№ 363
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600651 по описа за 2025 година
С присъда № 260005 от 23.11.2023 г. по НОХД № 151/2020 г. Софийският окръжен
съд, НО, първи състав е признал подс. Б. Й. Н., роден в гр. *** на *** г., българин,
български гражданин, с *** образование, женен, неосъждан, ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, за ВИНОВЕН в това, че на 25.02.2015 г. в гр. Етрополе, обл. Софийска, на ул.
„Прогон", в качеството си на длъжност *** по смисъла на чл. 163а, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 163,
ал. 2 от Закона за устройство на територията (ред., ДВ, бр. 82 от 2012 г.) - участник в процеса
на строителство по смисъла на чл. 160, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) -
и координатор по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на
основание споразумение по чл. 183 ЗУТ при условията на независимо съпричиняване с Д. К.
К. с ЕГН: **********, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник
на повишена опасност, е причинил смъртта на И. И. С., с ЕГН: **********, от гр. ***, като
при изпълнение на строителни и монтажни работи на обект по проект „Дневен център за
стари хора" гр. Етрополе с възложител СНЦ „Достойно утре", в УПИ-ХIII, кв. 39 по плана
на гр. Етрополе, е нарушил разпоредбите на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, а именно:
чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 9, б. „а": „Техническият ръководител:
т. 1. Изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ;
т. 9, б. „а": „Осигурява прекратяване на работата и извежда всички лица от
строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или
непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които
се изисква спиране на работа.";
1
чл. 54, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, б.б. „а" и „б": „Преди началото на СМР за съществуващите
на строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една от следните мерки:
т. 1. изместване на безопасно разстояние от района на строителната площадка;
т. 2. изключване на напрежението в тях;
т. 3. при невъзможност за изключване се поставят:
а) бариери (ограждения) или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно
разстояние до електропроводите;
б) (изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) подходящи предупредителни устройства и висящи
защити, ако под тях ще преминават превозни средства";
- чл. 80, ал. 1: „Строителни машини и превозни средства се допускат до работа в
близост до електропроводи, когато разстоянието между мислените вертикални повърхности,
образувани от най-близката част на машината или товара и най-външната линия на
електропровода, е по-голямо от 2 m";
като при преминаваща през строителната площадка въздушна линия - електропровод
„Равна" с напрежение 20 кV не изпълнил задълженията си да спазва и контролира
спазването на изискванията за ЗБУТ при работа на специален автомобил марка „МАН" с ДК
№ *** и монтирана на него бетон-помпа м. „Rеich М73-4", като преди началото на
строителните и монтажни работи на строителната площадка: не осигурил прилагането на
нито една от мерките за безопасност, регламентирани в чл. 54 от Наредба № 2/2004 г. за
минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР: не поискал от възложителя
изместване на съществуващия електропровод на безопасно разстояние от строителната
площадка, не поискал от възложителя предприемане на действия по изключване на
напрежението за времето, необходимо за изпълнение на работата на бетон-помпата, и не
осигурил поставянето на бариери (ограждения) или знаци и сигнали, обозначаващи края на
сервитутната зона на електропровода, по начин, осигуряващ безопасно разстояние между
въздушната линия на електропровода и стрелата на бетон-помпата; допуснал -специален
автомобил м. „МАН" с ДК № *** и монтирана на него бетон-помпа м. „Rеich М73-4" до
работа в близост до електропровод „Равна" 20 кV с разстояние между мислените вертикални
повърхностни, образувани от най-близката част на машината и най-външната линия на
електропровода по-малко от 2 m и при възникнала повишена опасност от поразяване от
електрически ток поради силно йонизирана въздушна среда (влажна атмосфера) и
овлажнена конструкция на строителната машина, създаваща сериозна и непосредствена
опасност за здравето и живота на работниците, не разпоредил преустановяване на работата
на специален автомобил м. „МАН", с ДК № *** с монтирана на него бетон-помпа м. „Rеich
М73-4", поради което и на основание чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК и чл. 54 НК му e наложил
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.
66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съдът е признал подс. Д. К. К., роден в гр. Ч. на *** г., българин,
български гражданин, с *** образование, женен, неосъждан, с ЕГН: **********, с постоянен
адрес ***, за ВИНОВЕН в това, че на 25.02.2015 г. в гр. Етрополе, обл. Софийска, на ул.
„Прогон", в качеството си на *** на търговско дружество „К. 2000" ООД, изпълняващо
строителни и монтажни работи на обект по проект „Дневен център за стари хора" гр.
Етрополе с възложител СНЦ „Достойно утре", в УПИ-ХIII, кв. 39 по плана на гр. Етрополе и
като работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ при условията на независимо съпричиняване
с Б. Й. Н. с ЕГН: **********, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност, е причинил смъртта на И. И. С., с ЕГН: **********, от гр.
***, като при изпълнение на строителните и монтажните работи е нарушил разпоредбите на:
1. Закона за здравословни и безопасни условия на труд:
чл. 14, ал. 1: „Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат
работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят
2
сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на
труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички
останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения,
площадки или места";
чл. 16, ал. 1, т.т. 1 и 6: „При осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
т. 1. Да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване
избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и
организацията на работните места (ред., ДВ, бр.7/2012 г.);
т. 6. Да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и
по безопасен начин";
Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка
на риска:
чл. 3: „Оценяването на риска обхваща:
1. работните процеси;
2. работното оборудване;
3. помещенията;
4. работните места;
5. организацията на труда;
6. използването на суровини и материали;
7. други странични фактори, които могат да породят риск";
чл. 5, т. 1: „На основата на оценката на риска работодателят:
1. планира и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато
това не е възможно, осигурява защита на работниците и
служителите и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост
до мястото, където има риск";
3. Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР:
чл. 54, т.т. 1, 2 и 3, б.б. „а" и „б": „Преди началото на СМР за съществуващите на
строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една от следните мерки:
т. 1. изместване на безопасно разстояние от района на строителната
площадка;
т. 2. изключване на напрежението в тях;
т. 3. при невъзможност за изключване се поставят:
а) бариери (ограждения) или знаци и сигнали така, че да се осигури
безопасно разстояние до електропроводите;
б) (изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) подходящи предупредителни устройства и
висящи защити, ако под тях ще преминават превозни средства";
чл. 80, ал. 1: „Строителни машини и превозни средства се допускат до работа в
близост до електропроводи, когато разстоянието между мислените вертикални повърхности,
образувани от най-близката част на машината и най-външната линия на електропровода, е
по-голямо от 2 m,
като при преминаваща през строителната площадка въздушна линия - електропровод
„Равна" с напрежение 20 кV не изпълнил задълженията като *** на дружеството
работодател да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
3
свързани с работата на работещите на строителната площадка, не създал организация за
осъществяване на контрол за извършване на работата без риск за здравето на работниците и
по безопасен начин; не извършил оценка на рисковете за безопасността и здравето на
работещите, която да обхване избора на работното оборудване, организацията на работните
места, организацията на труда и други странични фактори, които могат да породят риск, като
не разкрил опасност от поразяване с електрически ток в резултат на възникване на волтова
дъга или посредством допир на части, намиращи се или неволно попаднали под напрежение;
не планирал подходящи мерки за предотвратяване на риска от поразяване с електрически
ток преди началото на строително монтажните работи на строителната площадка; не
осигурил прилагането на нито една от мерките за безопасност, регламентирани в чл. 54 от
Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, като не
поискал от възложителя изместване на съществуващия електропровод на безопасно
разстояние от строителната площадка, не поискал от възложителя предприемане на действия
по изключване на напрежението за времето, необходимо за изпълнение на работата на
бетон-помпата, не организирал поставянето на бариери (ограждения) или знаци и сигнали,
обозначаващи края на сервитутната зона на електропровода по начин, осигуряващ безопасно
разстояние между въздушната линия и стрелата на бетон-помпата; не осъществил контрол
върху изпълнение на задълженията на техническия ръководител Б. Й. Н. за спазване на
забраната да не се допуска до работа специален автомобил м. „МАН" с ДК № *** с
монтираната на него бетон-помпа м. „Reich М 37-4." в близост до електропровод „Равна" 20
кV с разстояние между мислените вертикални повърхностни, образувани от най-близката
част на машината и най-външната линия на електропровода по-малко от 2 m, поради което и
на основание чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението
на наказанието с изпитателен срок от четири години.
На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите Б. Й. Н. и Д. К. К.
солидарно да заплатят на Е. И. И. сумата в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени морални болки и
душевни страдания от смъртта на баща му И. И. С., с ЕГН: **********, ведно със законната
лихва от деня на увредата - 25.02.2015 г. и до окончателното плащане.
На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите Б. Й. Н. и Д. К. К.,
солидарно да заплатят на Л. С. С. сумата в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени морални болки и
душевни страдания от смъртта на съпруга й И. И. С., с ЕГН: **********, ведно със
законната лихва от деня на увредата - 25.02.2015 г. и до окончателното плащане.
На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите Б. Й. Н. и Д. К. К.,
със снета по-горе самоличност, солидарно да заплатят на Е. И. И. и А. И. С.
(правоприемници на починалия граждански ищец Е. Н. С.) сумата в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
морални болки и душевни страдания от смъртта на И. И. С., с ЕГН: **********, ведно със
законната лихва от деня на увредата - 25.02.2015 г. и до окончателното плащане, като е
отхвърлил гражданския иск за разликата над уважения до пълно предявения размер 80 000
лв. като неоснователен.
На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите Б. Й. Н. и Д. К. К.,
солидарно да заплатят на А. И. С. сумата в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени морални болки и
душевни страдания от смъртта на брат й И. И. С., с ЕГН: **********, ведно със законната
лихва от деня на увредата - 25.02.2015 г. и до окончателното плащане, като е отхвърлил
гражданския иск за разликата над уважения до пълно предявения размер 80 000 лв. като
неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подс. Б. Й. Н., да заплати
направените по наказателното производство разноски, както следва: по сметка на ОД МВР -
гр. София - сумата в размер на 1 879,78 (хиляда осемстотин и седемдесет и девет лева и 78
4
ст.) лв. за направените разноски във фазата на досъдебното производство; по сметка на
Софийски окръжен съд - сумата в размер на 2 095,00 (две хиляди и деветдесет и пет) лева за
направените разноски в съдебната фаза на производството, както и сумата в размер на 6 400
(шест хиляди и четиристотин) лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданските искове.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подс. Д. К. К. да заплати
направените по наказателното производство разноски, както следва: по сметка на ОД МВР -
гр. София - сумата в размер на 1 879,78 (хиляда осемстотин и седемдесет и девет лева и 78
ст.) лв. за направените разноски във фазата на досъдебното производство; по сметка на
Софийски окръжен съд - сумата в размер на 2 095,00 (две хиляди и деветдесет и пет) лева за
направените разноски в съдебната фаза на производството, както и сумата в размер на 6 400
(шест хиляди и четиристотин) лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданските искове.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подс. Б. Й. Н.
чрез защитника му, А. Д., в която се развиват доводи, че присъдата е постановена в
нарушение на материалния закон и е необоснована. Сочи се, че от събраните по делото
доказателствени материали не става ясно дали подс. Б. Н. е бил длъжност ***, а също и по
каква причина ***ните органи на сдружението са бездействали и дали това бездействие не е
причина за трагичния инцидент. Поставя се въпроса дали св. В. следва да носи отговорност
за инцидента. Цитират се нормативни актове и експертни заключения.
Прави се искане да бъде допусната съдебно - техническа експертиза, която да
отговори на въпроса: „Следвало ли е към датата на настъпване на смъртта на И. С., св. Б. В.,
да има свидетелство за правоспособност на управление и боравене с бетон помпа?”
В заключение се моли атакуваната присъда да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна и алтернативно - подс. Б. Н. да бъда оправдан или делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба и допълнение
към нея от А. Н., защитник на подс. Д. К. К..
Излагат се съображения, че атакуваната присъда е неправилна и необоснована,
както и че са налице съществени противоречия по отношение на това дали подс. Д. К. е
извършил престъплението, за което е обвинен. Сочи се, че обвинението не е несъмнено
доказано. Развиват се доводи, че доказателствените материали не са анализирани всестранно
и пълно, а едностранчиво е възприета тезата на прокуратурата. Подчертава се, че в
обвинителния акт не са определени категорично „участниците в строителството”. Цитират
се нормативни актове и се акцентира на експертните заключения. Сочи се също, че
неправилно първият съд не е кредитирал показанията на свидетелите С. П. и А. Г.. Изтъква
се, че съдът е направил погрешни правни изводи, както и, че нарушенията на ЗБУТ са
допуснати от други лица. Излагат се и доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения по чл. 13 и чл. 14 НПК.
В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде отменена и делото да
бъде върнато за нова разглеждане от друг състав на същия съд, а алтернативно - подс. Д. К.
да бъде оправдан изцяло.
По делото са постъпили и писмени възражения от частните обвинители и граждански
ищци Е. И. И., Л. С. С. и А. И. С., чрез повереника – А. Р..
Развиват се доводи, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и
първостепенният съд е извършил прецизен и детайлен анализ на доказателствените
материали . Сочи се, че искането в жалбите за назначаване но нови експертизи е
неоснователно, тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна. Изтъква се, че
5
във въззивните жалби не се сдържат сериозни правни доводи, които да поставят под
съмнение обективната оценка на доказателствените източници, направено от първия съд.
Сочи се също, че наведените в жалбите доводи не отговарят на изискванията за процесуална
обоснованост.
Подчертава се, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваната
присъда и се прави искане депозираните въззивни жалби да бъдат оставени без уважение.
В съдебно заседание адв. Д., защитник на подс. Б. Н. развива доводи, че
първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, а първостепенният съд не обсъдил и
значителна част от доказателствените материали. Излагат се и съображения, че от
доказателствата по делото не се установява, че подс. Б. Н. е бил длъжност *** на обекта.
Изтъква се също, че с оглед описаното в обвинителния акт подсъдим би следвало да е св. Й.
А., кой действително е техническият ръководител на обекта. Сочи се, че протоколът за
откриване на строителната линия от 20.01.2015 г., е подписан от лицата: свидетелят Й. А.,
длъжност ***; свидетелят Л. З. от СНЦ „Достойно утре; свидетелят Н. Н., *** на
строителната фирма „Техно Строй България" ООД; служителят по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ,
свидетелят И. Р.-В.. Те са вписали в т. 3.2 в същия протокол, че в зоната на строителната
площадка няма постройки, подлежащи на събаряне, действащи надземни и подземни
комуникации, подлежащи на преместване. Изтъква се, че именно тези лица са съставили
неистински официален документ, вследствие на което е възникнал инцидента, а
подсъдимите не са знаели, че през терена минава високо напрежение. Подчертава се също,
че преминаващият над терена въздушен далекопровод 20 кV „Равна" не е бил изместен, но
св. А. е отразил в Приложение № 1, че в зоната над площадката няма надземни съоръжения
за преместване. Развиват се и доводи за допуснати нарушения от страна на главния архитект
на Община Етрополе. Във връзка с обвинението за допуснато нарушение на чл. 54 ЗБУТ се
сочи, че подс. Б. Н. не е лице, което има правомощия да изключи далекопровода, тъй като на
този обект подс. Б. Н. е отишъл да види как се работи и е станал инцидентът.
В заключение се прави искане за отмяна на присъдата на Софийски окръжен съд като
неправилна и незаконосъобразна, за признаване на подс. Б. Н. за невинен, а алтернативно за
връщане на делото на първата инстанция за разглеждане от нов състав и за уточняване на
неуточнените обстоятелства.
В лична защита подс. Б. Н. изцяло подкрепя твърденията и молбата на адв. Д., като и
той моли да бъде отменена постановената присъда или да бъде върнато делото на
първоинстанционния съд с нов съдебен състав.
Адв. Н., защитник на подс. Д. К. поддържа допълнителното изложение към въззивната
жалба с всички мотиви, изложени в него. Поддържа изцяло и изложеното от адв. Д..
Излага съображения, че подс. Д. К. е бил подведен от получените от него документи,
касаещи проектирането, откриването на строителна линия, в които изобщо не е било
отбелязано наличието на далекопровод с високо напрежение „Равна", който да преминава
над обекта. Той е бил подведен и от проведените първоначални разговори със свидетеля Г.,
*** на „Геа строй", и свидетеля П., а първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал
тези показания.
Изтъква се, че самият далекопровод видимо се отличава съществено от стандартен
далекопровод с високо напрежение както по стълбовете, по които трябва да преминава ток,
така и поради факта, че от този стълб, който е бил непосредствено до строителния обект, са
излизали в различни посоки всякакви кабели. Подчертава се, че при изливането на бетона
подс. Д. К. не е присъствал на обекта и не е бил уведомен за извършването на тази дейност.
Защитникът развива и доводи, че съгласно намиращото се в кориците споразумение, всяко
едно дружество, участващо в строителния процес, е следвало да отговаря по ЗБУТ
единствено за своите доставчици. В случая доставчикът е „Драгоица" и именно ***ят и
техническия ръководител на това дружество, е следвало да отговорят по ЗБУТ за изливането
на бетона при възникването на конкретния инцидент. Изтъква, че дружеството, управлявано
от подс. Д. К. е следвало само да извършва изкопни работи, кофражни дейности, които по
6
никакъв начин не са свързани с използването на ток. Сочи се, че абсолютно неправилно е
прието, че именно подс. Д. К. е лицето, което е отговаряло за изливането на бетона и за
работата с бетон-помпата. Според защитника основният виновник за причиняването на този
инцидент е именно шофьорът на бетон-помпата, който е насочил стрелата, избрал е мястото,
откъде да насочва тази стрела и е допуснал да потече по съоръжението ток от кабела с
високо напрежение. Другият, който съответно следва да носи отговорност, е техническият
ръководител на това дружество, но не и двамата подсъдими по делото.
Излагат се и съображения за това, че не са изследване обективно, всестранно и пълно
всички доказателства, а първостепенният съд се е ползвал само от доказателства, които сочат
на виновността на подсъдимите. Сочи се, че не са обсъдени подробно и възраженията на
защитата.
С оглед на изложеното защитникът счита, че атакуваната присъда е постановена при
съществени процесуални нарушения.
Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд или алтернативно да се постанови
присъда, с която подс. Д. К. да бъде признат за невинен и оправдан.
Подс. Д. К. в лична защита подкрепя казаното от адв. Н., с уточнението, че той не е
изпълнител на земните работи, а те са изпълнени от „Геа строй". Изтъква, че е имал
конкретна задача – да организира 5 човека за частично извършване на кофраж и
арматура.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че не са налице основания
за отмяна или изменение на присъдата, тъй като фактическите констатации на
първоинстанционния съд почиват на обстоен анализ на доказателствата. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като превратно или неправилно
интерпретиране на фактите, игнориране на част от тях или нарушение на процесуалните
изисквания към правно-оценъчната дейност на съда. По време на проведеното съдебно
следствие с участието на страните при условията на устност и непосредственост са били
разпитани свидетели, както и са приети експертизи, обсъдени писмените доказателства.
Подчертава, че няма съмнение, че извършването на СМР е правно регламентирана дейност,
източник на повишена опасност, както и че двамата подсъдими са имали конкретни
задължения по ЗБУТ и подзаконовите актове за прилагането му - единият като работодател,
а другият като длъжност ***. Изтъква, че е налице пряка причинна връзка между
нарушаването на задълженията им и настъпилите вредни последици. Развива доводи, че
подс. Д. К. е имал задължението да изготви оценка на риска за конкретните договорени
работи, но не е разкрил пред службата по трудова медицина наличието на преминаващ над
строежа електропровод, въпреки че е знаел за него, съответно в оценката на риска не е
залегнала опасността от поразяване с електрически ток. Неговите действия и бездействия са
довели до смъртта на работника от токов удар. По отношение на подс. Б. Н. сочи, че той е
имал задължение да провежда начален, периодичен и ежедневен инструктаж на работниците
на строителната площадка. При провеждането им, въпреки че е знаел за преминаващия над
строежа електропровод, не е разяснил на работниците опасността от поразяване с
електрически ток. Неговите действия и бездействия са допринесли за смъртта на работника
от токов удар.
Прокурорът възразява срещу опита на защитата да измести фокуса на внимание от
полагане на грижи за здравето на работниците към конкретно извършената работа. Счита, че
деянието е осъществено при условията на съпричиняване, при по-тежката форма на
непредпазлива вина - „самонадеяност".
Прокурорът не споделя доводите на защитата, че единият подсъдим изобщо не е бил на
обекта, а другият е минавал случайно, тъй като съгласно Постановление № 2/27.09.1979 г. на
Пленума на Върховния съд субекти на престъплението по чл. 123 могат да бъдат и лицата,
които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа в предприятието изобщо
или в организацията, ако не е прекъсната причинната връзка между поведението им и
7
настъпилия резултат. Обстоятелството, че не са били на мястото, където е станало
произшествието, не означава, че те не носят отговорност за него.
Отправя искане за потвърждаване на атакуваната присъда, тъй като при така
установените факти, материалният закон е приложен правилно и наложените наказания са
съразмерни и справедливи.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, адв. Р., заявява, че нейните
доверители и тя лично са напълно удовлетворени от постановената от първоинстанционния
съд присъда, както и от мотивите, изложени в нея. Счита, че първоинстанционният съд е
извършил задълбочен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, а в
мотивите към присъдата ясно и последователно са изложени всички правни и фактически
основания на постановения съдебен акт. Съдът е преценил както обективната, така и
субективната страна на деянието, както и вината на подсъдимите, като е приложил в пълен
обем релевантните правни норми и съответната съдебна практика.
Изтъква, че въззивните жалби, подадени от страните по делото, не предлагат никакви
нови или съществени фактически или правни аргументи, които да поставят под съмнение
обосноваността на присъдата, а тези жалби се основават единствено на субективни
тълкувания и повторения на вече разгледаните и преценените доказателства, без да
допринасят с нови данни или убедителни доводи. Излага и съображения, че искането за
назначаване на нова експертиза е безпочвено, формално и процедурно неоснователно, а вече
назначените експертизи са извършени от компетентни вещи лица, чиито заключения се
подкрепят взаимно и са подробно разгледани от съда на първа инстанция. Според
повереника липсват нови фактически обстоятелства или противоречия, които да налагат
провеждането на допълнителни експертни изследвания. Изтъква, че постановената присъда
е резултат на обективно, справедливо и законосъобразно разглеждане на делото и следва да
бъде потвърдена в пълен обем. Сочи, че няма законови или фактически основания за
нейното изменение или отмяна и моли въззивните жалби да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да се потвърди присъдата на Софийски окръжен съд.
В реплика адв. Д. акцентира, че прокурорът не желае да вникне в обстоятелствата и
събраните по делото доказателства, от които е видно, че една комисия, откривайки
строителна площадка, е създала един документ с невярно съдържание, че няма кабели и
тогава се поставя въпроса: ”Кой да ги измести?” Изтъква, че бетонът и бетоновозът са
поръчани от „Геа строй" ООД, които отговарят за наливането на бетона, и техническият
ръководител и ***ят на „Геа строй" ООД трябва да оценят рисковете. Сочи, че ето тук се
бърка, защото техническият ръководител на „Геа строй" ООД, който в момента не е бил на
обекта, а е бил в болнични, се казва Б. Н., но няма нищо общо с този, който е подсъдим по
делото.
В последната си дума подс. Б. Н. моли да бъде отменена първоинстанционната
присъда или да се върне делото на първоинстанционния съд.
В последната си дума подс. Д. К. заявява, че не е знаел за далекопровода „Равна”, а е
бил умело заблуден от едни перфектно създадени документи.
Моли постановената присъда да бъде отменена, защото тя не е справедлива и не му
дава никакво усещане за правосъдие. Сочи, че делото е комплексно и за да се стигне до тази
смърт, в съда зад него е трябвало да има осем човека. Изтъква, че понастоящем е собственик
и *** на фирма за Строителен надзор и тази материя е неговият живот. Подчертава, че по
делото комплексен експерт не е работил.
В заключение моли да бъда оправдан или делото да бъде върнато за доизясняване на
важни подробности.
Софийският апелативен съд, като прецени изложените в жалбите и допълненията
към тях доводи, възраженията на частните обвинители и граждански ищци, становището на
страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.
8
Първостепенният съд е събрал и проверил необходимите гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия Д. К.,
дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите: И. А. Н., в т.ч.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания, дадени в
ДП - л. 29, том 1 от ДП; А. С. А.; И. П. Т.; С. Г. И. - показанията, дадени в ДП, и приобщени
по реда чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК, дадени в ДП - л. 39-40, том 1 и л. 71-72, том 5 ДП;
Б. А. В.; М. А. М., в т.ч. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 НПК
показания, дадени в ДП - л. 34, том 1; М. Н. М., в т.ч. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 НПК показания, дадени в ДП - л. 35, том 1 и л. 36, т. 1; Л. М. З. -
частично; С. Г. П.; И. И. Р., в т.ч. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
НПК показания, дадени ДП - л. 65-66, т. 5; Т. О. Ч., вкл. показанията му, дадени в ДП, и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК - л.л. 63-64, том 5; Н. С. Н., Й.
В. А., А. Г. А., Б. В. Н., И. Р.-В., Д. С. Д., И. В. А. и Б. Г. Я.; приетите експертизи; писмени
доказателствени средства: протоколите за извършени действия по разследването, свързани с
оглед местопроизшествие и писмените документи от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК в с.з. от 06.07.2023 година.
Въз основа на анализа на доказателствените източници, първостепенният съд е
приел за установено, че с договор за продажба от 18.07.2013 г. „БиВи Пропърти" ООД,
представлявано от ***я си В. А. Т. придобило собствеността върху два съседни урегулирани
поземлени имота, находящи в гр. Етрополе, обл. Софийска, съставляващи УПИ XII-1947 с
урегулирана площ от 490 кв.м и УПИ XIII-1947 с урегулирана площ от 620 кв.м, кв. 39 по
плана на гр. Етрополе (нотариален акт за продажба № 170, том I, рег. № 2583, д. № 135 от
2013 г. по описа на нотариус с рег. № 552 от регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие - РС - Етрополе - л. 136, том 2 от ДП).
На 29.08.2013 г. В. А. Т. в качеството си на *** и представляващ „БиВи Пропърти"
ООД, учредила в полза на „СДРУЖЕНИЕ ДОСТОЙНО УТРЕ", вписано в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при Софийски окръжен съд, представлявано от ***я
си - свидетелката Л. З., право на строеж за построяване на четири двуетажни къщи в
собствените на „БиВи Пропърти" ООД два урегулирани поземлени имота - УПИ ХII-1947 с
урегулирана площ от 490 кв.м и УПИ XIII- 1947 с урегулирана площ от 620 кв.м, кв. 39 по
плана на гр. Етрополе (нотариален акт за учредяване право на строеж № 16, том II, рег. №
3151, д. № 178 от 2013 г. по описа на нотариус с рег. № 552 от регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие - РС - Етрополе - л. 137, том 2 от ДП).
На 24.10.2013 г. било подадено заявление до Община Етрополе с вх. № 26-00-790 от
„БиВи Пропърти" ООД за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж:
Дневен център за стари хора в гр. Етрополе „Достойно утре" в УПИ ХII-1947, кв. 39, отреден
за „Социални дейности" (л. 168, том 5 от ДП).
На заседание на Експертния съвет по устройство на територията при Община Етрополе
(ОЕСУТ), проведено на 24.10.2013 г., е разгледан Комплексен проект за инвестиционна
инициатива за строеж: „Дневен център за стари хора в гр. Етрополе „Достойно утре"",
включващ: 1) проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхвата на УПИ XI-1947, УПИ ХII 1947 и
УПИ XIII-1947 в кв. 39 по плана на гр. Етрополе и 2) инвестиционен проект за строеж:
Дневен център за стари хора в гр. Етрополе „Достойно утре" в УПИ XII-1947, кв. 39, отреден
за „Социални дейности". С Решение № 7 по протокол № 10 от заседание от 24.10.2013 г. (л.
182, том 5 от ДП) експертният съвет е приел представения КПИИ със забележки, приел е, че
9
след отстраняването им кметът на общината следва да одобри проекта за изменение на
ПУП-ПР и ПЗ, а главният архитект да одобри инвестиционния проект и да издаде
разрешение за строеж съгласно чл. 150, ал. 3 ЗУТ. Въз основа на това решение е издадена
заповед № РД 15-545 от 31.10.2013 г. на кмета на Община Етрополе (л. 183, том 5 от дп), а
главният архитект на общината издал Разрешение за строеж № 51/31.10.2013 Г. (л. 184, том 5
от ДП). Със заповед № РД 15-545 от 31.10.2013 г. на кмета на Община Етрополе е одобрено
изменението на ПУП-ПРЗ (план за регулация и застрояване) на УПИ XI-1947, собственост
на К. К. М. и М. И. Г., УПИ XII-1947 и УПИ XIII-1947, собственост на „БиВи Пропърти"
ООД, в кв. 39 по плана на гр. Етрополе, одобрен е ПУП - ПР - за изменение на дворищната
регулация между УПИ ХП-1947 и XI-1947, обединяване на останалата част от УПИ ХП-1947
и XIII-1947 в един общ УПИ ХII-1947 с площ от 951,13 кв.м, с отреждане „За социални
дейности". Видно от приложения проект за изменение на ПУП-ПРЗ (л.л. 168 - 175, том 5 от
дп), одобрен с посочената заповед, от имот ХII-1947 с площ от 490 кв.м, отреден за
жилищно застрояване, в кв. 39 по плана на гр. Етрополе, е отделена ивица с широчина 5 м
по границата с УПИ XI-1947 и с площ от 158,87 кв.м, която се придава към УПИ XI-1947, а
остатъкът от УПИ XII-1947 с останала площ от 331,13 кв.м се обединява с УПИ XIII-1947 и
се образува нов УПИ XII-1947 е площ от 951,13 кв.м, отреден с посочената заповед за
„Социални дейности".
На 18.11.2013 г. свид. Л. З., в качеството на пълномощник на В. Т. - *** и
представляващ „БиВи Пропърти" ООД, учредила в полза на „СДРУЖЕНИЕ ДОСТОЙНО
УТРЕ", представлявано свид. Л. З., право на строеж за построяване на четири двуетажни
къщи в собствения на„БиВи Пропърти" ООД урегулиран поземлени имот ХII-1947, в кв. 39
по плана на гр. Етрополе, с урегулирана площ от 951,00 кв.м, с отреждане „За социални
дейности" - новообразуваният (нотариален акт за учредяване право на строеж № 97, том II,
рег. № 4193, д. № 252 от 2013 г. по описа на нотариус с рег. № 552 от регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие - РС - Етрополе - л. 192, том 5 от ДП).
Инвеститор по инвестиционният проект за строеж „Дневен център за стари хора в гр.
Етрополе „Достойно утре"" е Сдружението „Достойно утре", представлявано от свид. Л. З..
Проектът е финансиран със средства по Програма за развитие на селските райони от 2007-
2013 г. с управляващ орган ДФ „Земеделие", по която сдружението е получило безвъзмездна
финансова помощ в размер на около 900 000 лева (показания на свид. Л. З.).
Над УПИ ХII-1947 в кв. 39 по плана на гр. Етрополе (новообразуваният), в чийто
граници се предвиждал строежа, минава въздушна електропроводна линия 20 кV „Равна"
(ВЕЛ 20 кV „Равна"), собственост на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, изпълнена на
отстояние от 7 м над земната повърхност с трипроводна линия, захранвана с електрическа
енергия от Подстанция „Етрополе" (писмо - л. 86, том 2 от дп). Трасето на въздушната
електропроводна линия, преминаващо над имота, е изградено на стоманобетонни
центрофугални стълбове, които са монтирани извън границите на УПИ ХII-1947, като
единият стълб е монтиран на тротоара на ул. „Прогон" - към подхода на строителния обект.
В останалата му част трасето на електропровода е монтирано на железорешетъчни стълбове
- т. нар. „ЖРС" (комплексна съдебно-техническа експертиза, придружена със 2 бр. скици и
фотоалбум - л.л. 519 - 526, ч. 2 от делото).
Над източната част на УПИ XII-1947 преминават две въздушни електропроводни
линии - на ВЕЛ 20 кV „Суха река" и ВЕЛ 20 кV „Етрополски бук", собственост на
„Електроенергиен системен оператор", които са изградени на една стълбовна линия (писмо -
10
л. 86, том 2 от ДП; писмо - л. 44, том 6 от ДП; писмо № 11-00-68-001/27.02.2023 г. на Община
Етрополе - л. 572, ч. 2-ра от д.; писмо № ЦУ ЕСО-3299Н 1/04.04.2023 г. - л. 574, ч. 2-ра от д.;
писмо № ЕКМ2-ООС-4876-(1) от 28 04.2023 г. ~ л. 592, ч. 2-ра от д.). Двата електропровода
се захранват с ел. енергия също от Подстанция „Етрополе" (писмо - л. 86, том 2 от ДП).
Трасето на ВЕЛ 20 кV „Равна" и трасето на ВЕЛ 20 кУ „Суха река" и ВЕЛ 20 кV
„Етрополски бук" са отразени върху трасировъчен карнет (л. 491, ч. 1-ваот д.), където са
отбелязани съответно като „трижилен" - ВЕЛ 20 кV „Равна" и „шестжилен" - ВЕЛ 20 кV
„Суха река" и ВЕЛ 20 кV „Етрополски бук", които са на една стълбовна линия. В
Приложение 1 към допълнителната съдебнотехническа експертиза, извършена в хода на
съдебното следствие (л.л. 597 - 598, ч. 2-ра от д.), се съдържа комбинирана скица, на която
също са отразени трасетата на трите електропровода, преминаващи над УПИ ХII-1947, кв.
39 по плана на гр. Етрополе (л.л.597, ч. 2-ра от д.).
Съгласно действащата към онзи момент нормативна уредба и конкретно чл. 143, ал. 1,
Т. 3 ЗУТ (Ред., Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) за съгласуването и одобряването на
инвестиционния проект и издаването на разрешение за строеж е необходимо инвеститорът
да представи предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване
към мрежите на техническата инфраструктура, в т.ч. предварителен договор за
присъединяване към електроразпределителната мрежа. Затова и едно от изискванията за
одобряване на представения инвестиционен проект за строежа „Дневен център за стари хора
в гр. Етрополе „Достойно утре"", поставено от ОЕСУТ, е било инвеститорът да представи
предварителен договор с „ЧЕЗ Разпределение България" АД за присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа.
В изпълнение на дадените препоръки за одобряване на инвестиционния проект
инвеститорът е представил предварителен договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа, сключен на 31.10.2013 г. между „ЧЕЗ Разпределение
България" АД и Сдружение „Достойно утре", представлявано от свид. И. Р. (Договор
ПДПЕРМ ********** - л.л. 176 - 178, том 5 от ДП). В този договор изрично е посочено, че
през имота минава въздушна електропроводна линия - 20 кV, както и че договор за
присъединяване може да се сключи след изместване на електрическите съоръжения,
минаващи през имота. Съгласно чл. 73 ЗУТ изместването на надземни мрежи и съоръжения
от техническата инфраструктура, когато това е необходимо във връзка със строителството, се
извършва за сметка на възложителя на строежа преди началото на строежа.
Предварителният договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа,
заедно с останалите строителни книжа - технически инвестиционен проект, вкл. план за
безопасност и здраве, оценка за съответствие на инвестиционния проект със
съществуващите изисквания КЪМ строежа (решение № 7 по протокол № 10 от заседание на
ОСЕУТ от 24.10.2013 г. за КПИИ), Предварителни договори за присъединяване към
техническата инфраструктура и др., били представени от инвеститора и въз основа на тях гл.
архитект на Община Етрополе издал разрешение за строеж № 51/31.10.2013 г. (л. 184, том 5
от дп). В разрешението за строеж като възложител е посочен „БиВи Пропърти" ООД,
посочено е още, че строежът ще се изпълни в УПИ ХII-1947, отреден за социални дейности,
кв. 39 по плана на гр. Етрополе, т.е. новообразуваният, както и че строежът е пета категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а" ЗУТ.
Във връзка с придобитото от Сдружение „Достойно утре" право на строеж върху
новообразувания УПИ ХII-1947, кв. 39 по плана на гр. Етрополе, с площ от 951,00 кв.м, с
11
отреждане „За социални дейности" (нотариален акт за учредяване право на строеж № 97, том
II, рег. № 4193, д. № 252 от 2013 г. по описа на нотариус с рег. № 552 от регистъра на
Нотариалната камара камара, с район на действие - РС - Етрополе - л. 192, том 5 от ДП),
главният архитекта на Община Етрополе - свид. Д. Д. издал заповед № 17/20.11.2013 г. (л.
169, том 5 от дп), с която заличил БиВи Пропърти" ООД като възложител на строежа и
вписал като възложител Сдружение „Достойно утре", представлявано от свид. Л. З..
Продължителността на административноправните процедури, свързани с
финансирането на инвестиционния проект, забавили фактическото започване на
строителните работи на строежа.
На 29.09.2014 г. свид. Л. З. в качеството си на *** и представляващ дружеството -
възложител на строежа упълномощила свид. С. Г. П. да я представлява пред органите на
„ЧЕЗ Разпределение България" АД, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - София и
Община Етрополе, като от името и за сметка на сдружението подава необходимите
документи, молби и заявления във връзка с издаване на нормативно предвидени документи,
нужни за реализиране на инвестиционното предложение на сдружението за изграждане на
„Дневен център за стари хора „Достойно утре" - гр. Етрополе, като пълномощното е с
нотариално удостоверен подпис на упълномощителя (пълномощно л. 53, том 6 от ДП).
Във връзка с присъединяването на обекта Дневен център за стари хора „Достойно утре"
гр. Етрополе към електроразпределителната мрежа и указаното от
електроразпределителното дружество условие за изместване на съоръженията, минаващи
през имота - УПИ ХII-1947, кв. 39 по плана на гр. Етрополе, свид. С. П. в качеството на
пълномощник на дружеството-възложител подал на 30.09.2014 г. заявление до „ЧЕЗ
Разпределение България" АД с вх. № **********/30.09.2014 г. (л. л. 46 - 47, том 6 от дп) за
проучване за издаване на указания за изместването им.
По повод подаденото заявление „ЧЕЗ Разпределение България" АД е изпратило
писмено становище изх. № **********/30.09.2014 г. до Сдружение „Достойно утре", в което
изрично е съобщено на възложителя, че строежът на „Дневен център за стари хора" „...засяга
съществуваща въздушна линия 20 кV- Равна, захранвана от П/ст-110/20 кV-„Етрополе",
преминаваща през участъка на УПИ ХII-1947" - собственост на възложителя (писмено
становище - л. 87, том 2 от ДП).
В посоченото писмено становище са дадени изрични указания на възложителя, че
следва да измести електрическото съоръжение за своя сметка съгласно чл. 73 от ЗУТ след
сключен договор с „ЧЕЗ Разпределение България" АД за възлагане на изместването, за което
възложителят следва да представи работни проекти за изместването, съгласувани с „ЧЕЗ
Разпределение България" АД. Указано е конкретно въздушната линия 20 кV, преминаваща
през имота на възложителя, „...в участъка, засягащ се от новото строителство...", т.е. ВЕЛ -
20 кV „Равна", да се измести по уличната регулация.
В цитираното становище е указано още, че за електрическите съоръжения, които не
попадат в строителното петно, следва да се спазят изискванията на чл. 14 от Наредба № 16 за
сервитутите на енергийните обекти. Това указание се отнася до стълбовната линия на ВЕЛ -
20 кV „Суха река" и ВЕЛ - 20 кV „Етрополски бук", минаващи над източната част на имота,
което е отразено на изготвената комбинирана скица (л. 606, ч. 2-ра от д.), изготвена от в.л. Л.
М. във връзка с допълнителна техническа, допусната в съдебното следствие, също така и в
писмо на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, приложено на л. 86, том 2 от ДП.
В становището изрично е указано на възложителя, че строително-монтажните работи в
12
имота трябва да се осъществяват при спазване на правилата за безопасна работа в близост до
„действащи" енергийни обекти.
Свид. С. П. информирал свид. Л. З. за становището на „ЧЕЗ Разпределение България"
АД и за необходимостта да се измести електрическото съоръжение преди започване на
строежа (от показанията на свид. С. П.).
На 08.09.2013 г. в гр. Етрополе бил сключен договор за възлагане на строителство
(л.л. 155-161, том 2 от дп), с който Сдружение „Достойно утре", представлявано от свид. Л.
З., в качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложило изпълнението на
строежа на „Техно Строй България" ООД с ЕИК *********, представлявано от ***я - свид.
Н. С. Н. - строител по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ.
С договор за изпълнение на доставки и строително-монтажни работи от 12.01.2015 г.
(л.л. 177 - 183, т. 2 от дп) строителят „Техно Строй България" ООД възложил извършването
на част от строежа - строително-монтажни работи за изграждане на етап „Груб строеж", вкл.
доставки на материали и оборудване, на „Геа Строй" ООД с ЕИК *********, представлявано
от ***я - свид. А. Г. Г. - подизпълнител по смисъла на чл. 163, ал. 4 ЗУТ.
На същата дата (12.01.2015 г.) възложителят Сдружение „Достойно утре", строителят
„Техно Строй България" ООД и подизпълнителят „Геа Строй" ООД сключили споразумение
за съвместно осигуряване на ЗБУТ (здравословни и безопасни условия на труд) (л.л. 163 -
164, том 2 от дп), по силата на което изпълнението им било възложено на подизпълнителя
„Геа Строй" ООД.
На проведени срещи свид. С. П., който контролирал изпълнението на строителните
работи от името на възложителя, информирал свид. А. Г., че преминаващия въздушен
електропровод над строежа ще бъде изместен преди да се достигне изпълнението на
покрива, както и че електропроводът е действащ и по него протича електрически ток.
На 13.01.2015 г. бил сключен договор за изпълнение на доставки и строително -
монтажни работи (л.л. 43-46, том 2 от дп), с който подизпълнителят на строежа - „Геа
Строй" ООД, наречен „възложител" по този договор, възложил изпълнението на определени
видове СМР на „К. 2000" ООД, представлявано от ***я - подсъдимият Д. К. —
подизпълнител на процесния строеж по смисъла на чл. 163, ал. 4 ЗУТ, - наречен
„изпълнител" по този договор. Съгласно т. 8.1.7 от договора дружеството-изпълнител,
представлявано от подс. Д. К., се задължавало „...да спазва императивни разпоредби на ЗУТ,
регламентиращи задълженията на строителя, като носи изцяло риска и отговорността за
всички опасности по изпълнение на работите или доставените материали и оборудване,
вложени в строителството, от момента на започване на строителните работи до
окончателното завършване и предаване на обекта на възложителя".
На същата дата, 13.01.2015 г., между „Геа Строй" ООД и „К. 2000" ООД на основание
чл. 18 ЗЗБУТ било подписано споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ (л.л. 47 - 48.
том 2 от дп), по силата на което двете страни уговорили съвместни мероприятия за
осигуряване на ЗБУТ при изпълнението на СМР на обекта, възложени на дружеството,
представлявано от подс. Д. К.. За координиране на съвместните мероприятия по осигуряване
13
на ЗБУТ били определени конкретно лицата: свид. Б. В. Н. - представител на „Геа Строй"
ООД, който заемал длъжността „длъжност ***" в „Геа Строй" ООД, и подс. Б. Й. Н. -
представител на „К. 2000" ООД, който заемал длъжността „длъжност ***" в „К. 2000" ООД.
По силата на т. 7 от споразумението дружеството-изпълнител, представлявано от
подс. Д. К., носело отговорност за осигуряване на безопасното състояние на собственото си
работно оборудване и за безопасно използване на работното оборудване на своите
доставчици по време на изпълнение на договорените работи.
Пак по силата на посоченото споразумение отговорните длъжностни лица от двете
дружества преди започване изпълнението на СМР следвало да установят с протокол
изпълнението на необходимите предварителни мероприятия по ЗБУТ, което те не изпълнили
(по делото не е представен такъв протокол). Съгласно т. 13 от споразумението изпълнителят
(по смисъла на споразумението - дружеството, представлявано от подс. Д. К.) бил длъжен да
информира възложителя (по смисъла на споразумението - „Геа Строй" ООД) за всякакви
несъответствия и/или пропуски.
Съгласно т. 22 от споразумението на подс. Д. К. в качеството му на *** на
дружеството - изпълнител (по смисъла на споразумението) било възложено и задължението
да изготви оценка на риска за здравето и безопасността за конкретните договорени работи и
програма с мерките за управлението му преди започване на работите по договора.
Преди да започне изпълнението на СМР подс. Д. К. посетил обекта заедно със
свидетелите А. Г. и С. П. - последният като представител на възложителя на строежа. При
проведения разговор свид. С. П. уведомил подс. Д. К., че на този етап преминаващият над
строежа електропровод няма да бъде изместван, тъй като в сервитута му ще попадне
единствено покрива на една от сградите. Подс. Д. К. приел да започне изпълнението на
СМР при това фактическо положение - без да е изместен електропровода.
Съгласно чл. 54а от Наредба № 2/2004 г. обаче не се допуска извършване на СМР в
сервитутната зона на електропровод. Размерът и разположението на сервитутите на
различните енергийни обекти се определя по реда и начина, регламентирани в Наредба № 16
от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и съгласно Приложение 1 към чл. 7,
ал. 1, т. 1 от тази наредба (чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г.: „При трасе през
населени места и селищни образувания сервитутната зона е хоризонталното разстояние
между крайните неотклонени проводници плюс 4 м, по 2 м от двете страни"). Забраната е
абсолютна и се отнася до всички електропроводи - на ниско, средно или високо напрежение.
В случая част от строежа „Дневен център за стари хора „Достойно утре" гр. Етрополе,
съгласно одобрения проект, попада в сервитутната зона на ВЕЛ 20 кV „Равна", което се
установява, освен от писменото становище на енергоразпределителното дружество (л. 87,
том 2 от ДП) и от приетата комплексна съдебнотехническа експертиза и приложената към„
нея комбинирана скица - Приложение 2 (л. 526 от д.), върху която е отразено трасето на ВЕЛ
- 20 кV „Равна" и сервитутната му зона, определена по Наредба № 16 от 09.06.2004 г. ( л.л.
519 и сл. от д.).
14
Към м. януари 2015 г. подс. Д. К. бил *** на „К. 2000" ООД. Дружеството развивало
дейност в областта на строителството от 2008 г., организирана и ръководена от подс. Д. К. в
качеството му на *** на дружеството. На основание трудов договор от 10.01.2008 г. (л. 185,
том 6 от дп) подс. Д. К. заемал длъжността „*** строителство" в дружеството.
За осъществяване на дейността си дружеството наемало работници и служители по
трудово правоотношение и поради това има качеството на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от КТ.
В качеството му на работодател дружеството е задължено съгласно чл. 14, ал. 1
ЗЗБУТ да осигурява „здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани
с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се
намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.".
Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да
оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ) и да
осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин (чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ).
Съгласно чл. 3 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска (наричана за краткост Наредба № 5 от 11.05.1999 г.),
оценяването на риска обхваща работните процеси, работното оборудване, помещенията,
работните места, използването на суровини и материали и други странични фактори, които
могат да породят риск. На основата на оценката на риска работодателят е длъжен да планира
и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не е възможно,
осигурява защита на работниците и служителите и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до мястото, където има риск (чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 5 от 11.05.1999 г.).
Подс. Д. К. в качеството си на *** на дружеството - работодател „К. 2000" ООД е бил
задължен по силата на посочените нормативни разпоредби да осигури здравословни и
безопасни условия на труд на работещите негови работници и служители на строежа
„Дневен център за стари хора „Достойно утре" гр. Етрополе при извършване на възложените
на дружеството СМР; да извърши оценка на рисковете за безопасността и здравето на
работещите на строежа; да осигури ефективен контрол за извършване на строително-
монтажните работи без риск за здравето и по безопасен начин; да планира и прилага
подходящи мерки за предотвратяване на риска, в т.ч. и на риска при работа в сервитутната
зона на действащ електропровод.
В изпълнение на тези задължения подс. Д. К. възложил изготвянето на оценка на
рисковете за безопасността и здравето на работещите на строителния обект „Дневен център
за стари хора „Достойно утре" гр. Етрополе на служба по трудова медицина „Здраве - СТМ"
ЕООД (л.л. 34 - 39, том 2 от дп). Въпреки че знаел за наличието на преминаващ над строежа
електропровод (ВЕЛ 20 кV „Равна"), подс. Д. К. не разкрил в оценката на риска опасността
15
от поразяване с електрически ток в резултат на възникване на волтова (електрическа) дъга
или при допир на части, намиращи се или неволно попаднали под напрежение,
за работещите и намиращите се по друг повод на работната площадка лица. Подс. Д. К. не
планирал и съответно не приложил подходящи мерки за предотвратяване на този риск. Така
изготвената от подс. Д. К. оценка на риска била връчена на работниците на строителния
обект.
Преди започване на работата на строителната площадка подс. Д. К. утвърдил редица
инструкции за безопасна работа за отделните видове строителни дейности на строителния
обект: Инструкция за реда на отпускането, ползването и съхранението на лични предпазни
средства, Инструкция за безопасна работа при подготовката и поддържането на
строителната площадка, Инструкция за безопасна работа при ръчно извършване на земни
работи, Инструкция за безопасна работа при ръчно изпълнение на товарно-разтоварни
работи и складиране на материали, Инструкция за безопасна работа при използване на
строителни машини и устройства, Инструкция за безопасна работа при изпълнение на
кофражни и арматурни работи, Инструкция за безопасна работа при изпълнение на бетонови
работи с бетонпомпа и Инструкция за пожарна безопасност на строителната площадка и
действие при аварии (л.л. 52 - 57, том 2 от ДП), които били поставени на общодостъпно
място във фургона за почивка на работниците на обекта.
Към м. януари 2015 г. подс. Б. Й. Н. заемал длъжността „длъжност *** строителство"
в „К. 2000" ООД на основание допълнително споразумение от 31.01.2011 г. към трудов
договор от 10.03.2008 г. (л.л.41 и 42, том 2 от дп). Според длъжностната характеристика за
заеманата от него длъжност той следвало да спазва и да следи за спазването от работниците
на утвърдените на обекта правила за здравословни и безопасни условия на труд, а съгласно
т. 5 от същата той носел и отговорността за безопасността на труда на обекта (длъжностна
характеристика - л.л. 146 148, том 5 от дп). Длъжностната характеристика е била връчена
подс. Б. Й. Н. на 31.01.2011 г.
Със заповед № РД-02/14.02.2011 г. на ***я на „К. 2000" ООД - подс. Д. К., издадена
на основание чл. 24, ал. 1 ЗЗБУТ, на подс. Б. Й. Н. било възложено и изпълнението на
функциите на „отговорник по безопасност и здраве" при работа на дружеството (л.145, том 5
от ДП).
Най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ (Ред., Дон. - ДВ, бр. 82 от
2012 г, в сила от 26.11.2012 г.), Вр. ЧЛ. 163, ал. 2, Т. 1 ЗУТ (Ред., Изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от
2012 г„ в сила от 26.11.2012 г.), регламентираща правомощията и отговорностите на
техническия ръководител в строителството, подс. Б. Й. Н. като длъжност *** в „К. 2000"
ООД е имал задължението да ръководи строителните работи на обекта „Дневен център за
стари хора „Достойно утре" гр. Етрополе, извършвани от дружеството, и при извършването
им да осигурява изпълнението на мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка.
В изпълнение на задълженията си по провеждане на начален, периодичен и
ежедневен инструктаж за безопасност подс. Б. Й. Н. провел през м. януари 2015 г.
16
инструктаж на работниците на строителната площадка на обект „Дневен център за стари
хора „Достойно утре" гр. Етрополе, наети от дружеството, при започване на работата на
обекта; впоследствие провеждал и ежедневни инструктажи (л.л. 17-24, том 2 от ДП).
В проведените от подс. Б. Н. инструктажи не е била разяснена на работниците на
обекта опасността от поразяване с електрически ток при извършване на СМР на
строителната площадка, над която минавал електропровод.
На 20.01.2015 г. е поставено началото на строежа на обекта „Дневен център за стари
хора „Достойно утре" гр. Етрополе със съставянето на протокола за откриване на
строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво съгласно чл. 157 ЗУТ (л.л.
171
-175, том 2 от ДП).
Протоколът е съставен от свид. Й. А., определен за „отговорно техническо лице и
длъжност ***" на обект: „Дневен център за стари хора „Достойно утре" гр. Етрополе със
Заповед № 06/12.01.2015 г. на ***я на дружеството - строител на обекта – „Техно Строй
България" ООД (л. 29, том 6 от дп). Съгласно изискванията на чл. 157, ал. 2 ЗУТ
откриването на строителната площадка и определянето на строителна линия и ниво е
извършено в присъствието на: възложителят;»Сдружение „Достойно утре" гр. Етрополе,
представлявано от свид. Л. З.; техническият ръководител: свид. Й. В. А.; строителят: „Техно
Строй България" ООД, представлявано от свид. Н. Н. - *** и служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ
- свид. И. Р.-В., заемаща длъжността „***" в Община Етрополе.
В съставения протокол не са били вписани необходимите мерки за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на строителната площадка.
В протокола невярно е било вписано, че „В зоната на строителната площадка
няма...действащи надземни и подземни съоръжения и комуникации, подлежащи на
преместване"". Това вписване не отговаря на действителното фактическо положение на
строителната площадка, тъй като в действителност над нея е минавала въздушната
електропроводна линия 20 кV „Равна", която не е била изместена въпреки изрично
поставеното такова условие от електроразпределителното дружество за присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа. Посоченото условие за изместване на
електрическото съоръжение от и за сметка на възложителя се съдържа в предварителния
договор за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, сключен на
31.10.2013 г. между „ЧЕЗ Разпределение България" АД и възложителя - Сдружение
„Достойно утре". Този договор е бил приложен към строителните книжа, послужили за
издаване на разрешението за строеж на обекта, което пък е послужило като основание за
откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво. При това
положение всички лица, присъствали при откриването на строителната площадка и
определяне на строителна линия и ниво, и подписали протокола, съставен от свидетеля Й.
А., са били наясно с обстоятелството, че над строителната площадка минава действащ
електропровод, подлежащ на преместване преди започване на строителството и въпреки
това не отбелязали това обстоятелство в протокола по чл. 157 ЗУТ.
Реалното изпълнение на строежа започнало на 21.01.2015 г. Строително-монтажните
работи се изпълнявали само от работници, наети по трудов договор от „К. 2000" ООД:
пострадалият И. И. С. и свидетелите И. А. Н., С. Г. И. и И. П. С..
17
Пострадалият И. И. С. работел по трудов договор от 07.10.2015 г. (л. 13, том 1 от дп) в
„К. 2000" ООД на длъжност „кофражист". Съгласно връчената му длъжностна
характеристика (л.л. 14-15, том 1 от дп) изпълнението на трудовите му функции включвало
извършване на кофражна дейност при строителството, полагане на бетонови смеси и грижи
за бетона след полагането му.
Задълженията на длъжност *** на обекта се изпълнявали от подс. Б. Й. Н., който
съгласно чл. 26, т. 1 и т. 9, б. „а" от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. следвало да изпълнява и
контролира спазването на изискваният за ЗБУТ (чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.),
като в правомощията му влиза и прекратяването на работата и извеждането на всички лица
от строителната площадка, когато има сериозна и непосредствена опасност за здравето или
живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа (чл. 26, т.
9, б. „а" от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.). Той изпълнявал и функциите на отговорник по
безопасност и здраве при работа съгласно заповед № РД-02/14.02.2011 г. на ***я на „К.
2000" ООД.
Докато на строежа работели работниците на „К. 2000" ООД единствено подс. Б. Й. Н.
ръководел и контролирал СМР И провеждал инструктаж за безопасност (от показанията на
свидетелите И. А. Н., С. Г. И. и И. П. С.).
За длъжност *** на обекта от страна на „Геа Строй" ООД, както и за отговорник по
безопасност и здраве при работа бил определен свид. Б. В. Н. (заповед - л. 25, том 6 от дп).
Свид. Б. В. Н. е посещавал строителния обект, без да провежда инструктаж на работниците
и без да провежда конкретни мерки за предотвратяване или намаляване на рисковете за
здравето им.
Имотът, в който се извършвал строежа, се намира на ул. „Прогон", с размери 20x18 м.
При започване на СМР бил ограден с предпазна ограда и отделен от улицата посредством
подпорна стена. Над имота, по диагонал в направление североизток - югозапад, преминава
споменатият електропровод — ВЕЛ - 20 кV „Равна", изпълнен с три проводника.
Въпреки нормативно въведената забрана за извършване на СМР в
сервитутната/охранителната зона на електропроводи (чл. 54а от Наредба № 2 от 22.03.2004
г.), двамата подсъдими разпоредили извършването на СМР под трасето на електропровода.
Работниците на „К. 2000" ООД - пострадалият И. И. С. и свидетелите И. А. Н., С. Г. И. и И.
П. С. започнали да извършват СМР по изграждането на една проектираните къщи точно под
трасето на електропровода (от показанията на свидетелите И. А. Н., С. Г. И., И. П. С. и Б. В.)
.
Преди започването на строителството двамата подсъдими не приложили нито една от
мерките, предвидени в чл. 54 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., за безопасност при
извършване на СМР на строителни площадки със съществуващи въздушни електропроводи:
не поискали от възложителя да измести електропровода на безопасно разстояние съгласно
изискванията на чл. 54, т. 1 от Наредбата; не поискали от възложителя предприемане на
действия (подаване на искане) до „ЧЕЗ Разпределение България" АД за изключване на
напрежението в електропровода при изпълнение на дейности, при които е налице опасност
от нарушаване на безопасното разстояние между него и разположената в сервитута му
техника съгласно изискванията на чл. 54, т. 2 от Наредбата; не предприели обозначаване на
съоръжението като опасно за живота или здравето на лицата на строителната площадка - не
били поставени ограждения или знаци и сигнали, осигуряващи безопасно разстояние до
електропровода, вкл. на намиращи се под него машини съгласно изискванията на чл. 54, т. 3
18
от Наредбата.
От двамата подсъдими не били взети никакви мерки за безопасност при работа на
строителни машини в близост до електропровод, предвидени в разпоредбата на чл. 80, ал. 1
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Извършването на планирани СМР, свързани с полагане на
бетон посредством бетонпомпа, е било допустимо при спазване на нормативното
предписание в разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. - когато
разстоянието между мислените вертикални повърхности, образувани от най-близката част
на машината или товара и най-външната линия на електропровода, е по-голямо от 2 метра.
Прилагането на тази мярка за безопасност е било предоставено на субективната преценка на
оператора на бетонпомпата.
Към 30.01.2015 г. били изпълнени земните основи на строежа.
В началото на м. февруари 2015 г. под прякото ръководство на подс. Б. Й. Н.
работниците на „К. 2000" ООД започнали подготовка за полагане на бетон.
Междувременно „Геа Строй" ООД сключило договор с ЕТ „Драгоица - 57 М. М." гр.
Правец, представляван от свид. М. М., за доставка на бетон (л.л. 81 -83, том 2 от дп).
Последният притежавал бетонов възел в гр. Правец и през м. февруари 2015 г. започнал да
прави доставки на обекта в гр. Етрополе.
На 24.02.2015 г. свид. Б. В. Н. се обадил на свид. М. М. и поискал доставка на 21 куб.м
бетон за следващия ден, около 13,00 ч.
На 25.02.2015 г. на строителната площадка на обекта „Дневен център за стари хора
„Достойно утре" гр. Етрополе работили свидетелите И. А. Н., С. Г. И. и И. П. С. и
пострадалият И. И. С.. На обекта бил и поде. Б. И. Н., който ръководел и контролирал
строителните дейности по изпълнението на строежа. В този ден на обекта не били подс. Д.
К. и другият длъжност *** - свид. Б. В. Н., който бил болен.
Преди обяд в близост до строителната площадка бил и свид. А. А., който очаквал
появата на подс. Д. К., тъй като искал да започне работа при него.
В този ден предстояло полагането на бетон за основите на двете сгради.
Фундаментите, в които трябвало да се полага бетона, се намирали точно под проводниците
на електропровода - ВЕЛ 20 кV „Равна" (от показанията на свидетелите И. А. Н., С. Г. И. и
И. П. С., Б. В.). Полагането на бетон било планирано да се извърши посредством
бетонпомпа. Времето било влажно, облачно, духал слаб вятър, температурата на въздуха
била около + 9 - 10 градуса С. В сутрешните часове имало мокреща мъгла (справка нимх - л.
11, том 2 от дп). Теренът бил кален от падналия предходния ден дъжд.
Поради повишената влажност на въздуха били силно влошени диелектричните
характеристики на въздушната изолационна среда - увеличава се радиуса на силно
йонизираната въздушна среда около електропроводната линия (комплексна техническа
експертиза - л.л. 80 - 90, том 1 от ДП и разяснения на вещите лица при разпита им).
Влошените от влажната атмосфера работни условия, при които значително се повишил
риска от поразяване с ел. ток на лицата, работещи на строителната площадка, при
извършване на планираните за деня строителни работи - полагане на бетон посредством
бетонпомпа, изисквали спиране на работата на бетопомпата, което техническият
ръководител на обекта — подс. Б. Й. Н. не сторил. При тези атмосферни условия било
предприето полагането на бетон с бетонпомпа от работниците на обекта под прякото
ръководство и контрол на подс. Б. Н..
19
Около 14,00 ч. на обекта пристигнал свид. Б. В., служител на ЕТ „Драгоица 57", който
управлявал специален автомобил „МАН" с рег. № ***, е монтирана на него бетонпомпа м.
„Reich М 37-4".
При предходните му посещения на обекта свид. Б. В. бил забелязал наличието на
електропровод, преминаващ по диагонал над строителната площадка, и коментирал
опасността от поразяване с електрически ток с подс. Б. Й. Н. и със своя работодател - свид.
М. М.. Последният също знаел, че над обекта преминава електропровод и коментирал това с
човека, който подал заявката за бетон - свид. Б. В. Н., - като го предупредил, че времето е
влажно, но последният казал, че отговорността е тяхна.
Пристигайки на обекта, свид. Б. В. позиционирал автомобила на ул. „Прогон" в посока
към ул. „Китка" и го стабилизирал с четири хидравлични стабилизатора - по два от двете му
страни, като по този начин заземил машината. Стрелата на бетонпомпата била с четири
рамена и гумен маркуч (подвижен шланг) с дължина около 3,00 м. На обекта пристигнал
бетоновоз, спрял зад бетонпомпата и започнал да излива бетон в коша на бетонпомпата.
Свид. Б. В. направлявал стрелата на бетонпомпата посредством пулт за дистанционно
управление, като преди да започне работа, той се придвижил в непосредствена близост до
основите, в които се изливал бетона, за да може по-добре да наблюдава положението на
стрелата, тъй като теренът на строителната площадка се намирал на около 2,00 м над нивото
на пътя. С цел да осигури безопасно отстояние от електропровода, свид. Б. В. спуснал
стрелата на бетонпомпата почти хоризонтално над терена и под проводниците на
електропровода. След като позиционирал стрелата по безопасен според неговата преценка
начин, свид. Б. В. започнал изливането на бетона.
Свидетелите И. А. Н., С. Г. И. и И. П. С. и пострадалият И. И. С. били разпределили
работата си, като пострадалият държал маркуча на бетонпомпата и изливал бетона.
Пострадалият С. работел с поставени на ръцете ръкавици. Подс. Б. Н. се намирал наблизо и
наблюдавал процеса.
За около 15 мин. бетонът от първия бетоновоз бил излят.
Около 14,30 ч. на обекта пристигнал втори бетоновоз, управляван от свид. М. М.. Той
позиционирал камиона зад бетонпомпата и започнал да подава бетон. Свид. Б. В.
управлявал стрелата на бетонпомпата посредством пулта за дистанционно управление,
намирайки се в непосредствена близост до строежа и стараейки се да я държи на безопасно
разстояние от проводниците на електропровода, минаващ над строежа. Пострадалият И. С.
отново държал маркуча на бетонпомпата и изливал бетона. В едни момент, около 15,04 ч.,
вследствие силно йонизираната въздушна среда около електропровода и овлажнената
конструкция на всички елементи на бетонпомпата се получил пробив (к.с.) - чул се силен
пукот, появила се ярка светлина и висок потенциал върху всички части на бетонпомпата,
вкл. върху подвижния шланг на направляващата стрела с изливания през него бетон, държан
от пострадалия, вследствие на което през тялото му преминал електрически ток. В резултат
на критично доближаване на стрелата на бетонпомпата до електропровода потенциалът
както на камиона, така и на стрелата с подвижния шланг, се е повишил и това предизвикало
протичане на ел. ток през тялото на пострадалия. Тялото му се разтресло и паднало на
земята. Операторът на бетонпомпата незабавно преместил стрелата надясно, а колегите на
пострадалия се стекли около него. Той лежал по гръб със затворени очи и дишал тежко.
Колегите му го пренесли на ръце и го положили да легне на пейка на улицата. Няколко
минути по-късно И. С. починал.
20
Подс. Б. Й. Н. незабавно подал сигнал на тел. 112. Пристигналият на място
медицински екип констатирал смъртта на пострадалия.
В същия ден - на 25.02.2015 г. - в 15:04 ч. в Подстанция „Етрополе" е регистрирано
автоматично изключване на земната защита, съпроводено с неуспешно повторно включване,
на ВЕЛ 20 кV „Равна" (справка - л. 110, том 2 от ДП).
От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза на труп № 169/2015 г. (л. 59, том
1 отдп), извършена от вещите лица д-р В. Т. и д-р М. А., е видно, че при огледа и аутопсията
на трупа на жертвата са установени типични следи на електротравма - наличие на
електрически знаци по дясната предмишница в областта на гривнената става и палеца на
левия крак. Наличието на електрически знаци по десния горен крайник и по левия долен
крайник сочи пътя, по който е протекъл ел. ток, а именно през сърцето, който е най-опасен и
е смъртоносен. Смъртта на жертвата се дължи на електротравмата и е настъпила много
бързо.
От приетата СХЕ № 154/15 г. (л. 60, том 1), извършена от в.л. В. Д., се установява, че
при извършеното химическо изследване на иззета проба кръв от трупа на жертвата, не се
доказва наличие на етилов алкохол и на други летливи редуциращи вещества /метанол,
ацетон/.
По делото е приета комплексна техническа експертиза, извършена от вещите лица:
ст.н.с. д-р инж. П. В. С., инж. А. П. Д. и инж. Р. М. С. (л.л. 80 - 90, том 1 от ДП) и
комплексна съдебноелектротехническа експертиза и по ТБОТ, извършена от вещите лица
ст.н.с. д-р инж. П. В. С. и доц. д-р Г. М. М. (л. 114-124, том 5 от ДП).
Двете експертизи са достигнали до еднакви изводи от техническа гледна точка за
обстоятелствата, довели до причиняване на травмата, от която е настъпила смъртта на
жертвата. Вещите лица, отчитайки обстоятелствата: че са извършвани СМР по полагане на
бетон посредством специална строителна машина - бетонпомпа, че пострадалият е
направлявал шланга на стрелата на бетонпомпата ръчно, с поставени на двете ръце
ръкавици, и че дейностите по полагане на бетона са извършвани в сервитутната зона под
електропровод „Равна - 20 кV, в условия на повишена влажност на атмосферата, изразяват
становище, че инцидентът е възникнал при следните обстоятелства: висока влажност на
въздуха, довела до влошаване на диелектричните характеристики на въздушната
изолационна среда, съответно до повишаване на електрическия потенциал на стрелата на
бетонпомпата, без да е необходим физически контакт с електропровода. Според експертите в
един момент се получава пробив (к.с.) през веригата „силно йонизирана въздушна среда
около електропроводната линия - овлажнена метална конструкция на бетонпомпата - земя" и
направляващият шланга на стрелата на бетонпомпата - пострадалият Ив. С. влиза в досег с
него (в областта на гривнената става на дясната ръка) и попада под напрежение - през
тялото му преминал ток.
Експертите са категорични, че не е осъществен физически допир между
електропроводната линия и стрелата на строителната машина, като този извод се основава
на липсата на следи от механично късо съединение върху стрелата на бетонпомпата.
Експертите са категорични и в изводите си, че смъртта на пострадалия не е настъпила
вследствие на електрическа дъга (тя е възникнала при значително разстояние между
стрелата на бетон- помпата и фазовия проводник), а вследствие критичното доближаване на
стрелата на бетон-помпата до електропровода, поради което потенциалът както на камиона,
така и на стрелата с подвижния шланг, се е повишил и това е предизвикало протичане на ел.
21
ток през тялото на пострадалия.
В разпита, проведен в с.з. на вещите лица, извършили комплексна техническа
експертиза (л.л. 80 - 90, том 1 от дп) - ст.н.с. д-р инж. П. В. С., инж. А. П. Д. и инж. Р. М. С., -
те поясняват, че на обекта не е имало защитен заземителен контур към който да се заземи
бетонпомпата и поради този факт всякакво увеличение на потенциала на бетонпомпата при
сложилите се влажни атмосферни условия представлява фатална опасност за хора,
намиращи се във физически допир с нея.
От заключението на комплексна съдебноелектротехническа експертиза и по ТБОТ,
извършена от вещите лица ст.н.с. д-р инж. П. В. С. и доц. д-р Г. М. М. (л. 114- 124, том 5 от
ДП), се установява още, че използваният специален товарен автомобил с монтирана
бетонпомпа, не е имал фабрично вградена система за защитно заземяване, но при
необходимост може да се използва преносим заземител, като няма нормативно изискване
бетоновата помпа да има преносим заземител.
Според експертите монтирането на преносим заземител единствено на използваната
строителна машина - бетонпомпа (съобразно изискванията на чл. 81, ал. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г.) не би било ефективно в достатъчна степен, за да предотврати настъпването на
смъртта на пострадалия. Според тях, ако при работа на бетонпомпата са били ползвани
преносими заземления, ефект е щяло да има при ефективно заземяване на металната
конструкция на бетонпомпата към заземителния контур на обекта, а такъв на обекта не е
имало.
В случая, според експертите, е било необходимо изграждането на специален защитен
заземителен контур с контролна точка за присъединяване на преносимото заземление и
протокол от акредитирана лаборатория за параметрите на защитния заземителен контур при
суха и влажна почва. Само при наличие на такъв заземителен контур фаталният изход би
бил избегнат.
Експертите поддържат становището, че единствената правилна техническа мярка за
безопасно извършване на СМР на 25.02.2015 г. с оглед техническите условия на обекта е
било подаване на заявка до електроразпределителното дружество за изключване на
електропровода по време на полагането на бетона.
Горното налага извода, че в конкретния случай, доколкото на строителната площадка
не е имало изграден защитен заземителен контур, то липсата на преносим заземител за
строителната машина не е в причинна връзка с настъпването на престъпния резултат.
По делото са приети комплексна тройна съдебнотехническа експертиза (л.л. 119 - 137,
том з от дп) и допълнителна комплексна съдебнотехническа експертиза (л. 215 - 222, том з от
дп), и двете извършени от вещите лица: инж. О. Р. П., доц. д-р инж. Г. М. М. и доц. д-р инж.
В. С. Н..
Вещите лица не поддържат комплексна тройна съдебнотехническа експертиза (л.л.
119- 137, том з от дп) по въпрос № 2, където е посочено, че непосредствена причина за
възникване на злополуката с И. И. С. е неспазване от страна на водача на автомобила Б. В.
на безопасното разстояние при работа между стрелата на, бетонпомпата и електропровода,
както и липсата на заземяване на корпуса на автомобила посредством преносимо
заземление. По този въпрос вещите лица се присъединяват към становището на
електротехническите експертизи, коментирани по-горе.
22
И двете експертизи проследяват и изтъкват редица допуснати от участниците в
строителния процес нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Първостепенният съд е обсъдил и коментирал цитираните експертизи според фактическите
рамки на повдигнатото обвинение и очертания в обвинителния акт предмет на доказване по
делото. С оглед на това от важно значение за предмета на доказване по делото са
констатациите на експертите относно нарушения на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд, извършени от подс. Д. К. в качеството му на работодател, а именно, че: не
е разкрил опасност от поразяване с ток при възникване на волтова (електрическа) дъга или
при непосредствен допир до части, намиращи се или неволно поставени под напрежение, и
непланирането на подходящи мерки за предотвратяване на такъв риск; не е изпълнил
изискванията на чл. 54, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минимални изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи на строителната площадка, където има въздушен електропровод, като не поставил
бариери (ограждения) или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно разстояние до
електропроводите, или подходящи предупредителни устройства и висящи знаци; не е
осигурил безопасно използване на автомобила с бетонпомпа по време на изпълнение на
възложените му СМР.
Вещите лица по всички обсъдени дотук експертизи не констатират действия на
пострадалия, които да са в причинна връзка и да са допринесли за настъпване на престъпния
резултат.
В хода на съдебното следствие е допусната комплексна техническа експертиза,
възложена на вещите лица инж. П. В. С. и инж. Л. М. - геодезист (л.л. 519- 526 от д.). В
изпълнение на поставената им задача вещите лица са извършили оглед на място и
геодезическо заснемане на стълбовете на електропровода, преминаващ над строителния
обект, както и на основите на започнатия строеж. В резултат на извършеното проучване се
установява, че трасето на ВЕЛ - 20 кV „Равна" минава над контура на изкопа на
строителната площадка, като към момента на огледа не са констатирани изменения в оста на
трасето. На изготвената комбинирана скица - Приложение 2 е отразено трасето на
електропровода и сервитутната му зона, определена по Наредба № 16 от 09.06.2004 г., което
потвърждава факта, че СМР, свързани с полагането на бетон посредством бетонпомпа, са
извършвани под електропровода - ВЕЛ - 20 кУ „Равна" и в обхвата на сервитутната му зона.
В хода на съдебното следствие е допусната допълнителна техническа експертиза,
възложена на вещо лице Л. М.. В изпълнение на поставената задача вещото лице е
изготвило комбинирана скица на процесния имот - УПИ ХII-1947, кв. 39 по плана на гр.
Етрополе и минаващите през него въздушни електропроводни линии - „Равна" - 20
кV, „Етрополски бук" и „Сухата река" - 20 кV (л.л. 597 - бю от д.). Видно от приложената към
заключението комбинирана скица (л. 599 от д.), стълбовната линия (трасето) на
електропроводите „Етрополски бук" и „Сухата река" - 20 кV минава над източната част на
поземления имот, встрани от контура на изкопа на строителната площадка.
Без доказателствен принос за изясняване на фактическата обстановка е приетата по
делото ВТЕ (л.л. зо - 32, том 4 от дп), поради което първият съд не я е обсъдил.
По делото се установява, че пострадалият И. С. е бил женен е едно дете. В семейството
му е имало топли отношения на обич, привързаност и разбирателство. Пострадалият
основно е осигурявал издръжката на семейството, като съпругата му също е работила.
Двамата съвместно са полагали много добри грижи за отглеждането и възпитаването на
23
детето си. Пострадалият е бил в много добри, близки и топли отношения с майка си и сестра
си. Ползвал се е с доверие и уважение сред своите приятели. Близките му тежко преживяват
неговата преждевременна смърт, като за отглеждането и възпитаването на непълнолетния
вече негов син се грижи единствено майката, която изпитва сериозни затруднения с
обезпечаването на издръжката на детето.
Двамата подсъдими не са осъждани (л.л. 626 и 629 от д.), нямат криминални прояви. И
двамата са женени, имат семейства. И двамата са с *** образование и са трудово
ангажирани.
Подс. Б. И. Н. се ползва с авторитет и доверие сред приятелите си, които го определят
като изключително съвестен, коректен, искрен и отзивчив човек. Сред колегите си е
известен като стриктен И взискателен В работата СИ (характеристика -л. 132, том 5 от дп).
За подс. Д. К. също се събират отлични характеристични данни - в професионалните
среди се ползва с авторитета и репутацията на човек с висока професионална компетентност
и отговорност към работата си. Колегите и приятелите му го определят като съвестен
гражданин, коректна личност, добър И грижовен съпруг, баща и син (характеристика - л.
135, том 5 от ДП).
Така възприетите от първата инстанция фактически положения са изяснени от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата пълнота. Установени са по несъмнен
начин обстоятелства, значими за правилното решаване на делото – факта на извършване на
деянието, авторството, механизма на осъществяването му, конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е било извършено деянието. Съдът в съответствие със законовите
изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото, които са от значение за
правилното изясняване на фактическата обстановка, а именно обясненията на подс. Д К.,
свидетелските показания и заключенията на приетите по делото експертизи, както и
писмените доказателствени източници и е изложил съображения кои от тях кредитира и на
кои не дава вяра и по какви причини. При анализа и оценката на доказателствените
материали не са допуснати логически грешки.
Липсват основания въззивната инстанция да не сподели възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка.
Претендираната от защитата необоснованост и незаконосъобразност на присъдата
касае интерпретацията на установените от съда факти относно поведението на двамата
подсъдими в светлината на въпроса за изискванията към изпълняваното от тях занятие,
източник на повишена опасност и съответно осъществените от подсъдимите действия и/или
бездействия. Поначало съвкупността от доказателствени източници не разкрива съществени
противоречия по отношение на релевантните за предмета на доказване факти.
Спорните проблеми, свързани с осъществяваната от подсъдимите Б. Й. Н. и Д. К.
дейност могат да бъдат разрешени, както чрез гласните доказателствени източници, така и с
помощта на специални научни знания на съответните професионалисти, в чиято
компетентност е да се произнесат относно следното: от техническа гледна точка какъв е
механизмът на злополуката; каква е непосредствената причина за смъртта на пострадалия;
констатирани ли са нарушения на нормативните изисквания за здравословни и безопасни
24
условия на труд; при спазване на нормативните изисквания, би ли могла да се избегне
смъртта на пострадалия.
Тъкмо такъв законосъобразен подход е възприел и първоинстанционният съд при
анализа на поведението на подсъдимте Б. Й. Н. и Д. К., като стриктно е съобразил изводите
си с гласните доказателствени източници и заключенията на приетите по делото експертизи.
При дължимия собствен анализ на доказателствените материали въззивният съд не
достигна до изводи по-различни от тези, формирани от първата инстанция, поради което и
не би могъл да изложи значими по-различни съображения, но ще напри някои уточнения и
допълнения. Първостепенният съд е преценил задълбочено показанията на свидетелите И.
А. Н., А. С. А., И. П. Т., С. Г. И., Б. А. В., М. Н. М. и М. А. М., които дават сведения за
времето, мястото и обстоятелствата, при които се е случил инцидента, при който е настъпила
смъртта на пострадалия И. С.. Показанията на цитираните свидетел са съпоставени помежду
им, а също и с останалите доказателствени източници, при което първостепенният съд с
основание ги е приел за достоверни, еднопосочни и взаимодопълващи се.
Изброените по-горе свидетели са очевидци на случая и безпротиворечиво изясняват
обстоятелствата, при които е настъпил инцидента – какви са били атмосферните условия и
как пострадалият е бил поразен от електрически ток. Показанията им са в синхрон с
данните относно метеорологичната обстановка към момента на инцидента, предоставени ОТ
НИМХ (справка НИМХ - л. 11, том 2 от ДП) и със заключенията на СМЕ, комплексна тройна
съдебнотехническа експертиза (л.л. 119 - 137, том з от ДП) и допълнителна
комплексна съдебнотехническа експертиза (л. 215 - 222, том 3 от ДП) относно вида и
характера на причиненото на пострадалия телесно увреждане, довело до смъртта му, и
начина на причиняването му. Впрочем за описаните по-горе обстоятелства не съществува и
спор между страните.
Важно е, че в показанията на цитираните свидетели се съдържа и последователна и
еднопосочна информация затова, че в действителност над строителната площадка - над
фундаментите, в които се е изливал бетон в деня на инцидента, преминава действащ
електропровод. Всички изброени свидетели, а също и св. В. дават категорични сведения, че
дейността по полагането на бетона се е осъществявала точно под проводниците (под
трасето) на електропровода, минаващ над строителната площадка, и поради това операторът
на бетонпомпата - св. В. - е движил стрелата на машината по начин, че да не засегне
проводниците. Осъществяването на СМР в деня на инцидента под трасето именно на ВЕЛ -
20 кV „Равна", се потвърждава категорично и от данните, че към момента на инцидента на
строителната площадка в диспечерския пункт на Подстанция „Етрополе", захранваща
електропровода, е регистрирано автоматично изключване на земната защита на ВЕЛ - 20 кV
„Равна" (справка -л. 110, том 2 от ДП). Свидетелите работили на обекта еднозначно и
единодушно са заявили, че са знаели, че електропроводът, минаващ над строителната
площадка, е действащ, че е под напрежение и по него протича ток. От друга страна св. М.
М., тъй като е знаел, че електропроводът е под напрежение, изрично е предупредил св. Б. В.
Н. за повишена опасност в конкретния ден поради влажността на въздуха.
25
Несъмнено се установява от доказателствата по делото, че свидетелите И. А. Н., И. П. Т.
и С. Г. И., които са работили на стриителната площадка в деня на инцидента, са били наети
по трудов договор от дружеството, представлявано от подс. Д. К.. Всички те категорично и
конкретно посочват подс. Б. Й. Н. като длъжност *** на обекта - той провеждал
инструктажите за безопасност на работниците, ръководел и контролирал СМР, извършвани
от „К. 2000" ООД на обекта. Т. е. свидетелите дават показания, че именно подс. Б. Н.
фактически е осъществявал функциите на длъжност *** на строителната площадка, когато
там са извършвани СМР от работниците на „К. 2000" ООД.
С оглед на изложеното не могат да възприети и възраженията на защитата, че подс. Б.
Й. Н. не е бил длъжност *** на обекта, а просто е наблюдавал работата, както че подс. Д. К.,
лице с нужното специално образование и добър специалист, е бил подведен от документите,
че на мястото на инцидента няма действащ електропровод с високо напрежение. Впрочем
наличието на този електропровод е очевидно и с просто око. В подкрепа на възприетата от
първия съд фактология са и показанията на свидетелите: Л. М. З. - частично, С. Г. П., И. И. Р.
– включително дадените от него показания пред разследващия орган в досъдебното
производство, приложени на л. 65 - 66, т. 5 от ДП, и приобщени чрез прочитането им по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, и Т. О. Ч. - вкл., дадените от него показания пред
разследващия орган в досъдебното производство, приложени на л. 63 - 64, т. 5 от ДП, и
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК.
Тук е нужно да се посочи също, че неоснователно се възразява от защитата, че по
делото е налице объркване по отношение на това кой от участниците в строителния процес е
възложител, кой изпълнител, кой подизпълнител, кой е длъжност *** и на какъв обект. В
приложените по делото и обсъдени по-горе споразумения и договори съвсем ясно са
очертани позициите и функциите на Техно Строй България”, сдружение „Достойно утре”,
„Геа строй” ООД, „К. 2000” ООД и ЕТ „Драгоица-57 М. М.”. Въпросите за това кое
дружество за какво е отговаряло, какви са неговите задачи и кои са отговорните за това лица
са били анализирани и в някои от заключенията на назначените и приети по делото
експертизи във връзка с нуждата от специални знания за очертаване на нарушени или
неспазени правила и норми, предвидени в закона за определения вид строително монтажна
дейност.
Неоснователно е и възражението на защитата, че отговорност за случилото се носи най-
вече св. В.. Това възражение е било обсъдено и от първия съд, който е дал ясен отговор, че
поведението на св. В. не е в пряка причинна връзка с настъпилия трагичен резултат, тъй
като с действията си той не е допринесъл за него. Вече беше описано по-горе, че по делото
са приети комплексна тройна съдебнотехническа експертиза (л.л. 119 - 137, том з от дп) и
допълнителна комплексна съдебнотехническа експертиза (л. 215 - 222, том з от дп), и
двете извършени от вещите лица: инж. О. Р. П., доц. д-р инж. Г. М. М. и доц. д-р инж. В. С.
Н.. Вещите лица обаче не поддържат комплексна тройна съдебнотехническа експертиза
(л.л. 119- 137, том з от дп) по въпрос № 2, където е посочено, че непосредствена причина за
възникване на злополуката с И. И. С. е неспазване от страна на водача на автомобила Б. В.
26
на безопасното разстояние при работа между стрелата на, бетонпомпата и електропровода,
както и липсата на заземяване на корпуса на автомобила посредством преносимо
заземление. По този въпрос вещите лица се присъединяват към становището на
електротехническите експертизи, цитирани по-горе. Тук следва да се подчертае, че св. В.
има нужното образование за управление на бетонпомпа, но по времето, когато той се е
обучавал не е се изисквало специално удостоверение за работа с бетонпомпа. Липсата или
наличието такова удостоверение /или друг документ/ в конкретния случай не е от
съществено значение, тъй като не се констатира св. В. да е нарушил законови правила и/или
норми, които са довели пряко до смъртта на пострадалия.
Правилно първата инстанция е кредитирала само частично показанията на св. З. и не им
е дала вяра в частта, в която свидетелката е заявила, че не й било известно над строителната
площадка да е минавал електропровод, подлежащ на изместване преди започването на СМР,
както и че не е упълномощавала свид. С. П. да я представлява пред
електроразпределителното дружество във връзка с присъединяването на обекта към
електроразпределителната мрежа. Действително тези показания на св. З. се опровергават от
показанията на свидетелите И. Р., С. П. и Т. Ч., които са еднопосочни, а също и от някои
писмени доказателства по делото. Така предварителен договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на обекта „Дом за стари хора „Достойно утре", чийто
инвеститор било Сдружението „Достойно утре", представлявано от св. З., е бил сключен с
„ЧЕЗ Разпределение България" АД на 31.10.2013 г. (договор - л.л. 176 178, том 5 от ДП) и
този договор е подписан от св. И. Р. като представител на инвеститора Сдружение
„Достойно утре". От друга страна в показанията си св. И. Р. е заявил, че е съобщил на св. З.
за този договор, а в него се съдържа и условието за изместване на минаващия над имота
въздушен електропровод - ВЕЛ 20 кV „Равна". Установено е също, че св. З. е упълномощила
св. С. П. да я представлява пред „ЧЕЗ Разпределение България" АД, и за това по делото е
приложено пълномощно с нотариално удостоверен подпис на упълномощителя - л. 53, том 6
от ДП. В показанията си св. С. П. безусловно е заявил, че е информирал св. З. за нуждата да
се измести електрическото съоръжение преди започване на строителството и именно в
изпълнение на това условие, поставено от електроразпределителното дружество за
присъединяване на обекта, св. С. П. е подал заявление от името на Сдружение „Достойно
утре" до „ЧЕЗ Разпределение България" АД за проучване за издаване на указания за
изместването му, приложено на л. л. 46 - 47, том 6 от ДП. Св. Т. Ч., чиято фирма е изготвила
инвестиционния проект във всичките му части и който бил одобрен, също твърди в
показанията си, че е уведомил св. З. за преминаващия над имота електропровод и
необходимостта от изместването му преди започване на строителството.
От изложеното следва, че показанията на св. З. за описаните обстоятелства са
недостоверни и по-важно оборени са от други еднопосочни и стабилни гласни и писмени
доказателствени източници.
В останалата част показанията на свидетелката са в синхрон със събраните по делото
писмени доказателства, поради което и първият съд с основание им е дал вяра.
27
Обосновано е и заключението на първата инстанция, че предвид повдигнатото
обвинение показанията на свидетелите Д. С. Д. - главен архитект на Община Етрополе, И. Р.-
В. – лице по чл. 223, ал. 2 ЗУТ от Община Етрополе и Й. В. А. - длъжност *** на строежа от
„Техно Строй България" АД – строителя, имат само косвено значение и не са особено
съществени за предмета на доказване по делото. Както правилно е подчертал и
първоинстанционният съд, единственото важно е, че на всички изброени свидетели е било
известно, че над строителния обект минава електропровод, подлежащ на изместване, тъй
като това е отбелязано в предварителния договор за присъединяване на обекта към
електропреносната мрежа, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, и този
договор е изрично посочен в разрешението за строеж (л. 146, том 2 от дп), въпреки, че този
факт не е отразен в протокола за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строеж (л. 171, том 2 от ДП).
Първият съд с особено внимание е анализирал и съпоставил с останалите
доказателствени източници показанията на св. А. А. и правилно е приел, че те следва да
бъдат кредитирани частично. Така показанията на посочения свидетел, дадени първоначално
в разпита му, проведен в съдебното следствие (л. 226 и сл., ч. 1 от д.), че подс. Д. К. и св. С.
П. се срещнали на строителния обект, когато е била открита строителната площадка, била е
дадена строителна линия и сградите били трасирани - преди да започнат изкопните работи
на обекта, че тогава той и подс. Д. К. забелязали, че над строителната площадка минава
електропровод; че на тази среща св. С. П. им обяснил, че този „кабел" захранва секретно
поделение (военно), което се намира по-високо в планината, и е изготвен проект за неговото
преместване, като до момента, когато следва да се изпълнят покривните работи, кабелът ще
бъде преместен; че по електропровода протича ток, който според показанията на свидетеля
не може да се спира и че този кабел захранвал военно поделение, правилно са оценени от
първостепенния съд като обективни и достоверни, тъй като са в корелация с показанията на
св. С. П. и останалите доказателства, събрани по делото, относно обстоятелството, че
подлежащият на изместване електропровод минава над строежа, а не над източната част на
парцела. Поради изложеното и въззивната инстанция дава вяра на показанията на св. А. А.
за описаните по-горе обстоятелства.
Въззивният съд също оценява като недостоверни и необективни показанията на св. А.
А., дадени в допълнителния му разпит, проведен в съдебното следствие, че
електропроводът, който той е видял на обекта и за който св. С. П. им казал - на него и на
подс. Д. К., - че има изготвен проект за изместването му, е „шестжилният" електропровод,
минаващ над източната част на парцела (УПИ XII- 1947, кв. 39 по плана на гр. Етрополе) и
друг електропровод не е имало. Правилно първият съд е приел, че всъщност свидетелят
описва трасето на ВЕЛ - 20 кV „Етрополски бук" и ВЕЛ - 20 кV „Суха река", изградени на
една стълбовна линия с шест проводника. От доказателствата по делото става ясно обаче, че
тези два електропровода преминават над източната част на имота и за тях не е имало
предписание за изместването им от електроразпределителното дружество, а е било
достатъчно при извършването на СМР на строителния обект да се приложат мерките за
28
безопасност, предвидени в чл. 54, т. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година.
От друга страна цитираните показания на св. А. А. се опровергават от несъмнено
установените данни по делото, че точно над строителния обект преминава ВЕЛ - 20 кV
„Равна", изпълнена с трипроводна линия, и именно този електропровод е подлежал на
изместване съгласно условието, поставено от електроразпределителното дружество за
присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа. Св. С. П., който е знаел
точно кой електропровод подлежи на изместване, в показанията си изрично е заявил, че това
е именно електропровода, минаващ над строителния обект - ВЕЛ - 20 кV „Равна".
Предвид на изложеното въззивната инстанция не възприема като достоверни
показанията на св. А. А. в цитираната част. В тази част показанията му са не само изолирани
от останалите доказателствени източници, но и се опровергават от някои от тях, описани по-
горе.
Първият съд е обсъдил и показанията на свидетелите Б. В. Н., А. Г., И. А. и Б. Я. и
правилно им е дал вяра, тъй като свидетелите дават обективна информация за
обстоятелствата, които са им известни и показанията им са в корелация с останалите
писмени и гласни доказателствени средства.
Що се отнася до обясненията на подс. Д. К. известно е, че те са както доказателствено
средство, така и средство за защита, поради което е необходимо да бъдат анализирани и
обсъдени с особено внимание и прецизно съпоставени с останалите доказателствени
материали. Именно такъв е бил и подходът на първостепенния съд, който след внимателния
им анализ и оценка е достигнал до верния извод, че те са частично достоверни. Така първият
съд с основание не се е доверил на обясненията на този подсъдим в частта им, в която той
твърди, че е знаел, че подлежи на изместване шестжилния електропровод визточната част на
имота, а за трижилния електропровод (ВЕЛ 20 кV„Равна") разбрал, че е от нисковолтовата
мрежа и захранва военно поделение, и никога няма да бъде местен; че мислел, че „работи
под кабел с ниско напрежение".
Обясненията на подс. Д. К. в посочените части са в разрез с безпристрастните
показания на свидетелите С. П. и А. Г., които бяха обсъдени по-горе и се опровергават от
тях. Св. С. П. категорично е заявил, че е посочил на св. А. Г. и на подс. Д. К. подлежащият
на изместване електропровод и този електропровод е бил над строежа (от показанията на
свид. П.: „... с него (подс. К.) сме коментирали преминаването на електропровода над
строежа, мисля че сме коментирали преместването на това съоръжение...но в крайна сметка
се започна да се строи при наличието на електропровода". Следва да се отбележи, че подс.
Д. К. е лице с нужното специално образование, наличието на електропровода над строежа е
очевидно и не е сериозно да се твърди, че той е бил заблуден от предоставени му документи
с невярно съдържание. Необективността на обясненията на този подсъдими в цитираните
части проличава и от това, че те са вътрешнопротиворечиви. Така подс. Д. К. от една страна
твърди, че той бил разбрал, че ще бъде изместен шестжилния електропровод в източната
част на имота, но от друга заявява, че в сервитутната зона на шестжилния електропровод не
се извършвали СМР, тъй като се намирал „на 2 м от стената на обекта", което пък
29
мотивирало преценката му, че не е нужно да бъде допълнително маркиран.
За останалите обстоятелства, за които подс. Д. К. е разказал въззивният съд намира, че
обясненията му са в синхрон както с показанията на разпитаните свидетели, така и с
писмените доказателствени източници.
Първоинстанционният съд е обсъдил и заключенията на приетите по делото експертизи
и правилно ги е възприел, тъй като всички експертизи са обосновани, дадени са задълбочени
отговори на поставените задачи и са изготвени от безпристрастни и компетентни лица с
необходимите специални знания в съответната научна област.
При така несъмнено установената фактология се налага и правният извод, че двамата
подсъдими са осъществили поотделно от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК, като на 25.02.2015 г. в гр. Етрополе, обл.
Софийска, на ул. „Прогон" при условията на независимо съпричинителство са причинили
смъртта на И. И. С. с ЕГН: **********, от гр. *** поради немарливо изпълнение на правно
регламентирано занятие, представляващо източник на повишена опасност - строителни и
монтажни работи на строеж: Дневен център за стари хора „Достойно утре" гр. Етрополе,
като подс. Д. К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, нарушавайки
разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, чл. 3 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска, чл. 54, т. 1-3 и чл. 80, ал. 1 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, а подс. Б. Н. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, нарушавайки разпоредбите на чл. 26, т. 1 и т. 9, чл. 54, т. 1-3 и чл.
80, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Поначало разпоредбата на чл. 123 от НК предвижда наказателна отговорност за
причиняване на смърт другиму, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или
друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Дейността или занятието трябва да представляват източник на повишена опасност. Те са
общественополезни и поради това позволени от закона. От тази категория са занятията или
дейностите, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение, създава опасност
за живота и здравето на други лица. Безспорно е, че те могат да обхващат, както действия на
пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен или контролен характер,
когато правилното й извършване е свързано с правилното ръководство, организацията и
контрола на същата. Правилата, които ги регламентират осигуряват тяхното безопасно
упражняване или поне свеждат риска от увреждане на хората до минимум.
Сгласно ППВС № 6/07.10.1969 г. /отм./ под “правно регламентирано занятие или
дейност” се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или
опитност по силата на нормативен акт, съответно разрешение. “Източник на повишена
опасност” представляват такива занятия и дейности, при които и най-малкото незнание или
30
немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за здравето и живота на
други лица. В конкретния случай дейността на подсъдимите е свързана с организацията,
ръководството и контрола на строителни и монтажни работи и спазването на правилата и
нормите за охрана безопасността на труда, разписани в законови и подзаконови нормативни
актове. Поради естеството и предназначението си, както и поради методите, начините и
средствата, с които се упражнява, строително монтажната дейност е един от типичните
примери за правнорегламентирана дейност – практикуването й е подчинено на система от
правила и норми, които обезпечават максималната й безопасност и ефективното й
упражняване чрез определяне на общ модел на правно дължимо поведение от страна на
лицата, които имат право да я извършват. Правната регламентация на дейностите, които са
източници на повишена опасност за човешкия живот и здраве, е обективен критерий за
правомерност или противоправност на конкретното поведение на лицето, което я упражнява.
Съгласно ПП 2-79, т. 6 съдържанието на бланкетната норма на чл. 123 НК следва да се
запълни с конкретни нарушения на технически правила и норми от съответен нормативен
или поднормативен акт, които установяват дължимото поведение на виновния и
нарушаването на които е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат,
респективно ако не е установено, че е нарушено определено правило или норма от съответен
акт, съответно не би могло да се приеме, че е налице извършено престъпление. В тази връзка
следва да е установено кои са допуснатите от дееца нарушения, на кои правила и норми за
охрана на безопасността на труда и да се изследва наличието на причинна връзка между тях
и настъпилия противоправен резултат. За да е осъществен състав на престъплението по чл.
123, ал. 1 от НК, по делото следва да е осъществено действие или бездействие, елемент от
упражняването на правно регламентирано занятие или дейност, представляващо източник на
повишена опасност, независимо дали е на пряко изпълнение или има огранизационен,
ръководен или контролен характер. Нарушението може да се изразява в пряко въздействие
върху пострадалия или пък във въздействие върху условията за безопасното упражняване на
занятието /дейността/ и тяхното неблагоприятно изменение е в пряка причинна връзка с
настъпването на общественоопасните последици. За да е налице „немарливо изпълнение на
занятие", субектът на престъплението следва да познава съответните специални правила, но
да извърши деянието в нарушение на техните предписания, под формата на предприемане
на забранени действия или неосъществяване на задължителни действия.
Във връзка с деятелността на подс. Д. К. в настоящия казус е несъмнено установено,
че на инкриминираната дата на строителната площадка строителните дейности за полагане
на бетон са изпълнявани от свидетелите И. А. Н., С. Г. И. и И. П. Т. и от пострадалия И. И.
С.. Безспорно е установено, че изброените лица са били наети по трудово правоотношение
от „К. 2000" ООД, чийто *** е подс. Д. К., поради което представляваното от него търговско
дружество притежава качеството на „работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от Кодекса на
труда.
При това положение подс. Д. К. в качеството си на *** на дружеството - работодател
„К. 2000" ООД е бил задължен съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ да осигури здравословни и
31
безопасни условия на труд на работещите негови работници и служители на строежа
„Дневен център за стари хора „Достойно утре" гр. Етрополе. В изпълнение на това
задължение подс. Д. К. е бил длъжен да извърши оценка на рисковете за безопасността и
здравето на работещите съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ и да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6
ЗЗБУТ.
На основата на оценката на риска подс. Д К. в качеството си на *** на дружеството -
работодател е бил длъжен да планира и приложи и подходящи мерки за предотвратяване на
риска съгласно чл. 3 и чл. 5, т. 1 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска.
В чл. 3 от Наредба № 5/1999 г. е разписано, че оценката на риска обхваща всички
работни процеси, работното оборудване, работните места, организацията на труда,
използването на суровини и материали и всички други фактори, които могат да породят
риск, което задължава работодателят да следи за възможното им проявление във всеки един
момент от протичането на работния процес. Доколкото в случая СМР са извършвани на
строителна площадка, над която е преминавал въздушен електропровод, подс. Д. К. е бил
длъжен да идентифицира опасността от поразяване с електрически ток в резултат на
възникване на волтова (електрическа) дъга или посредством допир на части, намиращи се
или неволно попаднали под напрежение, и да планира и приложи подходящи мерки за
предотвратяването му съгласно чл. 5, т. 1 от Наредба № 5/1999 г., вкл. да приложи и мерките
за безопасност, предвидени в разпоредбата на чл. 54, т. 1-3 и чл. 80, ал. 1 от Наредба №
2/2004 г. при извършване -на СМР на строителни площадка, където има въздушни
електропроводи, което той не е сторил.
По-горе беше посочено, но отново следва да се подчертае, че от обективните и без
особени противоречия доказателствени източници по делото, е установено, че подс. Д. К. е
лице с висока квалификация и с необходимите знания за упражняването на дейността, която
осъществява. Безспорно той е знаел за каква дейност е ангажирано неговото дружество,
какви работници следва да наеме, каква е тяхната задача и къде ще извършат работата.
Обсъдени бяха и доказателствените материали, от които се заключава категорично, че подс.
Д. К. е знаел за наличния действащ електропровод - ВЕЛ - 20 кV „Равна", минаващ над
строителния обект.
От изложеното следва, че подс. Д. К. като *** на дружеството-работодател не
изпълнил посочените задължения:
- не осигурил здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани
с работата на работещите на строителната площадка, с което нарушил чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ;
- не е извършил оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите на
строителната площадка, като не разкрил опасност от поразяване с електрически ток в
резултат на възникване на волтова (електрическа) дъга или посредством допир на части,
намиращи се или неволно попаднали под напрежение, с което нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1
32
ЗЗБУТ и чл. 3 от Наредба № 5/1999 г.;
- не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето на
работниците и по безопасен начин, с което нарушил чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ;
- не е планирал подходящи мерки за предотвратяване на риска от поразяване с
електрически ток преди началото на СМР на строителната площадка, с което нарушил чл. 5,
т. 1 от Наредба № 5/1999 г.;
- не е осигурил прилагането на нито една от мерките за безопасност за съществуващи
на строителната площадка въздушни електропроводи, регламентирани в чл. 54, т. 1 - 3 от
Наредба № 2/2004 г., като не поискал от възложителя изместване на съществуващия
електропровод на безопасно разстояние от строителната площадка; не поискал от
възложителя предприемане на действия по изключване на напрежението за времето,
необходимо за изпълнение на работата на бетонпомпата; не организирал поставянето на
бариери (ограждения) или знаци и сигнали, обозначаващи края на сервитутната зона на
електропровода по начин, осигуряващ безопасно разстояние между въздушната линия и
стрелата на бетонпомпата;
- не е осъществил контрол върху изпълнение на задълженията на техническия
ръководител Б. Й. Н. за спазване на забраната да не се допуска до работа специален
автомобил м. „МАН" с ДК № *** с монтираната на него бетонпомпа м. „Reich М 37-4." в
близост до електропровод „Равна" 20 кV с разстояние между мислените вертикални
повърхностни, образувани от най-близката част на машината и най-външната линия на
електропровода по-малко от 2 т, е което е нарушил чл. 80, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г.
Както е известно от правната теория и практика правно регламентираното занятие
или дейност, представляващо източник на повишена опасност, може да обхваща действия
както на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен
характер (ППВСс № 2/79 г.). Така, в качеството си на *** на дружеството - работодател
подс. Д. К. е осъществявал именно такива действия и затова може да бъде субект на
престъплението по чл. 123, ал. 1 НК.
Минаващият над строителната площадка електропровод е бил източник на опасност
от поразяване е електрически ток за работещите на строителната площадка и за всички
други лица, които по друг повод се намират там. Този електропровод е бил реално
съществуващ, обективно установим факт, известен на подс. Д. К., и поради това той е могъл
и е бил длъжен да го съобрази, като разкрие създадения от това обстоятелство риск за
живота и здравето на работещите на строителната площадка от поразяване с електрически
ток, планира и приложи подходящи мерки за предотвратяването му, което подс. Д. К. не е
направил. Вярно е, че преминаващият над строежа електропровод не е бил отразен в
съставения протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна
линия и ниво, което е резултат от недобросъвестни действия на други лица, ангажирани в
строителството. Независимо от това обаче създаденият от това обстоятелство риск е
следвало да бъде идентифициран от подс. Д. К. с оглед дейността, която е приел да извърши,
33
ръководеното от него дружество и така, както го задължава разпоредбата на чл. 14, ал. 1
ЗЗБУТ - в качеството му на *** на дружеството - работодател относно възложените на
дружеството СМР, изпълнявани на строителната площадка от работници и служители на
дружеството.
В конкретния казус изпълнителното деяние - нарушаването на нормативно
предписаните правила и норми, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, непланирането и неприлагането на
подходящи мерки за предотвратяване на риска при работа в сервитутната зона на действащ
електропровод, - е осъществено от подс. Д. К. чрез бездействие и в резултат на това
бездействие е настъпила смъртта на пострадалия И. С..
Предвид на изложеното се налага и категоричният извод, че е налице причинна
връзка между извършените нарушения и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде едно
деяние престъпление, е необходимо съставомерните общественоопасни последици да са
настъпили като негово следствие. Деянието е такава обективна предпоставка, без която
престъпният резултат не би настъпил въобще. Щом причината за престъпния резултат е
деянието, то лицето, което го е осъществило носи наказателна отговорност за настъпилите
последици. Причинната връзка е обективен факт на действителността и, за да се разкрие
наличието й, преди всичко следва да се установи чие поведение е причинило
общественоопасните последици. Щом по делото е доказано, че поведението на подс. Д. К. е
пряко и непосредствено свързано с причината за смъртта на пострадалия, то несъмнено е
налице релевантна причинна връзка.
Поради това, даже и при наличието на привходящи фактори, усложняващи
причинния процес, чието начало е поставено от деянието на субекта, причинната връзка
между деянието и резултата не се прекъсва. Това е така, защото деянието на извършителя си
остава обективно явление, без което общественоопасният резултат не би настъпил. Когато
бъде констатирана връзка между дадено деяние и определени общественоопасни последици,
тя, въпреки възможните усложнения в протичането на каузалния процес или немарливото
изпълнение на работата и от други лица, се явява наказателноправно релевантна.
В настоящия случай бездействието на подс. Д. К., изразило се в неразкриването на
опасността от поразяване с електрически ток в резултат на възникване на волтова
(електрическа) дъга или посредством допир на части, намиращи се или неволно попаднали
под напрежение, непланирането на мерки за предотвратяване на този риск и неприлагането
на нито една от мерките за безопасност, регламентирани в чл. 54 и чл. 80, ал. 1 от Наредба №
2/2004 г. за съществуващи на строителната площадка въздушни електропроводи, е създало
предпоставки за възникване на инцидента, при който е настъпила смъртта на пострадалия.
Обстоятелството, че подс.Д. К. не е присъствал в момента на възникване на инцидента
не променя изводите относно развитието на причинно-следствения процес. В този смисъл е
ППВС № 2/79 г., според което субекти на престъплението по чл. 123 НК могат да бъдат и
лица, които по време на злополуката не са били на работа поради напускане или поради
отпуск, щом като тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за
34
охрана на безопасността на труда при условие, че не е прекъсната причинната връзка между
поведението им и настъпилия резултат. Така именно поради немарливото изпълнение на
задълженията на подс. Д. К. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, конкретно посочени по-горе, е
настъпила смъртта на пострадалия.
От субективна страна подс. Д. К. е причинил вредоносния резултат по непредпазливост
по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Той е съзнавал, че в качеството си на
*** на дружеството - работодател е възложил на наетите от дружеството работници и
служители извършването на СМР под трасето на действащ електропровод и че не е
изпълнил задълженията си като *** на дружеството - работодател да осигури здравословни
и безопасни условия на труд, както и че неизпълнението на тези задължения може да доведе
до възникването на опасност от поразяване е електрически ток на работещите на
строителната площадка. Според притежаваните от него образование и професионална
квалификация, а и според конкретиката на обстоятелствата по делото, той е могъл и е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат - причиняване на смърт
от поразяване с електрически ток по време на работа на строителната площадка. Както
първата инстанция, така и въззивният съд намера за неоснователни възраженията на
защитника на подс. Д. К., адв. Н., че подс. Д. К. е изпълнил задълженията си за оценка на
рисковете за безопасността и здравето на работещите на строителния обект „Дневен център
за стари хора „Достойно утре" гр. Етрополе, възлагайки изготвянето на тази оценка на
Служба по трудова медицина „Здраве - СТМ" ЕООД.
Това е така, защото поначало докладът за оценка на рисковете, предложен от службата
по трудова медицина, не е задължителен за работодателя и не го освобождава от
отговорността му по чл. 3 от Наредба № 5/1999 г., където е определен обхвата на
оценяването на риска. Съгласно цитираната разпоредба работодателят е длъжен да оцени
всички фактори, които могат да породят риск, което в случая подс. Д. К. не е сторил, като не
е идентифицирал опасност от поразяване е електрически ток.
Отделно от това докладът за оценка на рисковете, представен от службата по трудова
медицина, е изготвен в рамките на поставеното от подс. Д. К. задание, без лицата, които са
го изготвили, да са извършвали оглед на строителната площадка и лично да са възприели
действителното фактическо положение там, включително наличието на въздушен
електропровод, минаващ над строителната площадка.
По отношение на подс. Б. Н. е констатирано, че в деня на инцидента той е присъствал
на строителната площадка и е изпълнявал функциите на длъжност *** по смисъла на чл.
163а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за устройство на територията (Ред., ДВ, бр. 82 от 2012 г.) -
ръководил е строителните работи на строителния обект.
По делото категорично се установява също, че подс. Б. Й. Н. е заемал длъжността
„длъжност ***" в дружеството „К. 2000" ООД въз основа на трудов договор, а със заповед №
35
РД-02/14.02.2011 г. на ***я на „К. 2000" ООД - подс. Д. К., издадена на основание чл. 24, ал.
1 ЗЗБУТ, на подс. Б. Й. Н. е било възложено и изпълнението на функциите на „отговорник
по безопасност и здраве" при работа на дружеството. Качеството на подс. Б. Й. Н. като
длъжност *** и лице, което отговаря за безопасните и здравословни условия на труд, се
потвърждава и от показанията на работниците на обекта, обсъдени по-горе, от които е
видно, че именно подс. Б. Й. Н. е провеждал инструктажите и именно той е фактическият
длъжност *** на обекта.
От заеманата от подс. Б. Й. Н. длъжност „длъжност ***" в дружеството „К. 2000" ООД
произтичат и нормативно вменените му задължения съгласно чл. 163а, ал. 4 ЗУТ да
осигурява изпълнението на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а именно
изпълнението на мерките за опазване живота и здравето на хората на строителната
площадка.
С оглед на изложеното неоснователни са и възраженията на защитата, че не подс. Б. Й.
Н. е техническия ръководител за конкретния обект, а св. Б. В. Н. от „Геа Строй” ООД.
Действително подс. Б. Й. Н. е бил определен, заедно със св. Б. В. Н., и за координатор по
ЗБУТ за координиране на съвместните мероприятия по осигуряване на ЗБУТ на строителния
обект съгласно споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ, сключено на основание чл.
18 ЗЗБУТ между „Геа Строй" ООД и „К. 2000" ООД.
От това обаче не следва, че подс. Б. Й. Н. не е техническият ръководител на обекта.
Така според пределите на правомощията и отговорностите на подс. Б. Й. Н. в
качеството му длъжност *** в „К. 2000" ООД, той е бил длъжен да ръководи строителните
работи на обекта „Дневен център за стари хора „Достойно утре" гр. Етрополе, извършвани
от дружеството, и при извършването им да осигурява изпълнението на мерките за опазване
на живота и здравето на хората на строителната площадка.
Именно в качеството му на длъжност *** на обекта в деня на инцидента подс. Б. Й. Н. е
бил длъжен да изпълнява и контролира спазването на изискваният за ЗБУТ съгласно чл. 26, т.
1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., което той не сторил, като:
- не осигурил прилагането на нито една от мерките за безопасност за съществуващи на
строителната площадка въздушни електропроводи, регламентирани в чл. 54, т. 1 - 3 от
Наредба № 2/2004 г., като не поискал от възложителя изместване на съществуващия
електропровод на безопасно разстояние от строителната площадка; не поискал от
възложителя предприемане на действия по изключване на напрежението за времето,
необходимо за изпълнение на работата на бетонпомпата; не организирал поставянето на
бариери (ограждения) или знаци и сигнали, обозначаващи края на сервитутната зона на
електропровода по начин, осигуряващ безопасно разстояние между въздушната линия и
стрелата на бетонпомпата, с което е нарушил чл. 54, т. 1 - 3 от Наредба № 2/2004 г.;
- не изпълнил задълженията си да спазва и контролира спазването на изискванията за
ЗБУТ при работа на специален автомобил марка „МАН" с ДК № *** и монтирана на него
бетонпомпа м. ,Reich М73-4", като го допуснал до работа в близост до ВЕЛ 20 кV „Равна" с
36
разстояние между мислените вертикални повърхностни, образувани от най-близката част на
машината и най-външната линия на електропровода по-малко от 2 m, е което нарушил чл.
80, ал. 1 Наредба № 2/2004 година.
Според разпоредбата на чл. 26, т. 9, б. „а" от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. той е бил
длъжен в деня на инцидента да разпореди преустановяване на работата на специален
автомобил м. „МАН", с ДК № *** с монтирана на него бетонпомпа м. „Reich М73- 4" при
възникналата повишена опасност за здравето и живота на работещите на строителната
площадка, а именно повишената опасност от поразяване с електрически ток вследствие на
висока влажност на атмосферата, което не е сторил и по този начин е нарушил чл. 26, т. 9, б.
„а" от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
С основание първият съд е приел за неоснователно възражението на защитника на
подс. Б. Й. Н., адв Д., че неговият подзащитен не е субект на задълженията по вменените му
подзаконови правила, запълващи бланкетния състав на чл. 123, ал. 1 НК.
Въззивният съд споделя доводите на първата инстанция, че както в теорията, така и в
съдебната практика е възприето, че определящо значение за квалификацията на деянието по
чл. 123 НК има характерът на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата
и задълженията на лицето, което я осъществява (в този смисъл Решение № 97/2015 г. по н.д.
№ 129/2015 г., III н.о. на ВКС). Принципно е известно, че субекти на престъплението по чл.
123 НК могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или
дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането,
ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно
изпълнение.
В настоящия казус от приложените по делото писмени доказателства (книги за
инструктаж за безопасност и здраве при работа) и от показанията на свидетелите И. А. Н., С.
Г. И. и И. П. Т., ангажирани пряко с изпълнението на СМР на строителната площадка, се
установява безпротиворечиво, че именно подс. Б. Й. Н. е провел начален инструктаж за
безопасност на работниците, провеждал е периодичните и ежедневните инструктажи за
безопасност, че единствено той на място е ръководил строителните работи, изпълнявани на
строителния обект от работниците на „К. 2000" ООД.
От изложеното следва, че подс. Б. Й. Н. фактически е изпълнявал функциите на
длъжност *** с произтичащите от това задължения и отговорности, включително и
отговорността за осигуряване изпълнението на мерките за опазване живота и здравето на
хората на строителната площадка и в този смисъл може да бъде субект на вмененото му
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
В следствие на нарушаването на нормативните правила и норми, осигуряващи
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, посочени по-горе, за чието спазване е отговарял подс. Б. Й. Н., е настъпила смъртта
на пострадалия И. С., което очертава наличието на пряка причинно следствена връзка
между деянието на подсъдимия и престъпния резултат.
37
Деянието е осъществено чрез действия и бездействия: подсъдимият е допуснал до
работа строителна машина - бетонпомпа под действащ въздушен електропровод на
строителната площадка, без да е осигурил прилагането на мерките за безопасност,
предвидени в чл. 54 и чл. 80, ал. 1 Наредба № 2 от 22.03.2004 г., и не е прекратил работата на
бетонпомпата при възникналата повишена опасност от поразяване с електрически ток
вследствие на висока влажност на въздуха. Ето защо поради немарливото изпълнение на
посочените задължения на подс. Б. Й. Н. е настъпила смъртта на пострадалия И. С..
От субективна страна подсъдимият Б. Н. е причинил престъпния резултат по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Той е съзнавал,
че в качеството си на длъжност *** при извършване на СМР под въздушен електропровод
допуска работа на строителна машина - бетонпомпа под проводниците на електропровода,
без да е осигурил прилагането на подходящите мерки за безопасност, и при повишена
опасност от поразяване с електрически ток вследствие повишена влажност на въздуха, както
и че неизпълнението на вменените му задължения по осигуряване на ЗБУТ може да доведе
до настъпилия престъпен резултат. Този подсъдими е има нужното образование и
професионална квалификация и е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасния резултат.
Възраженията на защитника адв. Д., относно това, че обвинението не е взело предвид и
е пренебрегнало редица обстоятелства, доказани по делото, включително и действията на
други лица - участници в строителния процес, които счита че са в причинна връзка с
настъпването на престъпния резултат - напр., че водачът (операторът) на бетонпомпата е бил
неправоспособен; че главният архитект на община Етрополе е издал разрешение за строеж за
процесния строителен обект под далекопровод; че длъжностните лица от общинската
администрация са подписали неистински официален документ, в който са удостоверили, че
няма преместваеми далекопроводи и др., са отчетени от първоинстанционният съд и на тях е
даден отговор. Същите оплаквания се правят и пред въззивния съд, който напълно споделя
съображенията на първата инстанция.
Следва отново да се подчертае обаче, че повдигнатото от прокуратурата обвинение е
такова, каквото е, и то се отнася единствено до подсъдимите Д. К. и Б. Н. и тяхното
неправомерно поведение - конкретно инкриминираните им нарушения, които са свързани с
неизпълнение на нормативно предписани правила, осигуряващи здравословни и безопасни
условия на труд. В конкретния казус несъмнено е установена пряка и непрекъсната
причинноследствена връзка между инкриминираните нарушения, извършени от двамата
подсъдими, и смъртта на пострадалия.
Правилно първостепенният съд е отбелязал, че евентуалното съпричиняване на
престъпния резултат от други лица не изключва наказателната отговорност на подсъдимите,
щом престъпният резултат е в причинна връзка и с виновното поведение на подсъдимите.
В допълнение следва да се подчертае, че съдът е арбитър, а не орган, който повдига
обвинения. Тези правомощия принадлежат на прокуратурата. Поради това именно
38
прокурорът е този, който съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на
обвинение пред съда. Така именно прокурорът е този, който решава срещу кои лица следва
да повдигне обвинение и за како престъпление. Съдът е обвързан от рамките на
обвинителния акт и може да разгледа само и единствено обвиненията повдигнати от
прокурора в рамките очертани в обвинителния акт. Поради това и не възможно съдът да
взема отношение по въпроса дали има и други лица, които със своето неправомерно
поведение са допринесли за настъпване на съставомерния резултат.
В конкретния казус обаче е пределно ясно, че престъпният резултат е в причинна
връзка с виновното поведение на двамата подсъдими, следователно тяхната наказателна
отговорност не може да бъде изключена. Наказателната отговорност е лична и поради това
евентуалното незаконосъобразно поведение и на други лица не е от естество да замени
личната отговорност на подсъдимите Д. К. и Б. Н. или да я омаловажи.
По наказанията
На подсъдимите Д. К. и Б. Н. е повдигнато обвинение за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК – такова по чл. 123, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Д. К. първият съд правилно е отчел
като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата, че е разпоредил
извършването на СМР в сервитутната зона на въздушен електропровод, въпреки
нормативната забрана, въведена е разпоредбата на чл. 54а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.,
както и големия брой на нарушенията на нормативно предписаните правила за осигуряване
на ЗБУТ, извършени от подсъдимия и довели до настъпването на престъпния резултат.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства с основание са били взети предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия, отличните характеристични данни за личността му
и безупречно му процесуално поведение през време на наказателното производство, водено
срещу него.
В случая първият съд е подложил на специална преценка и прекомерната
продължителност на наказателното производство, който фактор има самостоятелно значение
за индивидуализацията на наказанието. Така първата инстанция правилно е приела, че от
доказателствените източници по делото се констатира, че наказателният процес е продължил
в течение на около девет години, считано от момента на извършване на престъплението -
25.02.2015 г. – до постановяване на атакуваната присъда, като забавянето на наказателното
производство не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, а на
фактическата и правна сложност на делото. С основание първият съд е счел, че очертаната
продължителност е неразумно дълъг срок на наказателното производство и това
обстоятелство, съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ,
предпоставя необходимост от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за
39
поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото
лице да бъде намалено. Безспорно констатираното забавяне е значително по
продължителност и следва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство с особена тежест.
Такъв е бил подходът и на първостепенния съд, който наред с останалите смекчаващи
отговорността обстоятелства е определил наказанието при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от две
години.
И според въззивната инстанция така определеното наказание е в съответствие с целите
на наказанието, очертани в разпоредбата на чл. 36 НК, а именно: да се окаже поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, и да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Първостепенният съд е отчел относително по-ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, произтичаща от чистото му съдебно минало и отличните
характеристични данни за него и правилно е приел, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за неговото поправяне не е наложително наказанието лишаване от свобода да
се изтърпи ефективно. Поради това законосъобразно и на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложил изпълнението на наказанието за срок от четири години.
Наличните по делото и правилно установени от първия съд обстоятелства, които
отегчават и смекчават отговорността на подс. Д. К. не могат да бъдат дефинирани нито като
многобройни, нито пък някое от тях е изключително по своя характер, поради което с
основание първата инстанция не е определила наказанието при условията на чл. 55 НК.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Б. Н. първият съд правилно е взел
предвид като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че е допуснал
извършването на СМР в сервитутната зона на въздушен електропровод, въпреки
нормативната забрана, въведена с разпоредбата на чл. 54а от Наредба № 2 от 22.03.2004
година.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства първата инстанция е отчела чистото
съдебно минало на подсъдимия, отличните характеристични данни за личността му и
безупречно му процесуално поведение през време на наказателното производство, водено
срещу него.
И по отношение размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс. Б. Н.,
е необходимо да се приложи механизмът, възприет и наложен в практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ с оглед нарушаване правото на подсъдимия на
справедлив процес в случай на прекомерна продължителност на наказателното
производство. Вече беше посочено, че се констатира прекомерна продължителност на
наказателното производство, но тя не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение
на подс. Б. Н..
40
Установеното забавяне на наказателния процес е твърде продължително и от това
произтича, че следва да бъде възприето като обстоятелство, което значимо снижава
отговорността, тъй като се отличава с особена тежест. Оценено наред с другите, описани по-
горе смекчаващи отговорността обстоятелства, се стига до извода, че наказанието на позд. Б.
Н. следва да се определи при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Така
наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца е правилно е
отмерено и е в съответствие със законовите изисквания. Определеното наказание ще
спомогне за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а
именно: ще окаже поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Въззивната инстанция се солидаризира с доводите на първия съд, че подс. Б. Н. е лице с
ниска степен на обществена опасност, която произтича от чистото му съдебно минало и
отличните характеристични данни за него. При това положение правилно е прието, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно. Поради това правилно е
приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и изпълнението на наказанието е отложено за
срок от три години.
По отношение на подс. Б. Н. също не се констатират многобройни или изключителни
по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото,
предвидено в закона наказание, да се окаже несъразмерно тежко за извършеното. Предвид на
това не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 55 НК.
В обобщение по отношение и на двамата подсъдими първостепенният съд
обосновано е заключил, че са налице всички основания за отлагане на изпълнението на
наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 НК - за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимите, както и за общо предупредителния ефект спрямо
обществото, не се налага те да бъдат изолирани ефективно от него. Касае се за
непредпазливо престъпление, с по-ниска степен на укоримост към дееца в сравнение с
умишлената вина. Наложените наказания са достатъчни, за да се превъзпитат подсъдимите
към спазване на правните норми, специално в тяхната професия, чието неспазване явно
може да доведе до тежки резултати.
Наказанието поначало не е самоцелна репресия, а следва да бъде съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца и всички значими специфични обстоятелства,
при които е осъществено престъплението. Като е възприел този подход по отношение и на
двамата подсъдими първостепенният съд правилно е определил наказанията по вид, размер
и начин на изтърпяване.
По гражданските искове
Гражданските искове са допустими, тъй като са предявени от правоимащи лица.
41
Признаването на подсъдимите Д. К. и Б. Н. за виновни в извършването на
престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК прави предявените срещу тях граждански искове
от пострадалите лица основателни. Както е известно всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Така първоинстанционният съд на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД съдът е осъдил
подсъдимите Б. Й. Н. и Д. К. К. солидарно да заплатят на Е. И. И. сумата в размер на 120
000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени морални болки и душевни страдания от смъртта на баща му И. И. С., с ЕГН:
**********, ведно със законната лихва от деня на увредата - 25.02.2015 г. и до
окончателното плащане.
На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите Б. Й. Н. и Д. К. К.,
солидарно да заплатят на Л. С. С. сумата в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени морални болки и
душевни страдания от смъртта на съпруга й И. И. С., с ЕГН: **********, ведно със
законната лихва от деня на увредата - 25.02.2015 г. и до окончателното плащане.
На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите Б. Й. Н. и Д. К. К.,
със снета по-горе самоличност, солидарно да заплатят на Е. И. И. и А. И. С.
(правоприемници на починалия граждански ищец Е. Н. С.) сумата в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
морални болки и душевни страдания от смъртта на И. И. С., с ЕГН: **********, ведно със
законната лихва от деня на увредата - 25.02.2015 г. и до окончателното плащане, като е
отхвърлил гражданския иск за разликата над уважения до пълно предявения размер 80 000
лв. като неоснователен.
На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите Б. Й. Н. и Д. К. К.,
солидарно да заплатят на А. И. С. сумата в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени морални болки и
душевни страдания от смъртта на брат й И. И. С., с ЕГН: **********, ведно със законната
лихва от деня на увредата - 25.02.2015 г. и до окончателното плащане, като е отхвърлил
гражданския иск за разликата над уважения до пълно предявения размер 80 000 лв. като
неоснователен.
Изяснено е от материалите по делото, че гражданският ищец Л. С. С. е била съпруга
на жертвата И. И. С., гражданският ищец Е. И. И. (навършил пълнолетие в хода на
съдебното производство) е син на жертвата, Гражданският ищец Е. Н. С. е майка на
жертвата, поради което на репариране подлежат претендираните неимуществени вреди,
изразяващи се в преживените от тях мъка и душевно страдание, причинени от смъртта на
техния родственик.
В хода на съдебното производство гражданският ищец Е. Н. С. е починала и на нейно
място са конституирани в качеството на процесуални правоприемници нейните наследници
по закон - Е. И. И. - внук и А. И. С. - дъщеря.
Гражданският ищец А. И. С. е сестра на жертвата, поради което на репариране
подлежат преживените от нея мъка и душевно страдание от смъртта на брат й.
Видно е материалите по делото, че гражданските ищци са загубили изключително
близък човек. Тази загуба безспорно е довела до сериозни душевни терзания при всички
родственици на пострадалия И. С., който е изгубил живота си едва на 38 години. Установена
42
е силната връзка, която пострадалият е имал със своята съпруга, син, майка и сестра.
Починалият И. С. е имал принос в изграждането на хармонична семейна среда и жив
контакт с роднините си, на които е помагал. Пострадалият И. С. е бил трудолюбив, жизнен и
човек с благ характер, който се е стараел да окаже помощ на всичките си роднини. Бил е
грижовен баща и съпруг. В семейството са били изградени отношения, основани на взаимна
обич и привързаност. Така смъртта на пострадалия се отразила изключително тежко на
всички негови близки.
Размерът на гражданските искове е уважен по справедливост и в съответствие със
събраните по делото доказателства за претърпените от наследниците на пострадалия болки и
страдания.
Следва и да се посочи, че поначало неимуществените вреди са неизмерими в пари и
затова следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Като
е възприел именно такъв подход, първоинстанционният съд е определил справедливи
обезщетения за гражданските ищци, предвид на конкретните обстоятелства, при които се е
била реализирана злополуката.
С оглед изхода на делото правилно първоинстанционният съд е осъдил на основание
чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД подсъдимите да заплатят на гражданските ищци и законната
лихва върху присъденото им обезщетение, считано от деня на у вредата - 25.02.2015 г. и до
окончателното плащане.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подс. Б. Й. Н., са били
възложени разноските по делото и той е бил осъден да заплати направените по
наказателното производство разноски, както следва: по сметка на ОД МВР - гр. София -
сумата в размер на 1 879,78 (хиляда осемстотин и седемдесет и девет лева и 78 ст.) лв. за
направените разноски във фазата на досъдебното производство; по сметка на Софийски
окръжен съд - сумата в размер на 2 095,00 (две хиляди и деветдесет и пет) лева за
направените разноски в съдебната фаза на производството, както и сумата в размер на 6 400
(шест хиляди и четиристотин) лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданските искове.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подс. Д. К. К. са възложени
разноските по делото и той е бил осъден да заплати направените по наказателното
производство разноски, както следва: по сметка на ОД МВР - гр. София - сумата в размер на
1 879,78 (хиляда осемстотин и седемдесет и девет лева и 78 ст.) лв. за направените разноски
във фазата на досъдебното производство; по сметка на Софийски окръжен съд - сумата в
размер на 2 095,00 (две хиляди и деветдесет и пет) лева за направените разноски в съдебната
фаза на производството, както и сумата в размер на 6 400 (шест хиляди и четиристотин)
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
В заключение при цялостната служебна проверка на правилността на обжалваната
присъда не бяха констатирани нарушения на материалния или процесуалния закон, които да
водят до отменянето на обжалвания съдебен акт, поради което атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК,
43
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 260005 от 23.11.2023 г. по НОХД № 151/2020 г. Софийският
окръжен съд, НО, първи състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15–дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
44