№ 4682
гр. София, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110155089 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД спрямо КР. Н. ЦВ. и М. К. ЦВ. в
условията на солидарност за заплащане на следните суми: сумата от 2008.24 лева -
главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с аб. № 332063 за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 20.05 .2021 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 252.49 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г., сумата от 98.48 лева - главница, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 20.05 .2021 г. до изплащане на
вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 17.34 лева за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г.
Претендира разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
които били придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот по време на
брака, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост-3“, бл. 325,
вх. 3, ап. 16, с аб. № 332063, като ответниците не престирали насрещно - не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в определения за това срок и, като не са изпълнили паричното си
задължение, са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответниците. Намират исковата претенция за недопустима, както и считат, че исковата
молба е нередовна. Оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че не са ползватели
на топлинна енергия за процесния имот. Оспорват между страните да е налице
облигационно отношение. Оспорват наличието на солидарна отговорност. Оспорват
фактурираните стойности и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Сочат, че
претендираните количества топлинна енергия не са доставени и консумирани от
ответниците. Договорът с ФДР бил изтекъл, поради което за процесния период не
съществувал договор с фирма за дялово разпределение, като не били представени
доказателства за представителната власт на подписалите договора лица, поради което считат
същия за нищожен поради липса на съгласие. Оспорват действителността на общите
условия. Не били представени доказателства, че ответниците са титуляри на партидата за
процесния имот. По отношение на акцесорните претенции за обезщетение за забава
оспорват да е налице изпадане на ответниците в забава. Молят исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД е конституирано по
делото с определение от 10.01.2022 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 28233/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са
подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът
намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
15 от 25.03.2004 г., том II, рег. № 1923, дело № 182 от 2004 г. по описа на нотариус Мариела
Калоянова, вписана под № 200 в регистъра на НК, с район на действие Софийски районен
съд, с който третите за настоящото съдебно производство лица Цветелина Божидарова
Асенова и Флориан Йонков Калайджиев продават на ответницата М. К. ЦВ. недвижим имот,
представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 325, вх. З,
разположен на девети, десети и тавански етаж. С определение от 10.01.2022 г. е отделено
2
като безспорно и признато между страните обстоятелството, че към 25.03.2004 г. М.Ц. и
К.Ц. са имали сключен граждански брак. Докладът не е оспорен от страните по
производството. По делото е представен и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти № 29 от 11.03.2013 г., том I, рег. № 1618, дело № 28 от
2013 г. по описа на нотариус Вяра Янева, вписана под № 265 в регистъра на НК, с район на
действие Софийски районен съд, с който двамата ответници учредяват съвместно в полза на
ипотекарния кредитор договорна ипотека върху процесния недвижим имот, за който
изрично се посочва, че е придобит по време на брака на ипотекарните длъжници в режим на
съпружеска имуществена общност.
Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответниците да са се
разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди
изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички
доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно
задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно
ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.
Възражението на ответниците, направено с отговора на исковата молба, че не са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, доколкото в рамките на процесния период не
са обитавали топлоснабдения имот и не са използвали лично доставената топлинна енергия,
се явява неоснователно, тъй като качеството битов клиент на топлинна енергия се
предпоставя от наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот в патримониума на лицето – потребител, а не от личното
ползване на същия. Дори в хипотезите, в които е налице наемно правоотношение с трето
лице – наемател, стойността на доставената до имота и потребена топлинна енергия се
дължи от титуляря на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й /арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК /. По делото не се твърди, нито се доказва наличие на валидно
учредено и съществуващо в рамките на предявения период наемно правоотношение, по
което ответниците да имат качеството наемодатели.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът
намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответниците да са упражнили
правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и КР. Н. ЦВ. и М. К. ЦВ., от друга, възникнало
по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в
процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими
3
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София. Съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от
двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Солидарната
обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция – чл. 32, ал. 2 СК.
Оттук и съпрузите отговарят солидарно по следващите се задължение по правоотношението
с ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „Бруната“ ООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза.
Неоснователно е възражението на ответниците по отношение на начина на сключване
на договора между СЕС и третото лице – помагач. Към датата на вземане на решението на
общото събрание, обективирано в протокола от проведеното на 04.03.2002 г. общо събрание
на етажните собственици, приложение е намирал ПУРНЕС (отм.), съгласно чл. 13, ал. 2 от
който отмяна на решението на общото събрание може да бъде поискана с предявена пред
районния съд молба в седемдневен срок от деня на решението, а за лицата, които не са
получили покана за събранието - от деня на получаване на призовката за доброволното
изпълнение или от узнаването. Предвид липсата на представени доказателства за подобно
оспорване на протокола в срок настоящият състав приема, че решението на общото
събрание на етажната собственост, в която се намира и процесният самостоятелен обект, за
сключване на договор с третото лице – помагач е стабилизирано и обвързва последващите
приобретатели на обекти, част от ЕС. Действително протоколът не е подписан от
ответниците, към датата на съставянето на същия ответниците не са били носители на
правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата, като следва да бъде
отбелязано, че подпис е положен от лице – праводател на ответниците и предишен
собственик на процесния топлоснабден имот.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговорите на исковата молба
възражение относно договорът между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение. Това е така, тъй като по делото се установява, че за процесния период
дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно
от третото лице – помагач, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ,
4
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по
реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от
който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат
да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение. Липсата на договор с
лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия /в този смисъл са решение от 27.03.2018 г. по гр. д. № 6705/2017 г. на
СГС; решение № 4296 от 11.06.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 15564/2012 г.; решение № 4069
от 31.05.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 14087/2012 г. и др./. Относно възражението, че
договорът с ФДР от 08.03.2002 г. е нищожен поради липса на съгласие, а именно относно
представителната власт на лицата, които представляват ЕС, то на тази недействителност
може да се позове единствено представляваният, но не и трети лица, поради което и
ответниците не са легитимирани да упражняват правата на ЕС по чл. 40 ЗЗД във вр. с
процесния договор – виж решение № 217 от 10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г. на I т. о.
на ВКС, определение № 76 от 07.02.2017 г. по ч. т. д. № 1999/2016 г. на I т. о. на ВКС.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период имало 9 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО. За имота е
начислена ТЕ за отопление от сградна инсталация, отопление на имота, както и ТЕ за
подгряване на вода за БГВ. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база
пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. В
процесния имот имало монтирани два броя водомери за топла вода, които са отчетени на
06.06.2019 г. и 10.07.2020 г. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в
абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с
изискванията на ДАМТН. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за
БГВ, отопление на имота и отдадена от сградна инсталация ТЕ, като е достигнало до извода,
че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответниците
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. По делото са
представени констативните протоколи за извършен отчет, от които се установява, че за
процесния имот е осигурен достъп в имота на 06.06.2019 г., 10.07.2020 г. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и професионално изготвено. СТЕ сочи, че
изчисленията на ФДР са в съответствие с приложимата нормативна уредба. Изравнителната
сметка за 19/20 г. е при отразяване на промяната в цената на ТЕ.
Относно оспорването на подписите на формулярите за отчет – л. 95-96 от делото, съдът
не е открил производството по чл. 193 ГПК, доколкото същото би било безпредметно.
Следва да се посочи, че нито в действащите в процесния период НАРЕДБА № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ и НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
5
топлоснабдяването, нито в Общите условия на ищеца е предвидено задължение лично
потребителят, на чието име се води партидата, да подписва формулярите за отчет.
Клиентите са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в
имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ
за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на
визуален оглед на контролните приспособления към тях, но този достъп може да бъде
предоставен, както лично, така и от всяко едно лице живущо на адреса. Ето защо,
установяването дали подписите, поставените върху формулярите за отчет, са на М.Ц. или
К.Ц., е без значение за крайния изход на делото, доколкото формулярите за отчет могат да
бъдат подписани от всяко едно лице, живущо на адреса /а и ищецът по делото не твърди
формулярите за отчет да са подписани от М.Ц. или К.Ц./. Доказателствената сила на
частните документи следва да се прецени от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото. Съдържанието на формулярите за отчет е проверено от вещото
лице по кредитираната СТЕ, поради което и съдът взе предвид представените от третото
лице-помагач документи при преценката на съвкупния доказателствен материал по делото.
На следващо място следва да се посочи, че в действащите към съответните периоди Наредби
за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията
на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението
на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват
в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации
/възражения/ за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са
ангажират доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в
установения за това срок.
Относно сградната инсталация:
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната
инсталация е обща част по своето предназначение съгласно изричната норма на чл. 140, ал.
3 от ЗЕ, изградена по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване
на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2
ЗЕ, която в случая не е налице. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този
извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти
на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която
също се дължи заплащане.
Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС,
ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: „... В действащата си редакция ЗЕ запазва
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133,
ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за
защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие)
от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
6
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата- етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не
може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.“
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.
Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят
индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално
на отопляемия обем на неговия апартамент.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е
1943.48 лв. Тази сума е без предишни неплатени и просрочени суми и без начислените
лихви. Съдът кредитира изцяло СТЕ. Оттук и от изчисленията на СТЕ се установява, че за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. при отчитане на изравнителните сметки е ползвана
топлинна енергия на стойност 1943.48 лв.
Липсват твърдения и доказателства за заплащане на дължимата сума, а и от
кредитираната ССчЕ се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите,
предмет на процеса. Действително от ССчЕ се установява, че от изравнителна сметка за
връщане за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. е погасено задължение на ответниците по
фактура за м.06.2020 г. и м.07.2020 г. в размер на 64.75 лв. Следва да се посочи, че вещите
лица и по СТЕ, и по ССчЕ са работили като са направили изчисленията и са приспаднали
сумата от 64.75 лв. от общодължимата сума за процесния период, поради което и са
получили различна стойност от тази претендирана по исковата молба. Т. е. крайната сума по
кредитирана СТЕ е приспаднала изцяло сумата за връщане по общата фактура за м.05.2019
г. – м. 04.2020 г. от общия размер на вземането по тази фактура.
По делото КР. Н. ЦВ. и М. К. ЦВ. не са направили възражение за давност в срока по
чл. 131 ГПК. Липсва подобно възражение и във възраженията по чл. 414 ГПК. Съдът не се
произнася служебно по давността - чл. 120 ЗЗД, необходимо е изрично възражение, което се
преклудира, ако не е упражнено в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК - решение № 111 от 8.10.2010
г. на ВКС по т. д. № 1068/2009 г., I т. о., решение № 54/20.07.2012 г. по т. д. № 336/2011 г.
на ВКС, I т. о. Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Първото вземане
за м.05.2018 г., е станало изискуемо едва на 15.07.2018 г., съобразно действащите ОУ от
2016 г., а давностният срок за него изтича на 15.07.2021 г. – т. е. след датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /като при отчитане на ЗМДВИП и спирането на давностния
срок, то същият изтича на 22.09.2021 г./.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 1943.48 лв. за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., която сума следва да се признае за установено, че
ответниците дължат при условията на солидарна отговорност, а за разликата до пълния
предявен размер от 2008.24 лв. искът ще се отхвърли. Върху главницата се дължи и законна
7
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.05.2021 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от представените по ищеца документи, както и от
кредитираната от съда ССчЕ, а именно – 98.48 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
По делото не са ангажирани възражения за давност в законоустановения срок. Но и да бяха,
то давността за вземането за такса дялово разпределение за м.05.2018 г. е започнала да тече
от 01.06.2018 г., поради което не е изтекла преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК
/а и срокът на погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.,
съгласно ЗМДВИП/.
Претенцията за дялово разпределение срещу ответниците при условията на
солидарност е основателна в цялост за сумата от 98.48 лв., представляваща услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. Върху главницата се дължи и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.05.2021 г. до окончателното
изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
8
фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение от 03.05.2022 г. по в. гр.
д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по
описа на СГС и др.
При изчисленията на лихвата за забава ССчЕ не е съобразила изчисленията на СТЕ,
като е посочила дължимата лихва за забава по обща фактура от 31.08.2020 г., съобразно
размера на вземането, начислено от ищеца /което е в размер по-голям от уважения от съда/,
поради което съдът не кредитира експертизата в тази й част.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019
г. /който общ размер според кредитираната СТЕ е 1471.23 лв./ се дължи обезщетение за
забава върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Оттук и съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимото обезщетение за
забава върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. в размер на 226.02 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 16.04.2021 г. Съобразно
диспозитивното начало върху общата фактура от 31.07.2019 г. ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 225.19 лв. – виж извлечение от сметки на л. 26, до който
размер претенцията е основателна.
За вземанията по общата фактура от 31.08.2020 г. /с падеж 15.10.2020 г./ за периода
м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. /който общ размер според кредитираната СТЕ е 472.25 лв./ се
дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като съдът определи по реда на чл.
162 ГПК размера на дължимото обезщетение за забава в размер на 24.01 лв. за периода от
16.10.2020 г. до 16.04.2021 г. От това следва, че дължимото от ответниците обезщетение за
забава е в общ размер от 249.20 лв. /225.19+24.01/.
Оттук и претенцията за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия e
основателна в пълния предявен размер от 249.20 лв. и ще се уважи за тази сума /спрямо
ответниците в условията на солидарна отговорност/ и за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 16.04.2021 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 252.49 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 17.34 лв. за
периода 01.07.2018 г. – 16.04.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 518.22 лв. за държавна такса, депозит за СТЕ и ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство /по съразмерност от
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./ и в размер на
94.03 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
9
Ответниците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Възражението на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ответниците възнаграждение за един адвокат за всеки
от тях се явява неоснователно. Предвид това съобразно общия размер на разноските на
ответниците по списъка по чл. 80 ГПК /л. 143/ по съразмерност им се следват разноски в
общ размер на 30.54 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство
за един адвокат за всеки от ответниците и депозит за СТЕ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
срещу КР. Н. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. София, пл. Велчова Завера № 1, ап. 16 и М.
К. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. София, пл. Велчова Завера № 1, ап. 16, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове, че КР. Н.
ЦВ. и М. К. ЦВ. дължат на „Топлофикация София” ЕАД в условията на солидарност
следните суми: сумата 1943.48 лв. – главница, представляваща доставената топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бл. 325, вх. 3, ап. 16, с аб. № 332063, сумата 98.48 лв. – главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 249.20 лв. – обезщетение за
забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и
периода от 09.04.2020 г. – 16.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 28233/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
1943.48 лв. до пълния предявен размер от 2008.24 лв., иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 249.20 лв. до пълния
предявен размер от 252.49 лв. и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 17.34 лв. за периода 01.07.2018 г. –
16.04.2021 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА КР. Н. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. София, пл. Велчова Завера № 1, ап.
16 и М. К. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. София, пл. Велчова Завера № 1, ап. 16, да
заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
за исковото производство в размер на 518.22 лв. по съразмерност, както и разноски за
заповедното производство в размер на 94.03 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на КР. Н. ЦВ., ЕГН **********,
с адрес гр. София, пл. Велчова Завера № 1, ап. 16 и М. К. ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр.
София, пл. Велчова Завера № 1, ап. 16, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за исковото
производство в размер на 30.54 лв. по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11