Решение по дело №1896/2022 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 704 |
| Дата: | 7 декември 2022 г. |
| Съдия: | Галена Петкова Чешмеджиева Дякова |
| Дело: | 20224520201896 |
| Тип на делото: | Частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 19 октомври 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Постъпило е искане от Районна прокуратура-Русе за настаняване на
задължителното лечение на лицето С..В.И. с ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „ М.Х. „ №6,
бл.117, вх.2, ет.5, ап.14 в психиатрично заведение по реда на чл.1556 и сл. от Закона за
здравето. В искането се твърди, че И. страда от психиатрично заболяване –
персистиращо налудно разстройство на личността, като с поведението си създавало
опасност преди всичко за собственото си здраве и сигурност. Прави се искане съдът да
настани И. на задължително лечение, като представят доказателства в подкрепа на
твърденията си – експертно становище на психиатър от ЦПЗ Русе и гласни
доказателства.
Освидетелстваният – редовно призован, явява се в с.з. заедно с назначения на
основание чл.158, ал.4 от ЗЗ защитник – адв.Д.М. от АК Русе. Дава подробни обяснения и
отговаря на поставените въпроси. Твърди, че се чувства добре, споделя свои жетейски
неволи и преживявания. Не отрича, че понякога употребява наркотични вещества –
марихуана. Обяснява, че има сериозни основания да счита, че в дома му неправомерно
влизат други хора, които са успели да се снабдят с ключ от жилището му. Разказва за
несполучлива връзка с жена, на която е имал доверие и е изпращал пари от
Великобритания, където е работил. Обяснява, за делата, които води срещу бивши
работодатели. Категорично се противопоставя да му бъде проведено психиатрично
лечение.
Назначеният защитник счита искането на РП Русе за неоснователно. Твърди, че
подзащитният му не представлява опасност за себе си и за околните. Прави искане да бъде
назначена съдебно психиатрична експертиза в амбулаторна форма, която да установи
психиатричното състояние на лицето и налице ли е необходимост от задължително
лечение по реда на ЗЗ. Не представят допълнителни писмени и гласни доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното :
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
освидетелстваният И. е роден от нормално протекла бременност и раждане. Има
правилно ранно детско физическо и нервно психическо развитие. Завършил е ПГ по туризъм
в Русе през 2007г. Продължил образованието си в РУ „Ангел Кънчев", специалност
„Компютърни системи и технологии", като е завършил семестриално образованието си,
но не е положил държавен изпит по финансови причини, според него. Работил е на
различни места, като често сменял местоработата си. Работил е и в Англия, но се върнал
в България т.к. се разочаровал от жената, с която бил тогава и искал да „провери" как са
„нещата с нея". Тежко преживял раздялата прекратените отношения с въпросната
жена. Към момента живее с майка си – св.Г.Й., като двамата не са в хармонични
отношения. След смяната на няколко работни места и работодатели И. бил недоволен от
условията на труд и по думите на майка му „обявил война на институциите“. Започнал да
пуска жалби до различни институции. Сезирал органите на реда с жалба до Второ РУ към
ОД МВР Русе за това, че в дома му влизали хора, че му откраднали самоличността, че
установил противоправно влизане в личния му автомобил. От извършените проверки,
според св.Ангелов – полицейски инспектор, подобни данни не са потвърдени. По данни не
същия свидетел срещу И. не са постъпвали данни и сигнали от живущите в неговия
квартал за негови противоправни действия или проявена агресия.
В с.з. е изслушан психиатър, запознат със състоянието на И., който изцяло подкрепя
представеното експертното становище, приложено по делото, че лицето страда от
психическо заболяване, към момента поведението му е болестно мотивирано и носи риск за
1
собственото му здраве и живота.
Съобразно назначената съдебно психиатрична експертиза диагнозата на
освидетелствания е уточнена като Разстройство на личността смесен тип с кверулантни
и параноидни черти. Към момента на изготвяне на експертната оценка , според в.л.,
няма данни за психотична декомпенсация на личностовото разстройство при И. , поради
което не може да се говорим за „тежка психопатия" в смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т.2
от Закона за здравето. В този смисъл състоянието на И. не попада в изчерпателно
изброените психични заболявания, посочени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т.2 от Закона за
здравето, което да даде основание спрямо същия да се налага провеждане на
задължително лечение. В.л. е категорично, че при прегледа на 29.11.2022г. И. няма съзнание
за психична болест и
не желае да провежда лечение в амбулаторни условия. От направената справка от в.л. в
архива на ЦПЗ Русе ЕООД става ясно че С..В.И. не се води на диспансерен учет в ЦПЗ Русе
и няма данни до настоящия момент да е провеждал стационарни лечения в ЦПЗ Русе.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи посредством събраните
гласни доказателства , чрез проведените разпити на свидетелите водени от страна на РП
Бяла – П.А. и призованата майка на И. – св.Г.Й., изрично запозната с прават си по чл. по
чл. 119 и чл. 121 от НПК. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
които не си противоречат и взаимно се допълват. Чрез техните разпити се установява
поведението на освидетелствания в различни ситуации и промяната в поведението му .
Съдът приема и кредитира изцяло заключениета на вещото лице по назначените съдебно
психиатрична експертиза. Същото е прието и неоспорено от страните и допринася
съществено и основно за изясняване предмета на делото. Представените писмени
доказателства по извършената проверкаса приети и приложени по делото на основание
чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът изведе следните правни
изводи: След обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства- всяко едно
отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът намира, че не са налице медицинските
критерии за настаняване на лицето С..В.И. с ЕГН **********, от гр. Русе на
задължително лечение. Установи се, че същият страда от психично заболяване -
Разстройство на личността смесен тип с кверулантни и параноидни черти. Според
заключението на вещото лице психичното заболяване, от което страда И. не може да
бъде приравнено на тежко личностово разстройство по смисъла на чл. 146, ал.1, т.1 от
33. Установено е от проведеното събеседване с освидетелствания, че същият има
правилен мисловен процес, памет и интелект, които са съответни за образованието му и
житейския му опит, поради което съдът намира, че не са налице медицинските критерии
за провеждане на задългжително лечение по реда на чл. 155 от ЗЗ. От данните по делото
се установи, че срещу И. не са постъпвали данни и сигнали от живущите в неговия квартал
за негови противоправни действия или проявена агресия. При така посоченото, при
обсъждане на представените доказателства съдът намира, че не е налице и юридическият
критерий за настаняване на И. на задължително лечение стационарна форма, тъй като не
може да се обоснове високата обществена опасност, която представлява поведението му.
От разпита на свидетелите се установи, че И. не проявява агресия, с действията си
същият не е увредил имущество – собствено и на околните, не е извършил действия, които
да застрашават живота, здравето и сигурността на други лица. По изложените
съображения съдът намира, че е не са налице предпоставки за настаняване на И. на
задължително лечение в психиатричен диспансер – стационарна форма, след като
обстоятелствата около него – вида и степента на заболяването позволяват и
предполагат амбулаторно лечение. По изложените причини съдът намира, че искането на
РП Русе е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
2
По отношение разноските, направени в съдебното производство – 276,90лв– за вещо
лице, същите следва да останат в тежест на съда, на осн. чл. 190,ал.1 от НПК и съгласно
препращащата разпоредба на чл. 165, ал.1 от ЗЗ. По отношение разноските по
задължителната защита и назначения от съда служебен защитник, същите следва да
бъдат определени в конкретен размер и платими по реда на ЗПП от НБПП.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 162, във вр. с чл. 155 във вр. с
чл. 146, ал.1,т.1 от Закона за здравето, съдът постанови решението си, с което остави
без уважение искането на РП Русе, като неоснователно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
3