РЕШЕНИЕ
№ 8221
***, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110105647 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от
А.А.- Изпълнителен директор срещу П. Ц. Г. е ЕГН: ********** и Т. Д. Д. , с ЕГН:
**********, и двете с адрес: адрес с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят
разделно на ищеца сума в общ размер на 291,34лв., от които 218,67лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. -
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 40,13лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 03.01.2024г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.03.2021г. - м.04.2022г. в размер на 26,20лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 6,34лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
16.05.2021г. до 03.01.2024г.,
Посочен а адрес на топлоснабдения имот: адрес и абонатен № ***., ID номер: *** и
номер на инсталация: ***.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на процесния
топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от КЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на
ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците
1
не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за
битови нужди в ***, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к *** в
сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ЮЛ.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които се
оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че не съществуват задължения към
ищеца и са представят се писмени доказателства- 28 бр. вноски бележки.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
Приложен по делото е Нотариален акт № ***, том 165, дело №*** г., видно от който
Ц.В.В. и Р.Т.В. даряват на дъщерите си В. Ц. Д. и П. Ц. Г. апартамент № *** на *** ет. в бл.
*** на ул. адрес
Представено е Удостоверение Изх. №68-00-1286/17/23.10.2012 г. от ГИС София, видно
от което шестетажна жилищна сграда- бл. ***, построена в кв. 175, м. „кв. ***, находяща се
на ул. ***, *** има следния настоящ адрес: адрес.
Видно от представения протокол от проведено на 20.01.2014 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в ***, адрес, бл. ***, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ЮЛ, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от изготвената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009 г. В. Ц. Д. е починала на 30.11.1998 г. и е оставила за наследник Т. Д. Д..
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че процесният
имот се топлозахранва от две абонатни станции /за долна и горна зони/ с общ топломер.
Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки
месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число
от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя
2
между всички потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ.. Същите са
изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и
обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и
формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.
В процесния имот, през процесния период е имало 2 броя радиатори с монтирани
ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/. Показанията на уредите са
отчетени на 11.05.2021г„ а в отчетен формуляр от 2022г. е посочено, че имота е необитаем и
за период 21/22г. няма изчислена ТЕ за отопление на имот. За период 20/21 г. отчетените
показания, умножени с к- фактор на радиатора н умножени с енергията за единица
редуцирано показание са разпределените количества ТЕ за всяко отоплително тяло. През
процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по
формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема
кубатура 1б1куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За
процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот е
монтиран един брой водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 11.05.2021 г., а в отчетен
формуляр от 2022г. е посочено, че имота е необитаем и за период 21/22г. няма изчислена ТЕ
за БГВ. За период 20/21 г. отчетеното количество топла вода е коригирано /увеличено/ с
+0.396куб.м., спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция. През процесния
период във фактурите изготвени от „Топлофикация -София”ЕАД няма начислявана такса
мощност, тъй като същата отпада след 0б.2006г.СТЕ счита, че изчисленията извършени от
ЮЛ са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е в размер на 528.28 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за
процесния период, от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. е платена сума в общ размер на 309.71 лв.
по фактури по прогнозни данни, по партидата на аб. № ***, за топлоснабден имот с адрес :
адрес. В Обща фактура № **********/31.06.2021 г. е отразено „Платени суми по фактури
(главници) за периода 01.05.2020г. - 30.04.2021г.” Дължимата главница за незаплатена
топлинна енергия от абонат с № *** за процесния период, от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. е
общо в размер на 218.67 лв., в това число, за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. сума в
размер на 47.33 лв., за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г. сума в размер на 166.80 лв.За
услугата дялово разпределение за процесния период е дължима главница общо в размер на
26.20 лв.Общият размер на дължимата главница към дата 31.01.2024 г. е в размер
на244.87лв.На 19.02.2024г. е извършено плащане с основание „по съдебно дело”, сума в
размер на 342.82лв.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
3
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
С молба от 15.04.2024 г. ищцовото дружество сочи,ч е с извършените плащания
ответниците са погасили сумите за главници, лихви, както и съдебни разноски в размер на
50 лева – държавна такса. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От представените по делото е Нотариален акт № ***, том 165, дело №*** г и справка
за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г.се установява, че за
процесния период ответниците са съсобственици на процесния тооплоснабден имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между ЮЛ и ответника за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
4
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник *** от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ответниците и ищеца е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес: адрес и абонатен № ***., ID номер: *** и номер на инсталация: ***.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ЮЛ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
неоснователни предвид извършеното в хода на производството плащане. Страните по
делото очевидно не спорят, че между тях е съществувало облигационно отношение, както и
че претендираните от ищеца суми са били дължими на посоченото в исковата молба
основание.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба и
образуване на настоящото дело. Ето защо следва да се направи изводът, че именно
ответниците с поведението си са станали причина за завеждане на делото, след като са
платили дължимата сума след подаване на исковата молба, заради което ищецът е
инициирал настоящото производство и е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 600
лева- депозити за вещи лица.
5
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от А.А.- Изпълнителен
директор срещу П. Ц. Г. е ЕГН: ********** и Т. Д. Д. , с ЕГН: **********, и двете с адрес:
адрес за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца сума в общ размер на
291,34лв., от които 218,67лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: адрес и абонатен № ***., ID номер: *** и номер
на инсталация: *** за периода от м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 40,13лв.
- мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до
03.01.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.03.2021г. - м.04.2022г. в
размер на 26,20лв. - главница, ведноо със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 6,34лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 16.05.2021г. до 03.01.2024г. , поради извършено в
хода на производството плащане.
ОСЪЖДА П. Ц. Г. е ЕГН: ********** и Т. Д. Д., с ЕГН: **********, и двете с адрес:
адрес да заплатят на „ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от А.А.- Изпълнителен директор,
сумата от 700 лева- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6