпълнението на това задължение към 27.11.2018 г. не е
доказано по делото.
По смисъла на §1, т.10 от Наредба №6 от 01.11.2011
г., „Система за физическа защита“ е комплекс от елементи за охрана на
пощенските служби по чл.10, ал.1, който може да включва: персонал за физическа
защита, физически бариери, сигналноохранителни известителни системи, записващи
технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни
средства, транспортни средства. Така дефинирано, определението за Система за
физическа защита визира комплекс от елементи, а не само единични такива.
„Комплексът“ означава да е налице съчетание (обединяване в цялост, съвкупност)
на елементите за охрана. Последното води до извода, че не е достатъчно да е
изпълнена само една охранителна мярка, т.е. да съществува само един елемент, за
да се спази нормативното изискване. Необходимо е да съществуват кумулативно
поне два и повече от изброените по-горе елементи, за да се приеме, че е
изградена система и съответно да е налице комплекс от охранителни мерки, като
същите, по силата на сочената за нарушена разпоредба на чл.10, ал.3 от
Наредбата, се отнасят за пощенската служба като цяло. В случая след като е
установено, че в конкретната пощенска станция в с.Б. действително е била налице
само поставена метална решетка на входната врата на помещението, не и на
прозорците, както и дървено бюро без нужната преграда над него, без да е бил
инсталиран паник бутон и/или други елементи на сигнално-охранителна
известителна система, а също и не е имало персонал за физическа защита, то
основателно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството-касатор.
Не се споделя изложеното в касационната жалба
становище, че били покрити изискванията на чл.10, ал.3 от Наредба №6 от
01.11.2011 г. Точно обратното, в Констативен протокол №П-ТА-034/27.11.2018 г.,
представен като част от административнонаказателната преписка, изрично се сочи,
че в ПС с.Б. няма монтирани решетки на прозорците, няма монтирани технически
средства за видеонаблюдение, няма СОТ, паник бутон и охранително осветление,
няма персонал за физическа защита, а работното място на служителя на БП е
отделено от частта за клиенти с бюро, върху което няма поставена преграда или
метална решетка. Т.е. напълно ясно е, че в процесната пощенска станция няма
система за физическа защита по смисъла на §1, т.10 от ДР на Наредба №6 от
01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност. Изводите на въззивния
съд за доказаност на вмененото на касатора административно нарушение са
правилни и Наказателното постановление е потвърдено законосъобразно.
За
пълнота на мотивите следва да се посочи, че след издаването на НП, със ЗИДЗПУ,
обн.ДВ бр.53/05.07.2019 г., разпоредбата на чл.106 от ЗПУ е отменена.
Същевременно е създадена нова ал.2 в чл.105в от ЗПУ, според която за нарушение
по ал.1, извършено от юридическо лице и едноличен търговец, се налага имуществена
санкция от 700 до 7000 лв. Независимо от
настъпилата законодателна промяна, липсват основания за приложението на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, доколкото действащата към момента разпоредба на чл.105в, ал.2 от
ЗПУ не се явява по-благоприятна за нарушителя.
По изложените
съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №141/19.07.2019 г., постановено по НАХД №188 по описа на Районен
съд - Харманли за 2019 година.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.