О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 329
град Велико Търново, 20.09.2019 г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 535/2019 г. по
описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е образувано по искова
молба вх. № 3952/13.09.2019 г. подадена от Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Плевен /съгласно писмо от 13.08.2019 г. на л. 17 по гр. дело №
81/2018 г. на ОС-Габрово/.
Исковата молба
първоначално е депозирана пред Великотърновския окръжен съд с вх. № 3698/17.04.2018
г., по която е образувано гр. дело № 321/2018г. по описа на ВТОС. След отвод на
съдиите от ВТОС, Апелативен съд В. Търново е постановил спорът да се разгледа
от Окръжен съд Габрово. Образувано е дело под № 81/2018 г., което е прекратено
с Определение № 717/07.08.2019 г., тъй като съставът на ГОС е дал правна
квалификация на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е изпратено на Административен
съд Габрово, където е образувано под номер 249/2019 г. С Определение №
595/09.09.2019 г. по това дело Административен съд Габрово е приел, че искът е
местно подсъден на Административен съд Велико Търново и му е изпратил по
компетентност подадената искова молба.
Искът е предявен срещу
Висшия съдебен съвет и Република България, представлявана от министъра на финансите.
С молбата, с посочено правно основание чл. 49
от ЗЗД, се претендира заплащане на обезщетение в размер на 50 200,00
лв. за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва. Искът
е предявен срещу Висшия съдебен съвет /ВСС/ за това, че при назначаването на
съдия Иванка Димова от ВТОС, издала определение по гр. дело № 272/2018 г. по описа на ВТОС, с което
препратила по компетентност воденото от ищеца дело на Административен съд Ловеч,
ответният ВСС не съблюдавал стандартите за нравствени и професионални качества
на съдиите, както и че като пряка и непосредствена последица от това незаконно,
според ищеца, поведение на ответния ВСС, той понесъл значителни неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на
желание за живот, обективирано в сълзене на очите (плач). Сочи се, че искът се
предявява срещу втория ответник - Република България, представлявана от
министъра на финансите, като принципал на Държавата.
Фактическите твърдения
на ищеца налагат извод, че спрямо ВСС се претендира присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от осъществена административна дейност,
свързана с назначаването на съдия в Окръжен съд Велико Търново. Искът спрямо
този ответник е основан на обстоятелството, че като юридическо лице и
работодател на съдиите, ВСС на основание чл. 160 от ЗСВ назначава съдиите.
Претендираните от ищеца вреди са настъпили според него поради това, че при
назначаването на съдията ВСС не е съблюдавал стандартите за нравствени и
професионални качества, които следва да притежават кандидатите. Изложени са
доводи, свързани с липсата на професионална компетентност на магистрата.
Относно
основанието и правната квалификация на ИМ:
Според установената по
идентични казуси практика на ВКС и ВАС в производства по чл.135, ал.4 от АПК,
кадровата дейност на ВСС в рамките на съдебната система, по назначаване,
повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, по
своята същност е административна такава в широкия смисъл на понятието /в този
смисъл вж. определение по гр.д. №30/2016 г. на смесен 5-чл. състав на ВКС и
ВАС/. Назначаването на съдия съгласно ЗСВ се осъществява чрез приемане на
решение на ВСС /понастоящем съотв. колегия – чл.160 от ЗСВ/. Тези решения
съгласно ЗСВ и константната практика на ВАС, представляват индивидуални
административни актове /ИАА/, които подлежат на обжалване по административен
ред пред ВАС. Предвид това, настоящият състав на съда приема, че правното
основание на предявения иск е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от административна дейност. Поради това,
искът е подведомствен на административните съдилища. Същият е родово и местно
подсъден на АСВТ, при условията на чл.7, ал.1, предложение първо - изборна
местна подсъдност, по мястото на увреждането, според изричното изявление на
ищеца.
Относно
допустимостта на иска:
Административните
съдилища разглеждат искове за обезщетение на вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Когато се претендират вреди от
административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен
по някой от регламентираните в АПК способи за това. Съгласно нормата на чл.
204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след
отмяната на административния акт
по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал.
3 от АПК, които хипотези в случая не са приложими. Следователно отмяната на
акта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта
на иска по чл. 204, ал. 1 от АПК, която не е налична. В случая не се твърди и
не се представят доказателства решението на ВСС за назначаване на посочения в
ИМ съдия да е отменено от съд. Следва да се добави и това, че ищецът не е сред
заинтересованите лица по смисъла на чл.36 от ЗСВ, защото не е налице правен
интерес да оспори акта за назначаване на съдията, нито този ИАА има някакъв
пряк и непосредствен негативен ефект в правната сфера на жалбоподателя.
С оглед фактическите
основания на предявения иск, в случая не би могло да се приеме, че ищецът
претендира обезщетение за вреди, претърпени от неоснователни действия или
бездействия на ВСС по смисъла на Глава петнадесета от АПК. Тази хипотеза е
приложима само при извършване или неизвършване на фактически, но не и на правни
действия, каквото представлява назначаването на магистрат с решение – чл. 160
от ЗСВ. Назначаването на съдиите става с административен акт и се извършва въз
основа на закона, поради което не може да се говори за незаконосъобразни
действия или бездействия на ВСС по смисъла на АПК.
ВСС не би могъл да
отговаря и като възложител на работата по чл.49 от ЗЗД, защото това е
съответният орган на съдебната власт, в който е встъпил в длъжност магистрата,
както е изяснено в посочената по-горе практика на ВКС, а отговорността
за такъв род вреди е извън обсега на административното правоотношение. Още
по-малко по настоящото дело могат да бъдат предмет на разглеждане съдебните
актове, в случая определението на съдията-докладчик по гр. д. № 272/2018 г. по
описа на Окръжен съд Велико Търново. Процесното определение на съдията, сочено
като непосредствено основание за възникване на отговорността, не представлява
административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, а е елемент на съдебното производство, което представлява част от
общия правораздавателен процес.
В този смисъл е и
константната съдебна практика по аналогични казуси, вкл. с участието на
настоящия ищец – напр. Определение № 15572 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14322/2018 г., Определение № 14936 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13503/2018 г., Определение № 16313 от 28.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14639/2018 г., Определение № 15740 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. №
13675/2014 г., Определение № 288 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. №
16516/2009 г., Определение № 14007 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. №
12133/2009 г., Определение № 15421 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. №
15417/2014 г., и др.
Искът срещу Държавата,
представлявана от министъра на финансите е предявен въз основа на същите
твърдения в ИМ, насочени срещу ВСС. Не са изложени съображения за солидарна
отговорност на двамата ответници, а защото ВСС „не притежава материална и
процесуална легитимация да отговаря по иск по чл.1 от ЗОДОВ“. Несъстоятелността
на тази теза бе изяснена по-горе. Поради това, аналогично важат изложените
по-горе мотиви относно правното основание и допустимостта на този иск. Неговото
правно основание е също чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и липсва абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта му – отменен по съответния ред административен
акт. В допълнение следва да се посочи и това, че в производството по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ държавата не се конституира като страна, а участва в процеса чрез
своите процесуални субституенти- съответните
органи, от чийто незаконни актове или действия са причинени вредите,
съгласно чл.7 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкуването, дадено в Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според т.5
от което пасивно легитимирани са съответните държавни органи - техните ЮЛ, а не
самата държава. Предвид това не е налице надлежна пасивна процесуална
легитимация за втория ответник.
По изложените
съображения при липса на абсолютна процесуална предпоставка предявеният иск
срещу всеки от ответниците е недопустим. ИМ следва да бъде върната на ищеца, а
производството по делото прекратено.
Воден от изложените
мотиви, на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл.144 и чл.204, ал.1 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА Искова
молба вх. № 3952/13.09.2019 г. в АСВТ, подадена от Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Плевен, срещу Висшия съдебен
съвет и Република България за това, че при назначаването на съдия Иванка Димова,
ВСС не съблюдавал стандартите за нравствени и професионални качества на
съдиите, от което незаконно поведение ищецът понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание
за живот, обективирано в сълзене на очите (плач), които определя в размер на 50
200,00 лв., ведно със законната лихва.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 535/2019
г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново.
Определението може да
се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: