№ 7623
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20251100105141 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума, представляваща обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 26.08.2021 г., след получаване на
изравнителна сметка от „МХ Елвеко“ ООД, ищецът Ц. Ф. отишъл в един от
офисите, за подаване на жалба. Там бил посрещнат от служителя В.В., който
заявил, че няма да я приеме и му казал да плати 21 лева. При втори неуспешен опит
за подаване на жалба, служителят започнал да го гони и повикал друг служител –
управителя на дружеството – ответникът О. И. Д., който го избутал към изхода.
Ищецът загубил равновесие и паднал по стълбището с гръб надолу. Обадил се на
тел. 112. Пристигнала линейка и полицейска кола, след което ищецът бил откаран
в Пирогов, където било установено счупване на петата предходилна кост на
дясното стъпало. Била извършена оперативна интервенция - поставена L мини
плака с комплект винтове.
По случая било образувано наказателно производство, като с влязла в сила
присъда от 08.10.2024 г. по н. о. х. д. № 2795/2024 г. Софийски районен съд, НО,
129 състав, ответникът О. И. Д. е признат за виновен в това, че на 26.08.2021 г.,
1
около 10:30 часа, в гр. София, офис на дружество „МХ Елвеко“ ООД, находящ се в
град София, ж. к. „Красна Поляна“, ул. „Булина Ливада“, до бл. 132А, избутал с
ръка тялото на Ц. Ф., в следствие на което той паднал на земята, като по този начин
по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на петата предходилна кост на дясното стъпало, което увреждане
реализирало медико – биологичния признак трайно затруднение в движението на
десния долен крайник - престъпление по чл. 133, пр. 2 от НК.
Твърди се, че от деянието ищецът търпи вреди – имуществени /разходи за
лечение и пропуснати ползи – пропуснато възнаграждение по граждански договор/
и неимуществени/болки и страдания, негативни емоции, свързани със затруднения
в ежедневието, негативни емоции от отношението на ответника, в т.ч. и от
неспазване от страна на ответника на въведените по това време
противоепидемични мерки в страната във връзка с обявената епидемия от Ковид –
19/, чието обезщетяване иска. Претендира разноските по делото.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди
недоказаност и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Иска
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото и от събраните по делото доказателства /писмени,
гласни и експертните заключения, които съдът не намира основание да не цени/, се
установява, че на 26.08.2021 г., след получаване на изравнителна сметка от „МХ
Елвеко“ ООД /топлинен счетоводител/, ищецът Ц. Ф. отишъл в един от офисите за
подаване на жалба. Там бил посрещнат от св. В.В., който обяснил, че жалбата няма
да бъде приета, защото ищецът имал стари задължения, които следвало да бъдат
заплатени. Недоволен от това, Ф. вдигнал скандал, заплашил, че „…отново ще им
изпрати проверка….“ /както бил направил предишната година/. Започнал да звъни
по телефона и да обяснява, че в офиса няма маски, дезинфектанти. Насочил се към
гишетата, където агресивно настоявал служителите да приемат жалбата му. Това
наложило отново намесата на св.В., който обяснил, че жалбата ще бъде приета едва
след заплащане на задълженията. Ищецът, повишавайки отново тон, отказал да
плати дължимите суми. Това накарало ответника Д. – управител на офиса, да се
намеси. Той настоял ищецът да напусне помещението и заедно тръгнали към
вратата. Там се стигнало отново до пререкание, този път между ищеца и ответника,
съпроводено с блъскане по вратата на офиса от страна на ищеца и бутане между
2
тях. Ответникът бутнал ищеца, при което последният загубил равновесие и паднал.
На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители и спешна
помощ. Ищецът бил откаран в Пирогов, където било установено счупване на
петата предходилна кост на дясното стъпало. Била извършена оперативна
интервенция - поставена L мини плака скомплект винтове.
По случая било образувано наказателно производство като с влязла в сила на
17.03.2025г. присъда по НОХД № 2795/2024 г. на Софийски районен съд, НО, 129
състав, ответникът О. И. Д. е признат за виновен в това, че на 26.08.2021 г., около
10:30 часа, в гр. София, офис на дружество „МХ Елвеко“ ООД, находящ се в град
София, като длъжностно лице, при и по повод изпълнение на функциите си,
избутал с ръка тялото на Ц. Ф., следствие на което той паднал на земята, като по
този начин по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на петата предходилна кост на дясното стъпало – престъпление по
чл.131, ал.1, т.2 от НК, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установяват вида и характера на травматичните увреждания при
ищеца, периода на възстановяване. Вещото лице сочи, че в резултат от травмата се
е наложила употреба на помощни средства – патерици за период от 30 до 60 ден,
както и, че болките, търпени от ищеца са били интензивни в острия период и
постоперативно, а в периода на раздвижване /до 60-70 дена/ ищецът е търпял
постоянна болка при раздвижване и стъпване върху ходилото. Сочи, че ищецът е
възстановен, прогнозата е добра, както и, че е желателно да се отстранят
поставените плака и винтове. Вещото лице установява освен това, че извършените
от ищеца разходи на обща стойност 1058 лв. са направени в пряка връзка с
лечението и са били необходими за провеждане на оперативното лечение.
От заключението на приетата по делото съдебно – психологична експертиза
се установява, че по време на инцидента ищецът е преживял наред с физическите
травми и психическа под формата на остра стресова реакция /свръхсилно
емоционално пренапрежение/, провокирано както от поведението на ответника,
така и от страх от Ковид 19 /доколкото твърди, че в офиса на топлинния
счетоводител не са били спазени противоепидемичните мерки/. Вещото лице сочи,
че ищецът е преживял чувства на унижение, безпомощност, зависимост при
самообслужване в ежедневието, чувство на вина, че не може да подкрепя съпругата
си в труден за нея период, загуба на престиж и работа по време на предизборна
3
кампания, както и вина поради невъзможност да обезпечи финансово семейството
си.
Съдът кредитира експертното заключение в частта относно търпените
негативни емоции, провокирани от поведението на ответника по време на
инцидента и от невъзможността да се обслужва в ежедневието. В останалата част –
във връзка с опасност от заразяване с Ковид, невазможност да подкрепя съпругата
си и да осигури финансово семейството си, експертното заключение само по себе
си не е достатъчно за установяване тези негативни емоции. По делото няма
никакви други доказателства в подкрепа на тези преживявания у ищеца, поради
което и доколкото експертното обсъждане е извършено само на база на негови
твърдения, съдът приема, че в тези му части не следва да бъде възприемано.
От показанията разпитаните по делото свидетели, които съдът не намира
основание да не цени се установяват факти относно настъпването на инцидента
/така показанията на св.В.В./, както и вида и интензитета на търпените негативни
емоции, свързани от една страна с болковите симптоми на получената травма, а от
друга – с негативните психологически изживявания, проявени като неудобство в
ежедневието и нежелание за общуване /така показанията на св.Е. Д./.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За уважаване на такава искова претенция
следва по делото да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: деяние на ответника, настъпила вреда за ищеца, пряка, причинно-
следствена връзка между деянието и вредите, противоправност на деянието и вина
на ответника, които в настоящия случай са налице.
Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите на деликтната
отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обвързващото действие
на влязлата в сила присъда се проявява по отношение на причинените на
пострадалия от престъплението /ищеца/ травматични увреждания,
противоправността на деянието и виновността на делинквентите – ответници.
Предвид това, в процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина,
причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно
установени. Установено е по делото, че на 26.08.2021 г., ответникът избутал с ръка
4
тялото на ищеца, следствие на което той паднал на земята, като по този начин му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата предходилна
кост на дясното стъпало.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
В настоящия случай се претендират имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба и пропусната полза.
Претърпяната загуба ищецът свързва с извършените разходи за лечение. По
делото са представени разходо оправдателни документи, от които се установяват
извършени разходи в общ размер от 1058 лева, а вещото лице по приетата СМЕ
сочи, че същите са направени в пряка връзка с лечението и са били необходими за
провеждане на оперативното лечение, поради което същите подлежат на
възстановяване.
Претърпяната загуба ищецът свързва с невъзможност да реализира доходи по
сключен граждански договор от 11.08.2025г.
В тълкувателното решение по Тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на
ВКС се приема, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда, като това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Разяснено е, че
пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция
за настъпването , пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде
доказана в процеса.
Такова доказване в настоящия случай не бе направено. Вярно е, че по делото е
представен договор от 11.08.2021г. сключен с Издателство „Еньовче“ ЕООД,
съгласно който ищецът е следвало да направи 25 статии, интервюта и
5
видеопубликации на сайт, свързани с предизборната кампания на политическите
организации, с които издателството ще сключи договор в рамките на предстоящата
предизборна кампания през октомври/ноември срещу възнаграждение от 2 700
лева, платими в срок от 10 работни дни след приключване на изборите. Този
договор обаче не сочи на сигурно увеличаване имуществото на ищеца.
На първо място, същият е частен документ, не носи достоверна дата и предвид
близките, приятелски отношения между управителя на възложителя – св.Д., и
ищеца, съдът приема, че е съставен единствено и само за нуждите на настоящия
процес. Дори и да не е така, то изпълнението на договора е поставено в зависимост
от поведението на трето лице /възложителя/, а именно – сключване на договори с
политически организации, които следва да бъдат интервюирани. Предвид това и
доколкото изпълнението на договора е поставено в зависимост от определени
условия, настъпването на които не е установено по делото, не може да се приеме с
необходимата степен на категоричност, че в резултат от този граждански договор
имуществото на ищеца е щяло да се увеличи.
Предвид това и доколкото по делото не е доказана възможността за сигурно
увеличаване имуществото на ищеца, претенцията следва да бъде отхвърлена.
В случая се претендират и неимуществени вреди, размерът на
обезщетението за соито, на основание чл. 52 от ЗЗД, следва да се определи от съда
по справедливост.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Отчитат се характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната /така Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д.
№ 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС /.
Изхождайки от посочените критерии, съдът прие, че справедливото
обезщетение в конкретния случай възлиза на 15 000 лева. За да определи този
6
размер съдът съобрази обстоятелствата, при които е извършен деликта – касае се за
престъпно посегателство срещу личността на пострадалия, в резултат от което са
му причинени травматични увреждания. Съдът отчете и това, че освен
първоначалните болкови симптоми, свързани със самата травма, ищецът е търпял в
продължение на няколко месеца /около три по СМЕ/ и болки, свързани с
извършената оперативна интервенция и възстановителния период. Отчетено бе
това, че през възстановителния период, ищецът е изпитвал затруднения в
придвижването и ежедневието си /така - показанията на свидетелите и
заключението на СПЕ/
Съдът съобрази и заключението на вещото лице по приетата СМЕ, съгласно
което към настоящия момент ищецът е възстановен от физическата травма, при
което и при липсата на данни за продължаващи болкови и/или психологични
симптоми, отчитайки и социално икономическите условия в страната към 2021г.,
съдът прие, че сумата от 15 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и
да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с
оглед поведението на ищеца по време на инцидента, свързано проявена от него
агресия, блъскане, бутане, загуба на внимание и самоконтрол, съставляващи
хулигански действия и груба небрежност.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването, като
поведение на пострадалия, не е предмет на изследване в наказателното
производство и на присъдата, когато не представлява елемент от състава на
престъплението. Затова по този въпрос присъдата няма задължителен характер и
няма пречка гражданският съд да се произнесе налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат. / Решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/08 г., I т. о. на
ВКС, Решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/11 г., II то. на ВКС/. В тежест на
страната, която е направила възражението за съпричиняване, е да го установи с
7
допустимите за това доказателствени средства, каквото доказване от страна на
ответника, съдът прие за проведено по делото.
С кредитираните показания на св.В. съдът прие за установено по делото, че
поведението на пострадалия в деня на инцидента е било несъвместимо с нормите,
уреждащи обществения ред, както и с етичните и морални правила, действащи в
обществото. Вместо да реализира правото си на жалба по установения ред, в т.ч. и
по пощата, той се е държал агресивно и арогантно в офиса на дружеството, вдигнал
е скандал, довел до намесата на св.В.. След като му е била обяснена политиката в
дружеството, отказал да напусне офиса и продължил агресивно да настоява пред
служителите да приемат жалбата му. Отказал да напусне офиса и след намесата на
ответника, започнал да блъска и вратата на офиса, при което се достигнало до
физически сблъсък между двамата, довел до настъпилия инцидент. Действията на
ищеца съставляват грубо нарушение на обществения ред и съществено са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат – без тях не би се стигнало
изобщо до него. Така ищецът съществено е допринесъл с поведението си и е
създал предпоставките за осъществяването на деликта и възникване на вредите.
Вярно е, че ответникът е бутнал ищеца, но главната причина за това е именно
поведението на ищеца.
Поради това съдът прие за основателно наведеното възражение - с
поведението си пострадалият е допринесъл съществено за настъпване на
вредоносния резултат, при процент на съпричиняване от 90%.
Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
определеното обезщетение с определения процент на съпричиняване, а именно от
1 053 лева на 105.30 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и от 15 000
лева на 1 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди. За разликата до пълните
им предявени размери претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумите от датата на увреждането
26.08.2021г. до окончателното плащане. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено
увреждане делинквентът изпада в забава без покана, поради което за периода от
датата на увреждането на ищеца се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 4 000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, от които се присъждат 190.21 лева, съразмерно на уважената част
8
от исковете.
Ответникът е извършил разходи в размер на 4 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, от които се присъждат 4 286.01 лева, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
64.21 лева – ДТ по делото, както и 33.29 лева – заплатени от бюджета на съда
депозити за възнаграждение на ВЛ, съразмерни на уважената част от исковете.
Сумите са платими по сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
********, да заплати на Ц. В. Ф., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж. к. „********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, сумата от 1 605.30
лева, от които 105.30 лева - обезщетение за имуществени, и 1 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, от непозволено увреждане, извършено от
ответника на 26.08.2021г. в гр.София - счупване на предходилна кост на дясно
стъпало, ведно със законната лихва върху сумата от 26.08.2021 г. до окончателното
плащане, както и 190.21 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ претенциите
за разликата до пълните им предявени размери от 3 758 лева - обезщетение на
имуществени, и 30 000 лева - обезщетение за неимуществени, вреди.
ОСЪЖДА Ц. В. Ф., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к.
„********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, да заплати на О. И. Д.
сумата от 4 286.01 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА О. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 97.50 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9