№ 5654
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Наталия П. Лаловска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря И.а Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500192 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Л. П. срещу решение от 25.10.2023
г. по гр.д. №58990/2022 г. на Софийския районен съд, 50 състав, в частта, в която са уважени
предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.318 ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 171,03 лв. за главница за цена на доставка на топлинна енергия за
имот в гр. София, жк. ****, за периода 01.01.2019 г. - 30.04.2021 г. , и сумата от 29,38 лв. за
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 16.05.2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 25.05.2022 г. до окончателното и изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №27084/2022 г. по
описа на СРС, 50 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Сочи, че по делото не е установено,
че е потребител на топлинна енергия – собственик или вещен ползвател на имота. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Топлоконтрол” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените искове за
главницата за топлинна енергия и мораторна лихва върху нея са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, и в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените искове за
1
главницата за дялово разпределение и за мораторна лихва върху нея, поради което
решението е влязло в законна сила в тези му части.
Решението не е обжалвано от ответника В. Г. П. в частта, в която предявените искове
за главницата за топлинна енергия и мораторна лихва върху нея са уважени, и от ищеца в
частта, в която предявените искове срещу ответника В. Г. П. за главницата за топлинна
енергия и мораторна лихва върху нея са отхвърлени, и в частта, в която са отхвърлени
изцяло предявените искове за главницата за дялово разпределение и за мораторна лихва
върху нея, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
От представените по делото акт за женитба №4/02.1966 г., договор за продажба на
държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 18.10.1991 г. и
удостоверение за наследници от 11.05.2023 г., издадено от СО, район „Младост“, се
установява, че ответникът е съсобственик на 1/4 ид.ч. от процесния апартамент през
процесния период, противно на доводите във въззивната жалба.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
2
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 100,00
лв., представляваща депозит за особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №17385 от 25.10.2023 г., постановено по гр.д.
№58990/2022 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. Л. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 200,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Топлоконтрол” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3