Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.С.,
…юли 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шестнадесети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с
участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от
съдията Радева т.д.№5534 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата си молба ищецът „Ю.И.“ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, твърди, че на 24.10.2007г.
е сключил с ответника С.О.като възложител и той като изпълнител, след проведен
конкурс по Наредба №2/15.03.2002г. на МТС за условията и реда за утвърждаване
на транспорти схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и леки автомобили, договор №РД-56-1067/24.10.2007г. за възлагане на обществен превоз на пътници по
основна градска автобусна линия №27 от общинската транспортна схема на С.О..Твърди,
че срокът на действие на договора е осем години, считано от деня на въвеждане в
експлоатация на основната автобусна линия, което е извършено на 01.04.2008г.Твърди,
че определената при сключване на договора цена на превоза е 2, 80лв/км,
извършен маршрутен пробег, в която цена е включен ДДС.Твърди, че съгласно чл.5,
ал.3,т.1 от договора тази цена подлежи на промяна, с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година.Договорът е сключен през 2007г.,
действието му е започнало през 2008година, а обявената от НСИ инфлация за 2008,
е 7,8%; за 2009 – 0,6%; за 2010-4,5%, за 2011 – 2,8% и за 2012г.- 4,2%.Твърди,
че на основание чл.5, ал.3,т.1 от договора цената на превоза следва да се
увеличи, както следва: за 2009 г.- 3,02лв/км без ДДС; за 2010 година- 3,04лв/ км
без ДДС; за 2011 година- 3,17лв/ км без ДДС, за 2012година- 3,26лв/км без ДДС и
з 2013г.- 3,40 лв/км без ДДС.
Ищецът твърди, че
възложителят заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово суми в размер на
30% от дължимите за определения пробег за текущия месец, като изравняването са
извършва до 20-то число на месеца, следващ ответния – чл.5, ал.2 от договора.
Ищецът твърди, че в изпълнение
на договора през месец юни 2013г. е осъществил общ маршрутен пробег от
47 108,319км по основна градска автобусна линия№27.Изпълнението на
възложената работа е отчетено и документирано от „Център за градска мобилност“
ЕАД, за което е издадена фактура №**********/30.06.2013г.
При съобразяване на
разпоредбата на чл.5, ал.3,т.1 от договора дължимата индексирана сума за
извършената от ищеца транспортна дейност през този месец по линия №27 е
192 201,94лв.
Ищецът твърди, че тази индексирана
цена за извършената от него дейност през месец юни е следвало да бъде заплатена
до 20.07.2013г. Твърди, че
извършеното плащане е по първоначално определената в договора единична цена от
2,80лв за маршрутния пробег, вместо индексираната цена за 2013г. в размер на 3,
40лв.На база първоначално определената в договора единична цена и след нейното
намаляване с начислените неустойки, за транспортната услуга е заплатена
посочената сума 154 061,50лв, в която не е включено увеличението с размера
на обявената от НСИ инфлация по чл.5, ал.3,т.1 от договора.Това плащане е
извършено на посочените дати.
Ищецът твърди, че име вземане
към ответника в следните размери: сумата от 49 235, 42лв, представляваща индексирана
незаплатена цена за извършена транспортна дейност за месеците юни –
24 626,99лв и за месец юли – 24 608,43лв – за 2012 годна; сумата от
88 639,93лв представляваща мораторна лихва за забавено плащане,
представляваща сумарна величина от сумата от 45 245,03лв /7 330,48лв-
лихва за забава за плащането на сумата от 24 626,99лв за периода на забава
от 21.07.2012г. до 22.06.2015г.,вкл.+ 37 923,55лв лихва за забава на
сумата от 134 571,85лв по фактура№10331 от 30.06.2012г. за периода от
21.07.2012г. до 26.04.2015г, вкл./ от сумата от 43 385,90лв / сумата от
7 109,68лв мораторна лихва за забава на плащането на сумата от
24 608,43лв за периода от 21.08.2012г. до 22.06.2015г.,вкл+
36 276,22лв за забава за плащането на сумата от 132 850,37лв по
фактура №10622 от 31.07.2012г. за периода от 21.07.2012г. до 26.04.2015г., вкл.
Моли съда след като се убеди
в основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди С.О.да му
заплати претендираните суми, както разноските по делото.Претендира разноски.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът С.О.не признава предявените искове да са основателни.
Възразява, че претенцията на
ищеца за заплащане на индексирана цена на транспортната услуга с размера на
инфлацията за 2008 година, следва да бъде съобразявана с времевото изпълнение
на транспортната дейност, която е продължила 9 месеца.
Ответникът твърди, че при
сключване на договора страните не са разполагали с договорна свобода,
регламентирана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, а договорната връзка е възникнала в
резултат на сложен ФС, включващ в себе си и административен елемент, а цената
на работата на изпълнителя е посочена от него, като при формирането и има
социален елемент.
Твърди, че не са налице
предпоставките по чл.5, ал.3 от сключения между страните договор от
24.10.2007г.Цитираната разпоредба сочи възможност за увеличение на
възнаграждението на превозвача, но ако са налице, при условие на кумулативност,
посочените условия за това, а именно: промяна на цените на горивата с повече от
30%, поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части с повече
от 50% от стойностите за предходната година и увеличен инфлационен индекс.Твърди,
че тези предпоставки не са налице, поради което претендираната сума не е
дължима.Твърди, че за процесния период от време е налице намаляване на
инфлационния индекс, както не са и налице останалите две предпоставки.
Твърди, че подобна претенция
е нарушение на разпоредбите на чл.63 ЗЗД, тъй като ищецът е спечелил конкурсна
процедура именно поради предложената цена на превоза.
Прави възражение за
погасителна давност, тъй като вземанията имат периодичен характер и се
погасяват с 3-годишен срок.
Моли съда да отхвърли
предявените искове, както за главницата, така и акцесорните претенции с правно
основание чл.86 ЗЗД.Претендира разноски.
В допълнителната искова молба
ищецът „Ю.И.“ООД, ЕИК *******, оспорва възраженията, въведени в процеса от
двамата ответника, да са основателни.Твърди, че инфлацията за процесния период
от време е положителна величина.Твърди, че волята на страните по договора от
2007г., обективирана в чл.5, ал.3, не е кумулативност на посочените условия за
повишаване на цената, а че всяко от тези предпоставки води до увеличаване на
цената на транспортната дейност.Твърди, че от падежите на всяко вземане до
датата на подаване на исковата молба не са изминали три години, поради което
възражението за давност се явява неоснователно.По отношение на възраженията на
ответника за недопустимост, респективно за основателност на претенциите, ищецът
противопоставя доводи касателно допустимост, а именно, че тази допустимост се
предопределя от твърденията в исковата молба, а наличието на договорна връзка
между страните в процесуалната такава, предпоставя изводите на съда за
основателност на предявените искове.Моли съда да уважи предявените претенции съобразно
въведена последователност по отношение на ответниците.
Съдът, преценявайки събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намери за установено
следното:
По делото не се спори, че на
24.10.2007година „Ю.И.“ ООД ***-56-1067, с предмет превозвачът да изпълнява обществен
превоз на пътници по основна градска автобусна линия №27 от общинската
транспортна схема, с маршрутни схеми и разписания, съгласно Приложение А, с
автобуси, описани в Приложение Б.Страните са се съгласили, че общественият
превоз на пътници ще се нарича транспортна задача, която ще се извършва при
спазване на всички условия на проведения конкурс и приетото предложение на
изпълнителя- чл.1 от договора.
Уговорили са срок на
действието на договора от 8 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на основна градска автобусна линия №27, като изпълнителят на
транспортната задача се е съгласил да въведе в експлоатация основните градски
автобусни линии в срок до 180 дни от сключване на договора- чл.3 от договора.По
делото не се спори, че въвеждането в експлоатация на основната градска автобусна
линия е извършено на 01.04.2008г.
Страните са се съгласили, че
цената, която възложителят следва да заплати на изпълнителя на транспортната
задача е в размер на 2,80 лв/км, без ДДС, на база действително изминатите
километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на
отчетите за изпълнение.Плащането на тази цена следва да бъде извършено по
следния начин – 30% авансово плащане, а изравняването се извършва до 20-то
число на месеца, който следва отчетния, при спазване на показателите и
условията, заложени в настоящия договор- чл.5, а ал.3 от същият текст сочи
предпоставките със съществуване на които тази цена подлежи на промяна, а
именно:1/. с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната
година; 2/. в случай на увеличение на цената на горивата за календарна година,
с повече от 30%; 3/. в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните
материали, гуми, резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната
календарна година.Едновременно с това страните са се съгласили, че за всяко
констатирано от С.О.нарушение на показателите за качество на услугата,
определени в този договор, изпълнителят ще понесе санкции, предвидени в раздел
12 от договора- санкции и неустойки.
С раздели 4 и 5 от договора
са уговорени конкретните права и задълженията на страните по сделката, а раздел
11 урежда хипотезите за преустановяване на договорната връзка- с изтичане на
срока на действие на договора, по взаимно съгласие; едностранно- чрез
предизвестие на изправната страна по договора; предсрочно и без предизвестие от
страна на възложителя – при отнемане на лиценза за превоз на пътници или
непродължаване на този лиценз; както и от страна на изпълнителя – с 1-месечно
предизвестие при невъзможност да изпълнява задълженията си по договора.
С раздел 12 страните са
уговорили последиците от неизпълнение на договора.
Страните са се съгласили, при
които случаи на виновно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя
на транспортната задача, страната по договора ще дължи неустойка в размер на
стойността на неизпълнения курс.
По делото са представени
данни от НСИ за годишната инфлация за 2011 година, годишната инфлация за
периода от 2000 г. до 2011 г., като за периода от 2007 година до 2011 година са
посочени следните проценти: за 2007 година – 12,5%; за 2008 г. – 7,8%; за 2009
г.- 0,6%; за 2010 г.- 4,5% и за 2011г. – 2,8%, както и месечната инфлация за
2011година.
По делото е представено
сведение за изпълнение на показателите курсове и пробег по линиите на „Ю.И.“
ООД за период от януари 2012г. до 3.06.2012 г. и за периода от януари 2012 г.
до юли 2012г., в ОККВД при „ЦГМ“ ЕООД, чиято истинност не е оспорена в хода на
процеса.
Ищецът е представил заверено
копие от фактура №**********/30.06.2013г., с посочено основание за плащането –
изпълнение на транспортна задача по договор, за месец юни 2013г., линия 27 на
стойност 131 903,29лв и неустойки – 3 518,71лв.
По делото е допусната и
изслушана ССчЕ, заключението по която е прието като годно доказателствено
средство, дадено компетентно от вещото лице и прието безкритично от страните по
делото.
Съобразно заключението
размерът на инфлацията, обявена от НСИ за периода 2008- 2011година е със
следния индекс: за 2008 г.- 7,80%; за 2009 г. – 0,60%; за 2010 г.- 4,50% , за
2011 г. – 2, 80% и за 2012г.- 4,20%.Този инфлационен индекс води до премяна в
цената на транспортната услуга, която вещото лице определя като стойност на
187 979,48лв за извършения пробег от ищеца.
След извършена справка за
изпълнение на показателите курсове и пробег по линии на гараж „Ю.И.“ ООД за
юни 2013г., вещото лице е констатирало,
че дружеството- ищец е осъществило общ пробег от 47 108,319 км по основна
градска линия №27 от транспортната схема на С.О..
Съобразявайки начислените
суми по представената фактура, след приспадане на неустойки, вещото лице е дало
като дължима стойност, представляваща цена на транспортната услуга сумата от
33 917,98лв. Обезщетението за забавено плащане на тази сума, за
посочения период на забава – от 21.07.2013г. до 29.06.2016година, по месеци,
вещото лице изчислява в размер на 10 146,87лв.
При
така установена фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Претенциите са две- за реално
изпълнение и за обезщетение за забавено плащане.
Не се спори по делото относно
наличието на договорна връзка между страните, нито по отношение на това, че
ищецът е изправна страна по делото, не се спори относно началото на
изпълнението на договора.
Спорът е съсредоточен върху
въпроса дали е налице основание за промяна в уговорената цена на транспортната
услуга, както и относно действителната воля на страните, обективирана в
разпоредбата на чл.5, ал.2 от договора.Т.е. дали посочените предпоставки за
промяна в цената на транспортната услуга следва да са дадени при условие на
кумулативност или е достатъчно да настъпи една от тях, за да се промени тази
цена.В този смисъл съдът следва, на основание чл.20 ЗЗД, да уточни
действителното съдържание на договора.
В чл.5, ал.3 са посочени
хипотези, при съществуването на които се променя цената на договорената
транспортна услуга.
По виждане на състава тезата
на ответника, че волята на страните е била такава, промяна да настъпила при
наличие и на трите хипотези по т.1-т.3 от ал.3 на чл.5 от договора, не може да бъде споделена и това е така, тъй
като при изброяване на трите хипотези, е използван / в т.2 и в т.3/ изразът „в
случай на“.При тълкуването на този израз следва да се има предвид, че той означава,
че ако стане така както е посочено, то е налице основание за промяна в
цената.Налице е използване два пъти на този израз, което означава, че е налице
отграничаване на различни хипотези.Конкретно: по т.1 от цитираната разпоредба
на договора- е налице основание за промяна в цената на транспортната услуга,
тогава, когато се променя размера на годишната инфлация, обявена от НСИ, за
предходната година, а в останалите две хипотези, изменение на тази цена ще бъде
необходимо, ако се случи да /
синоним на израза „в случай на“ – съгласно тълковен речник на българския език/ да
се увеличи цената на горивата с повече от 30% за календарната година /
т.2/ и ако се случи промяна в цената на посочените, чрез изброяване вещи,
използвани при превоза, с повече от 50% за предходната календарна година.Самият
факт на използване на този израз- „в случай на“ - води до извод за
отграничаване на хипотезите, със съществуването на която и да е от тях, се свързва
необходимостта от промяна в цената на услугата.
Ето защо настоящият състав
намира, че твърдението на ищеца за липса на кумулативност на трите предпоставки
за увеличаване/ каквото е твърдението/ на цената на услугата следва да бъде
споделено.
Няма оспорване на извършения
пробег от страна на превозвача, както няма оспорване и относно посочените от
вещото лице инфлационни индекси, които са основание за промяна в цената на
превоза, на база на действителния пробег.Ето защо настоящият състав на съда
намира, че претенцията за заплащане на цената, съобразно нейната индексация се
явява основателно предявена.
Твърдението на ответника за
вложен социален елемент при формиране цената на транспортната услуга, с оглед
обективиранато по- горе съгласие, не е основание за това договорът да не бъде
изпълняван, съобразно уговореното.
Не може да се сподели възражението, че
предявяването на осъдителните претенции за реално изпълнение е нарушение на
принципа на добросъвестност.Добросъвестността се свързва със знанието на
определени факти и полагане на дължима грижа.Разпоредбата на чл.63 ЗЗД сочи, че
всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него
точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на
другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.Задължението
трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които
законът изисква друга грижа.Няма основание да се приеме, че със знанието на
определени факти, ответникът не е положил дължимата грижа при изпълнение на
договорните си задължения.Такова възражение, свързано с точността на
изпълнението, не е сторено в процеса.Въпрос на избор за страната е да защити
своите интереси и упражняването на правото да предяви иск за реално изпълнение
не може да се разглежда като недобросъвестно поведение, тъй като основание за
този способ за защита на правата е дал самият ответник – със забавеното си
изпълнение и неточно такова във времево отношение.Т.е. злоупотреба с права по
смисъла на чл.8 ЗЗД не е налице.Настоящият договор е търговска сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие, поради което, за да с
приеме, че е налице злоупотреба с право, то ответникът е този, който следва да
установи, че упражняването на права, породени от търговска сделка е налице само
тогава, когато се извършва с намерение да се увреди другата страна –чл.289 ТЗ и
да установи намерение за увреждане.Такова намерение у ищеца не е установено по
делото.
Разпоредбата на чл.5, ал.1 от
договора сочи като задълженото лице по съдебно заявените вземания С.О..Именно
тя се е съгласила да заплаща на ищеца уговорената цена на транспортната услуга,
а заключението на вещото лице, касателно размера, води до извод за доказаност
на всяка от претенциите до размера, в който са заявени.
Останалите доказателства
водят до несъмнен извод за тяхната основателност.
Това налага разглеждане на
възражението за погасителна давност, своевременно въведено от С.О.в предмета на
спора.
Няма спор, че вземанията на ищеца са
периодични по смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012 г., с което Върховният касационен
съд дефинира понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл. 111, буква ”в” от Закона за задълженията, че периодични са плащанията,
които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви по размер.
Съобразно
чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД тези вземания се погасяват с изтичане на кратката
3-годишна давност.
В
договора, който ги обвързва, страните с разпоредбата на чл.5, ал.2 са се
съгласили, че 30% от дължимата парична престация възложителят следва да заплати
авансово, а уравнението следва да се извърши на 20-то число от месеца, следващ
отчетния.Т.е. налице е уговорен срок – 20-то число на следващия месец, поради
което вземането представляващо цена на транспортната услуга е станало изискуемо
на 20.07.2013г., за цената за месец юни и от следващата дата ответникът е
изпаднал в забава.
Съгласно
разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗЗД – давността започва да тече от изискуемостта на
вземането.Това означава, че давностият срок за цената на транспортната услуга
за месец юни е започнала да тече от 20.07.2013г. и 3-годишният срок за това
вземане изтича на 20.07.2016 година.Исковата молба е подадена на 30.06.2016г. и
към тази дата вземането на ищеца, за
цена за месец юни 2013г., не е погасено по давност.Още по-малко може да се
приеме, че за обезщетение за забавеното им плащане е изтекъл давностният срок,
регулиран с нормата на чл.111, ал.1,т.“б“ ЗЗД.
Ето
защо възражението на ответника С.О.не може да бъде прието за основателно и да
се отрази върху размера на съдебно заявените вземания.
Поради
извод за основателност на предявените кумулативно съединени искове за реално
изпълнение и обезщетение за забавеното плащане, чието основание е установената
забава за периода от изискуемостта на вземането, посочен за двата месеца по-
горе, то исковете с правно основание чл.86 ЗЗД се явяват доказани по основание
и размер и следва да бъдат уважени.
По
разноските.
Същите
следва да бъдат определени съобразно представените списъци от страните и
доказателствата за реалното им извършване, а присъдени на ищеца, на основание
нормата по чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът
претендира разноски в размер на 3 220,14лв, представляващи сумарна величина
на заплатената държавна такса в размер на сумата от 762,59лв, адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1 057,55лв и депозит за вещо лице в
размер на 400лв – разходи, които се установяват като реални от доказателствата
по делото.
Водим
от това съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.О.с ЕИК *******, гр.С., ул.“*******, на основание чл.79 ЗЗД във връзка с
чл.5, ал.3, т.1 от договор от 24.10.2007г., сключен между страните по делото, да
заплати на „Ю. И.“ООД, ЕИК *******, със седалище ***, сумата
от: сумата от 44 064,74лв / четиридесет и четири хиляди шестдесет и четири
лв и 74 ст., представляваща сумарна величина на дължима и незаплатена
индексирана цена за извършена транспортна задача за месец юни 2013г. в размер
на 33 917,99лв , ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 30.06.2016г. до окончателното и
заплащане и на основание чл.86 ЗЗД, да заплати на „Ю.И.“ООД, ЕИК *******,
със седалище *** сумата от 10 146,75лв /
десет хиляди сто четиридесет и шест лв
75ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 33
97,99лв, за периода на забава от 21.07.2013г. до 29.06.2016г.
ОСЪЖДА С.О.с
ЕИК *******, гр.С., ул.“*******, на основание чл.78, ал. ГПК, да заплати на „Ю.И.“ООД,
ЕИК *******, със седалище *** от 3 220,14лв лв, представляваща извършените от
ищеца разноски по делото.
СЪДИЯ: