Решение по дело №1144/2005 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........                                  1.12.2011г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 1 ноември                                                      2011 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: М.Й.

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 1144 по описа за 2005 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.

          Ищецът П.С.К. твърди в исковата си молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен по силата на решение № 107/24.07.2003 г., като по това дело семейното им жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда-жилище-апартамент № 9, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Господин Михайловски № 62, на пети терасовиден етаж, със застроена площ от 67.93 кв.м., състоящ се от антре, дневна-трапезария, кухненска ниша, кабинет, родителска спалня, балкон и баня-клозет, заедно с мазе № 9,  бил предоставен за ползване на ответницата. С нотариална покана № 53, т.І, рег.№ 1929/18.97.2003 г. на Нотариус Антония Коева ищецът поискал ответницата да му заплаща ежемесечен наем в размер на 65 щатски долара, за ползването на ½ идеална част от жилището, като поканата била връчена на ответницата на 22.07.2003 г., от който момент същата дължала обезщетение за ползване на имота.  От тази дата дължала и мораторна лихва върху всяко дължимо месечно обезщетение до завеждане на исковата молба. Твърди, че ответницата не била изплатила никаква част от дължимото се обезщетение.

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати обезщетение за ползването на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, считано от 22.07.2003 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите, както и мораторна лихва в размер на 100 лв., дължима върху всяко едно неизплатено месечно обезщетение. Претендира за направените по делото разноски.

Ответницата В.К.К. моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Подробни съображения излага в писмена защита.

          Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като прецени доводите и становищата на страните, намира за установено следното: .

           Видно от приложеното гр.д. № 2781/2002 г. по описа на РС Стара Загора, бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение на 25.06.2004 г. По същото дело, с определение от 26.03.2003 г., съдът е определил привременни мерки, като е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Стара Загора, ул. Г-н Михайловски” № 62, представляващо апартамент № 9, ет.5 на ответницата по настоящото дело В.К. К.а.

          С решение № 30 от 14.04.2006 г. по гр.д. № 1510/2005 г. по описа на РС Стара Загора е допусната съдебна делба между страните по делото по отношение на процесното жилище - апартамент № 9, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Господин Михайловски № 62, на пети терасовиден етаж, със застроена площ от 67.93 кв.м., състоящ се от антре, дневна-трапезария, кухненска ниша, кабинет, родителска спалня, балкон и баня-клозет, заедно с мазе № 9, при квоти: 13771,50/17 543 ид. части за В. К.а и 3771,50/17543 ид.ч. за П.К.. С решение № 23 от 21.08.2009 г. по гр.д. № 1510/2005 г. по описа на РС Стара Загора, съдът е поставил в дял на В.К.К. процесния имот, като я осъдил да заплати  обезщетение за лишаване от право на ползване на 3771.50/17543 ид.ч. от недвижимия имот за периода 2.08.2005 г. до 3.02.2009 г. в размер на 2268 лв.

          По делото е представена и нотариална покана от 18 юли 2003 г., с която ищецът е поканил ответницата да му заплаща наем в размер на 65 щатски долара на месец за ½ ид.ч. от процесното семейно жилище.

          Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.                    

По делото е депозирано  заключение на съдебно-техническа експертиза, което не беше оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и добросъвестно. Видно от заключението на вещото лице размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползване на ищеца П.С.К. от процесния недвижим имот  за периода 22.07.2003 г. до 01.08.2005 г. е в размер на 1022 лв.

По делото ищецът не посочи и не представи никакви доказателства,  за посочения период 22.07.2003 г. до 1.08.2005 г., недвижимият имот в какво състояние се е намирал и дали е бил обзаведен, ако е имало обзавеждане, какво е било то. Поради което съдът намира, че следва да приеме втория вариант от заключението на вещото лице, а именно – за необзаведено жилище.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск по чл. 31 ал.2 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като следва да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 1022 лв., представляваща обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен ищецът като собственик на 3771.50/17543 ид.ч. от процесния апартамент, за периода 22.07.2003 г. до 1.08.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2005 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до предявените 2500 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В този смисъл се явява основателен и доказан и втория обективно съединен иск за заплащане на мораторна лихва, дължима върху всяко едно неизплатено месечно обезщетение. Видно от заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва върху месечното обезщетение за неползване на имота за периода 22.07.2003 г. до 01.08.2005 г. е в размер на 119.92 лв., като съдът следва да уважи иска до размера на 100 лв., в който размер е и предявен иска.

          На основание чл. 64 ал.1 от /отм./ ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 66.22 лв., представляващи ДТ и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.

          На основание чл. 64, ал.2 от от ГПК/отм./ ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски в размер на 28.50 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

          Водим от горните мотиви, съдът    

         

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН ********** *** Михайловски № 62, ап.9  да заплати на П.С.КАПРАЛОВ, ЕГН ********** ***, сумата от 1022 лв. / хиляда и двадесет и два лева/, представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен П.С.К., като собственик на 3771.50/17543 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Господин Михайловски № 62, на пети терасовиден етаж, със застроена площ от 67.93 кв.м., състоящ се от антре, дневна-трапезария, кухненска ниша, кабинет, родителска спалня, балкон и баня-клозет, заедно с мазе № 9 за периода 22.07.2003 г. до 01.08.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2005 г. до окончателното й изплащане, сумата от 100 лв. представляваща мораторната лихва върху месечното обезщетение за неползване на имота за периода 22.07.2003 г. до 01.08.2005 г., както и сумата от 66.22 лв. представляващи направени по делото съдебни и деловодни разноски.  

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.К. с п.а. против В.К.К. с п.а. иск за обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен П.С.К., като собственик на 3771.50/17543 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Господин Михайловски № 62, на пети терасовиден етаж, със застроена площ от 67.93 кв.м., състоящ се от антре, дневна-трапезария, кухненска ниша, кабинет, родителска спалня, балкон и баня-клозет, заедно с мазе № 9 за периода 22.07.2003 г. до 01.08.2005 г. за сумата до 2500 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА П.С.КАПРАЛОВ с п.а. да заплати на В.К.К. с п.а. направените по делото разноски в размер на 28.50 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

          Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: