№ 128
гр. Ловеч, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200434 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3202603 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.
П. В. от гр.Силистра, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.5, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят В.В., който чрез адвокат
К.Я. от САК го е обжалвал, като незаконосъобразно издаден. Сочи, че за издаденият срещу
него ЕФ е научил от имейл на НАП София, с който е бил уведомен за публично задължение
в размер на 400 лева. Оспорва и счита за нарушен реда на връчване на фиша по чл.189, ал.5
от ЗДвП, което е довело до нарушаване и невъзможност да упражни правата, които има в
производството, в частност да заплати в намален размер наложената му глоба. Претендира
присъждането на направените по делото разноски.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно призован,
жалбоподателят В.В. не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адвокат Я..
В предходно съдебно заседание и с представено писмено становище последният заявява, че
поддържа жалбата и пледира за отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразно
издаден. Развива изложените в жалбата възражения относно връчването на електронния
фиш и счита, че неправилното му връчване е преклудирало възможностите за защита, които
жалбоподателят е имал преди съдебното обжалване. Претендира присъждането на
направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо са направили възражение за
прекомерност на претендираните разноски по чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата бъде
уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 26.10.2019 г. в 13:55:11 часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището
на с.Голец, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в
посока гр.Варна със скорост от 140 км/ч лек автомобил от категория „В“. Предвид
обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън
населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен
знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за
тази категория ППС била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0048598 /л.10/ установили, че засечената в 13:55:11 часа на 26.10.2019 г. скорост от
140 км/час била от лек автомобил „КИА Оптима“ с рег.№ СС 6335 АР. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 136 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.15/, било установено, че
собственик на автомобила е В. П. В. от гр.Силистра.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 28.11.2019 г. /справка на л.11 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3202603 /л.9/ срещу В. П. В., в качеството
му на собственик на автомобила. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на В.В. санкция „глоба” по чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП в размер на 400 лева.
Според приложената на л.11 от делото справка, електронният фиш е бил връчен на
В.В. на 23.12.2020 година.
2
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
В. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
По делото липсват данни дали обжалвания ЕФ е бил връчен на жалбоподателя В.,
както и по какъв начин и кога той е научил за него. Единствено в този смисъл са твърдения
му в жалбата, че за фиша е научил от изпратен му имейл от НАП за дължимо публично
плащане, произтичащо от наложената с електронния фиш глоба. От докладна записка от
23.12.2020 г. на мл.ПИ при 09 РУ - СДВР /л.12/ става ясно, че жалбоподателя е бил търсен
на адрес в гр.София, ж.к.„Люлин“, чл.750, вх.Б, ет.1, ап.24, но не е бил открит, за да му се
връчи електронният фиш. Отразено е, че по данни на собственика на жилището В.В. е бил
наемател, но вече се е бил изнесъл и не живеел там. В последствие докладната записка е
била върната в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, където приели за дата на връчване на
фиша датата, когато е била изготвена докладната записка – 23.12.2020 година. Данни, че са
били предприети други действия за връчването на ЕФ и жалбоподателят В. да е бил търсен
на друг адрес липсват.
При тези данни и съгласно утвърдената в подобни случаи съдебна практика,
спазването на срока за обжалване следва да се тълкува в полза на санкционираното лице,
поради което и настоящия състав приема, че жалбата от В.В. срещу ЕФ серия К, № 3202603
е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Подадена е също така и от надлежна страна,
доколкото В. е визиран като лице извършило нарушение по ЗДвП, поради което е
допустима.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, настоящия състав
намира, че съществено е била нарушена процедурата по налагане на административно
наказание с електронен фиш и по конкретно – на начина на връчване на фиша. Това освен,
че е въпрос касаещ допустимостта на подадената срещу него жалба, е и въпрос по
законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание. Този извод
произтича от обстоятелството, че след връчването на фиша на собственика на автомобила, за
последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица
възможности за защита. Той може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това
положение първоначалния фиш се анулира, може също така да направи писмени възражения
пред директора на съответното ОД на МВР по местоизвършване на нарушението. Може не
на последно място да се ползва от разпоредбата на чл.189, ал.9, изр.1-во от ЗДвП, като
заплати в намален размер наложената глоба. Ползването на всички тези процесуални права
3
обаче, се предхождат от редовно връчен с писмо с обратна разписка електронен фиш или
чрез длъжностните лица от определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, съгласно нормата на чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Макар и двете възможности за
връчване на фиша да са дадени алтернативно в цитираната разпоредба, то разбирането на
настоящия състав е, че е следвало и двата начина да бъдат използвани, за да се приеме, че
нарушителя не може да бъде намерен. Не е имало пречки също така и връчването да стане и
по друг подходящ начин, стига ясно да личи, че фиша е достигнал до адресата си. Това в
разглеждания случай не е било направено и по този начин са били съществено нарушени
процесуалните права на жалбоподателя по издаването и оспорването на електронния фиш.
Видно от докладна записка от 23.12.2020 г. на инспектор при 09РУ - СДВР /л.12/, В. е бил
търсен на адрес в гр.София, ж.к.„Люлин“, който адрес е различен от посочения в
електронния фиш и този при регистрацията на лекия автомобил, и който адрес е в
гр.Силистра. Неясно защо е бил търсен на адреса в гр.София, ж.к.„Люлин“, но след като не
е бил намерен на него материалите по преписката са били върнати на сектор ПП при ОД на
МВР Ловеч и няма данни наказващият орган след това да е предприел действия, за да връчи
фиша на В., на адреса в гр.Силистра. С оглед възможностите, които има ОД на МВР е
следвало да бъде направена справка за постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя в
Национална база данни „Население” и потърсен на тях, за да му се връчи електронния фиш.
В тази връзка, липсват и доказателства, че електронния фиш е бил изпратен на В.В. с писмо
с обратна разписка така, както е предписвал закона. Едва тогава, ако тези адреси са били
различни от известните и В. не е бил намерен на тях, вкл. и на този по регистрацията на
автомобила, е следвало да се приложи общата разпоредба на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като се
отбележи на ЕФ, че не може да бъде намерен на известните адреси, а новия е неизвестен, за
да се счита фиша за връчен от деня на отбелязването. Такова нещо обаче не е било
направено от наказващия орган. Независимо, че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН визира
връчването на наказателни постановления, то същата е приложима и относно електронните
фишове, като се има предвид, че същите заместват НП при прилагане на облекчената
процедура за санкциониране на нарушения по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП – аргумент от
нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП. Единственото, за което по делото има данни, че е било
направено е отбелязаното в Системата за управление на административно-наказателната
дейност /справка л.11/, че фиша е бил връчен на 23.12.2020 година. Но единствено
приложената по делото справка от системата, не е надлежно и достатъчно доказателство за
точното прилагане на реда по чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП.
Отбелязването в Системата за управление на административно-наказателната
дейност на КАТ, че фиша е бил връчен на 23.12.2020 г. освен, че няма категорична
доказателствена стойност, то на практика също препятства упражняването на правата на
наказаното лице по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Това е така, защото с това отбелязване
въззиваемата страна е приела, че издадения ЕФ е влязъл в сила и дори е възможна
хипотезата да са били предприети действия по събиране на наложената глоба, за което
всъщност са и налице данни, видно от представената разпечатка от имейла на
4
жалбоподателя /л.22/. Така че от този момент нататък, когато и наказаното лице
действително да е научило за издадения срещу него ЕФ, то е нямало възможност да упражни
правата си по ал.5 и ал.6 на чл.189 от ЗДвП, при положение, че наказващият орган счита
фиша за влязъл в сила.
С оглед на така констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването
на електронния фиш, които не могат да бъдат санирани при съдебното му обжалване,
настоящият съдебен състав приема, че е незаконосъобразно издаден и следва да бъде
отменен като такъв, без да се разглежда спора по същество.
При този изход на делото и предвид претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, както и направеното в тази връзка възражение
за прекомерност от въззиваемата страна, то съдът намира следното :
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
чл.63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно нормата на чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно
приложение намира ГПК. Респективно, разпоредбата на чл.81 от ГПК сочи, че във всеки акт,
с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. В разглеждания случай, видно от представеният договор за правна защита и
съдействие от 01.04.2021 г. /л.5/, жалбоподателят В. е заплатил на упълномощения от него
процесуален представител адвокат К.Я. сумата от 500 лева. Размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В нормата
на чл.18, ал.2 от Наредбата е разписано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата, върху
стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. В конкретния случай наложената с
фиша глоба е в размер на 400 лева. Делото е разгледано в две съдебни заседания, като само
по първото процесуалният представител е взел участие. Като казус делото не е с особена
фактическа и правна сложност и не се различава от други подобни от този вид. Поради това
съдът намира, че претендираните разноски не следва да бъдат присъждани в пълният им
доказан размер, като в този смисъл направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН следва да бъде уважено. Изхождайки от
предмета на делото, правната и фактическа сложност на поставения за разглеждане казус,
както и броя на проведените редовни съдебни заседания и продължителността им, съдът
намира, че изплатеното възнаграждение е прекомерно, поради което следва да бъде
намалено към определения по чл.7, ал.2 от Наредбата минимум и на жалбоподателя се
присъдят разноски в размер на 400 лева.
В представения списък по чл.80 от ГПК /л.23/ процесуалният представител е посочил
5
освен сумата по договора за правна защита и съдействие и сумата от 150 лева за
процесуално представителство. Тази претенция обаче следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна. Съгласно трайно установената съдебна практика, на възстановяване
подлежат само действително сторените от страната разноски, което е обстоятелство
подлежащо на доказване. В случая жалбоподателят не е ангажирал доказателства
установяващи плащането на тази сума. Същата не фигурира в представения договор за
правна защита и съдействие, нито пък е представен друг документ, установяващ касово или
безкасово плащане. Представената от процесуалния представител справка за разноските
/л.23/ може да се приеме единствено като деклариране на подобно обстоятелство, но не и
като доказателство за действително извършено плащане от страна на жалбоподателя на
въпросната сума. Други доказателства в тази насока не са ангажирани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3202603 на ОД на
МВР Ловеч, с който на В. П. В. от гр.Силистра, ул.”Богдан войвода” № 6, вх.Б, ет.2, ап.20,
ЕГН : **********, е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на В. П. В. от
гр.Силистра, с горните данни, сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени по
делото разноски, като искането за разликата до претендираният размер от 500 лева оставя
без уважение, като прекомерен.
Оставя без уважение искането на В. П. В. от гр.Силистра, с горните данни, да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски от 150 лева за процесуално
представителство, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6