Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 16689 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 17.08.2018 год. постановено по гр.дело № 48347/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 52 състав, е осъдено „Д.з.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.М.У.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.208,
ал.1 от КЗ/ отм./, сумата 7360 лв., представляваща застрахователно обезщетение
по образувана при „Д.з.“ ЕАД, застрахователна преписка по щета №
11012131603856/17.02.2016 г. за настъпило застрахователно обезщетение, заедно
със законната лихва върху тази сума от
предявяване на исковата молба на 25.08.2016 г. до окончателното й изплащане, и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 1030,40 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете, като е отхвърлен иска по
чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 12500 лв. С решението на съда е осъдено „Б.М.У.“ ЕООД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата
143,92 лв., представляваща разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Срещу решението на СРС, 52 с-в е постъпила въззивна жалба от „Д.З.“ ЕАД, ***, подадена чрез юрк.Ю.К., с
искане същото да бъде отменено, в частта, в която е уважен предявения осъдителен
иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./, за разликата над сумата от
6206 лв. до размер на сумата от 7360 лв. и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск в обжалваната част, като
неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „ Б.М.У.“ ЕООД,
гр.София, чрез пълномощника си адв.И.С. оспорва жалбата, по съображения
подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „ Б.М.У.“ ЕООД,
гр.София срещу ответника „Д.З.“ ЕАД, ***, иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
За
да възникне субективното материално право по чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ следва да са осъществени следните кумулативно дадени
материалноправни предпоставки: страните да са субекти на договор за имуществено
застраховане с предмет, по отношение на който се твърди настъпване на
застрахователно събитие; сбъдване на договорения застрахователен риск
/застрахователно събитие/ в срока на действие на договора и изпълнение на
задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване
на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. Въззивникът-ищец
в първоинстанционното производство носи доказателствена
тежест да установи наличие на действително
застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество; настъпването на застрахователно събитие; настъпването
на щети по застрахованото имущество, размерът на тези щети и причинната им
връзка със застрахователното събитие.
В конкретния случай първоинстанционният съд, правилно е определил размера на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение за процесното МПС,
застраховано при ответника, като е взел предвид заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно- автотехническа експертиза. Въззивният съд счита, че заключението на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа
експертиза,
прието като неоспорено от страните по делото, следва да се кредитира, като
обективно и компетентно изготвено, тъй като е обосновано, а изводите са
направени след анализ на доказателствата по делото, както и кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства.
Приетото
и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа
експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда
задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното
изследване е изяснен. Ето защо няма основание същото да не бъде кредитирано от
съда. При приемането му в съдебно заседание, ответникът, чрез своя процесуален
представител не го е оспорил относно истинността на съдържащите се в него
констатации за релевантни за спора факти/ средната пазарна цена на процесния
автомобил/, нито е поискал в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение
по същите въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. С оглед на което
кредитирайки приетото, като неоспорено от страните заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, компетентно и обективно
изготвено, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт. От друга страна, с оглед на изложеното, съдът счита, че ищецът с
допустимите в закона доказателствени средства е установил при условията на
пълно и главно доказване, че по време на действието на застрахователния договор
е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен
риск. Правопораждащият
фактически състав по чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ е осъществен във всичките си
елементи и за ответника-застраховател е
възникнало договорното задължение да заплати застрахователно обезщетение, в
размер на средната пазарна стойност на процесния лек автомобил, собственост на ищеца,
застрахован при ответника.
На
следващо място, настоящият съдебен състав приема, че застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка,
подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на
покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл.208, ал.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл.208, ал.3 от КЗ/ отм./. Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 от КЗ/ отм./, обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл.203, ал.2 от КЗ /отм.//, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл.203, ал.3 от КЗ / отм.//.Първоинстанционният съд е възприел установените в чл.208,
ал.1 и ал.3 от КЗ/ отм./ и чл.203, ал.2 и ал.3 от КЗ/ отм./ правила, в резултат на което е достигнал до
правилен правен извод относно размера на
вземането, предмет на защита с предявения осъдителен иск, с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ В настоящия случай, с оглед приетото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата
съдебно авто- техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло, като компетентно и обективно изготвено, се установява
размера на
причинените имуществени вреди по средни пазарни
цени, тъй като това са действителните вреди, т.е. тези, които увреденият реално
би заплатил за процесното МПС на свободния пазар. С оглед на което вземането на ищеца по чл.208, ал.1 от КЗ / отм./ срещу ответника възлиза в размер на сумата от 7360 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ се явява изцяло
основателен и следва да бъде изцяло уважен
за сумата от 7360 лв. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е ангажирал
отговорността на ответника за процесната сума.
С оглед на така изложените съображения и
поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК, следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
При
този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за настоящата
инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 960 лв., съгласно договор за
правна защита и съдействие от 27.11.2018
г. и списък по чл.80 от ГПК, като с оглед направеното от въззивника- ответник,
чрез неговия процесуален представител юрк.Ю.К. в писмена молба от 28.11.2019
г., възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, което съдът намира за
основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, същото следва да
бъде намалено до размер на сумата от 360 лв.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.08.2018 год. постановено по
гр.дело № 48347/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 52 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Д.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на
„Б.М.У.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.