№ 199
гр. Велико Търново, 11.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Д. С.и прокурора от
ВТОП Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 332 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова
молба, предявена от Н.Д.К. - А. ***, чрез *** Х.Х. - Й. от ВТАК, срещу
ОД на МВР - Търговище с цена на иска 300лв. и правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващи обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева за
платен ***ски хонорар за съдебното обжалване на отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1292-001913/21.09.2018г. на
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Търговище, по АНХД № 178/2019г.
по описа на Районен съд - Омуртаг, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на ищцата е
издадено НП № 18-1292-001913/21.09.2018г.
на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Търговище, с което на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
лв., лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца и на основание Наредба №Iз-2539/04.02.2013г.
на МВР са му отнети 12 контролни точки,
за това, че е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Цитираното НП е отменено
впоследствие от Районен съд - Омуртаг с Решение № 127/17.01.2020г., постановено
по АНД № 178/2019 г., влязло в законна сила на 11.02.2020г. При обжалването му
са претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен ***ски хонорар в
размер на 300 лева. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за държавна
такса и 300лв. за ***ско възнаграждение, за които представя списък с разноски.
В съдебно заседание, чрез *** Х., поддържа исковата молба. Счита че не е налице
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.
Ответникът – ОД на МВР – Търговище, чрез процесуалния представител *** Ж., с отговора на исковата молба вх.
№ 2301/07.7.2020г., оспорва иска по основание, алтернативно по размер.
Поддържа, че същият е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Счита, че липсва причинно-следствената връзка по чл. 4 от ЗОДОВ между
отмененото НП и претендираните имуществени вреди – платен ***ски хонорар. В
случай че искът за имуществените вреди бъде уважен, моли на основание чл.5, ал.
2 от ЗОДОВ присъденото обезщетение да бъде намалено поради това, че ищцата е
допринесла за увреждането. В случай че претендираната сума за ***ско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело надхвърля
минимално определения размер в Наредба №1/2004 за минималните размери на ***ските
възнаграждения, моли същата да бъда намалена, предвид фактическата и правна
сложност на делото и реалното участие на упълномощения *** при неговото
разглеждане.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност и
доказаност на претенцията за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено ***ско възнаграждение, в резултат на отменено незаконосъобразно НП. Сумата
била заплатена в брой. Предлага да се уважи исковата молба.
Административен
съд Велико Търново, пети състав, като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На Н.Д.К. - А. *** е издадено НП № 18-1292-001913/21.09.2018г.
на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Търговище, с което за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв., лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и на основание
Наредба №Iз-2539/04.02.2013г.
на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Омуртаг, който с Решение № 127/17.01.2020г.
по АНХД № 178/2019г. по описа на съда го е отменил. Решението е връчено на ОД на МВР Велико
Търново на 24.01.2020г. и влязло в сила като необжалвано на 11.02.2020г.
В
производството пред районния съд К. е представлявана от упълномощен *** М.Б. от ВТАК, като
съгласно представения договор за правна защита и съдействие № **********,
договореното възнаграждение за услугата в размер на 300лв. е заплатено в брой
на 29.08.2019г. при подписване на договора.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление на ОД на МВР -Търговище. Ищец е
адресатът на отмененото наказателно постановление. Ответникът – ОД на МВР -
Търговище е юридическо лице на бюджетна издръжка. Искът за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е
редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно
компетентен съд – Административен съд - Велико Търново, съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото адресът
на ищеца е в гр. Велико Търново. Искът е предявен в рамките на петгодишния
давностен срок от влизане в сила на Решение № 127/17.01.2020г. по АНХД № 178/2019г.
по
описа на РС - Омуртаг, с което е отменено НП
№ 18-1292-001913/21.09.2018г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР - Търговище.
Следва да се отбележи, че към
момента на подаване на жалбата против НП пред районния съд е липсвала
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно
наказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с
административно наказание, каквато възможност законодателят предостави с нормата
на чл. 63 от ЗАНН (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г.). Предвид това и при съобразяване на ТР №
2/03.06.2009 г. на ОС на колегиите на ВАС, се обуславя се извод, че направените
от ищеца разноски за правна помощ в хода на производството пред районния съд,
приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена
вреда, която не му е възстановена в рамките на това производство. След като
това е така, а искът по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
Според чл.
203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната
полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите
на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на
държавата по посочения ред.
По
отношение на първата от изискуемите предпоставки, съдът се позовава на
задължителната тълкувателна практика, дадена с Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. В тази връзка, отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган,
в рамките на неговата компетентност, който административен акт, макар да
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Ето
защо, по същество е доказана първата от визираните по-горе предпоставки –
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност.
При това положение съдът дължи
произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки
за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ
– в настоящия случай претенцията касае репарирането на имуществени вреди.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото
наказателно постановление. На първо място, с Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените ***ски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Нещо повече,
провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за
отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно
обжалване съответният гражданин е ползвал ***ска защита, защото не е могъл сам
да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита
съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното
наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменените като незаконосъобразни актове на администрацията, доколкото ищецът
не би заплатил ***ското възнаграждение, ако не бяха издадени наказателни
постановления, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник.
Заплащането на ***ската защита в съдебното производство се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с
обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би
потърсил ***ска помощ и не би заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е
единствено по съдебен ред. Ето защо, следва да се приеме, че ангажирането на ***ска
помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена
последица от отменените наказателни постановления. Респективно, намаляването на
имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина – съставено е
наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.
Видно от данните по НАХД № 178/19г. по описа на Районен съд - Омуртаг, *** Б. е осъществила договореното процесуално представителство и защита на К. в производството пред районния съд, включително в проведеното открито заседание на 20.11.2019г. по наказателното от административен характер дело. Съгласно изричното отбелязване в договора от 29.08.2019 г., имащо значението на разписка за получаване на определена сума, то сумата от 300,00 лв. е платена от К. на *** Б., изцяло и в брой при сключване на посочения договор. При съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за ***урата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения, в редакцията преди отмяната с ДВ, бр. 45 от 2020г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300лв. С оглед изложеното, възнаграждението за оказаната на ищеца ***ска защита по НАХД № 178/2019 г. на Районен съд - Омуртаг при материален интерес 800,00 лева (размерът на наложената глоба) и при прилагане на посочените правила хонорарът е правилно определен в размер на 300лв., поради което възраженията в този смисъл са неоснователни.
Съдът намира, че не са налице условия за намаляване на размера на обезщетението за имуществени вреди поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Неподкрепена с доказателства остана тезата на ответника, че настъпилият вредоносен резултат от незаконосъобразното НП е последица от виновно поведение на ищцата. Видно от мотивите към съдебния акт, с който е отменено НП, липсват доказателства, които да установяват по безспорен начин извършване на описаното в НП административно нарушение от ищцата в настоящото производство.
Предвид горните
съображения и тези, изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от
I и II колегия на ВАС по Тълкувателно дело № 1/2016 г., настоящият състав
намира предявеният иск за имуществени вреди в размер на 300,00 лв.,
представляващи договорено и заплатено ***ско възнаграждение по НАХД № 178/2019 г.
по описа на Районен съд - Омуртаг за доказан по основание и размер, поради следва
да бъде уважен.
Предвид горепосоченото, основателен
е акцесорният иск за присъждане на
законна лихва върху главницата, съобразно претенцията в исковата молба, от
датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата в размер на 300 лв.
При този изход на
делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищцата
за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, като се
претендират такива в размер общо на 310,00 лв., от които държавна такса в
размер на 10,00 лв. и заплатен ***ски хонорар в размер на 300,00 лева. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на ***ския
хонорар съобразно правната сложност и естеството на казуса. Още повече, че съобразно
последните изменения в ДВ бр. 68 от 2020г. минимумът по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения
при материален интерес до 1000лв. същото е в размер на 300лв.
Водим от горното и
на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен
съд – В. Търново, V-ти състав,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ №
36, да
заплати на Н.Д.К. – А., ЕГН: ********** ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди за платен ***ски хонорар, произтекли от
отменено НП № 18-1292-001913/21.09.2018г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР - Търговище, по АНХД № 178/2019г. по описа на Районен съд -
Омуртаг,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
03.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ № 36 да заплати на Н.Д.К. -
А., ЕГН: ********** ***, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляващи
разноски по това производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: