№ 946
***, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20224110100742 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е качеството си на
търговец е сключил с ответника на 27.10.2017г. договор за покупко – продажба извън
търговски обект, с който му е продал перяща прахосмукачка „***”на стойност 2000 лв.
и четка за същата на стойност 200 лв. или общо 2200 лв. Ищецът сочи, че ответникът се
е съгласил да плати продажната цена като внесе 200 лв. задатък, а остатъка от 2000 лв.
да погаси на вноски, като плати първоначална вноска от 500 лв. до 30.10.2017г. и още
12 месечни вноски всяка в размер на 125 лв., вносими до 10 – то число на текущия
месец, с падеж на последната вноска – 10.10.2018г. Ищецът признава, че ответникът е
заплатил общо 1475 лв. от продажната цена, но при настъпване на крайния падеж на
договора е останал задължен за сумата от 725 лв. Ищецът посочва, че за тази сума се е
снабдил срещу длъжника със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3276/2021г. на ВТРС,
която последния оспорил с възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. По тези
съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 725 лв. – главница, представляваща неплатен
остатък от продажната цена по договора за покупко – продажба извън търговски обект
от 27.10.2017г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.11.2021г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
1
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен като релевира възражения, че претендираната сума е погасена по
давност. С оглед на наведеното възражение развива съображения, че задължението му
като потребител по процесния договор за продажба е периодично, с оглед уговореното
изплащане на продажната цена на вноски и спрямо него е приложима кратката
погасителна давност по чл. 111 б .“в“ ЗЗД. В тази връзка изтъква, че падежа на
последната вноска е 10.10.2018г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
19.11.2021г. т.е. след като са изтекли три години от падежа му. По тези съображения
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Липсва спор по делото, а и от представения договор за покупко – продажба
извън търговски обект № 954/27.10.2017г. се установява, че ищецът е продал на
ответника посочените в чл. 2 стоки /перяща прахосмукачка и турбо четка за нея/ срещу
продажна цена в общ размер на 2200 лв. По изрична уговорка между страните /чл. 2 и
чл. 3.3./ е предвидено разсрочено плащането на цената, както следва – 200 лв. задатък,
500 лв. – първоначална вноска платима до 30.10.2017г., а остатъка от цената /1500 лв./ -
на 12 бр. месечни вноски в размер на 125 лв. всяка, платими до 10 – число на месеца, за
който се дължи вноска, с падеж на последната – 10.10.2018г.
От представената товарителница изх. № 74/31.10.2017г. и ел. изявление от
01.11.2017г., носещо подписа на купувача, се установява, а и това не е спорно между
страните, че ищецът е доставил и предал на ответника закупените от него вещи.
Продавачът признава, че купувачът е платил част от продажната цена в общ размер на
1475 лв., вкл. 200 лв. – задатък. Признание, което частично се подкрепя от
представеното от ответника платежно нареждане от 04.05.2018г. за плащане на сумата
от 375 лв. по процесния договор като общ размер на вноските за м. 11 2017г. –
м.01.2018г.
От приложеното ч.гр.д. № 3276/2021г. по описа на ВТРС е видно, че ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 725 лв.– главница,
представляваща неплатен остатък от продажната цена по договора от 27.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда. В
срока по чл. 414 ал. 2 ГПК вземането по заповедта за изпълнение е оспорено от
длъжника с възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор,
2
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока
по чл. 414 ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В
тази връзка в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало
валидно облигационно отношение по договор за продажба, имащ за предмет описаните
в него стоки, доставянето им на ответника, размера на вземането си за главница и
неговата изискуемост.
От установените като безспорни по делото факти категорично се установява
възникването и съществуването на валидно продажбено правоотношение между
страните по делото, чийто източник е договор за продажба извън търговски обект по
см. на чл. 44 ЗЗП. Този договор има потребителски характер, тъй като купувача по
него е физическо лице - потребител по см. на § 13 т.1 ЗЗП. В тази връзка за договора са
важими както общите разпоредби за договорите за продажба по ЗЗД, така и
специфичните изисквания на чл. 44 и сл. от ЗЗП. В случая ответната страна не е
оспорила да са нарушени правилата за представяне на предговорна информация по чл.
47-чл. 49 ЗЗП преди сключване на договора, нито твърди в надлежния срок по чл. 50
ЗЗП да е упражнила правото си на отказ от него. Ответникът нерелевира и възражения
за наличието на неравноправни клаузи в договорното съдържание, нито съдът открива
такива при извършване на възложената му по закон служебна проверка /арг. чл. 7 ал. 3
ГПК/. В документа на договора правата и задълженията на страните са ясно и точно
разписани и липсват уговорки във вреда на потребителя, които да неотговарят на
изискването за добросъвестност и да водят до значително неравновесие в положението
на търговеца и потребителя.
По тези съображения съдът намира, че страни са валидно обвързани от договор
за покупко – продажба извън търговски обект № 954/27.10.2017г., имащ за предмет
доставка на перяща прахосмукачка „***” и четка за същата. Ищецът е изправна страна
по този договор и е изпълнил точно по см. на чл. 63 ЗЗД задължението си да предаде
на купувача продадените му вещи. Същият на 01.11.2017г., в срока по чл. 4.2. от
договора, чрез лицензиран пощенски оператор, е доставил и предал на купувача
закупената стока. Обстоятелство, което не е спорно по делото, а се установява и от
представените от ищеца товарителница изх. № 74/31.10.2017г. и ел. изявление от
01.11.2017г. Последното има характеристиките на разписка за получаване на вещите и
удостоверява достоверно този неизгоден за ответника факт, тъй като носи неговия
подпис, чието авторство не е оспорено по делото. Приемането на стоката е породило
задължението на купувача да заплати на продавача уговорената цена по предвидения
между тях начин по чл. 3.2 от договора. Предвид съдържанието на посочената клауза е
3
видно, че страните са постигнали съгласие за разсрочено плащане на цената. Безспорно
се установи по делото, че купувачът не е изпълнил точно поето от него задължение за
плащане. От признанията на ищеца и представеното платежно нареждане от
04.05.2018г. за сумата от 375 лв. /вноски за м. 11 2017г. – м.01.2018г./ категорично се
установява, че ответникът е погасил част от продажната цена, като е платил общо
сумата от 1475 лв., с включен в нея задатък от 200 лв. От общо дължимата цена от 2200
лв., при така извършеното частично плащане, е останал непогасен остатък в размер на
725 лв. Ответникът не твърди и не доказва да го е погасил до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, поради което тази сума се явява
дължима от него. Дължимостта й не може да бъде отречена с оглед възраженията на
ищеца, че не е ясно от кои погасителни вноски от договора е формиран този размер.
Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е бил настъпил крайния
падеж на договора /10.10.2018г./, поради което неплатената част от цената е изискуема
и дължима.
Наличието на изискуемо вземане срещу ответника задължава съда да разгледа
наведеното от него възражение за погасяване по давност на същото, обосновано с
приложението на краткия давностен срок по чл. 111 б. „в“ ЗЗД, тъй като уговарянето
на плащането на цената на вноски сочи на „периодични плащания“ по смисъла на
посочената законова разпоредба. С ТР № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК, ВКС са дадени задължителни тълкувателни разяснения относно съдържанието
на понятието „периодични плащания“, съгласно които, периодично е плащането, което
не е еднократно, а е задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. В случая обаче разсрочването на
паричното задължение и уговореното между страните изплащане на цената чрез
погасителни вноски на определени дати не превръща същите в периодични плащания,
а сочи да дадено от кредитора съгласие да приеме изпълнение на части по арг. от
противното на чл. 66 ЗЗД. Отделните погасителни вноски не са независими и
самостоятелни от другите вноски еднородни задължения, а са механично разделени
части на едно общо парично задължение. В тази връзка разсрочването на плащането на
цената на погасителни вноски не му придава характер на периодични платежи по см.
на чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Ето защо приложима спрямо задължението за плащане на цената
по договора е общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката
тригодишна за периодичните плащания. В този смисъл е и Решение № 103/16.09.2013г.
по т.д. № 1200/2011г. на II т.о., ВКС.
При уговорен краен падеж на договор на 10.10.2018г., от когато настъпва
изискуемостта на вземането за цялата продажна цена, това е датата от която започва да
тече общия петгодишен давноствен срок /арг. от чл. 114 ал. 1 ЗЗД/. Считано от тогава
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ал. 1 ГПК – 19.11.2021г., когато по
4
аргумент от чл. 422 ал. 1 ГПК исковата молба се счита за подадена, давностния срок по
чл. 110 ЗЗД не е бил изтекъл. Следователно неплатения остатък от цената не е покрит с
погасителна давност и се дължи от ответника.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявения
иск следва да бъде уважен изцяло, като в отношенията на страните се приеме за
установено, че ответникът дължим на ищеца сумата от 725 лв., представляваща
неплатена част от цената по договор за покупко-продажба извън търговски обект от
27.10.2017 г., ведно със следващата се законна лихва.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на
сторените от него разноски за исковото и заповедно производство. В настоящият
процес ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на 325 лв. за платена
държавна такса и хонорар за един адвокат, а в заповедното разноски за държавна такса
в размер на 25 лв. Заплащане на тези суми следва да бъде понесено от ответника.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че Ж. Д. Д., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: ***, ул. „***” № *** ДЪЛЖИ на „ВЕЛМАКС ЛУКС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„София” № 9, ет. 3, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица” № 154, ет. 3, оф. 25
/В4/, на основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД,
СУМАТА 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/ - главница, представляваща
неплатена част от продажната цена по договор за покупко-продажба извън търговски
обект № 954 от 27.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 19.11.2021 г. до окончателното й изплащане, за
което вземане има издадена заповед за изпълнение № 1368/22.11.2021г. по ч.гр.д. №
3276/2021г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Ж. Д. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, ул. „***” № *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ВЕЛМАКС ЛУКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „София” № 9, ет. 3, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.
„Марица” № 154, ет. 3, оф. 25 /В4/ СУМАТА от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и
СУМАТА от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното
производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 3276/2021г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
5
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6