РЕШЕНИЕ
№ 884
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЮЛ. ЛЮБ. Д. от гр. София,******** против
Наказателно постановление № 307741/12.04.2017 г., издадено от заместник кмет на
Столична община на основание Заповед № СОА16-РД-09-1060/04.08.2016 г. на кмета
на Столична община, с което на основание чл. 53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН за
нарушение на чл. 18, т. 1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, с която моли съда да бъде отменено
атакуваното НП.
В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление, предмет на
обжалване никога не е било връчвано на жалбоподателя. Твърди се и изтекла
погасителна давност, като обстоятелство изключващо административно-наказателната
отговорност и обуславящо отмяна на атакуваното НП.
В съдебното заседание проведено по делото жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с пълномощника си –адв.Чобанова – АК - Русе. В дадения ход по
същество последната пледира съдът да се произнесе с решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление. Сочи, че в хода на административно –
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
1
до ограничаване правото на защита на нарушителя. Позовава се и на изтекла давност
по смисъла на чл.84, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Въззиваемата страна –Столична община, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Владимирова изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи,
че атакуваното НП е връчено на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както и
че към настоящия момент давността не е изтекла. Намира, че нарушението е доказано
по безспорен и категоричен начин и моли съда да потвърди като правилно и
законосъобразно издаденото наказателно постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2017 г. в 07:19 часа ЮЛ. ЛЮБ. Д. пътувала в автобус № 305 /с инвент. №
3121/ в гр. София. След спирка „Ал.Малинов” била проверена от контрольор по
редовността на пътниците към Център за градска мобилност – св.М. КР. Т., който
извършвал проверка по редовността на пътниците в автобуса. Същият установил, че
Ю.Д. пътува без редовен превозен документ, като впоследствие отказала да си закупи
предложената от него карта за еднократно пътуване.
За констатираното нарушение св. Т. съставил срещу жалбоподателя АУАН №
0307741/23.03.2017 г., в който описал обстоятелствата относно нарушението, времето и
мястото на извършването му, и като нарушени нормативни разпоредби посочил
нормите на чл. 18, т. 1, б.”а”, „б”, и „в”, както и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от
НРУПОГТТСО. След като се запознала със съдържанието на АУАН Ю.Д. го
подписала без възражения. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН също не е било депозирано
писмено възражение срещу акта и жалбоподателят не заплатил цената на карта за
еднократно пътуване
Въз основа на така съставения АУАН заместник-кметът на Столична община, на
основание Заповед № СОА16-РД-09-1060/04.08.2016 г., издал срещу жалбоподателя
атакуваното наказателно постановление за това, че на посочените време и място
последният пътувал в автобус № 305, с инвентарен номер 3121, без редовен превозен
документ, като отказва да си закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците - нарушение по чл. 18, т. 1, б.”а”, „б”, и „в”,
както и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО. Със същото на жалбоподателя
била наложена „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 53 и чл.13, б.“б“ от
ЗАНН.
От приложеното към материалите на административно-наказателната преписка
копие от наказателно постановление № 307741/2017 г. се установява, че на същото
липсва направено отбелязване на коя дата е връчено НП на нарушителя (по реда на
2
чл.58, ал.2 от ЗАНН) и съответно на която дата същото е влязло в сила.
Впоследствие с възлагателно писмо изх. номер СОА21-ДИ11-5653/24.02.2021 г.
събирането на наложената на жалбоподателя глоба било възложено на ЧСИ *********
в регистъра на КЧСИ, където било образувано изпълнително дело. За образуването на
това дело Д. била уведомена на 04.08.2021 г. по телефона от канторана на ЧСИ Петров.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля-актосъставител Т.,
възприемайки ги като обективни, безпротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По процесуалната допустимост на жалбата:
От събраните по делото писмени доказателства не се установява как
административно –наказващият орган е приел, че наказателното постановление е
влязло в сила – не се установява дата и твърдяният от процесуалния му представител
начин на връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Приложено е копие от известие да
доставяне на пратка (съобщение СТ 311-РМЛ-17-ВК08-951 от СО, район „Младост“),
получено лично от Ю.Д. срещу подпис на 11.09.2017 г. Не се установява обаче какво е
било съдържанието на това съобщение и дали същото касае опит за връчване чрез
общинската администрация по местоживеене на обжалваното наказателно
постановление.
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на
нарушителя за изготвените наказателни постановления- чл.58 от ЗАНН и лимитира
хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 от
ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за
връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН
императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно-
срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира
правото на нарушителя да узнае за какво нарушение е ангажирана неговата
отговорност и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното
постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в
разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на
редовно връчване на НП- ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Съгласно чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и книжата се
3
връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени или на
пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв на домоуправителя, както и на
съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде, в случай, че лицето,
за което са предназначени отсъства. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването.Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което,
за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице
редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения
адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за
да се приложи чл. 58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на
лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава
на този адрес.
В процесния случай е извършено само едно уведомяване на известния на АНО
домашен адрес на нарушителя, като липсват доказателства за съдържанието на
адресираната до лицето пощенска пратка и по-конкретно дали от посоченото по –горе
съобщение е ставало ясно, че се касае за издадено спрямо лицето наказателно
постановление. При това положение не може да се приеме, че нарушителят е бил
надлежн уведомен, че следва да „потърси“ коментираната пощенска пратка.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че не са били налице
предпоставки за връчване реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съответно извършеното по
този ред връчване се явява нередовно, а депозираната жалба - подадена в срок и
процесуално допустима. Независимо от това, доколкото наказателното постановление
изобщо не е било връчено на санкционираното лице, то моментът на подаване на
жалбата е без правно значение, тъй като срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече
от връчването на наказателното постановление, като в случая жалбоподателят е
разбрал за издаденото НП едва на 04.08.2021 г., когато е бил уведомен от кантората на
ЧСИ Петров. Ето защо съдът следва да разгледа жалбата и намира същата за
процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е основателна!
Според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките на чл.80,
ал.1, т.5 от НК вр.чл.11 от ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното
4
производство, поради изтекла давност.
Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на
наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако
са изтекли посочените срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане
в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното
постановление, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с
което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В чл.82, ал.3 от ЗАНН е
уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила
акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по чл.82, ал.1 от ЗАНН.
Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение е на дата
23.03.2017 г., като НП е връчено на жалбоподателя на 04.08.2021 г., което към
настоящия момент не е влязъл в сила акт, поради което административното
производство все още е висящо.
Понеже наказателното постановление не е влязло в сила, то и сроковете по чл.82
от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с
който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
Не е налице прекъсване на давността с връчването на НП, тъй като същото е
извършено след изтичане на срока по чл.80, ал.1, т. 5 от НК. Настоящият съдебен
състав намира цитираната правна норма за приложима в административно-
наказателното производство по аргумент на по –силното основание. Щом подобен
институт е приложим за деяния с по –висока степен на обществена опасност, каквито
са престъпленията, то същият на още по –силно основание е приложим и по отношение
на деяния със значително по –нисък интензитет на обществена опасност, каквито са
административните нарушения. Следва да се има предвид, че за изтичане на
абсолютната давност по смисъла на чл.81, ал. 3 от НК се следи само, когато се
установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл.80, ал.1 от НК. Затова,
съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, предвид
изричното препращане, визирано в чл.11 от ЗАНН към уредбата на обстоятелствата,
изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
С оглед вида на наложеното в случая наказание „глоба“, приложима е именно
хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, като този
срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието, което в
конкретния случай е – 23.03.2017 година.
След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо
5
административнонаказателната отговорност, наказателното постановление следва да
бъде отменено, а производството по делото следва да бъде прекратено, без да се
обсъждат релевантните за изхода на спора въпроси.
При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ето защо, и на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно обжалвания материален интерес.
Искането за заплащане до пълния размер на претендираните разноски от 500 лева, с
оглед приложения към материалите на делото договор за правна защита и съдействие,
следва да се остави без уважение, като неоснователно, тъй като разглеждането на
делото се проведе в едно съдебно заседание и конкретният казус не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл.3 и ал.3 от ЗАНН
вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 307741/12.04.2017 г., издадено от заместник кмет на Столична община на основание Заповед № СОА16-РД-09-1060/04.08.2016 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН за нарушение на чл. 18, т. 1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, на ЮЛ. ЛЮБ. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 12348/2021 г. по описа на СРС, НО, 135 състав, поради изтичане на предвидената в закона давност.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на ЮЛ. ЛЮБ. Д., ЕГН ********** разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лв., като
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6