РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

03.02.2020

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 26.11.2019 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

611

по описа за

2019

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

И.И.Б. ЕГН ********** ***, е предявил иск против Р.Ц.Б., ЕГН ********** ***, за прекратяване на сключения помежду им граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината и за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата, като за в бъдеще същата да носи предбрачното си фамилно име П.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който ответницата не оспорва иска за прекратяване на брака. Заявява желание да запази брачното си фамилно име.

Ищецът се противопоставя и поддържа молбата си по отношение промяна на фамилното име на ответницата след прекратяване на брака.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 49 ал. 1 СК.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак страните са сключили брак на хххххххх год., за което е съставен акт за брак № ххххххххххх год. на Община В.

Страните от брака си имат родено едно пълнолетно дете.

В исковата молба се твърди, че от пет години страните са във фактическа раздяла, не живеят заедно и не поддържат никакви лични отношения помежду си. Бракът им е изчерпан, поради несходство на характерите.

  В с.з. ответницата заявява, че не оспорва молбата за прекратяване на брака. Единствено желае да запази брачното си фамилно име.

Съдът намира, с оглед представените по делото доказателства, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват закона и морала. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона. Това довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно от повече от пет години. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой, независим от другия начин.

Всичко това съдът приема, като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл. 49 ал. 1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.

С оглед разпоредбата на чл. 49 ал. 3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал, съдът не изследва вината за разстройството на брака.

Страните нямат претенции за семейно жилище.

По отношение на фамилното име на ответницата трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 СК предвижда по-различна уредба в сравнение с отменения СК от 1985 г. Съгласно цитираната разпоредба след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. От друга страна, в СК от 2009 г. не са възпроизведени разпоредбите на чл. 103 СК от 1985 г. /отм./. От логическото и сравнително-правно тълкуване на действащата законова уредба следва, че само съпругът, който при сключване на брака е приел фамилното име на другия, или го е добавил към своето, разполага с правната възможност да промени или не името си с това, което е имал преди сключването на брака. При това положение съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, е без значение. Това е така, защото правото на име, както и правото на негова промяна, са основни субективни права на всяко физическо лице, поради което тяхното упражняване не може да се поставя в зависимост от волята на друг, а релевантна трябва да е само волята на лицето, което променя или не името си. /вж. така Цанкова Ц., Марков М., Станева А., Тодорова В., Коментар на новия Семеен кодекс, изд. ”Труд и право” 2009 г. стр. 188 – 189/. Съдебна практика също приема, че новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, а зависи изцяло от изключителната преценка на другия съпруг. В този смисъл е Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно, предявеният от ищеца небрачен иск с правно основание чл. 53 СК се явява процесуално недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по отношение на него - да бъде прекратено. Доколкото в случая е налице изрично искане от страна на ответницата за запазване на брачното й фамилно име и съобразно чл. 326 ГПК, съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното име Б..

По делото не са направени искания за присъждане на разноски. Окончателната държавна такса ще се поеме от ответницата.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между И.И.Б. ЕГН **********, и Р.Ц.Б., ЕГН **********,  сключен с акт за граждански брак № ххххххххх год. на Община В.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от И.И.Б. ЕГН **********, против Р.Ц.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 53 СК за допускане на промяна във фамилното име на Р.Ц.Б., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, като недопустимо.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Р.Ц.Б., ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име – Б..

Определя окончателната държавна такса в размер на 50 лв. и

ОСЪЖДА Р.Ц.Б., ЕГН ********** да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                               Районен съдия: