Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260048
град Раднево, 17.05.2021год.
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Иванка Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА АНХ № 59 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП 327а-213 от 18.02.2021
г. на И.В.И. на длъжност Началник РУ гр. Раднево, с което на Д.П. *** с ЕГН **********
на основание чл. 53, от ЗАНН и чл. 80, т.5 от ЗБЛД е наложено
административно наказание Глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение
разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД.
Жалбоподателят Д.П.П. иска от съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Оспорва се извършването на
административното нарушение.
Въззиваемата страна ОД на МВР Стара Загора - РУП Раднево,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Районна прокуратура Стара Загора – ТО Раднево – също не се
явяват и не вземат становище по делото.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 327а-213 с бланков номер 532351 от
14.02.2021 г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 80, т.5 от Закона за българските лични документи –
ЗБЛД ("Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица") за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД
("Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, да удостоверят своята самоличност"), извършено на
14.02.2021 г. около 14.30 часа и изразяващо се в това, че в с. ***, обл. Стара
Загора, ул. „***” №**, при поискване от полицейските органи на документ
удостоверяващ самоличността не представя такъв.
Така съставения АУАН е връчен на жалбоподателя за запознаване
със съдържанието и подписан на същия ден без да има вписани възражения в него.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани
писмени възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД е наложено
административно наказание - глоба в размер на 50 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от дадените в хода на съдебното следствия
обяснения от жалбоподателя, събраните по делото доказателствата по
административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи, тъй като в хода на съдебното следствие са заличени от списъка на
свидетелите актосъставителя и свидетеля по акта поради неоспорване от страна на
жалбоподателя съставянето, предявяването и връчването на АУАН.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи: Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
В
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът
намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното
постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които
се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като
видно от материалите по преписката не са били направени такива.
Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по
чл.
6 от ЗБЛД, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Жалбоподателят не е представил на служителите на полицията документ за
самоличност. Същият не отрича този факт, заявява и това обстоятелство е описано
в АУАН, че не е носил личната си карта. Въпреки това същият е съдействал на
служителите на полицията да установят
неговата самоличност като е казал своите имена и ЕГН. Безспорно, нормата на чл.
6 от ЗБЛД, задължава лицата обект на проверка от компетентните
органи, да удостоверят самоличността си, което съобразно чл. 13, ал. 3,
вр. ал. 1 и
ал. 2 от ЗБЛД,
може да става с лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт,
моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на
моторно превозно средство, временен паспорт, служебен открит лист за
преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на
Република България. Няма съмнение, че в настоящият случай полицейските органи,
изпълняващи служебните си задължения, разполагали с правомощията по чл. 70, ал. 1, т.
1, пр. 2 от от ЗБЛД, да извършат проверка за установяване
самоличността на жалбоподателя.
При
получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване
със събраните доказателства, наказващият орган е длъжен, на първо място, на
основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да извърши проверка дали са налице условията за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и едва след това, ако те не са налице, да издаде наказателно постановление. В конкретния
случай установеното в чл. 53, ал. 1 от ЗАНН изискване не е спазено. Съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. преценката на административнонаказващия
орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. С оглед ниската
степен на обществена опасност на нарушението, липсата на настъпили вредоносни
последици, това, че е извършено за първи път, както и че жалбоподателят е
съдействал на служителети на полицията като е казал своите имена и ЕГН,
наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Независимо от този пропуск на АНО съдът
също е компетентен да намери за приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
ако са налице предпоставките за приложението й, а издаденото наказателно
постановление в този случай следва да бъде отменено. В ЗАНН липсва определение
на "маловажен случай" и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН,
съгласно която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме
този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т. 9 от НК).
Както бе отбелязано по-горе от извършеното нарушение липсват настъпили вредни
последици, същото е извършено за първи път. Всички тези обстоятелства
категорично сочат на наличие на маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 327а -
213 от 18.02.2021 г., издадено от И.В.И. на длъжност Началник РУ гр. Раднево, с
което на Д.П. *** с ЕГН ********** се налага на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД административно
наказание - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: