Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………06.07.2021г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета А.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3661 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по
допускане.
Предявен е
иск от С.К.С. ЕГН **********,
Д.К.С., ЕГН **********, Д.Н.Д., ЕГН **********, Д.Н.Д., ЕГН **********, С.С.А.
ЕГН ********** и З.И.А., ЕГН ********** срещу П.Д.Е., ЕГН **********, с правно
основание чл.34 от ЗС и е за делба на съсобствен недвижим имот.
Претендира се извършване на делба на поземлен имот с идентификатор ПИ10135.2520.4232 по
кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.В.,
район „П.", с.о. „Т.", местност „Т.", целият с площ 1036 кв.м, трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, номер по
предходен план:5204232, при граници(съседи): ПИ
10135.2520.2034, 10135.2520.1975, 10135.2520.1972 и 10135.2520.1971, ведно с построената в имота ВИЛНА СГРАДА с идентификатор 10135.2520.4232.2 със застроена площ 203 кв.м, брой етажи - 3, и предназначение по КК: вилна
сграда-еднофамилна, изградена на етап „груб строеж", при следните квоти : по 1/9 за Д.Н.Д. и Д.Н.Д. и по 1/6 ид.ч. за С.К.С., Д.К.С., С.С.А. и З.И.А.,
за ответницата П.Д.Е. - 1/9 ид.ч.
Ищците твърдят, че се легитимират като съсобственици на ПИ с
ид.10135.2520.4232 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр.В., район „П.", с.о. „Т.", местност „Т.", целият
с площ 1036 кв.м, на основание признато с решение №503/13.05.1998
г. на ПК-В. в полза на наследниците на Д. Д. Д. право на собственост върху нива
с площ 6.690 дка, находяща се в землището на гр.В., кв. В., м. „УЗУН
АЛАН", имот №1333 по КП от 1956
г., включващ следните имоти от КП „Т.": №1972
с площ 0.936 дка, №1976 с площ 1
дка, №1973 с площ 0.483 дка, №1974
с площ 0.538 дка, №1975 с площ 1
дка, №2033 с площ 1.080 дка и №2032
с площ 1.650 дка.
Ищците твърдят, че процесният ПИ с ид.10135.2520.4232 попада изцяло в
границите на възстановения имот с Решение №503/13.05.1998 г. на ПК-В.. Ищците
излагат, че на основание възстановеното с Решение
№503/13.05.1998 г. на ПК-В.
право на собственост върху процесния имот в полза на наследниците на Д.Д.Д.,***,
починал на 18.01.1980 г., с
влезли в сила съдебни решения, постановени в производството по гр.д.№2835/2006 г. на ВРС, приложени като
доказателства към исковата молба, и по съображения, че процесният имот попада
изцяло в границите на имота по реституционното решение, ответницата П.Д.Е. е
осъдена да предаде на К.Д.Д. (наследник по закон на общия наследодател Д.Д.Д. и
наследодателка на ищците Д.Н.Д. и Д.Н.Д.), владението върху процесния имот. С
решението на първоинстанционния съд искът е отхвърлен изцяло. С решение по
в.гр.д. №1734/2008 г. ВОС е оставил в сила решението на ВРС в частта, с
която е отхвърлен искът за предаване на владението върху ПИ №1974 по КП от 1989 г. на м. „Т.", при граници ПИ №1973, ПИ №1975, ПИ №2033 и улица, целият с площ 500 кв.м, а по действащия план
съставляващ реална част от имот №4232 по ПНИ, целият с площ 1000 кв.м., като е отменил решението на
ВРС в останалата част и е осъдил ответницата П.Д.Е. да предаде на К.Д.
владението върху ПИ №1973 с площ 500 кв.м по КП от 1989 г. на м. Т.", при граници ПИ №1972, ПИ №1975, ПИ №1974 и улица, съставляващ по действащия
план реална част от имот №4232 по ПНИ, целият с площ от 1000 кв.м, придобит от ищцата чрез
реституция по ЗСПЗЗ с решение №503/13.05.1998 г. на ПК-В.. След подадени
касационни жалби, с решение №840/10 от 15.08.2011 г., и решения за поправки на ОФГ
№18/03.01.2012 г. и
№8/19.01.2016 г.,
постановени по образуваното кас.гр.д. №1355/2009 г., I ГО на ВКС отменя решението на
ВОС в частта, с която е оставено в сила решението на ВРС и осъжда П.Д.Е. да
предаде на К.Д.Д. владението върху ПИ №1974 по КП от 1989 г., м."Т.", с площ 500 кв.м, съставляващ по действащ план
реална част от имот №4232 по ПНИ, целият с площ 1000 кв.м., като остави в сила въззивното
решение в останалите части.
Ищците
сочат, че в диспозитива на влязлото в сила между страните решение
№1263/25.06.2012 г. по гр.д.№894/2010 г. по описа на ВОС, е констатирано,
че процесния ПИ с идентификатор 10135.2520.4232 по действаща КК на гр. В., м-ст "Т.", включва обединени имоти УПИ №ХП- 1973 по КП от 1989 година м."Т.", при
граници ПИ 1972, ПИ 1975, ПИ № 1974 и улица, целия с площ от 500 кв.м., а по сега действащ план съставляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ
от 1000 кв.м., и УПИ №ХП -1974 по КП от 1989 год., м."Т.", при граници
ПИ № 1973, ПИ № 1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., съставляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ, целия с площ от 1
000 кв.м.
Ищците
твърдят, че съгласно удостоверение за наследници
№1205/27.02.2020 г. на
Община В. са наследници по закон на Д.Д.Д.,***,
починал на 18.01.1980 г. , поради което придобивните основания по отношение на
поземления имот с ид. 10135.2520.4232 са
реституция по ЗСПЗЗ с решение
№503/13.05.1998 г. на ПК-В., и наследяване по закон.
Ищците се позовават на придобивно основание по отношение на изградената в
имота сграда с ид. 10135.2520.4232.2 по
приращение (чл.92 от ЗС) на сградата към собствения им поземлен имот.
Тъй като страните не могат да уредят
доброволно отношенията си предявяват претенцията си по исков ред.
В едномесечния срок за отговор ответницата възразява,
че е единствен собственик на ВИЛНА СГРАДА с идентификатор 10135.2520.4232.2.,
като не възразява относно съсобствеността й 1/9 ид.ч. в поземлен имот с идентификатор ПИ10135.2520.4232.
Ответницата твърди, че съгласно Договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан в книгите по вписванията
под № 170, том II, вх. per. № 3957/14.05.1996 г. Т. В. А. и Н. П. А. получават в дял и изключителна
собственост лозе-овощна градина, находяща се в землището на град В.,
съставляващо парцел № XII-1974
с пространство от 500 кв.м. в кв. 127
по проектоплана на вилна зона „Т.", а Д. Д. С. получава в дял и
изключителна собственост лозе-овощна градина, находящо се в землището на град В.,
съставляващо парцел № XIII-1973
с пространство от 500 кв.м. в кв. 127
по проектоплана на вилна зона „Т.". С нотариален акт № 43,
том XV, дело № 4077/1996 г. П.Д.Е. е закупила от Т.В.А.и Н.П.А.
лозе-овощна градина, находяща се в землището на град В., съставляващо парцел №
XII-1974 с пространство от 500
кв.м. в кв. 127 по проектоплана на вилна зона „Т.". С нотариален
акт № 135, том I, per. №
932,
дело № 74/2003 г. Д.Д.С.продава на П.Д.Е. лозе-овощна
градина, находяща се в землището на град В., съставляващо парцел № XIII-1973,
с пространство от 500 кв.м. в кв. 127
по проектоплана на вилна зона „Т.". Със Заповед №
Г-661 от 18.03.2004 г. на Община В., район П. имоти XIII-1973
и XII-1974 са обединени в един имот. След заведено дело от страна
на К.Д.Д. ответницата излага, че била осъдена да предаде владението на ПИ № 4232
по ПНИ на местност „Т.".
П.Е. твърди, че през периода от месец август
на 2004 г. до месец декември на 2008
г. - еднолично построила гореописаната хотелска сграда и
басейн. С Разрешение за строеж № 353/19.08.2004 г. на основание чл. 148,
ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ, вр. с чл. 37,
ал. 1 от ЗУТ ми бе разрешено изграждането на семеен хотел на
два етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена в УПИ XII-1973, 1974
в кв. 127, местност „Т." със ЗП -197.00
кв.м. и РЗП - 490.00 кв.м. Съгласно Разрешение за строеж № 648/01.11.2007
г., на основание чл. 148, ал. 1,
т. 4 от ЗУТ и чл. 47, ал. 2
от ЗУТ ми бе разрешено да изгради басейн с обща кубатура 100
кв.м. в УПИ XII-1973, 1974 в кв. 127
по плана на СОДраката". Изградила хотелската сграда .
Ответницата П.Е., твърди че от момента на
започването на строежа до настоящия момент единствена владее описана по-горе
сграда. Демонострирала е владение върху
сградата повече от 10 години. То е било явно, непрекъснато,
спокойно и несъмнено, въпреки че ищците са имали достъп до сградата, по никакъв
начин през годините то не е било смущавано.Позовава се на качеството си на добросъвестен владелец, тъй като съгласно
чл. 70, ал. 1 от ЗС.
Предвид твърденията си, счита предявения иск
за делба за допустим и основателен по отношение на поземления имот и за
неоснователен, по отношение на ВИЛНА СГРАДА с идентификатор 10135.2520.4232.2, поради което Моли посочената вилна сграда да бъде
изключена от делбата, тъй като е индивидуална нейна собственост.
Ответната страна твърди, че владее сградата в
имота от построяването й през 2004 г. и към момента. Ищецът възразява, че
ответницата е придобила имота по давност, подробни съображения излага в молба
от
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
С влязло в законна сила решение по иска на К.Д.Д.
с правно основание чл. 108 ЗС е образувано гр. дело №2835/2006г. по описа на
ВРС, като с влязло в сила решение, постановено по в.гр. дело №1734/08г.
по описа на ВОС, ГО, частично отменено с
решение на ВКС, съдът е осъдил П.Д.Е. да предаде на К.Д.Д. владението върху
следния недвижим имот, находящ се в землището на град В., кв.В., местност „Т.”,
съставляващ ПИ № 1973 по КП от 1989 година м.”Т.”, при граници ПИ 1972, ПИ
1975, ПИ № 1974 и улица, целия с площ от 500 кв.м., а по сега действащ план
съставляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1 000 кв.м.,
придобит от ищцата чрез реституция по ЗСПЗЗ с на Решение № 503/13.05.1998
година на ПК – град В., както и владението
върху ПИ № 1974 по КП от 1989 год., м."Т.", при граници ПИ № 1973, ПИ
№ 1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., а по действащ план реална
част от имот № 4232 по ПНИ целият с площ от 1000 кв.м. на осн. чл.108 от ЗС
С решение № 1263/25.06.2012 год. по гр. дело № 894/2010
год. на ВОС К.Д. е осъдена да заплати на П.Д.Е. сумата от 60000 лв., представляваща
частичен иск от цялата сума в размер 804321 лв., с която се е увеличила
стойността на имота в резултат от извършените подобрения в качеството й на
добросъвестен владелец, на осн. чл. 72, ал.1 ЗС и е признато право на задължане
до заплащане на подобренията.
С решение № 1615/3.11.2017 г. по гр.д.№ 1601/16 г. на Окръжен съд – В., потвърдено с решение на
АС-В. са отхвърлени исковете: против И. А. – за сумата 126510.54 лв., против Д.Д. и против Д.Д. - за сумите от по 42170,18 лв., против С.С.
и против Д.С. – за сумите от по 84340.36
лева, представляващи припадащата се част за всеки от ответниците от сумата
426973 лв., с която се е увеличила стойността на описания в диспозитива
недвижим имот, вследствие на извършените от ищцата подобрения, на основание
чл.72 от ЗС, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане
С решение на АС-В. с което е отменено решение на ВОС по гр.д.№ 2122/13г. е
постановено по иск на П.Е. срещу К.Д. за заплащане на увеличената вследствие на
извършени подобрения стойност на имота за разликата над присъдената с влязла в
законна сила решение по гр.д. №849/10г на ВОС над сумата то 60 000 лв. до
пълния размер от 518 839 лв. ,като искът е отхвърлен поради това, че
ответницата не е едноличен собственик на имота, а на 1/9 ид.част от същия.
Прието е ,че подобренията са увеличили стойността на имота с 520 571лв. и
отговорността на ответницата за заплащане на подобренията съобразно квотата й в
съсобствеността е реализирана.
По делото са представени
разрешение за строеж №353/19.08.2004г. за: „Семеен хотел на два етажа,
терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена" в УПИ XII-1973, 1974,
кв.127 по плана на м."Т." от Главен архитект на Район „П.",
Община В., въз основа на одобрени инвестиционни проекти на 30.07.2004г. Издадено е и разрешение за
строеж №648/01.11.2007г. за: „Басейн с обща кубатура от 1100 куб.м" в
горния имот.
С решение №503 на ПК община В.
от 13.05.1998г. е признато право на собственост на наследниците на Д.Д.Д. върху
нива 6,690 ддка, пета категория, находящ се в терен по параграф 4 на В. в м-ст У.а.
имот №1333.
Видно от удостоверение за наследници №1205/20г. на Община В. Д.Д.Д. е
починал на 18.01.1980г. , оставил като наследник С. Д., съпруга починала на
12.06.1984г., З. Д.К., починала на 21.02.1997г.-дъщеря, оставила като свои
наследници И. А., починал на 11.12.2019г., С.С.А.-съпруга и З.И.А. –дъщеря. Н.
Д. Д.-син починал на 12.05.1991г. и оставил като наследници съпруга К.Д.,
починала на 29.07.2018г. Тя е оставила като наследници Д.Д. и Д.Д.. К. Д.Г. -дъщеря,
починала на 01.03.2003г. и оставила като наследници К. Г., починал на
04.06.2008г., С.С. и Д.С.. Наследници на К. Г. са С.С. и Д.С..
С постановление за възлагане от 01.08.19г. на ЧСИ Ст.Данова, рег.№718 с
район на действие ВОС 1/9 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.В., р-н П. по
плана на м-ст Т., а именно ПИ с идентификатор 10135.2520.4232, ведно с 1/9
ид.ч. от разположен в него търговски обект изграден на етап Груб строеж с РЗП
490 кв.м. е възложен на П.Д.Е..
От заключението по СТЕ, прието от
съда и неоспорено от страните се установява, че в ПИ с идентификатор 10135.2520.4232 е
построен семеен хотел, на два етажа с терасовиден етаж и ресторант с бар в
сутерена, изградени са в УПИ ХІІ-1973,1974 в кв.127,м-ст Т. със ЗП-197 кв.м. и
РЗП-490 кв.м, РЗП със сутерен -823 кв.м.Строежът е на груб строеж. Има съставен
Акт обл.14 от 20.12.2005г. за приемане инструкцията на строеж: Семеен хотел на
два етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена. Изпълнен е покривът
на сградата. Изпълнени са водопроводната и канализационна инсталации. Положена
е електрическата инсталация. Изпълнена е
вентилационната инсталация на ресторанта. Изпълнени са частично облицовките с
гипсокартон. Изпълнена е вертикалната планировка, като е положена настилка на
гнайс. Изградени са и подпорните стени за оформяне на английски двор към
ресторанта. За изградената постройка в поземлен имот с идентификатор
10135.2520.4232 е издадено разрешение за строеж №353/2004г., същата е изградена
в груб строеж и е нанесена в КК на гр.В. с идентификатор 10135.2520.4232
.2 В поземлен имот с идентификатор
10135.2520.4232 са изградени семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и
ресторант с бар в сутерена, съгласно, разрешение за строеж №353/2004г. В двора
е изграден басейн съгласно разрешение за строеж № 648/01.11.2007г. В района
няма канализация, поради което е изградена септична яма. Има издадено
разрешение за строеж № 224/29.04.2008г. на ограда . В момента оградата е от метални колове и въжета. Общо
изпълнените СМР на сграда с идентификатор 10135.2520.4232.2 -71.50%. Остават за
изпълнение още 28.50%, за да се подготви сградата за въвеждане в експлоатация.
От
показанията на разпитаният по делото свидетел
по искане на ответницата Илиян Иванов се установява, че строеж на хотела
е започнал през 2004г. и 2005г. Свидетелят изпълнявал техническото ръководство.
Строежът го започнал септември-октомври 2004г. Грубата част завършили април
–май 2005г. Имали всички необходими документи. След година или две се обадили,
че има проблем със собствеността на земята.
Свидетелят последно е посетил имота през 2005г.
От
показанията на свидетелката Гергана Георгиева, разпитана по искане на
ответницата се установява, че строежът на хотела започнал през 2003-2004г.
Последният път е ходила преди няколко години, отвън хотелът изглежда завършен,
но отвътре не е. Когато е посещавала имота с ответницата П., тя е отключвала,
изключвала е СОТ. Свидетелката е виждала работници, когато се правили грубия
строеж. Ресторантът бил наводнен. Свидетелката ходила да изнасят.
В съответствие с разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК, съдът следва да се
произнесе при допускане на делбата, между кои лица и за кои имоти се допуска
делба и какви са квотите на съделителите.
Ищците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 10135.2520.4232 по
реституция извършена по ЗСПЗЗ с
Решение № 503/13.05.1998 година на ПК – град В., като наследници на Д.Д. Д..
Съответно С.А. наследява
-1/6 , З.А.-1/6, Д.Д.-1/6, Д.Д.-1/6, С.С.-1/6 и Д.С.-1/6.
С постановление за
възлагане
от 01.08.19г. на ЧСИ Ст.Данова, рег.№718 с район на действие ВОС ответницата П.Д.Е. е станала собственик на
1/9 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. В., р-н П. по плана на м-ст Т., а
именно ПИ с идентификатор 10135.2520.4232, ведно с 1/9 ид.ч. от разположен в
него търговски обект изграден на етап Груб строеж с РЗП 490 кв.м. , като е
възложена от ЧСИ частта на Д.Д. и Д.Д..
Предвид на което Д.Д. и Д. Д., остават собственици на по 1/9 ид.ч.
По отношение на направеното от ответницата
възражение за собственост върху вилна сграда (семеен хотел) с идентификатор 10135.2520.4232.2
по придобивна давност, с твърдение, че
владее сградата в имота от построяването й през 2004 г. и към момента, то съдът
намира същото за неоснователно.
Ответницата е придобила владението върху
процесния имот въз основа на нотариални актове 1996г. и 2003г., на правно
основание, годно да я направи собственик, като не е знаела, че праводателят й
не е собственик. От събраните по делото доказателства се установява, че
семейният хотел на етап груб строеж е изграден- 20.12.2005г. / л.104 от
делото/. Следователно от изграждането, обособяването
на съответния самостоятелен обект, би могло да се осъществи фактическо
владеене върху него, съответно придобиването му, по давност.
Съобразно установената практика на ВКС самата
придобивна давност, като институт е един
от регламентираните в чл. 77 ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на
чл. 79
от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна
нормата на чл.
68 от ЗС дава и легално определение на термина "владение" – това
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т. нар. "фактическа власт" и факта, че веща
се държи " като своя". Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т. е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза
на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за
оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.
Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.
Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните и писмени
доказателства, каквито са били ангажирани в този процес. Единствено съдът е този,
които може по същество да прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на
придобивна давност. При позоваване на придобивна
давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа
власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е
противопоставено.
В случая се установява, че с предявяване на искова претенция по чл.108 от ЗС и образувано
гр. дело №2835/2006г. по описа на
ВРС на 26.04.2006г., давността се прекъсва. Решението
по същото е влязло в законна сила на 15.08.2011г. поради което от този момент започва да тече
нова придобивна давност. П.Е. не е добросъвестен владелец, тъй като е осъдена
да предаде владението на процесния имот, т.е. знае, че не е собственик на имота,
поради което придобивната давност е 10 години. Тя не е добросъвестен владелец
предвид уважения спрямо нея иск по чл.108 от ЗС. След влизане в сила на
съдебното решение по този иск започва да тече нова давност, при което към
датата на предявяване на иска за делба-18.03.20г. не е изтекъл период от десет
години. Ето защо и ответницата П.Е. не е придобила сградата построена в поземлен имот с идентификатор ПИ10135.2520.4232 по давност.
Делба на построената в имота сграда, следва да се
допусне по актуални данни съобразно представената по делото скица на сграда
№№15-486155-10.06.2020г. на СГКК-гр.В., л.70 от делото, с предназначение-вилна
сграда. Етапът на завършеност на сградата ще даде отражение върху пазарната
стойност на имота при извършване на делбата.
Делба
на поземлен имот с идентификатор ПИ10135.2520.4232 по
кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.В.,
район „П.", с.о. „Т.", местност „Т.", целият с площ 1036 кв.м, трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, номер по
предходен план:5204232, при граници(съседи): ПИ
10135.2520.2034, 10135.2520.1975, 10135.2520.1972 и 10135.2520.1971, ведно с построената в имота ВИЛНА СГРАДА с идентификатор 10135.2520.4232.2 със застроена площ 203 кв.м, брой етажи - 3, и предназначение по КК: вилна
сграда-еднофамилна, при следните квоти : по 1/9 за Д.Н.Д. и Д.Н.Д. и по 1/6 ид.ч. за С.К.С., Д.К.С., С.С.А. и З.И.А.,
за ответницата П.Д.Е. - 1/9 ид.ч.
В първата фаза на делбеното производство страните не
си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване
на делбата. Правото да се претендират разноски в делбения процес е
регламентирано с разпоредбата на чл. 355 ГПК и то се извършва с решението по
втората фаза на делбата. Искането за разноски представлява субективно
имуществено право, което се гарантира и от общите разпоредби на чл. 81 ГПК
вр. с чл. 78 ГПК, които следва да се отнесат към съдебният акт, постановен по
втората фаза на делбата, с който се приключва съдебното производство в
конкретната инстанция. Разноските са претендирани, но при действието на чл. 355 от ГПК
присъждането ще се извърши с окончателното решение във втора фаза на делбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА до делба следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 10135.2520.4232 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.В.,
район „П.", с.о. „Т.", местност „Т.", целият с площ 1036 кв.м, трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, номер по
предходен план 5204232, при граници(съседи): ПИ
10135.2520.2034, 10135.2520.2033, 10135.2520.1975, 10135.2520.1972 и 10135.2520.1971, ведно с построената в имота ВИЛНА
СГРАДА с идентификатор
10135.2520.4232.2 със застроена площ 203 кв.м, брой етажи - 3, и предназначение по КК: вилна
сграда-еднофамилна, при следните квоти: за Д.Н.Д. ЕГН **********-1/9 ид.ч., Д.Н.Д., ЕГН ********** 1/9 ид.ч., С.К.С., ЕГН **********- 1/6 ид.ч., Д.К.С.,
ЕГН **********-1/6 ид.ч., С.С.А.,
ЕГН ********** - 1/6 ид.ч., З.И.А.,
ЕГН **********- 1/6 ид.ч. и за П.Д.Е., ЕГН ********** - 1/9 ид.ч. , на
осн. чл.34 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: