Р Е Ш Е Н И Е № 45
Гр. Сливен, 11.04.2019 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо Куков и при секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова административно дело № 382 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.195б
ал.1 от Закона за водите.
Образувано е по жалба от
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр. С., пр. от С.Р. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 57/17.08.2017 г., издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с
който е установено по основание и размер задължение като дължима такса
за водовземане от подземни води по Разрешително № 1204/08.10.2002 г. за отчетен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 230 553,92 лв., ведно с дължима
лихва за периода на забава в общ размер на 103 345,37 лв.
В жалбата са изложени
доводи за нищожност
на оспорения акт, поради липса на компетентност на издателя му, алтеранативно незаконосъобразност на същия. Твърди
се, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалния закон. Моли се съда да обяви нищожността на оспорения акт за
установяване на публично държавно вземане или да го отмени като незаконосъобразен.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от адв. С.Р. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
В с.з. административният
орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен представител
- гл. юрк. Д. Б., който оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
изразява становище за основателност на жалбата и предлага оспорения акт да бъде
отменен.
Въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД било титуляр на разрешително за водовземане на подземни води № 1204/08.10.2002 г. за право на водовземане от подземни води за питейно битовото
водоснабдяване на гр. Сливен и с. Крушаре, общ. Сливен от водоизточниците на
водоснабдителна система „Гергевец“, разположени в землището на с. Гергевец и с.
Крушаре, общ. Сливен. Водоснабдителната система „Гергевец“ се състои от 11 бр.
тръбни кладенци, разположени на територията на имоти с № 000225 и № 000226 в
землището на с. Гергевец, общ.Сливен и имоти с
№ 000009, № 000007, № 000005 и № 000003
в землището на с. Крушаре, общ.Сливен с разрешено водно количество годишно до 2 000 000 куб. м.
На 31.01.2013 г. у. на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че по Разрешително № 1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна
група „Гергевец“ /с.Гергевец и с.Крушаре/ през периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. иззетото количество вода е 2 051 410 куб. м. и дължимата
сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване възлиза на 41 028,20 лв.
На 31.01.2014 г. у. на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че по Разрешително № 1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна
група „Гергевец“ за
периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото количество вода е 2 902 380 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 58 047,60 лева.
На 30.01.2015 г. у. на дружеството
подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. иззетото количество вода по Разрешително № 1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна
група „Гергевец“
е 608
162 куб. м. и дължимата
сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване възлиза на 12 163,24 лева.
На 28.01.2016 г. у. на дружеството
подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. иззетото количество вода по Разрешително № 1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна
група „Гергевец“е
102
090 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 2 041,80 лева.
На 16.01.2017 г. у. на дружеството
подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. иззетото количество вода по Разрешително № 1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна
група „Гергевец“
е 76
195 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 1 523,90 лева.
По горното разрешително № 1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна
група „Гергевец“ била
извършена проверка по документи от длъжностни лица при БД – ИБР, резултатите от
която били обективирани в Констативен протокол № СЛ 436/20.07.2017 г., въпреки че неправилно е
посочен номера на разрешителното като 1024/08.10.2002г. Съгласно същия,
разрешителното е издадено за водовземане от подземни води за питейно
– битово водоснабдяване на гр. Сливен и с. Крушаре от
водоизточчнитиците на ВС „Гергевец“, разположени в землището на с. Гергевец и с. Крушаре, общ. Сливен. В
протокола е отразено, че водоснабдителната система се състои от 11 бр. тръбни
кладенци, разположени на
територията на имоти с № 000225 и № 000226 в
землището на с. Гергевец, общ. Сливен и имоти с № 000009, № 000007, № 000005 и
№ 000003 в землището на с. Крушаре, общ.
Сливен. За измерването на отнетите и подадени водни маси от подземни
вовоизточници от водоснабдителната система при ПС „Гергевец 1“ за гр.Сливен,
при помпената станция е монтиран водомер, тип „Взлет“ който е неизправен; От водоизточниците подземни води помпено се
подават към водоем от където се водоснабдява с. Крушаре. разрешеният годишен
обем за с. Крушаре и част от общия обем от 2 млн. куб.м. за водоснабдяването на
гр.Сливен и с. Крушаре. Монтирано е измервателно устройство, което е
неизправно. Съгласно годишните
справки и подадени декларации по чл. 194б от ЗВ за водоснабдяването на гр.Сливен, през
периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани
водни маси възлизат на 1 799
299 куб. м., с дължима годишна такса за периода 35 985,98 лв.; през периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. отнетите и използвани водни
маси възлизат на 2 171
835 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 43 436,70 лв.; през
периода 01.01.2012г. –
31.12.2012 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 2 051
410 куб. м., с дължима годишна такса за периода 41 028,20 лв.; през периода 01.01.2013
г. – 31.12.2013 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 2 902 380 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 58 047,60 лв.; през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.
отнетите и използвани водни маси възлизат на 608 162 куб. м., с дължима годишна такса за периода 12 163,24 лв., през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 102 090 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 2041,80 лв.; през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.
отнетите и използвани водни маси възлизат на 76 195 куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 523,90 лева. В
протокола е отразено, че дължимите такси не са заплатени. Съгласно годишните
справки и подадени декларации по чл. 194б от ЗВ за водоснабдяването на с. Крушаре, през
периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани
водни маси възлизат на 64 695
куб. м., с дължима годишна такса за периода 1 293,90 лв.; през периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. отнетите и използвани водни
маси възлизат на 2 171 835куб. м., с дължима годишна такса за периода 8 514,20 лв.; през
периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 399 780 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 7 995,60 лв.; през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.
отнетите и използвани водни маси възлизат на 407 130 куб. м., с дължима годишна такса за периода 8 142, 60 лв.; през периода 01.01.2014
г. – 31.12.2014 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 242 760 куб. м., с дължима
годишна такса за периода 4 855,20 лв., през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. отнетите и
използвани водни маси възлизат на 181 210 куб. м., с дължима годишна такса за периода 3 624,20 лв.; през периода 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 95 040 куб. м., с дължима годишна такса за
периода 1 900.80 лева. В протокола е отразено, че
дължимите такси не са заплатени.
Същият обект бил проверен и на 11.07.2017 г.,
видно от констативен протокол № СЛ 389/11.07.2017 г., през 2014 г., видно от
протокол № СЛ 334/02.12.2014 г., през 2013 г., видно от констативен протокол №
СЛ 287/16.10.2013 г., както и през 2012 г., видно от констативен протокол №
СЛ140/07.06.2012 г., в които е отразено, че кладенците и водомерните съоръжения
функционират, като са посочени моментните им показания. /л.30 и сл. от делото/
Към доказателствата по делото са
приобщени справки, съставени по години и подписани от управителя на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД /л.231 -241 от делото/, в които
данните за иззетите количествата вода по години съвпадат напълно с данните,
посочени в декларациит по чл.
194б от ЗВ, подписани от управителя на „В и К Сливен“ ООД.
На 24.07.2017 г. с изх. № ПО-02-10 Директорът
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
изпратил до управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД
покана за доброволно плащане на дължимите и незаплатени такси по чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ за следните
парични задължения: по разрешително № 1204/08.10.2002 г. – за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. за
питейно-битовото водоснабдяване на гр. Сливен и с. Крушаре – главница 230 553,92 лв., ведно
с дължима лихва за забава.
След изтичане на срока за доброволно плащане, на 17.08.2017 г. Директорът на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ издал Акт за установяване на публично държавно
вземане № 57, с който е установено
по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от
подземни води, както следва: По Разрешително № 1204/08.10.2002 г. за отчетен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 230 553,92 лв., ведно с дължима
лихва за периода на забава в размер на 103 345,37 лв. Актът бил връчен на дружеството – адресат на 24.08.2017 г. в 08,30 ч. Жалбата срещу същия е изпратена като пощенска пратка до съда на 07.09.2017г. /л.22 от делото/ и заведена
в деловодството на административния орган с вх. № ПО-02-10/08.09.2017 г.
Към доказателствата по делото е приобщен
споразумителен протокол от 07.06.2012 г., подписан от Директора на БДИБР и У. на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, по силата на който задълженията на дружеството за
такси за водоползване и заустване за периода 2005 – 2011 г.
са разсрочени за заплащане, като задълженията за такса
за водоползване на 2010 г. и 2011 г. са определени за заплащане от 31.01.2013
г. до 31.12.2013 г. /л.42
– л.54 от делото/
По делото (във връзка с
направено оспорване от жалбоподателя и открито нарочно такова производство на
представения от органа констативен протокол № СЛ436/20.07.2017 г.) са изготвени и приети в о.с. з. на 08.05.2018 г.съдебно – счетоводна и
съдебно - техническа експертизи. Съгласно заключението на инж. И.С., което съдът кредитира, като
компетентно и безпристрастно изготвено, при проверката по Разрешително № 1204/08.10.2002 г. за водовземане от
подземни води чрез 11
броя тръбни кладенци
за питейно – битово водоснабдяване на гр. Сливен и на с. Крушаре се установило следното: Иззетите водни количества могат да се
определят обективно на база подадените от управителя на дружеството декларации
и за процесните периоди са както следва: за 2010 г. 2 051 410 куб.м.
+ 399 780 куб.м.; за 2011 г.
2 171 835 куб.м. + 425 710 куб.м.; за 2012 г. –
2 051 410 куб.м. + 399 780 куб.м.; за 2013 г.
2 902 380 куб.м. + 407 130 куб.м.; за 2014 г. 608 162
куб.м. + 242 760 куб.м.; за 2015 г. 102 090 куб.м. + 181 210
куб.м., а за 2016 г. 76 195 куб.м +95 040 куб.м. Размерът на годишните такси на годишна база според иззетите водни
количества е както следва: за 2010 г. – 37 279,88 лева; за 2011 г. –
51 950,90 лева; за 2012 г. – 49 023,80 лева; за 2013 г. – 66 190,20
лева; за 2014 г. – 17 018,44 лева; за 2015 г. – 5 666,00 лева; за 2016 г.
3 424,70 лева, като общо задължението по разрешително № 1204/08.10.2002 г.
за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. като главница е 230 553,92
лева. Общият размер на лихвите върху
дължимите главници до датата на издаване на оспорения акт, съгласно
заключението на вещото лице Р.Т., е 101 421, 64 лева и по години са както
следва: за 2010 г. – 24 551,08; за 2011 г. – 28 034,58; за 2012 г.
-21 492,17 лева; за 2013 г. – 22 384,05 лева , за 2014 г. –
4 049,59 лева; за 2015 г. 780,79 лева и за 2016 г. е 129,38 лева.
Разликата при изчисляването на лихвата от административния орган и изчисляването
от експерта Ч. се дължи на факта, че вещото лице изчислява същата съгласно
Постановление № 100/2012 г. на МС на база 360 дни в годината, докато
административния орган е изчислил лихвата на база 365 дни.
По делото е приета допълнителна
съдебно – техническа
експертиза. Съгласно заключението на инж. И.С., което съдът кредитира, като
компетентно и безпристрастно изготвено водоснабдителната система „Гергевец“ се
състои от 11 броя тръбни кладенци, от които ТК 1,2,3,4 и 5 са разположени в
местността „Джамиите“ в землището на с. Гергевец, ТК 10 и 11 са разположени в
местността „Гочмя“ в землищетон а с. Гергевец, а ТК 6,7,8 и 9 са в местността
„Могилите“ в землището на с. Крушаре. Тръбни кладенци № 6,7,8,9,10 и 11 са
обособени в „южен участък“ като водата
се тласка по напорен водопровод до напорен водием „Крушаре“ и се изпраща
гравитачно към с.Гергевец, с.самуилово и с.Крушаре за тяхното питейно битово
водоснабдяване. Тръбни кладенци 1,2,3,4
и 5 са обособени като „северен участък“ и водата от тях се тласка по напорен
тръбопровод до черпателна шахта на ПС „Гергевец“. От този напорен водоем
„Крушаре“ водата се изпраща гравитачно към селата Гергевец, Самуилово и Крушаре за питейно-битово
водоснабдяване на въпросните села. От ПС Гергевец 2-ри подем водата се тласка
към напорен водоем „Бършен“ от който се захранва гравитачно част от
промишлената зона на гр. Сливен, като на тази тръба има монтирано работещо
водоизмервателно устройство. При изслушване на заключението в с.з. на
15.01.2019 г. експертът сочи, че след така
направената проверка на технологичната схема, няма основание за изменение на основното
заключение, прието в с.з. на 08.05.2018 г.
По делото е прието заключение на
съдебно-графична експертиза изготвена от вещото лице инж. Ю.Г., от което се
установява, че подписът върху заповед № РД-03-113/04.08.2017 г. /л. 222 от
делото/ е положен от инж. Г. С..
По делото е разпитан като свидетел Я.С., сл.
в оспорващото дружество, от показанията на когото се установява, че дружеството
подава ежегодно декларации по чл.194б от ЗВ за всяко населено място според
добитото водно количество в тръбните кладенци. Свидетелят сочи, че тръбните
кладенци по процесното разрешително са единадесет, но не е категоричен кой от
кладенците има измервателно устройство.
По делото е разпитана като свидетел А.Г., с.
КП № СЛ 436/20.07.2017 г. От показанията й се
установява, че водата, добита за гр.
Сливен и за с. Крушаре е по разрешително № 1204/2002 г., а водата за с.
Гергевец и с. Самуилово се добива по друго изтекло разрешително с № 0396/2001
г.
По делото са приобщени дневници на
дружеството за подадена вода /л.135 - л.218 от делото/, които съдът не следва
да цени като годни доказателства, доколкото в същите има много поправки и
заличавания, липсва както подпис на съставител, така и дата на съставяне.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства.
Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по
делото писмени доказателства, в която връзка следва да се отбележи, че в
откритото производство по оспорване истинността и верността на констативниия протокол, не се доказа тезата на оспорващата
страна, доколкото в същия се съдържа информация,
базирана на писмени доказателства, а именно: справки и декларации, подадени от
дружеството. Настоящата съдебна инстанция
кредитира заключенията и на трите експертизи, като изготвени компетентно,
безпристрастно, съответни на останалия, събран по делото доказателствен
материал и неоспорени от страните.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено
в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес
от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата се явява частично
основателна относно размера на
лихвата за забава. В останалата част оспореният административен акт е материално и
процесуално законосъобразен и съответен на целта на закона. Съображенията на съда в
тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от
АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това
се налага поради принципа на служебното начало в административния процес,
въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му действия. Същият акт е
валиден, като издаден в предписаната от закона предметна форма и съдържание и
от компетентен орган, съобразно предоставените му по силата на закона (чл. 195б
от Закона за водите) и въз основа на нарочни заповеди /л.128 – л.130/ правомощия, поради което не е нищожен.
Освен валиден, при преценка на събраните по делото доказателства, процесният
АУПДВ се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите
материалноправни норми.
Предмет на съдебна проверка в настоящото
производство е законосъобразността на Акт за установяване на публични държавни
вземания, с който е определено по основание и размер задължение за годишна
такса за водовземане от подземни води, като редът за събиране на тези
вземания е регламентиран в нормите на Закона за водите (ЗВ). Съгласно
чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗВ, за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни
води, като с оглед ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване се определя с
тарифа на Министерския съвет. По делото не се спори,
че таксата за процесния период 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. не е заплатена от
дружеството – титуляр на Разрешително № 1204/08.10.2002 г. Според чл. 194
ал. 2 от ЗВ, таксата по ал. 1 т. 1 б. „а“ и „б“
се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми
за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а,
а съгласно ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1 – 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се
определя с тарифа на Министерския съвет. През
процесните периоди е действала Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, в чиято разпоредба на чл. 6 ал. 1 е указано, че отнетият
при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва
посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства.
При издаване на процесния акт са ползвани като изходни данни
декларираните от управителя на оспорващото дружество стойности в нарочни
декларации и в справки, както
и упоменатите такива (възпроизведени) в констативен
протокол, обективиращ резултати от извършена документална проверка –
КП № СЛ 436/20.07.2017 г.
Неоснователни са и
твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта
задължения за такси. Размерите на установените като изразходени
количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество
справки за използваните количества вода за конкретните периоди. Същите
са били представени от “В и К - Сливен“ ООД на БД ИБР,
поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ
количества са изчислени и задълженията по години. Не са
представени от оспорващия данни за други намерени или изчислени стойности, в
това число и на база норма за потребление. Съгласно
чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ,
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да
водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са
представени други годни
данни за ползваните води
по процесните разрешителни, освен тези, установени от служителите на БД ИБР в
Констативните протоколи № СЛ 436 от 20.07.2017 г., № СЛ 389 от 11.07.2017 г., № СЛ 334 от 02.12.2014 г., № СЛ 287 от 16.10.2013 г. и № СЛ 140 от 07.06.2012 г.,, съставени въз
основа на информацията, предоставена от оспорващия. Както бе отбелязано
по-горе дневниците за подадена вода /л.135 - л.218 от делото/ съдът не може да
цени като годни доказателства, доколкото в има много поправки и заличавания, в същите
липсва както подпис на съставител, така и дата на съставянето им. Съгласно чл. 194б,
ал. 1 от ЗВ, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на
дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и
обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на
околната среда и водите. Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява
таксата /чл. 194б, ал. 2 от ЗВ/. Това е сторено с подадените справки към административния орган по
години. За периода 2012 г.-2016 г. са представени и
декларации по чл. 194б от ЗВ., съставени от управителя на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД съответно
на 31.01.2013 г., 31.01.2014 г., 30.01.2015 г., 28.01.2016 г. и на 16.01.2017
г., съдържащи данни относно иззетите количества вода за периодите: 01.01.2012
г. – 31.12.2012 г., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014
г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и
размерите на дължимите такси за иззетите количества вода. По преписката са
приложени и справки, подписани от представляващия дружеството, в които са
декларирани иззетите количества вода от гр.Сливен, ВС
„Гергевец“ община Сливен през 2011 г. -
2016 г. От тези, приобщени по делото годни
доказателствени средства се установяват следните ползвани годишни водни обеми и
съответните дължими за тях такси по периоди както следва: за 2010 г. -
2 051 410 куб.м. + 399 780
куб.м.; за 2011 г. -2 171 835 куб.м. + 425 710 куб.м.; за
2012 г. – 2 051 410 куб.м. + 399 780 куб.м.; за 2013 г.-
2 902 380 куб.м. + 407 130 куб.м.; за 2014 г. - 608 162
куб.м. + 242 760 куб.м.; за 2015 г. -102 090 куб.м. + 181 210
куб.м., и за 2016 г. – 76 195 куб.м.+ 95 040 куб.м., като съответно
таксите са следните: за 2010 г. – 37 279,88 лева; за 2011 г. –
51 950,90 лева; за 2012 г. – 49 023,80 лева; за 2013 г. –
66 190,20 лева; за 2014 г. – 17 018,44 лева; за 2015 г. – 5 666,00
лева; за 2016 г. 3 424,70 лева, като общо задължението по разрешително №
1204/08.10.2002 г. за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. като главница е
230 553,92 лева. Съобразно данните в цитирания по-горе протокол и подадените от
управителя на оспорващото дружество справки и декларации, отнетите и разходвани
водни количества от обекта по Разрешително № 1204/08.10.2002 г. водни количества през периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г.
възлизат общо на 230 553,92 лева, като дължимите такси са изчислени коректно на база
действащите норми на Тарифата за таксите за правото на водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване към всеки един от периодите. Тези стойности са възпроизведени и в оспорения административен акт,
както и са потвърдени изцяло от
заключението на съдебно – техническата експертиза, видно от отговор на въпрос 3 от заключението.
При тези съображения съдът приема, че визираните в оспорения
АУПДВ стойности на отнетите при водовземането водни количества са
точно и коректно определени, а дължимите за тях годишни такси са изчислени при
стриктно спазване на действащите към съответния период нормативи.
Във връзка с
възраженията за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 година и
2011 година, съдът констатира следното: Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата
за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на
воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн.
ДВ, бр. 65/2000 г., изм. с ПМС № 23/02.02.2004 г., ДВ. бр.
11/2004 г.(отм.), действаща и относима към разглежданите периоди, таксите
по Закона за водите са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни
за водовземане не по-късно от 31 януари на следващата година,
т.е. давностният срок за задълженията от 2010 г. започва да тече от
01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., респ. за задълженията от 2011
г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на
31.12.2017 г. С вх.№ КД-05-1724 от
07.06.2012 г. е представен двустранен споразумителен протокол, според който е
разсрочено задължението на "Водоснабдяване и канализация - Сливен"
ООД за такса водоползване за периода 2010 г.-2011 г., в размер на
1269401 лв., като е уговорено то да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски по 97450 лв. в периода
от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. По съществото си горепосочените споразумения
представляват разрешение за разсрочване на публични държавни вземания. Съгласно чл. 172 ал.1 т.3 от ДОПК,
давността спира когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на
плащането - за срока на разсрочването или отсрочването.
Ето защо следва да се
приеме, че давността за задълженията за 2010 г. е започнала да тече на
01.01.2012 г., спряла е да тече на 07.06.2012 г., когато е подписан
споразумителен протокол вх.№ КД-05-1724 от 07.06.2012 г. и е започнала да тече
отново на 01.01.2014 г., когато е изтекъл срока на разсрочването по този
протокол. В този смисъл давността за тези задължения е
изтекла в средата на 2018 г.
Що се отнася до частите от оспорения АУПДВ, с
които на жалбоподателя са вменени задължения за такса
за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК за 2011 г.
е започнала да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но
изтичането на давността е прекъснато с издаването на оспорения по делото АУПДВ.
Съставянето и предявяването
на АУПДВ № 57/17.08.2017 г. е прекъснало
горепосочените давностните срокове, поради което е започнала да тече
нова петгодишна давност. От друга страна не е изтекъл
10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал.2 от ДОПК. Събирането на установеното
публично вземане се извършва по реда на ДОПК, като съгласно чл. 171,
ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо
от спирането или прекъсването на давността. В тази връзка съдът приема, че
задълженията на дружеството за 2010 г. и 2011 г. не са погасени по давност.
На следващо място
настоящата съдебна инстанция не приема довода на оспорващата страна за
допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила по чл. 194б
ал. 3 и ал. 4 от ЗВ. Действително, нормата на чл. 194б ал.
3 от ЗВ указва, че директорът на басейнова дирекция
извършва проверка на подадената информация по ал. 1 и в разглеждания
случай такива проверки са извършени през 2012 г., 2014 г.,2016 г. и 2017 г., но неизвършването на такива през останалите
години от процесния период не може да се приеме като съществено
процесуално нарушение. Съгласно правната теория и трайно
установената съдебна практика, съществено процесуално нарушение е нарушение,
което, ако не би било допуснато, би довело до резултат, различен от този в
оспорения административен акт. В случая
административният орган е възприел напълно декларираните от оспорващото
дружество иззети водни количества и размери на дължимите годишни такси, т.е.
резултатите в акта са прогнозирани и очаквани от самия задължен субект.
Освен това, длъжностно лице от администрацията на органа е извършило надлежна
проверка, чиито резултати са обективирани в Констативен протокол № СЛ
436/20.07.2017 г., съобразно която са определени и
размерите на съответните годишни такси, посочени в съответните декларации и
справки, съставени от представляващия дружеството „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД. Що се отнася до нормата на чл.
194б ал. 4 от ЗВ, то
регламентираното в разпоредбата изискване е изпълнено от административния
орган, доколкото по преписката е приложена покана за доброволно изпълнение,
адресирана до и получена от водоснабдителното дружество и тази покана предхожда
издаването на обжалвания акт. Ето защо съдът приема,
че оспореният АУПЗД е както процесуално, така и материално законосъобразен.
На следващо място, в процесния акт е
определена лихва за забава за дължимите годишни такси в общ размер за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. от 103 345,37 лв. Изготвената по
делото и приета като неоспорена съдебно – счетоводна експертиза в отговор на въпрос 4 сочи стойност на лихвата
в размер на 101 421,64 лв. Експертното заключение съдът кредитира изцяло, като изготвено
компетентно и безпристрастно и съобразено с относимите норми на
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член
единствен ал. 2 на Постановлението, дневният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от
годишния размер, определен по ал. 1 (ОЛП на БНБ в сила
от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта).
При разпита на вещото лице в о.с.з. е разяснено, че експертът изчислява
законната лихва въз основа на този норматив, на база 360 дни, докато повечето
държавни учреждения я изчисляват на база 365 дни, както в
настоящия случай. При тези данни процесният акт се явява
незаконосъобразен в частта му относно дължима лихва в размер на 1 923,73 лв. и следва да бъде
отменен в тази му част.
В останалата част, с която е установено по
основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от
подземни води в размер на главница 230 553,92 лв. и
лихва в размер на 101 421,64 лева Акт
за установяване на публично държавно вземане № 57/17.08.2017 г. се явява материално и процесуално законосъобразен, а
жалбата срещу него – неоснователна.
Оспорващата страна претендира направените по
делото разноски, които възлизат общо на 8 602,00 лева. Предвид изхода на
делото, оспорващото дружество има право на разноски съразмерно с уважената част
от жалбата (1 923,73 : 333 899,29 = 0,00576 лв. х 8 602 лв. = 49,56 лв.), които следва да
бъдат възложени в тежест на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“.
Водим от горното, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 57/17.08.2017 г., издаден от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е
установено по основание и размер задължение като дължима такса
за водовземане от подземни води, съгласно Разрешително № 1204/08.10.2002 г., издадено от
Министъра на околната среда и водите за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г.,
както следва: главница в общ размер на 230 553,92 лв., ведно с дължимата лихва за забава за
периода на забава общо в размер на 103 345,37 лв. В ЧАСТТА, с която е определена
лихва за забава общо над сумата от 101 421,64 лв., т.е. за сумата от 1923,73 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*********“ № … ЕИК *********срещу останалата част на Акт за установяване на
публично държавно вземане № 57/17.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, с която е определено задължение както следва: главница в размер на 230 553, 92 лв. и
лихва за забава в размер на 101 421, 64 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, гр. Пловдив да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. С.,
ул. „*********“
№ …, ЕИК *********сумата от 49,56 (четиридесет и девет и 0,56) лева, представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част на жалбата.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: