Решение по гр. дело №2244/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2025 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20241110102244
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17350
гр. С, 27.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110102244 по описа за 2024 година
Ищецът М. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., чрез пълномощника адв.
Д. М. е поискал от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит №
.../18.08.2022г., сключен с "Ф" ЕООД - гр. С, на осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК,
евентуално на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 11 и чл. 19 от ЗПК.
Предявен е евентуален иск за прогласяване нищожността на чл. 5 от договора.
Иска се ответника да бъде осъден на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сума в
размер на 238, 47 лв., съгласно изменение на размера на иска в съдебно заседание на
12.05.2025г., платена по договора при липса на правно основание, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до изплащането й. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.08.2022 г. между страните е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № ... по реда на ЗПФУР за сумата от 300 лв., при
срок на погасяване 18 месеца, с годишен лихвен процент 23,33 % или 1050 лв. за срока на
договора, ГПР 49,66 %. Сочи се, че в чл. 5 от договора е уговорен, че кредитът се обезпечава
с поръчителство, предоставено от „М“ в полза на дружеството ответник. Твърди се, че на
ищеца е начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 2970 лв. Ищецът
твърди, че е погасил задълженията си по договора. Твърди, че не е подписвал договор за
поръчителство и такъв не му е бил предоставен, не е уговарял такса за поръчителство.
Оспорва договора за кредит и този за поръчителство като нищожни поради неспазена
форма, поради липса на разписана методика за изчисляване на ГПР, а посоченият в договора
размер от 49, 66 % не отговаря на действителния такъв, като счита, че таксата за
обезпечение с поръчителство също следва да се включи в този размер, а това не е сторено.
Сочи, че грешното посочване на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска
1
практика, че с невключването на такса за обезпечение с поръчителство в ГПР, се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че действителният размер на ГПР е над законово
установения. Сочи, че клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащане на такса за
обезпечение с поръчителство е неравноправна, както и че нарушава чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4,
чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК. Претендира разноски.
Ответникът „Ф“ ЕООД не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със
соченото от ищеца съдържание. Оспорва твърденията на ищеца, че предоставянето на
поръчителство е условие за сключване на договора за кредит, както и, че възнаграждението
на гаранта следва да се включва в размера на ГПР. Счита, че ищецът е имал възможност да
избере друго обезпечение. Възразява, че клаузата по чл. 5 от договора е индивидуално
уговорена с потребителя. Оспорва твърденията за наличие на заблуждаваща търговска
практика от страна на ответното дружество. Оспорва твърдението за неравноправност на
процесната клауза. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от
лице, различно от ответното дружество и този разход не влиза в общия разход по кредита
съгл. пар. 1 ЗПК, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице, която е с
незадължителен характер. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на страните, съдът счита
предявения главен установителен иск и осъдителния иск за основателни, поради следното:
По силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ищецът е усвоил сумата по кредита в размер на 3000 лв. на 18.08.2022г. На
14.09.2022г. с платежно нареждане за кредитен превод по банкова сметка в „Ю“ АД на
ответника е изплатена от името на М. К. сума в размер на 3362, 82 лв., с която са извършени
следните плащания по договора: 3000 лв. главница, 94, 35 лв. договорна лихва, 30 лв. такса
за предсрочно погасяване и 238, 47 лв. – такса гаранция. Вещото лице е дало заключение
още, че ако в годишният процент на разходите по договора се включат главница, договорна
лихва и гаранция, същият ще бъде в размер на 418, 95 %.
Видно от събраните доказателства, кредиторът не е посочил формулата, по която е
изчислил годишния процент на разходите по процесния договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и не е включил дължимата сума за обезпечение на заема по
2
чл. 5 от договора към годишния процент на разходите. Затова реалният ГПР не е посочения
в договора от 49, 66%, а многократно надвишава максимално предвидения му размер
съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК. Именно затова процесния договор за потребителски кредит №
... от 18.08.2022г. е нищожен и искът за прогласяване на нищожността му е основателен. При
това положение основателен се явява и иска за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата, заплатена от последния във връзка с клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, в размер на 238, 47 лв. Тя се явява получена от ответника без правно
основание.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК за заплащане от ответника на: държавна
такса в размер на 100 лв., депозит за в.л. в размер на 400 лв., 30 лв. – такса за издадени
съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. с вкл. ДДС.
От ответникът на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК и Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединени
дела C-427/16 и C-428/16 се дължат: 100 лв. – платени държавни такси, 400 лв. – платено
възнаграждение на вещо лице, във връзка с назначената експертиза, 30 лв. - такса за
издадени съдебни удостоверения и 480 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен договор за потребителски кредит № .../18.08.2022г. за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен между ищеца М. В. К., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С... и "Ф" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ж.к. М..., по иска предявен от М. В. К., с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Д. М. срещу "Ф" ЕООД, с ЕИК ********* за прогласяване нищожността
на договор за потребителски кредит № .../18.08.2022г., на осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1,
т.10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. М...
да заплати на М. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., чрез адв. Д. М. сума в
размер на 238, 47 лв., представляваща платена при липса на правно основание по договор за
потребителски кредит № .../18.08.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 11.01.2024г. до окончателното й изплащане, на
осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. М...
да заплати на М. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С..., чрез адв. Д. М.
разноски по делото в общ размер на 1010 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок, считано от съобщаването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4