Решение по дело №6731/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 644
Дата: 18 февруари 2025 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20241110206731
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110206731 по описа за 2024 година
като разгледа административно-наказателно дело № 6731 по описа за
2024 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № 23-4332-028679/ 29.11.2023 г. на
началник група в СДВР, отдел ПП-СДВР, на К. Д. М. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лв. за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП; административно
наказание „глоба” в размер на 100.00 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на
наказателното постановление с молба, същото да се отмени поради
допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, като жалбата се поддържа с
искане за отмяна на НП.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се
представлява. Депозира писмени бележки в подкрепа на тезата си за това, че
1
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно; претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административно-наказващият орган е установил следните
фактическите обстоятелства по делото: на 18.08.2023 г. около 14.35 ч.
жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „***” с рег. № ****, в
гр.София на ул.“Околовръстен път“, с посока на движение от ул.“***“ към
кв.“***“, като срещу автомивка не контролирал непрекъснато ППС-то и
реализирал ПТП с попътно движещия се товарен автомобил „***“ с рег.№
****, като му нанесъл материални щети; не спрял да установи нанесените
щети и не установил последиците от ПТП, и не уведомил компетентните
органи на МВР.
Във връзка с горното на 13.10.2023 г. е съставен АУАН, връчен на
жалбоподателя срещу подпис на същата дата.
На 29.11.2023 г. е издадено процусното НП, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лв. за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, както и
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на
св.Й. К., дадени в съдебно заседание, акта за установяване на
административно нарушение, заповеди за копетентност, справка-картон на
водача, писмена декларация от водача на т.а. „***“ с рег.№ ****, писмено
сведение, скица, протокол за ПТП, както и от останалите материали по делото.
Св.К. в съдебно заседание потвърждава отразеното в АУАН по случая. Съдът
цени показанията на свидетеля като последователни и логични,като отдава
лаконичността им на изминалия немалък период от време. Съдът цени
2
писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в
закона ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт.
По съществото на спора:
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Този закон,
поради многото фактори, които трябва конкретно да бъдат съобразени от
водачите на превозни средства, за да се гарантира безопасността на
участниците в движението, поставя като мярка за поведение крайния резултат
от него, а не дефинира конкретни действия, в какъвто смисъл е и цитираната
законова разпоредба. Релевантни за административнонаказателната
отговорност са онези нарушения на правилата за движение по пътищата, които
се намират в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
Видно от събраните по делото доказателства, при управлението на автомобила
жалбоподателят не е изпълнил вмененото с разпоредбата на чл.20, ал.1 от
ЗДвП задължение да контролира непрекъснато пътното превозно средство,
което управлява, като е допуснала пътнотранспортно произшествие със
спрялото превозно средство. Настъпилият резултат е последица от
допуснатото от водача нарушение. Правната квалификация на деянието в
АУАН и НП по чл.20, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение, като за нарушение на
посочената разпоредба е предвидено налагане на административно наказание
"глоба" в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП. Събраните по
делото доказателства еднопосочно обективират именно този правен извод.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП
предвижда съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а ал.
3 на същиа член допълва, че при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да
се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Разпоредбата на чл.43,
3
ал.1 от същия закон изисква актът да бъде подписан от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него. Анализът на посочените разпоредби
сочи, че не е задължително АУАН да бъде съставен в присъствието на двама
свидетели – очевидци на нарушението или такива, присъствали при
установяването му /аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 1/. В процесния
случай актът е подписан както от съставителя, така и от двама свидетели, и не
е допуснато съществено процесуално нарушение още повече, че актът се
явява достатъчно четлив, че да бъде ясна волята на съставителя му. Съдът
прие, че не са посочени конкретните щети, нанесени на автомобилите, като
съобрази, че не се касае за задължителни реквизити нито на АУАН, нито на НП
в контекста на разпоредбите на чл.42, 57 от ЗАНН; съгласно разпоредбата на
чл.52, ал.4, изр. първо от ЗАНН преди да се произнесе по преписката,
административнонаказващият орган /АНО/ е длъжен да провери акта, с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и
събраните доказателства. Неоснователно е и възражението за липса на
доказателства относно съпричастността на жалбоподателя към състоялото се
ПТП. Изводите си съдът изгради в съответствие със събраните писмени
доказателства по делото, които са еднопосочни и непротиворечиви. В НП е
налице конкретно описание на констатираното нарушение и относимите
обстоятелства, при които е било извършено. Установява се съответствие
между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.
Като неоснователно съдът прецени и възражението за маловажност на
деянието. Не намира място разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид кръга
засегнати обществени отношения , свързани пряко с живота и здравето на
участниците в пътното движение.
Що се отнася до наказанието – същото е в законоустановен вид и размер
и за съда липсва възможност да го ревизира.
По отношение на второто визирано в НП нарушение:
Водачът на ППС, участник в ПТП, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието – това предвижда нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Описанието на нарушението по този пункт на административното обвинение
в АУАН е формулирано като: „не спира да установи нанесените щети и не
уведомява компетентните органи на МВР“ /с цифрово изражение на
4
административното нарушение на нормата на чл.123, ал.1, т.1, б.“а“ и „б“ от
ЗДВП/, докато в НП се твърди да не е спрял да установи нанесените щети и
да не е установил последиците от ПТП, както и да не е уведомил
компетентните органи на МВР /с посочено нарушение на разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП/. Един от задължителните реквизити на АУАН и на НП,
съгласно нормите на чл.42, т.4 и на и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, е точната
квалификация на извършеното нарушение. Квалификацията на деянието е от
съществено значение за повдигане на обвинение от правна страна, като следва
същата точно да съответства на изложеното от фактическа страна деяние.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Точка 3 на същия член
постановява, че когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди /а в случая са налице данни и се твърди, да са настъпили такива/ водачът
следва: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че
да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие /каквото
административно обвинение се чете цифрово в АУАН/; в) ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Така се констатира да е налице недопустимо смесване на хипотезите
по чл.123, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДвП, като само за пълнота на изложението следва
да се изтъкне, че разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП не съдържа букви
/визираните в акта б.“а“ и б.“б“/. Това означава, че в наказателното
постановление има разминаване между словесното и цифровото описание на
нарушението, посочено в пункт 2 от НП. Противоречието между цифровото и
словесното описание на нарушението в наказателното постановление дават
основание на съда да приеме, че в случая е допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
наказаното лице да организира ефективно защитата си срещу
5
неконкретизирано административно обвинение.
В случая при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато
нарушение от категорията на съществените, тъй като поражда неяснота в
административното обвинение и засяга правото на защита на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице. Посочените законови
разпоредби са императивни и гарантират правото на защита на привлечения
към административнонаказателна отговорност, както и възможността съдът
да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на
нарушението към приведената в действие санкционна норма. Затова
неспазването им води до порок от категорията на съществените, който във
всички случаи е предпоставка за отмяна на НП.
Визираното по-горе съществено процесуално нарушение води до
отмяна на наказателното постановление в тази част на формално основание,
без да е необходимо обсъждането на спора по същество. Предвид посочената
неяснота за нарушението, вменено на жалбоподателя в пункт втори от
административното обвинение, съдът е в невъзможност /дори и алтернативно/
да обсъди спора по същество, тъй като не може да се абстрахира от
констатираните непълноти в акта и в НП, и да признае вината на
жалбоподателя на база събраните пред СРС доказателства - така съдът би
въвел данни, срещу които жалбоподателят до момента не се е защитавал, тъй
като не са му били надлежно предявени с АУАН и НП.
Воден от изложеното съдът прие, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление в частта относно твърдяно извършено нарушение
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и да го потвърди в останалата му част.
С оглед изхода по спора е необходимо да се присъди претендирано
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на иска.
Доколкото делото не се отличава с правна и фактическа слюжност, проведено
е едно съдебно заседание и е разпитан един свидетел, съдът намира, че
същото следва да бъде определено в размер на 40 лв.
Затова и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-028679/ 29.11.2023 г.
6
на началник група в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на К. Д. М. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 40.00лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7