№ 132
/населено място/, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200577 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 23-0314-000723 от 21.12.2023г.
на Началника Група в ОД МВР Благоевград, РУ-Петрич, с което на С. М. М., с
ЕГН - ********** и с адрес /населено място/, за извършено нарушение
по чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, пр.3, от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 150 лева и на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР му отнемат 10 контролни точки.
Жалбоподателят недоволен от постановеното наказание описано в
издаденото наказателно постановление, депозира настоящата жалба излагайки
бланкетни доводи. Моли, издаденото Наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява
лично, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител,
адв. Я., който поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на издаденото
Наказателно постановление.
В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се
представлява от упълномощения юрисконсулт. С придружителното писмо с
което е постъпило в съда жалбата ведно с административната преписка се
заема позиция с искане съдът да остави без последствия депозираната жалба и
да потвърди НП, а в случай на противното да намали претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение до нормативния минимум с оглед не
високата фактическа и правна сложност.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура –
1
Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват
становище по жалбата и наказателното постановление.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:
На 01.12.2023 г. около 21:18 часа, св. М. С. - мл. автоконтрольор в РУ-
Петрич и св. Г. А. - служител в РУ- Петрич, мл. полицейски инспектор КОС,
били на смяна, като в района на пощенска банка, по ул. „С.“, се движел лек
автомобил БМВ с рег. № Е0094МР, Тъй като, водача не е спрял на знак
„Стоп“. Освен това е извършвал и тип дрифтове, като поради тази причина,
бил спрян със светлинен сигнал и закаран в РУ- Петрич.
Проверявайки документите на нарушителя, свидетелите - полицейски
служители констатирали, че определеното нарушение е по чл. 6, т.1 от ЗДвП,
за което приели като фактическа обстановка следното, а именно, че на
01.12.2023 г. около 21:18 г. в /населено място/ на кръстовището образувано на
ул. С. с посока на движение по ул. „Я.С.“ към ул. „Р.“, С. М. М., с ЕГН
**********, управлява като водач на лек автомобил, марка и модел „БМВ 530
Д“, с рег. № Е 0094 МР, собственост на С.А.С. от /населено място/, като не
съобразява поведението си с пътен знак Б2 (не спира), управлява опасно със
свистене и превъртане на гуми, а именно използва пътищата отворени за
обществено ползване за друга цел освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на товари и хора (дрифтира) с което създава
предпоставки за ПТП.
Актът Серия GA Акт № 1043771/01.12.2023 г., бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му, и
го е подписал без възражения, видно и от приложения подпис на разписката
/л. 6 от делото/.
АНО е приел установената фактическа обстановка в издадения АУАН, въз
основа на която, било издадено и атакуваното по настоящото производство,
наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание, свидетелите - полицейски служители
дават обяснения относно случилото се. Показанията на св. С. и на св. А., са
идентични с установената фактическа обстановка в издадените АУАН и НП.
Помежду си не противоречат, като и също така, изясняват случая. Св. С.
обаче, излага че при съставянето на актовете, е допуснал техническа грешка,
като вместо знак В2 е отразил Б2. Написаното в скобите, а именно (не спира),
посочва че е правилното съдържание на знака Б2. Сочи, че оспорването на
нарушителя е било само относно това да не му бъде отнета книжката. Св. А.,
няма спомени от случилото се, тъй като е минало известно време от тогава.
Посочва, че водачът е бил млад човек, който пред тях се подчинил и признал
си вината. Нарушителят е изложил пред тях обстоятелството, че автомобила е
бил по- бърз и като млад водач не се усетил. Потвърждава наличието на
техническа грешка.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
2
писмени доказателства и гласни такива-показанията на актосъставителя мл.
автоконтрольор М. С. и свидетеля Г. А.; НП № 23-0314-000723/21.12.2023 г.,
АУАН серия GA № 1043771/01.12.2025 г., справка за нарушител/водач,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., писмо рег. № 314000-10132/03.10.2025 г.
от РУ- Петрич, длъжностна характеристика на актосъставителя М. С..
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения:
Разгледана по същество жалбата се явява основателна. Съдът,
разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от
закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого
е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл. 6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са
процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При
служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, се приема че
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в
производството. Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, в който смисъл са
приложените по делото заповеди на министъра на МВР.
От друга страна, обаче, по делото липсват доказателства, които да
подкрепят преценка, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка
отразява вярно действителната такава. Съдът, съобразява се с признаването на
допускане на техническа грешка от страна на актосъставителя, но не приема
изложеното в открито съдебно заседание като правилно, като излага следните
съображения:
Св. С., излага че е пропуснал правилното изписване на знака който не е
бил спазен от страна на нарушителя, като е посочил че следвало в издадените
3
актове да е написано като знак „В2“, а не знак „Б2“, а че изписаното в скобите
е правилното описание на пътния закон и неговата забрана. Съдът не е
ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с
решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото, поради което, не приема, че
същото е правилно изложено от страна на свидетеля, като излага следното:
Знакът „Б2“ – е с обозначение, "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!" , докато знакът „В2“- е с обозначение, „Забранено е влизането
на пътни превозни средства в двете посоки“. Т.е. знакът е правилно посочен
както в издадения АУАН, както и в издаденото НП. От друга страна, съдът
приема, че при изписването на неговата забрана, липсват съществени данни
относно неговата функция и предназначение. Съгласно чл. 6, т.1 от ЗДвП-
„Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.“
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съдържа
общи правила за поведение и е препращаща, поради което нейното
приложение налага да бъде посочена и конкретно нарушената от нарушителя
разпоредба. Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка (чл. 6, т. 1 ЗДвП). Поради всичко
изложено дотук, съдът счита, че процесуалното нарушение на
актосъставителя и съответно на АНО се изразява в това, че описанието на
нарушения пътен знак не е пълно. Тъй като административнонаказателния
процес е такъв със строг характер, жалбоподателят следва да бъде наясно за
какво конкретно му е ангажирана административнонаказателната
отговорност, и също така да не бъде накърнено правото му на защита. Т.е. в
резултат на гореизложеното, съдът посочва, че в издадения АУАН и НП, не е
изложена в пълнота фактическата обстановка, освен неточно попълване на
данни които се отнасят до нарушението.
Освен това, настоящият състав приема, че няма и съответствие относно
прилагането на санкционната разпоредба, в издаденото НП. Видно от
приложения АУАН Серия GA № 1043771/01.12.2023г., административно
наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за две нарушения, а
именно за нарушения по чл. 6, т.1 от ЗДвП, и за нарушение чл. 104б, т.2 от
същия закон. От приложеното Наказателно Постановление с № 23-0314-
000723/21.12.2023 г., въпреки че описано подробно като нарушение това на
разпоредбата на чл. 104б, т.2 ЗДвП, липсва като санкционна разпоредба, в
настоящото атакувано Наказателно постановление. Освен това, съдът приема,
че наложеното наказание в размер на 150 лева, също не отговаря на
4
извършеното от страна на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 179,
ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП: „Наказва се с глоба в размер на 150 лв., който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване…“; видно от
описаната разпоредба, никъде не визира наложено наказание относно
нарушението по чл. 104б, т.2 ЗДвП.
При така визираните реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 ЗАНН, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, установява се безспорно, че е налице съществено
противоречие между установените фактически обстоятелства и тяхната
правна квалификация. Налице е и несъвпадение между установените
фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Съдът констатира неяснота и непълнота на изложението,
изразяваща се в неясно отразяване на обективните признаци от състава на
вмененото нарушение, които признаци обезпечават правото на нарушителя да
разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН изисква АУАН да съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а съгл.
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН освен описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, следва в НП да се посочат и доказателствата, които го
потвърждават, а такива не са посочени в санкционния акт.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /"Редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното"/ има
приложение в рамките на административното производство, но по смисъла на
чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство
констатациите в АУАН нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
тази връзка, съдът кредитира напълно и признатото от страна на
актосъставителя признаване, за допускане на техническа грешка.
В обобщение – при тази доказателствена непълнота /известно е, че
доказателствената тежест е на администратинонаказващия орган/ настоящият
съдебен състав не може да мотивира правно обоснован извод, че несъмнено и
безспорно М., е извършил нарушението, за което е ангажирана
административната му отговорност. По горепосочените съображения този
съдебен състав намира, че НП не може да породи правно валидни последици,
не може с него да се ангажира административнонаказателната отговорност на
наказаното лице и респективно - подлежи на отмяна.
Отделно, но и във връзка с вече изложеното, НП, в частта, в която е
посочено, че се отнемат общо 10 контролни точки, съдът намира, че е
необосновано и незаконосъобразно и респективно - подлежи на отмяна, не
само защото отнемането на контролни точки е последица от извършено
нарушение на посочен нормативен акт /в случая на ЗДвП/, фигуриращ с
списъка на Наредбата, което в настоящия казус не е доказано по несъмнен
начин, а и защото в конкретния случай административно наказващият орган е
5
посочил като основание за отнемане на контролни точки само Наредбата Із-
2539 от 17.12.2012 г., без да е посочил конкретните разпоредби от нея, на
чието основание се отнемат 10 контролните точки по посочената Наредба
№Із-2539/2012, в сила от 2013 г. на МВР.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и
не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Въз основа на всичко описано, съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради недоказаност и неправилно
приложение на закона и същото следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Предвид липсата изрично направено искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя съдът намира, че не следва да присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №24-0314-000723 от
21.12.2023г. на Началник Група в ОДМВР Благоевград, РУ-Петрич, с
което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.179, ал.1, т.5, предл.3 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ на С. М. М. ЕГН-**********, с адрес /населено място/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба №Із-
2539/17.12.2012г. на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр. Благоевград в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6