Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 13.10.2020г.
В И
М Е Т
О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д.№223/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.51 ЗН.
Образувано е по молба на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Московска“ №19, в която се твърди, че банката е кредитор на парично вземане към
Е.Ф.С. с ЕГН **********,***, както и че длъжникът е починал преди да погаси
задължението. Твърди се, че длъжникът има законен наследник - А.В.А. с ЕГН **********
***. На основание чл.51 ЗН молителят в качеството на кредитор иска от съда да
призове наследника и да определи срок, в който същият да заяви дали приема
наследство.
Към молбата е представен договора
за кредит, от който е видно, че молителят „Банка ДСК“ ЕАД е кредитор на
длъжника Е.Ф.С.. Представено е и удостоверение за смъртта и наследниците на Е.Ф.С.,
от което е видно, че същата е починала на 26.08.2019г. и е оставила един
законен наследник - дъщеря А.В.А. с ЕГН ********** ***.
Компетентен да разгледа молбата е
РС-Пазарджик, в чиито район е последната адресна регистрация на длъжника и
където на основание чл.1 ЗН е открито наследството.
Молбата е допустима, тъй като
изхожда от кредитор на починал длъжник, който има правен интерес да установи
кръга от наследниците на длъжника, срещу които може да насочи претенциите си.
С определение от 06.03.2020г.
съдът е конституирал единствения наследник като страни по делото и е указал на
същия, че в срок до първото редовно проведено съдебно заседание следва да
отговорят дали приемат наследството или се отказват от него. Предупредил го е,
че ако не направи изявление в горния смисъл, губи правото да приеме
наследството. Съобщението и призовката до наследника са връчени при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. В дадения срок същият не е заявил дали приема
наследството или се отказва от него.
При тези
фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, което произвежда
действие от откриването на наследството. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството; с извършване на конклудентни действия от страна на наследника,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството (т. 14 на
ППВС № 4/1964 г. на ВС), или когато наследник укрие наследствено имущество (в последната хипотеза той губи правото на наследствен дял от укритото имущество). Недееспособните (в
т.ч. ненавършилите пълнолетие – чл. 5 от ЗЛС), държавата и обществените
организации приемат наследството само по опис (чл. 61, ал. 2 от ЗН).
Ако наследството е
открито, но няма данни да е заето по някой от посочените начини, всеки
заинтересован може да поиска от районният съдия да призове лицето, което има
право да наследява, и да му определи срок, за да заяви приема ли наследството
или се отказва от него – чл.51, ал.1 ЗН. Ако в дадения срок наследникът не
отговори, той губи правото да приеме незаетото наследство – чл.51, ал.2 ЗН. Тези
обстоятелства се вписват в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН.
Заявлението на наследника по чл.51,
ал.1 ЗН следва да е писмено, като съдебната практика допуска
то да е изразено и устно, лично пред съда и вписано в
съдебния протокол. Това заявление представлява строго личен формален акт, представляващ разпоредително действие с
имуществени права, който акт има както
вещноправни, така и облигационни последици. По тази
причина същото не може да се направи от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, назначен от съда след
проведена процедура по чл.47, ал.1-5 ГПК за връчване на съдебните книжа.
В конкретния случай, въпреки
положените усилия от
съда, наследникът не е открит и не е
уведомен за срок по чл.51, ал.1 ЗН, нито
за последиците от неговото пропускане по чл.51, ал.4 ЗН. Затова
същият не може да изгуби правото да приеме
наследството.
Производството
е охранително и хипотезите за неговото спиране и прекратяване са изчерпателно
изброени в чл. 536 и 539 ГПК. Доколкото молителят иска издаването на акт –
удостоверение за вписан отказ или приемане на наследството по предвидената в
чл. 51 ЗН процедура, то при невъзможност да бъде издаден такъв, съдът следва да
постанови отказ – чл.538 ГПК. Решението, с което се отхвърля молбата за
издаване на акта, не е пречка за молителя да подаде повторно молба пред същия
съд за издаване на същия акт - чл.538, ал.3 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата
по чл.51, ал.1 ЗН на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Московска“ №19, за вписване в особената книга по
чл.49, ал.1 ЗН при Районен съд-Пазарджик
на обстоятелствата дали наследникът А.В.А. с ЕГН ********** *** приема
наследството, оставено от Е.Ф.С. с ЕГН **********,***, починала на
26.08.2019г., отказва се от него или губи правото да го приеме.
Решението
подлежи на обжалване от молителя в
едноседмичен срок пред Окръжен съд -
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: